Сбирката на клуб „Мисъл” по изключение бе проведена на 16.02. Тези читатели на блога за които представеното резюме е недостатъчно могат да получат цялата тема на адрес: msakadjian@hotmail.com
Цяла глава от историята на забравената наука е свързана с един от най-великите учени на всички времена, чиито изследвания върху свързаните с живота основни енергии са първостепенни в областта на сериозната наука. Името му е забравено и се подминава, но въпреки това животът и делото на барон Карл фон Райхенбах си остава уникално. Той е една истинска научна легенда, титан, който винаги ще ни напомня, че светът е далеч по-прекрасен от онова, което се мъчат, да ни убедят всички онези, които изкривяват възприятията ни и ни заблуждават скривайки научните му постижения.
Роден през 1788 г . в Щутгарт, кралство Вюртемберг Карл фон Райхенбах се утвърждава като забележителна личност и един от най видните учени за времето си. Доктор по естествени науки и теология, ентусиазиран учен в областта на химията, геологията, металургията и метеорологията. След като постепенно се утвърждава като водещ промишлен инженер, той започва да строи металургичните заводи, химически заводи, стоманолеярни и доменни пещи. Става баснословно богат. Славата и репутацията му на индустриалец и учен изследовател се разнася из цяла Европа. С две думи, превръща се във водещ авторитет в науката, при това с легендарна слава.
След като извършва чудеса в областта на промишлеността, страстта му към неизвестното го кара да се обърне към други области, в които изследванията му достигат невъобразими дълбини. Райхенбах открива нов тип лъчиста енергия, която напълно преобръща представата за света както у самия него, така и у онези, които с нетърпение очакват поредната му публикация. Той твърди, че природата е изпълнена с тайнствена светлинна енергия, от която черпи жизнените си сили. С това велико откритие започва спорният период от живота на Райхенбах - периодът, в който баронът се осмелява да се изправи срещу академичните предразсъдъци.
Научната любознателност става причина барон фон Райхенбах да се заеме със сериозно изучаване на една група болести, носеща наименованието „неврастении". Може би той е първият, насочил вниманието си към т. нар. „психо-соматични" заболявания. Сомнамбулизмът, нощните схващания, кошмарите и хистерията са до голяма степен непонятни страдания. По всичко изглеждало, че към тях били предразположени само определена група „чувствителни" или „нервни" индивиди. Но зад външното проявление на тези необичайни заболявания Райхенбах заподозрява съществуването на нещо неистина необичайно. Той разбрал, че цялата психична нагласа на свръхчувствителните хора, имащи нещастието да са болни от сомнамбулизъм, по някакъв начин се влияе от сила, която би следвало да се търси във външния свят. Щом като минаващата ръка може да донесе облекчение, тогава за състоянието им би могла да е отговорна загадъчна „преминаваща над тях енергия". Коренът и причината за всички емоционални неразположения би следвало да бъде някаква външна сила, лъчение или течение, играеща при свръхчувствителните хора ролята на алерген. Какво представлявала тази фундаментална „окултна" енергия? Електричество? Магнетизъм? Или животински магнетизъм? А може би комбинация от познати ни сили или пък нещо коренно различно?
Чрез редица експерименти Райхенбах открил връзка между лунната светлина и сомнамбулизма. Повечето от колегите му започнали да се подиграват на тази изключително проста и очевидно обременена със суеверия хипотеза. Връзката между умственото заболяване и лунните фази просто не можело да се възприеме сериозно. Райхенбах не изгубил кураж и не се отклонил от възприетия курс. Той провел проста серия тестове. В изолирана от светлина стая пускал тесен лъч лунна светлина върху определени части от лицето, ръцете и дланите на пациента. Първото усещане, за което споменавали пациентите, било за неприятно затопляне и безпокойство, което изпълвало цялото им същество. Обхващала ги клаустрофобия и ставали неспокойни. А това бил първият симптом на сомнамбулизма. При по-дълго излагане на лъча постепенно започвали схващанията и неприятните мускулни спазми, обхващащи цялото им тяло. Баронът с изумление открил, че при прекъсване на лунния лъч ефектът продължава. Пациентите оставали в състояние на възбуда дори и да са били изложени на лъча в продължение само на една-две минути! И макар, че ефектът постепенно изчезвал, той бил достатъчен, за да се изкаже хипотезата за евентуална алергична реакция. Изумително! Значи действително става въпрос за всепроникваща и непозната сила, съдържаща се в самата лунна светлина.. Освен болезнените ефекти, Фон Райхенбах забелязал, че пациентите били силно привлечени от лунната светлина. Може би алергичната реакция към лунната светлина у тези странни свръхчувствителни хора се дължала на факта, че спектърът й съдържа някои елементарни дразнители. Това предположение лесно можело да се провери. Баронът поставил голяма стъклена призма пред лунния лъч и го разложил на дъга. Лунният спектър съдържал цветовете, действащи като дразнител на сомнамбулите. Червената лунна светлина предизвиквала усещането за затопляне, а зелената - мускулните спазми! По-дълготрайното излагане на лунна светлина водело до частична парализа и присъщата загуба на съзнание.
Райхенбах разработил апаратура за по-точни наблюдения. Разположил няколко големи метални плочи на обърнати към луната прозорци и изградил апарат, на който трябвало да бъдат изложени пациентите му. По време на експериментите пациентите държали дебели проводници, свързани с плочите на прозореца. Той установил, че ефектът е най-силен, когато плочите били изцяло изложени на лунна светлина. Достатъчно било само да доближи проводника на няколко крачки от пациента, за да предизвика силни мускулни спазми. Повече от ясно било, че от проводника се излъчва някаква непозната досега енергия! Можел да измери и разликата в чувствителността на пациентите си. Онези, които реагирали при най-голямо разстояние, били „свръхчувствителни", а онези, при които за предизвикването на реакция бил необходим физически допир - „най-ниско чувствителни". Прекият контакт с проводника неизменно водел до най-силните, болезнени и дълготрайни реакции. Минута докосване често водела до спазми, продължаващи цял час. Какво било това нещо в лунната светлина, което да доведе до подобни силни мускулни спазми у свръхчувствителните пациенти? И как лунната светлина преминава през металната плоча? Очевидно в телата влизала не светлината, а нещо друго. Лунната светлина предизвиквала някакъв нов вид проводимост на метала, която влизала във връзка с пациента и предизвиквала симптомите на сомнамбулизма!
Райхенбах разработил апаратура за по-точни наблюдения. Разположил няколко големи метални плочи на обърнати към луната прозорци и изградил апарат, на който трябвало да бъдат изложени пациентите му. По време на експериментите пациентите държали дебели проводници, свързани с плочите на прозореца. Той установил, че ефектът е най-силен, когато плочите били изцяло изложени на лунна светлина. Достатъчно било само да доближи проводника на няколко крачки от пациента, за да предизвика силни мускулни спазми. Повече от ясно било, че от проводника се излъчва някаква непозната досега енергия! Можел да измери и разликата в чувствителността на пациентите си. Онези, които реагирали при най-голямо разстояние, били „свръхчувствителни", а онези, при които за предизвикването на реакция бил необходим физически допир - „най-ниско чувствителни". Прекият контакт с проводника неизменно водел до най-силните, болезнени и дълготрайни реакции. Минута докосване често водела до спазми, продължаващи цял час. Какво било това нещо в лунната светлина, което да доведе до подобни силни мускулни спазми у свръхчувствителните пациенти? И как лунната светлина преминава през металната плоча? Очевидно в телата влизала не светлината, а нещо друго. Лунната светлина предизвиквала някакъв нов вид проводимост на метала, която влизала във връзка с пациента и предизвиквала симптомите на сомнамбулизма!
Баронът опитал да измери електрическия заряд на проводниците. И най-чувствителните електроскопи не показали никакви отклонения. Следователно, не ставало въпрос за проява на електростатика, която просто била пропусната от учените от XVII в. По същия начин и стрелките на най-чувствителните компаси не се отклонявали от въздействието на мистериозния ток. Следователно енергията не била магнитна по природа. Тогава? Очевидно било, че става въпрос за друг вид енергия, която била излъчвана от луната и лунната светлина просто служела за неин проводник. Възможно ли е и други небесни тела да предизвикват същите ефекти?
Райхенбах провел аналогични опити със слънчева светлина. Открил, че слънчевата светлина също притежава специфични спектрални компоненти. Неприятната и дразнеща „жега" се проявявала в червения спектър и проявявала „зловещо клаустрофобично" усещане, но не и мускулни спазми. Живителната сила била открита във виолетовия спектър. Пациентите се чувствали изпълнени с повече сили и жизненост, когато докосвали проводник, изложен на виолетова светлина. Той стига до заключението:
Тази тайствена енергия не е светлина, но се пренася чрез светлинните лъчи. Интересен парадокс! Енергията предизвиква определени усещания при физически контакт. Способна е да бъде абсорбирана и да преминава през метални проводници. Не е нито електрическа, нито магнитна. Тя се излъчва в пространството, когато се разреди в края на проводника. След кратко излагане на въздействието й, материята е в състояние да я задържа за продължителни периоди. Тя може да се отразява в огледала.
Чувствителните хора можели да усетят въздействието на лунната и слънчевата светлина дори през стени и тавани! Непрекъснатите и повтаряни отново и отново експерименти на барона показали, че мистериозните токове се спират от вълнени дрехи - колкото по-дебели, толкова по-добре. Значи вече било възможно да се помогне на страдащите от сомнамбулизъм!
Райхенбах нарекъл тази фундаментална енергия „одическа", „оде", „од".
Отразеният червен и инфрачервен спектър винаги предизвиквали неприятни реакции, докато виолетовият и ултравиолетовият спектър се свързвали с усещането за хлад и удоволствие. Следователно, възможно било да се разделят отделните видове потоци „Од” и да се използват живителните им сили. По-късно неколцина изобретатели разработили други средства за избиране и настройка на тези енергии, с което поставили началото на науката радионика.
Станало ясно, че „од” насища материята подобно на течност и се разпространява на нещо като потоци. Наситените обекти „изливали" излишните токове. Стоманата и определени обеми вода достигали максималния си заряд „од” за около 10 минути и повече. Енергията осезаемо преминавала през електрически изолатори като коприна, памук, дълги стъклени пръчки, дърво и гумени ленти. Интересен е и начинът, по който енергията „изпълвала" материята и се запазвала в нея няколко минути след като връзката се прекъсне. В някои материали тя оставала до един час, преди да изтече напълно! „Од” прониквала и в тъканите на човешкото тяло.
Барон Фон Райхенбах измерил „трайността" на заредената с Од вода. Тя оставала активна дори когато бивала разпределена в няколко чаши.
Неотдавна д-р Бърил Пейн повтори тези експерименти и достигна до същите резултати. Налице бяха невероятни разлики между водните образци, изложени на светлина от различни небесни тела. Използваното от него устройство представлявало дълга 1,80 м тръба (с диаметър 13 см ), монтирана на триножник за телескоп. С помощта на различни оптични приспособления светлината от различни небесни тела била насочена към водните образци. Петнадесет минути след приемането й слънчевата вода предизвиквала здрав ободрителен сън. Лунната вода имала силен и неприятен вкус, водещ до характерното гадене. Изложената на светлина от Венера вода имала странен „метален" привкус, предизвикващ неочаквано замайване. Водата, осветена от Юпитер, имала вкус на сяра, но пък за сметка на това учудващо бързо облекчавала някои вътрешни неразположения. Различни други планетни конфигурации имали характерни емоционални ефекти - натъжаване, плач, гняв и дезориентация - всъщност, характерните за една хистерия симптоми.
В едно забележително изказване Райхенбах загатва за истинската енергия, криеща се зад астрологичните конфигурации:
„Ние сме свързани с вселената с нова и непозната досега реципрочност... Следователно, звездите оказват влияние върху нашия практичен свят, както и върху работата на не един ум."
Заобикалящият ни свят е естествена жива система, в която „Од” е „кръв" и „жизнена течност".
Райхенбах се заел да разкрие тайните на Од в космоса. Силата на „Од” изминавала големи разстояния (50 м и повече) в лабораториите и оказвала силно въздействие в другия им край, без да се наблюдава видимо отслабване на мощта й. Явно „Од” не отслабвала, когато се намирала в лъчиста форма. Защо тогава да отслабва при прекосяването на пространства? Силата достигала Земята направо от Космоса. Това вече било доказано с лунната светлина, а след това - и със слънчевата. Но откритието, че звездната светлина също може да променя предмети по подобен начин, се оказало особено важно. Следователно тя представлявала уникален ресурс, даващ възможност за откриването на нови начини за предаване на годна за използване енергия.
Статиите на Райхенбах върху „Од” и одическата светлина били посрещани с интерес от видни по онова време учени.. Описанията на хилядите наблюдения на Райхенбах, направени в продължение на повече от десетилетие, съставили внушителен брой томове. Най-големият от тях е озаглавен „Динамиката на жизнената сила".
Най-високопоставените европейски учени сметнали, че трудовете на Райхенбах имат безспорна стойност. Либиг, Волер, Берцелиус, Далтън, Погендорф и други светила признали, че Райхенбах е открил нова форма на енергия, но настоявали да им се представят обективни доказателства. Райхенбах вече открил, че фокусираната с лещи светлина Од може да създаде изображение върху дагеротипни плаки и се заел да създаде фотографско доказателство за възприятията на пациентите. Първата „одография" била публикувана през 1861 г . - за най-голямо изумление на критично настроените академични светила.
Учените от началото на XX век повтарят експериментите на барон Райхенбах (Дж. С. Уайт, Тесла, Льо Бон, Ейбрамс, Драун). След като възрастният барон напуска този свят, самият Фехнер публикувал трактат, представляващ своеобразен мълчалив поклон пред Райхенбах:
„Ще си останем в този тъмен и студен свят, ако не отворим вътрешните си очи на духа, за да видим пламъка на природата отвътре. "
инж. д-р М. Съкъджиян
с. Чурен Пловдивско
Няма коментари:
Публикуване на коментар