Днес ще ви предложа една по-различна гледна точка по темата 2012 г., но преди това искам да направя допълнение към същата тема от м.февруари 2011г. относно:
1/ Датата 21.12.2012г. Датата е посочена от маите върху каменна плоча известна като Паметник 6 от древния град Тортугуеро, щат Табаско, Мексико. Мексиканският археологически институт е оповестил съществуването и на втори паметник с тази дата. Става въпрос за тухла извадена от разрушен храм в Комалкалко, Южно Мексико.
2/Предсказали ли са маите апокалипсис? Датата 21.12.2012г. показва края на големия цикъл от календара на маите (13 бактуна = 5125.36 години). След дългогодишни проучвания на археологически, етнографски, иконографски и астрономически данни, учените маянолози са установили, че датата 0.0.0.0.0(началото на цикъла) от календара на маите съответства на 11 август 3114 пр. Хр. по Григорианския календар. Съответно краят му - 13.0.0.0.0 кореспондира с датата 21 декември 2012 г. Всъщност 13.0.0.0.0 и 0.0.0.0.0 са една и съща дата. Тази дата е и началото на новия цикъл. За маите всеки цикъл е епоха на растеж, в края на която човечеството достига до следващ етап от своето развитие.
Никъде в писмените и други паметници не е показано нещо конкретно, което ще се случи през 2012г. Редица изследователи на културата на маите са на мнение, че оставеното от тях, най-вече в така наречените кодекси (Дрезденски, Мадридски и Парижки), се отнася до астрономия, математика, астрология, миналото и божественото. Общо взето, акцентът е върху миналото, а не върху бъдещето. На последната страница на Дрезденския кодекс има графично изображение, фиг.1 - крокодил, от устата на който изтича вода. Това се тълкува като предсказание за предстоящ потоп, но истината е, че няма никакво указание за коя епоха(цикъл) се отнася. На фиг.2 е показана каменната плоча от град Тортугуеро. Според изследователите надписът(отчасти изтрит) гласи: "Тринадесетият бактун ще приключи на четвъртия Ахау, трети Канкин (21 декември 2012 г.)… Слизането (пришествието) на Болон Йокте Ку - Деветимата подкрепящи богове... към ..." Срещат се различни тълкувания на текста . Болон Йокте Ку, най-вероятно е приеман от маите като бог на изменението, промените. Интерпретацията е, че в този ден той ще слезе на Земята за да подпомогне създаването на новата епоха.
3/Точна ли е датата 21.12.2012г. Можем ли да имаме съмнения по отношение на съотнасянето на двата календара – маянски и григориански? Учените за да определят това съответствие, разработили няколко алгоритъма. В един от най-популярните алгоритми се използва така наречената константа GMT. Определянето на константата станало най-вече по случили се в древността астрономически събития, документирани както от маите, така и от жителите на Стария свят. Ученият Жерардо Алдана от Калифорнийския университет в книгата си „Календари и години II: Астрономията и времето в Древността и Средновековието“ доказва, че константата GMT е неточна, поради грешно интерпретиране на едно от астрономическите събития. Ако предположението на учения е вярно, то разликата между календара на маите и григорианския календар ще е не по-малко от 60 дни(след 21.12).
4/Календарът на маите и нашите страхове
Случаен ли е изборът за край на цикъла - датата 21.12.2012г.? (Маите са приели края на 13 бактун за изходна точка на календара. Според нашето линейно разбиране за времето, календар е съставен отзад напред.) Антъни Ейвъни, експерт за маите и археоастроном в Колгейтския университет, Хамилтън, Ню Йорк, смята, че може би маите са имали предвид астрономическо събитие, което ще се случи около тази дата или на самата дата. Ученият казва: ”Не изключвам идеята, че астрономията е играла роля в избора на 2012 година за най-късната дата в календара".
Да вярваме ли в това? Факт е, че маите са били превъзходни астрономи. Точността с която са изчислили движението на планетите, сезоните, равноденствията е невероятна. Няколко страници от Дрезденския кодекс съдържат точни данни за Марс, Юпитер и неговите спътници, Сатурн, движенията на Луната и Меркурий. В онази далечна епоха маите са изчислили обиколката на Земята около Слънцето с разлика от съвременните изчисления две десето хилядни (според маите - 365.2420дни и 365.2422дни - сега). Техните астрономически познания и точности (при липса на съвременните технологии за наблюдение и изчисление) са една голяма загадка. От тук следва основният въпрос: Ако са имали предвид събитие в края на цикъла какво е то? Хипотезите са много: Изригване на супер вулкани, супер цунами заливащи цели континенти, земетресения, супер слънчева активност, разрушаване на магнитосферата на Земята и промяна на полюсите, сблъсък с астероид или планета, нашествие на извънземни, пандемия, гама облъчване от избухване на свръхнова звезда и др. Истината е, че тези събития са се случвали и ще се случват.
Рационалното ни мислене ни отвежда към учените. Тяхното мнение за събития през 2012г. е умерено оптимистично. Те казват: наблюдава се повишена вулканична активност, особено в Тихи океан и прилежащите територии, съществуват опасности от земетресения и цунами… Пик на слънчева активност определят през 2013г. Сега, слънчевата с-ма, при своята обиколка около центъра на галактиката, минава през среда с по-голяма материална наситеност… В двойната звездна система WR 104( намираща се само на 8000 светлинни години от Земята) в сравнително близко бъдеще може да избухне свръхнова, което може да породи мощно гама-изригване, насочено и към Земята…и т.н.
Накрая, да погледнем и действителността в която живеем. Изпълнена е с напрежение, негативизъм. В последното десетилетие, особено в последните години, събития от най-различен характер и тяхното мултиплициране - като големи природни бедствия, световна икономическа криза, бунтове и революции в редица страни(Либия, Тунис, Египет, Сирия…), общо безпокойство на хората в целия свят, нарастващи социални, етнически и религиозни конфликти, увеличаващи се екологически проблеми - всичко това носи тревога и усещането, че времето се свива и че нещо ще се промени. Но промяната през 2012г., ако има такава, може да бъде в помощ на еволюцията на човешкия род. В тази насока е темата, която предлагам на днешната сбирка на клуба:
(по книгата на Николай Коларов „Многоизмерен скок в края на времето”)
Какво ни очаква? Апокалипсис или промяна, трансформация на живота? И кога? В края на 2012г., началото на 2013г.? Други сочат средата на ХХI век и дори по-късно. Интересна идея за естеството на промяната ни дава авторът на „Многоизмерен скок в края на времето”. Ще се постарая накратко да изложа същественото.
Да започнем с идеята за реалността. Физическата реалност (реалността на нашето 3D пространство) е вид илюзия подобна на холографски образ. Под нея остава скрит един по-дълбок свят на съществуване, едно необятно и по-първично равнище на реалността от което се пораждат всички обекти и явления на нашия физически свят по приблизително същия начин по който една холографска плака поражда холограма. Това по-дълбоко равнище на реалността е наричано имплициран ред (загърнат, забулен, неявен), а физическото равнище на съществуването се определя като експлициран ред на реалността (разгърнат, проявен, открит). Така, физическата реалност е част от една безкрайна реалност.
Според теоретиците на струнната теория частиците на реалността са миниатюрни трептящи нишки. Ако може да се погледне дълбоко вътре в елементарна частица – електрон, кварк… ще се открие трептяща струна. Струнната теория математически обосновава десет пространствени измерения и едно измерение за време. Някой физици поддържат идеята, че измеренията са много по-вече от десет. Така или иначе, чрез различното равнище на вибрация на частиците е възможно тоталното обяснение на реалността. Всяка вибрация е съвкупност от честота, дължина на вълната и сила на импулса (участващата енергия). Времето също се обуславя от вибрацията. По-бързо течащото време е характерно за по-ниско равнище на вибрация и обратно. Във високочестотните измерения(светове) с високи скорости е характерно бавното или почти спрялото време. Така Бог вероятно "съществува" в безвремието, защото неговата вибрация е неуловимо висока. Честотното подреждане на вибрациите(от по-ниски към по-високи честоти) като място създава една йерархия от честоти, йерархия от светове. Или: Световете са обособени условно пространствено-времеви континиуми, съответстващи на определено равнище на енергия, скорост и честота.
Съществуват множество "същности", консенсусни общности, в различните пространствено-времеви континиуми. Те, живеят, експериментират, учат, изживяват света си.
Всеки отделен пространствено-времеви континиум може да се приеме като времева зона, ограничаваща определен вид енергия /количество и качество/, вибрираща в определен тесен диапазон от честоти. Земната реалност също така е времева зона, обемаща като съд нашите енергии и нашите честоти на проявяване. Нашият триизмерен свят - 3D е свързан основно с честоти от 0,5 до 40-50 Hz. Вибрациите на Земята, тялото и мозъка на човека са в този диапазон. Но какво ще стане ако тези вибрации се покачат между100-200Hz. Може би автоматично ще попаднем в измерение 4D и даже 5D. Промяната в честотния спектър на същностите (еволюцията към по-високи честоти) би трябвало да означава напускане на една времева зона(измерение) и придвижване към друга.
По всяка вероятност между световете съществуват "празни" честоти, които не са "населени", т.е. те са пусти. В този смисъл, за да преминем между две измерения, например от ЗD към 4D, трябва да минем през коридори проправени през пустота.
Съществува свързаност на честотите на вибрациите с характеристиките на измерението. Така нашия 3D свят съществува като реалност само в определени диапазони на светлина, звук, цвят и т.н. Всичко извън пределите на диапазоните не съществува за реалността, защото не може да бъде наблюдавано непосредствено. Слънцето например, може би съществува в едно по-висше измерение, което ние възприемаме в нашия 3D свят като светлина.
Отделните измерения, времевите зони, не са синхронизирани. В зона с по-висока честотна среда времето тече по-бавно и обратно. Тогава възможна ли е комуникация между съзнания, намиращи се в различни честоти? За това изглежда просто няма начин. Единствената възможност е: или съществата от по-високите вибрации да се опитат да наместят временно честотите си до равнището на по-ниска вибрация и свят, или съществата, обитаващи нискочестотни диапазони посредством еволюция да развият възможност за скок в по-високочестотни полета. Това са начините същества от различни нива на развитие да комуникират. В първия случай това ще се проявява като знамения, странни появявания, НЛО и т.н. Поне така ще изглежда за нашия 3D свят всеки опит на по-висши същества да установят контакт или поне да бъдат видени. Именно поради това не случайно напоследък на повечето семинари по НЛО последните се разглеждат не като материални, а като интердименсиални обекти. По всяка вероятност съществата от по-висши измерения успяват да манипулират пространствено времевия континиум на нашия 3D свят, фактически снижавайки вибрациите си, за да се "появят" и "изчезнат" после в нищото. Възможно е също съществата, наблюдаващи ни от по-високи измерения, да извършват само промяна на съзнанието ни, предизвиквайки виждане, отвличане, контакти на подсъзнателно ниво. Възможно е и съществуването на точки на сближение между измеренията (врати) където виждането и комуникацията възникват в определени случаи.
Друг начин за комуникация между същества от различни измерения е интуитивният. Това е директен пренос на информация в условие на резонанс на мозъците на два и повече индивида с кохерентни трептения.
Фактори за промяна на вибрациите на съзнанието и тялото на човека.
На първо място е необходим тотален отказ от ниско-честотни храни. Всяка погълната храна или вреден навик променя вибрационната картина на тялото. Ниско-честотни са храните от животински произход. Необходимо е консумирането на съставки с високо енергийно съдържание - ядки, зърнени култури, плодове, зеленчуци, мед… Те осигуряват не само високочестотни вибрации, но и енергия с високо качество, необходима за трансформациите на клетъчно ниво, органите и тялото като цяло. Също така, всяка негативна мисъл възпламенява емоции и е вредна. Емоционалният ум ще получи финес и дълбочина, ако се подхранва от спектъра на овладените положителни емоции - такива като радост, въодушевление, усещане за пълнота. Спирането на вътрешния диалог е твърде наложително. Концентрирания и спокоен ум трябва да работи в условия на вътрешна тишина. Достигането на психическо равновесие е основен фактор.
Някои вещества имат свойството да предизвикват драстични промени в съзнанието. В литературата са описани много случаи за въздействие чрез т.нар. психотропни растения, ритмични удари на барабан, танци. Например австралийските аборигени за да изпаднат в състояние на "потъване в поток", или двойно виждане, приемат малки дози наркотични вещества, танцуват и пеят под звуците на барабани. По тези начини те се "сливат със всичко живо, природата, небето".
Твърде вероятно е способността на тялото за постигане на все по-високи честоти, да е свързана с неизвестни още свойства на ДНК, отнасящи се до контрол върху целия организъм. Това би означавало, че ДНК би трябвало да може да еволюира или поне да съдържа информация за еволюцията на тялото в светлинно.
Съществуват и външни фактори способни да повдигнат вибрацията на съзнанието и тялото. Различни външни енергии напоследък стават по-интензивни. Слънчевото излъчване, отрицателната йонизация, различни видове радиация… Съществува вероятност в своята по-нататъшна еволюция тялото да придобие възможности за директно "прихващане" и трансформиране на слънчева енергия в вид храна за клетките. Честотата на различните телесни органи може би в началото на трансформацията ще бъде различна и ще се колебае в широк диапазон. Но по-късно вероятно ще се установи една обща честота, което би трябвало да означава, че множество от телесните функции на тялото като метаболизъм, хранене силно ще намалеят активността си. Ще се премине към по-директни начини за получаване и преработка на външната енергия.
Белези за наличие на промяна.
Белези за стабилност на индивида са неговите нараснали самосъзнание, будност, равновесие и самостоятелност (самодостатъчност) в 3D средата. При повишени честоти на тялото, психиката и ума, човешкото същество ще разхлаби връзката с триизмерната причинност, като престанат да му действат фактори, като случайност, съдба, ситуация. Освен емоциите, въображението ще е основен фактор на промяната. "Мисъл-форми" ще определят направлението на нашите намерения. Все по-рядко ще изпитваме страх, ще загубим интерес да ядем месо. Дълбокото неспокойствие и несигурност ще намалеят. Често ще изпадаме в "състояние без мисъл", но присъствайки във всичко ще ставаме по-наблюдателни. Ще разбираме състоянието на другите. Ще имаме мъдрост за бързо променящия се свят. Ще ни спохождат мисли за други светове. Понякога ще се изпълваме с немотивирани от външни фактори ентусиазъм и радост. Съвпаденията и синхроничността в живота ще се увеличават. Значително увеличената вибрация на тялото и мозъкът ще доведат до способност да виждаме както в миналото така и в бъдещето.
Дясната половина на мозъка ще стане доминираща. Интуицията ще изпреварва тромавите логични заключения и ние все повече ще се осланяме на нея. Но все още ще бъдем объркани и това ще е крайно изтощително. Тази ситуация Юнг нарича "психологична болест", или потъване във вътрешния свят. Това се придружава с известна изолация, несигурност и отпуснатост. Състояние при която все по-малко ни вълнува какво става "отвън".
Кога все пак ще започнем да разбираме, че вече сме стигнали границата между световете, че нещо наистина систематично се променя в нас? Съществуват определени индикации, че вече сме в промяната. Ето ги подредени:
1. Първото което забелязваме е, че самотата започва да се смекчава. Появяват се нов тип контакти, доста по различни от обичайните и това трябва да се приеме като част от новата ситуация. Общо взето, самотата все пак остава, защото е част от самодостатъчността на индивида.
2. Развитие на второ внимание. Докато една част от нас върви напред, назад, встрани във времето и пространството, друга остава стабилно в тази реалност и в този момент. Второто внимание се появява в резултат на активизацията на дясното мозъчно полукълбо.
3. Намаляване на дуалността. С преминаването към по-висока и стабилна честота тази склонност към крайни състояния намалява. Това е особено изживяване, най-вече в областта на чувствата. Силните страсти изчезват, няма на какво да се противопоставяме, от какво да бягаме и т.н.
4. Ставаме приятел с подсъзнанието и партньор на свръхсъзнанието. Подсъзнанието е центърът на опита и на контрола върху тялото. Създава се обратна връзка с вътрешния Аз, който проговаря главно със спомени, предупреждения, успокояване.
5. В прехода към 4D реално започваме да възприемаме мъдростта. Един от най-удивителните индикатори е усещането, че всичко се управлява твърде мъдро и хармонично от един женски принцип.
6. Предопределението става основен въпрос. Питаме се каква е по нататъшната ни цел и път. Усещаме интуитивно, че някои неща са подготвени специално за нас - индивидуален сценарий в който нашата уникалност трябва да намери по-нататъшно развитие, вливайки се в общия поток.
7. Събитията са съобщения, представени посредством различни символи. Нещата стават все по-малко случайни. Всяко събитие и факт е сякаш изпратено от „някого".
8. Рационалното започва да отслабва влиянието си. Бъбривото ляво полукълбо на мозъка работи по-слабо. Когато вътрешното мълчание стане обичайно, без контрола на съзнанието, значи вече сме разчистили терена за новите преживявания. Това не означава, че ставаме безкритични и неоценяващи обстановката, просто това става по друг много по-бърз и комплексен начин.
9. Отказ от външна поддръжка. Твърде много сме свикнали да „доим” природата, другите, да се възползваме от различни ситуации. Когато все пак станем достатъчно силни, имаме ясни намерения и способност да акумулираме свободно течащата външна енергия, ставаме самодостатъчни същества. Не се нуждаем повече от хищни инстинкти, от сълзливи молби и дълги изнурителни очаквания някой да ни помогне. Разбира се, съчувствието и емпатията към всичко живо остават, даже се засилват. Самодостатъчността е едно от последните решителни постижения.
10. Желанията стават намерения. Постепенно започваме да разбираме, че едно твърдо формирано намерение, поставено като жизнена цел и водещо до съгласувани действия може да промени нещата бързо и ефикасно. Когато усвоим механизма за формиране на намерения, окончателно скъсваме пъпната връв със стария свят на „желания, мечти и реалности”.
Представа за IV-тото измерение.
Многоизмерната реалност съдържа нива с различна честота на вибрациите. Нивата би трябвало да се свържат с определени качества, като например, в едно ниско ниво да се манифестира само материалност без натиск за духовност, и по-нагоре в по-висшите нива да се появява все по-изчистена, определяща съществуването духовност без материалност. Тъй като знаем твърде малко за измеренията и световете в тях, представата ни за 4D е твърде смътна и крехка. Общата честота на полето на физическото тяло (основни органи) в 3D е между 0,3 и 30 Hz, а средното статистическо трептене е 7-8 Hz. Интересно е, че средното трептене на тялото отговаря на честотата на електромагнитните вълни, обикалящи Земята на равнище стратосфера, която е 7,38 Нz. Това показва, че вибрационно физическото тяло е здраво "закрепено" към основната земна честота. Най-вероятно, влизайки в 4D все още ще запазим някаква материалност, която можем да наречем условно материална. В 4D материята на тялото и мозъка би трябвало да бъде твърде разредена и лека. Като елемент на основната структура ще се появят светлинни честоти (фотони) във и между клетките, като по този начин ще се прояви феноменът "'светлинно тяло".
Съзнанието сравнително по-леко може да се измъкне от оковите на 3D света, но какво можем да направим за бедното си тяло? Физическото тяло е твърде плътен, груб инструмент, обезпечаващ съществуването в също така твърдо материалната 3D действителност. Бихме се запитали защо ни е необходим такъв тежък товар, но това ще бъде само една ограничена гледна точка. Идеята на еволюцията е, не ние да изчезнем, избягвайки от физическата действителност, а висшата духовност да се всели в един подобрен вариант на тялото. Нашата мисия, нашата задача е да станем мост между духовното и физическото. От една страна, трябва да "придърпваме" духовното надолу, а от друга, да "изтикваме" физическото нагоре. Ние сме трансформатора, ние сме релето, пусковия механизъм на това свързване. За това е необходим комплекс от съзнателни усилия от наша страна.
По всяка вероятност 4D ще бъде "място" на колективно участие. С две неща ще трябва да се разделят преминалите - с крайния индивидуализъм, егото и с пасивното изчакване на съдбата. Появата на развита интуиция и нов символен език ще направи невъзможна изолацията. Всеки би могъл да знае много неща за всички. Обменът на идеи и знания ще стане вътрешно присъщ на групите и на цивилизацията като цяло. Комуникацията между индивидите вероятно ще достигне равнището на сегашните "разговори със себе си". Все повече групата ще се идентифицира с колективния Аз.
Големият пробив в еволюцията вероятно ще бъде в начина на съществуване. Предполага се, че ще станем активни създатели на света около нас, сътворци и експериментатори на всичко, което се случва с нас и групата. Но това означава да се съществува в свят в който предметите, градовете, природата израстват първо в въображение и после добиват очертания изцяло под контрола на намерението, мисълта и емоцията. Представяме си 4D като празно пространство, изпълнено с енергии и условни построения.
Постепенно у нас ще се развие интуитивен механизъм за превключване. Например, ако трябва да посетим наш приятел: определят се координатите където желаем да бъдем (дължина на вълната, честота, импулс). Визуализира се образа, който желаем да срещнем там. Развива се съответстваща емоция. И вече сме "там". Същевременно сме и "тук", и винаги в сега.
Краят на линейното време
Могъщи фактори и сили сочат, че идва момента за пренастройка на Вселенския часовник. Честотите на съществата и на самата Земя, обитаваща 3D света, ще добият значителен моментен потенциал за нарастване. Според изчисленията на маите процесът би трябвало да започне през декември 2012 година.
Според Николай Коларов, земляните имаме шансове да се трансформираме в 4D измерение, но преди това трябва да изживеем правилно така наречените „пустинни дни”. Пустинните дни са времето между краят на един голям цикъл и началото на нов. Увеличилият се хаос в света през първото десетилетие на XXI век, зачестилите природни бедствия, болестите, страхът, несигурността в хората, ни дават основание да приемем този период като „пустинни дни”.
На земята три типа човешки същества, изживяват различно пустинните дни.
- Първите, пионерите, са едно абсолютно малцинство от високо развити души. Предполага се, че те са под един милион. Това е може би Ню Ейдж поколението, но не само от Калифорния, а и от целия свят, хора посветили се на духовността, чиято роля е да запалят пламъка в другите. Счита се, че това са същества - скитници във Вселената и между измеренията, чиято цел е рушенето на старите системи и създаване на проходи към нови светове.
- Вторите, това е масовият земен човек, претърпял хилядолетна еволюция в ограничените земни условия. Този вид същество няма експеримент в други светове и измерения.
Съществува и една група от хора, чиято гледна точка е силно колебаеща се. Те възприемат ставащото както логически обосновано, така и директно интуитивно. Те очакват помощ и някой трябва да им я даде.
- Третата група хора, това е едно аморфно множество от т.нар. млади души, за които цикълът на превъплъщенията в 3D още не е завършил. Те не разбират и не приемат нищо или почти нищо от писания и твърдения за промяна.
Сега, в 2012г., можем да кажем, че промяната в хората все още е бавна. Защо? В света има 7 милиарда души, намиращи се на различни равнища на осъзнаване, преживяване и опит. Твърде много хора се намират в по-началните фази на усвояване на ЗD опита в материалния свят. За тях това разгръщащо се битие е все още непрочетена книга. Те харесват живота такъв какъвто е. Те вярват стопроцентово в митовете за единствената реалност, за линейното време, за пълноценния живот. Никога не се замислят за нищо друго, освен да реализират стихийните си амбиции с всички възможни средства - натиск върху другите, спекулиране, празнодумие, ликуване от жалки победи и ожесточение при загуби. В тяхната емоционална скала доминират все още негативните емоции - алчност, гняв, потиснатост, отмъстителност. В края на линейното време те ще бъдат разочаровани, уплашени, сковани, ужасени да видят обектите на един абсолютизиран свят като разпадащи се сенки и преплитащи се образи от минало и бъдеще.
Какво ни очаква в последната фаза на „пустинните дни”? В края на цикъла светът на ЗD пространството ще стане един огромен парадокс. Ще наблюдаваме всичко и няма да можем да повярваме. Линейното време като хармоника ще се свие и всичко ще се започне да се блъска с всичко. Преходът в 4D не означава ходене "до никъде", просто си стоим на своето място, а същевременно част от нашата идентичност обхожда световете. Няма никакви пътешествия във времето, защото всичко е Едновременност.
Какво точно ще предизвика момента t0, края на линейното време? Според маите, в този момент ще бъде подаден вибрационен мощен сигнал, във формата на фотонен (светлинен) импулс от същото това място, което може да се нарече условно център, или централно Слънце на Галактиката. В някои източници се използва понятието "приливна вълна" или „резонантна вълна". Този свръхмощен импулс ще внесе изменения в енергийните и магнитни полета на звездите и планетите. След контакта му с нашето Слънце, то ще повиши неимоверно активността си, като същевременно екранира потока от енергия към Земята и другите планети. Космическите обекти ще започнат да вибрират с по-голяма дължина на вълната.
Според Николай Коларов, автор на „Многоизмерен скок в края на времето” мощният поток от енергия ще се разпространи мълниеносно около цялата Земя, променяйки енергийните нива на всичко. Участниците в тази драма ще се почувстват като в излитащ, набиращ скорост самолет. В началото трептенията ще бъдат много силни, но после всичко ще утихне плавно. Тогава вероятно подготвените ще са се отзовали вече в определените им честоти от честотния спектър на 4D. Всеки достига до там, докъдето позволяват еволюционните му сили и възможности. Тези, които не преминат в 4D остават на същото старо равнище на 3D света, но някъде другаде, тъй като земята ще получи 4D вибрации. Едва ли съзнанието, този ценен субстрат на еволюцията, може да бъде унищожено или спряно. Историята продължава... докато се срещнем всички у дома. Там от където сме тръгнали.
Сега или някога, това е възможен сценарий за бъдещето на човечеството.
Снежина Димитрова
