неделя, 17 юли 2011 г.

Стунната теория

Всичко, което съществува е това което…съществуваше
Едното се проявява като две,
Нищото се проявява като всичко,
Абсолютното се проявява като специфично,
Безпричинното се проявява като причинно,
Единността се проявява като отделеност,
Субектът се проявява като обект,
Единственото се проявява като многообразие,
Имперсоналното се проявява като персонално,
Незнайното се проявява като познаваемо.

Така е звучала Тишината и раздвижения покой, а тези думи се появяват като звуци за онова, което е неизразимо с думи… и все пак нищо не съществува.
Да разгледаме азиатския символ на ИН и ЯН. Като обявил, че Е=mc2 Айнщайн е свързал енергията и материята по такъв начин, че двете са неразличими. Материята е проявление на енергията. Ако означим mc2 като материя – ИН, а Е като енергия – ЯН, то тогава областта от която се интересуват физиците е S образната линия между ИН и ЯН, където е царството на квантовата физика. Това е мястото, където класическата физика на Нютон се разпада. Математическата прецизност, която използваме, за да опишем движението на планетите е детронирана от принципа на неопределеността, който изменя абсолютите с вероятности. Разликата между енергия и маса се размива.
Физиците са единствените учени, които могат да кажат думата БОГ без да се засрамят. Какъв е верният път към истината – разумът или откровението?
Струнната теория ни позволява да разглеждаме субатомните частици като ноти на трептяща струна, а законите на химията съответстват на мелодиите, които могат да се изсвирят на тези струни, докато законите на физиката представляват „хармониите”. Вселената е една огромна струнна симфония, а умът на БОГ може да се разглежда като трептяща през хиперпространството космическа музика.
Интересна е историята на струнната теория. Тя е „достатъчно безумна” за да бъде обща теория на полето(ОТП) и се казва още М-теория. Била е създадена въз основа на съвсем случайно откритие, приложена върху неподходящ проблем, захвърлена като напълно безполезна и ненадейно съживена като „теория на всичкото” или още „теория на нищото”. Причината за тази странна история е, че теорията е разработвана отпред назад. Обикновено при теориите се започва с фундаменталните физически принципи. След това тези принципи се свеждат до група основни класически уравнения.
Произходът на струнната теория може да се проследи от 1968г. , когато двама млади физици Габриеле Венециано и Махико Сузуки независимо един от друг разлистват учебник по математика и попаднали на β-функцията на Леонард Ойлер – забравен математически израз от VІІІ век, който по една случайност се отнася за света на елементарните частици. С огромна изненада те открили, че абстрактната формула като че ли описва сблъсъка на два мезона с огромна скорост и енергийни заряди.
Моделът на Венециано предизвикал огромна сензация. Появили се стотици статии опитващи се да го обобщят и да опишат ядрените сили.
Едуард Уитън - творчески двигател на редица защеметяващи постижения на теорията, отбелязва:
„По принцип физиците от ХХ век не би трябвало да имат привилегията да се занимават с тази теория. По принцип (СТ) не би трябвало да има как да бъде разработвана. (СТ) представляваше абсолютно интуитивен метод, основаваш се просто на познаването на верния отговор. Подобни спиращи дъха скокове би трябвало да са невъзможни!!!”
Една от целите на физиката на елементарните частици(ФЕЧ) е чрез бруталния, но ефективен метод да смачкват елементарните частици чрез огромни количества енергия. След разбиването им в ускорителите физиците грижливо измерват останките от сблъсъка. Целта на този мъчителен процес е да се извлекат серия от числа, наречени матрица на разпръскването, или S матрица. Този набор от числа е особено важен, тъй като съдържа в себе си цялата достъпна за (ФЕЧ) информация т.е. знаейки S матрицата можем да изведем свойствата на (ЕЧ)
Сикита, Вирасоро и Кикава (университет Уисконсин) се досетиха, че S матрицата може да се разглежда като безкрайна серия от елементи и, че моделът на Венециано и Сузуки е първият и най-важен елемент. (Най-общо казано, всеки елемент от серията представлява броя начини по които частиците могат да се сблъскат една с друга) Те конструираха някой от правилата, чрез които могат да се изградят по-висши елементи. В докторската си дисертация Мичио Каку завърши тази програма и направи всички възможни корекции в модела на Венециано и Сузуки.
Накрая Йоширу Нимбу и Чикаго Университи и Тецую Гото от университета Нихон идентифицираха ключовата характеристика, чрез която моделът работи – трептящата струна!
Когато една струна се сблъсква с друга, тя създава описваната от Венециано S матрица. Според това виждане частиците не са нищо друго освен трептене или нота на струна.
През 1971г. Шварц Невю и Рамон генерализираха струнния модел и включиха в него нов елемент, наречен спин, като по този начин го направиха реалистичен кандидат за описание на взаимодействието между частиците. Стойността на S е 0.1 или 2 бозони, или ½, 2/3, 5/2 и т.н. фермиони.
През 1974г. Мичио Каку въвежда полева структура в теорията на струните и в неговия подход струнната теория се описва с едно единствено кратко уравнение. Когато се движат в континиума пространство-време, струните се носят по двуизмерни повърхнини, приличащи на ленти-ивици.
Клод Ловенас през 1976г. откри, че модела на Венециано е верен само в пространство с 26 измерения. През същата година се оказа, че суперструнният модел на Невю, Шварц и Рамон е верен и може да съществува само при наличието на 10 измерения. Това шокира физиците. Подобно нещо бе невиждано в историята на науката!
През 1980г. Шварц от „KalTek” и Жюел Шерк от Висшето училище продължиха да работят върху струнната теория. Дотогава се е смятало, че тя описва само силните взаимодействия, но тя предсказваше и страничен продукт – странна частица с нулева маса в покой и спин 2, която не се появяваше при силните взаимодействия. Всеки път, когато се опитваха да я елиминират, моделът рухваше. Затова те направиха дръзкото предположение, че тази непозната частица се интерпретира като гравитон (частицата на гравитацията според Айнщайн). От което следва, че струнната теория включва в себе и теорията на гравитацията на Айнщайн. (ОТО) се проявява като най-ниско трептене(нота) на суперструната. С този дързък ход учените разбраха, че струнният модел е теория на всичко. За да може тази теория да опише едновременно (ОТО) и (ТЕЧ) струните трябва да са с дължина 10 на степен минус 33 см.(Планкова дължина)
Някога Айнщайн бе казал, че ако една теория не предложи физическо изображение разбираемо и за дете, то тя е напълно безсмислена. За щастие струнната теория има много проста физическа картина основана на музиката.
Според струнната теория, ако разполагаме със съвършен микроскоп за да надзърнем върху електрона, ще видим не голяма, колкото точка частица, а трептяща струна с дължина 10 на степен -33. Ако дръпнем струната трептенето ще я промени в неутрино. Дърпаме я отново и получаваме кварк. Ако упорито дърпаме ще получим всяка известна елементарна частица като нота от струната. Струните са фундаментални, а законите на физиката са „хармониите” на струната. Струните могат да си взаимодействат, като се разделят и свързват отново, като по този начин създават взаимодействията между елементарните частици. Така можем да създадем всички закони на атомната и ядрена физика. Мелодиите съответстват на законите на химията.
Вселената може да се разглежда, като една огромна симфония за струнни инструменти. (СТ) обяснява не само елементарните частици но и (ОТО) – най-ниското трептене на струните или частицата със спин 2 маса нула – частицата на гравитацията. Ако изчислим взаимодействието между гравитоните ще получим точно старата теория на гравитацията на Айнщайн, но в квантова форма.
Красотата на струнната теория е в това, че може да се оприличи на музика. Музиката осигурява метафората с чиято помощ сме в състояние да разберем Вселената както на атомно, субатомно, така и на космическо ниво.
Ако струнната теория е вярна, днес ние виждаме, че замисълът на БОГ представлява космическа музика звучаща в десетмерно хиперпространство.
Менухим пише „Музиката създава ред от хаоса – ритъмът налага единодушие над разногласията, мелодията – приемственост в разпокъсаността и съвместимост сред противоречията”
Връзката между музиката и науката е установена някъде около V век пр.н.е., когато питагорейците открили законите на хармонията и ги описали математически. Ето защо мотото на питагорейците било „всички неща са числа”
Днес съществуват пет обособени струнни теории.

Суперсиметрия – симетрия, която се отнася не само до кварки, но и до всички съществуващи в природата частици, т.е. уравненията остават едни и същи, дори да разбъркаме всички частици. За да се получи това въвеждаме суперчисла, за които е изпълнено условието а.в = - в.а
М-теорията При свиване на континиума пространство-време по различни начини могат да се намерят решения за произволен брой измерения. Всяко от милиардите решения съответства на математически самостоятелна и обособена Вселена. Има милиони решения при три пространствени координати!
Супергравитация През 1976г. Ферара Фридман и Ньовенхойзен откриха, че оригиналната (ОТО) на Айнщайн ще стане суперсиметрична, ако се въведе само едно ново поле – суперпартньор на оригиналното гравитационно поле с частица на взаимодействие наречена „гравитино” или „малък гравитон” със спин 3/2. Тази нова теория бе наречена супергравитация и се основава на точки-частици, а не на струни. През 1978г. бе доказано, че най-общата теория на супергравитацията може да се опише в 11 измерения.
Супермембранна теория Това е друга суперсиметрична теория която може да съществува в 11измерения. Докато струната има само едно измерение, супермембраната може да има две или повече измерения, тъй като представлява повърхност. Доказано бе, че при 11 измерения могат да съществуват два обособени типа мембрани (двойна и петорна). Но върху тях много трудно се изчислява и върху тях не е изградена теория на музиката. И квантовите им теории на практика се различават. Оказа се, че мембраните са нестабилни и се разпадат на частици-точки.
Защо има две теории в 11 измерения – супергравитация и супермембрани. И всички те притежават суперсиметрия. И тук идва сензацията за 11измерения.
През 1994г. Уибън и Таунсенд от Кембридж откриха математически, че 10-мерната струнна теория представлява приблизително решение на една по-висша и загадъчна 11-мерна теория с неизвестен произход. Уитън показа, че ако вземем една мембранна теория за 11 измерения и свием едно измерение ще получим 10-мерна струнна теория. Оказа се, че всичките пет струнни теории са едно и също – апроксимации на една и съща 11-мерна теория.
Сега усилията на учените е да покажат съществуването на Хигс частицата (Z-бозони) и по този начин да докажат 11-то измерение, или с други думи, че ние сме холографски образи създадени чрез 10-мерна холограма плуваща в 11-тото измерение. Или, че ние сме само една фикция на абсолютно непознатата реалност!

Михаил Хинев


вторник, 5 юли 2011 г.

Мистерията на житните кръгове

Житният кръг е част от поле с житни или други растения в което тайнствено и за кратко време се слягат класовете като образуват различни фигури. Срещат се най-често в полета с пшенични и ечемични насаждения, но има такива и в треви, дори в пясък и сняг.
Появата на странните фигури в житните поля е един от феномените който чака обяснение от науката. Феноменът е многовековен. Дърворезба от 1678г. наричана „жънещия дявол” показва, че кръгове е имало и в миналото. Изображения на кръгове са открити върху праисторически камъни и стените на пещери в Ирландия. В нашето съвремие феноменът става актуален след 1970г. Появяват се новини за наблюдавани тайнствени пръстени в неожънати поля в Англия. Отначало фигурите са били прости, с диаметър до 10м. С всяка измината година обаче тези странни геометрични образувания стават все по-сложни и по-сложни. Според различни източници сега те надхвърлят 30000, най-многобройни в Англия. Регистрирано е съществуването им също в Холандия, Америка, Япония, Русия, Австралия, навсякъде по Земята. В България на няколко места са открити странно полегнали най-вече треви, образуващи цифри или геометрична фигура. Българският уфолог проф. Иван Лазаров е на мнение че тревните изображения са уникален феномен, регистриран засега само на територията на България и е различен от кръговете в Англия и други страни.
Кръговете се създават през нощта за съвсем кратко време. Английските инженери Колин Ендрюс и Пет Делгадо са сред очевидците на поява на житни фигури. Според описанията им те се образуват светкавично - за около 10-15 сек. Двамата твърдят, че в този кратък интервал се чува странно шумолене, което са успели да запишат. След изследвания става ясно, че звукът има хармонична компонента и инфразвуков обхват.  В голяма част от случаите кръговете се оформят между 2 и 4 часа през нощта.
Съществуват много хипотези за произхода на това мистериозно явление. Създадена е дори наука за изучаването им – цереология.
Скептиците считат, че кръговете са създадени от човешка ръка, че те са една шега. Истина е, че има такива създадени от хора (с въжета, коси и дъски), но специалистите се научиха да разпознават истинските кръгове от фалшификатите. През 1992 г. се появява документален филм, в който английските ентусиасти-пенсионери Дъг Боуър и Дейв Чорли обясняват, че житните кръгове са тяхно дело. Те признават, че от 1975г. насам са създали над 200 фалшификата. През 1998 г. те правят неочакваното изявление, че работата им е била направлявана от неизвестна сила. Размерите и сложността на фигурите в последните години накараха много от скептиците да не са толкова уверени, че това е човешко дело.
Обща характеристика на житните кръгове  
Фигурите се появяват загадъчно за секунди, нощно време, винаги в периода от началото на април до края на септември. Дебнещи експедиции са чували само огъването на класовете, без да забележат каквото и да било. Съществуват и десетки видеозаписи на странни енергийни сфери, летящи ниско над житното поле. (Тук спорът е, собствена ли е светлината или това са носени от вятъра предмети с отразена светлина). Житните класове не са унищожени, счупени, а само полегнали и то в точно определена посока. Възлите на растенията са разтеглени, удължени, докато при фалшификатите растенията са пречупени. Около кръговете не се забелязват стъпкани растения. Открити са също фигури в заградени, охранявани обекти, военни бази. Фигурите са сложни и наподобяват  планетни и звездни системи, красиви пиктограми. Характерна е точността, симетричността и красотата на изображението. Кръгът, фигурата, има своя атмосфера, енергия, която може да се отчете с багети, махало и др. уреди. Отчита се странна енергийна активност, подобна на радиацията, но различна от нея и още неизяснена. Електромагнитните уреди се отклоняват. Човек във фигурата се чувства особено, в състояние на свръхчувствителност. Изследователите отбелязват, че в не малко случаи още на следващото лято в полетата няма и следа от кръговете. На други места обаче се наблюдава странна мутация. Бурен растеж на растенията, където предишната година са били странните фигури. Новата реколта е с по-тъмен цвят, стръковете са по-високи от останалите наоколо. Съществуват и случаи, при които през следващата година върху контурите на фигурите растенията изобщо не поникват.
Интересна е връзката между усложняващите се изображения на кръговете,  посланията им актуални за хората и развитието на компютърните и други технологии.
Има случаи когато създателите на кръгове чрез нови фигури реагират на коментари, критики, дори и на такива които не са медийно изразени.
Някой хипотези за създаването на житните кръгове.
1/ Базовото твърдение на скептиците е: защо кръговете се появяват през нощта? Защо това не става през деня пред много свидетели? Според тях шегаджии и желаещи известност в много страни са последвали примера на двамата пенсионери от Англия.
2/ Създадени от хора владеещи сложна технология. Примерно: кръгът първоначално е създаден с компютър който от своя страна задейства устройство създаващо енергията  която прегъва растенията и създава формата.
3/ Кръговете са дело на извънземни. На разстояние от Земята или от Земята те се опитват да комуникират с нас. А може би по между си?
Една от големите сензации, свързани с житните кръгове, се появи през 2002 г. Става дума за образувание с дължина 100 м и ширина 77 м. Житният кръг показва глава на извънземен и диск. Фиг.1 Дешифровчици на кръговете разчитат послание, което гласи: „Пазете се от носителите на фалшиви дарове и техните нарушени обещания. Много болка, но има време. Повярвайте, там отвън има добро. Ние се противопоставяме срещу лъжата. Каналът е затворен”. Ако това е послание и е вярно   разчетено, то можем да допуснем, че по-висш интелект се опитва да комуникира с нас.

                                 Фиг.1 – лице на извънземен и диск
4/ Атмосферни сили. Привържениците на това твърдение смятат, че плазмен вихър, нещо като електрическо торнадо, създава кръговете.
5/Кръговете са метеорологичен феномен, мистериозни атмосферни завихряния, резултат от развитието на климата.
6/Сред многобройните обяснения за създаването на кръговете има и такива, че те са продукт на особен вид гъби или специфичното движение на множество мравки, които се въртят в кръг заради земното магнитно поле. Други изследователи отдават значение на подземните варовикови залежи в районите с кръгове. Те допускат, че пролетните дъждове, дълбоко просмукали се във варовика през лятото стават причина за повишаването на земния електричен заряд и това допринася за образуването на житни кръгове.
7/ Езотеричната хипотеза „Каша”. Често фигурите се появяват в близост до древни паметници, свещени места. Привържениците на тази хипотеза допускат, че в тези духовно значими места, колективната душа на Земята чрез фигурите ни праща послания.
8/ Голям е процента на привържениците на тезата, че кръговете се създават от непозната форма на енергия. Това може да бъде: единично или колективно човешко съзнание или друг вид енергия.
Анди Томас – изследовател на кръговете от 1991г.и привърженик на тази хипотеза, участвал в следния експеримент: група от няколко човека се съсредочават и медитират върху определена фигура. В медитациите си е трябвало да си представят и нейното реализиране. И ето резултата: тя се появила в близост до мястото на медитация.
Много се е писало за силата на човешкото съзнание. Има хора които притежават разширено съзнание и са в състояние да променят реалността.
Дешефриране на житните кръгове
Всяка година Житните кръгове продължават да "никнат", провокират въображението и ни карат да търсим смисъла на тяхното предназначение. Учените не могат да дадат разумно обяснение за появата им. Единственият правилен отговор е, че те са дело на земен или извън земен интелект с големи възможности.
В много страни има екипи от учени занимаващи се с изследване на кръговете. Те са убедени, че изображенията съдържат информация, че са средство за комуникация. За разчитане на посланията е създадена азбука чрез символите в фигурите. В България астрофизика ст.н.с.д-р Лъчезар Филипов е в контакт с такива групи от Америка и Канада.
Ще споменем и усилията на арх.Мариана Везнева, която се занимава с изображенията им по снимки в интернет от 1990г. Според нея ранните пиктограми от периода 1990-1991 г., са фигури представляващи ге ометрично изображение на числата от 1 до 10, както и геометрично представени 7-те чакри в човешкото тяло. Те съдържат знания за сътворението на човека и неговата еволюция. Тя твърди, че тези ранни пиктограми са азбуката на сакралния космически език, без тяхното познаване е невъзможно да се разчетат следващите послания, които стават все по-сложни като композиция.
Според Везнева, в периода 1995-2000 г. се появяват пиктограми, изо бразяващи действието на четирите стихии при промяна на климата: пожари, наводнения, земетресения, ураганни ветрове. През 2001 и 2002 г., се появяват фотограми на женско лице и на извънземен. През 2004 г. вече има доста сложни геометрични композиции. Повечето пиктограми от 2005 г. предвещават природни бедствия, планетарни катастрофи и космически катаклизми.
През 2007 г., Мариана Везнева заедно с Лъчезар Филипов решават да проведат експеримент. Везнева задава телепатично въпроси на разума създаващ кръговете, при уговорка отговорите да бъдат в следващите 12 фигури, които ще се появят в Англия. Тук, естествено възниква въпроса: След като Везнева е способна да установява телепатичен контакт защо не получи директно отговорите и защо фигурите–отговори трябва да се появят в Англия, а не в България например? С какво може да се докаже, че дешефрирането на тези фигури е точно? 

 
                                        фиг.2 Сложни фигури
    

 
                                   фиг.3 Триизмерно изображение

В заключение: житните кръгове са очевидна реалност. Хиляди по цялата Земя. Кой или какво предизвиква появата им? Математическата точност на изображенията говори безспорно за интелект. Зачестилата им поява в последните години не е ли предупреждение за събитие с голямо значение за Земята? Защо интересът към тях от научните среди не е достатъчен?

Търсете житни кръгове в интернет в Google, vbox7. Ако искате да проследите развитието им през годините идете на: http://www.lucypringle.co.uk/photos/index

Снежина Димитрова