Барон Карл фон Райхенбах (1788-1869 год.) – откривател на енергията „ОД”

        Сбирката на клуб „Мисъл” по изключение бе проведена на 16.02. Тези читатели на блога за които представеното резюме   е недостатъчно могат да получат цялата тема на адрес: msakadjian@hotmail.com

       Цяла глава от историята на забравената  наука е свързана с един от най-великите учени на всички времена, чиито изследвания вър­ху свързаните с живота основни енергии са първостепенни в област­та на сериозната наука. Името му е забравено и се подминава, но въпреки това животът и делото на барон Карл фон Райхенбах си остава уникално. Той е една истинска научна легенда, титан, който винаги ще ни напомня, че светът е далеч по-прекрасен от оно­ва, което се мъчат, да ни убедят всички онези, които изкривяват възприятията ни и ни заблуждават скривайки научните му постижения.

         Роден през 1788 г. в Щутгарт, кралство Вюртемберг  Карл фон Райхенбах се утвърждава като забележителна лич­ност и един от най видните учени за времето си. Доктор по естествени науки и теология, ентусиазиран учен в областта на химията, геологията, металургията и метеороло­гията. След като постепенно се утвърждава като водещ промишлен инже­нер, той започва да строи металургичните заводи,  химически заводи, стоманолеярни и доменни пещи. Става баснословно богат.   Славата и репутацията му на индустриалец и учен из­следовател се разнася из цяла Европа. С две думи, превръща  се във водещ авторитет в науката, при това с легендарна слава.      

   След като извършва чудеса в областта на промишлеността, страст­та му към неизвестното го кара да се обърне към други облас­ти, в които изследванията му достигат невъобразими дълбини. Райхенбах открива нов тип лъчиста енергия, която напълно преобръща пред­ставата за света както у самия него, така и у онези, които с нетър­пение очакват поредната му публикация. Той  твърди, че природата е изпълнена с тайнствена светлинна енергия, от която черпи жизнените си сили. С това велико откри­тие започва спорният период от живота на Райхенбах - периодът, в който баронът се осмелява да се изправи срещу академичните пред­разсъдъци.  

     Научната любознателност става причина барон фон Райхенбах да се заеме със сериозно изучаване на една група болести, носеща наименованието „неврастении". Може би той е първият, насочил вниманието си към т. нар. „психо-соматични" заболявания. Сомнамбулизмът, нощните схващания, кошмарите и хистерията са до голяма степен непонятни страдания.  По всичко изглеждало, че към тях били предразположени само определена група „чувствителни" или „нервни" индивиди.   Но зад външното проявление на тези необичайни заболявания Райхенбах заподозрява съществува­нето на нещо неистина необичайно. Той разбрал, че цялата психична нагласа на свръхчувствителните хора, имащи нещастието да са болни от сомнамбулизъм, по някакъв начин се влияе от сила, която би следвало да се търси във външния свят. Щом като минаващата ръка може да доне­се облекчение, тогава за състоянието им би могла да е отговорна загадъчна „преминаваща над тях енергия". Коренът и причината за всички емоционални неразположения би следвало да бъде някаква външна сила, лъчение или течение, играеща при свръхчувствителните хора ролята на алерген.  Какво представлявала тази фундаментална „окултна" енергия? Електричество? Магнетизъм? Или животински магнетизъм? А може би комбинация от познати ни сили   или пък нещо коренно различно?     

  Чрез редица експерименти Райхенбах открил връзка между лунната светлина и сомнамбулизма.  Повечето от колегите му  започнали да се подигра­ват на тази изключително проста и очевидно обременена със суеве­рия хипотеза.  Връзката между умственото заболяване и лунните фази просто не можело да се възприеме сериозно. Райхенбах не изгубил кураж и не се отклонил от възп­риетия курс. Той провел проста серия тестове. В изолирана от светлина стая пускал тесен лъч лунна светлина върху определени части от лицето, ръцете и дланите на пациента. Първото усещане, за което споменавали пациентите, било за неприятно затопляне и безпокойство, което изпълвало цялото им същество. Обхващала ги клаустрофобия и ставали неспокойни. А това бил първият симптом на сомнамбулизма. При по-дълго излагане на лъча постепенно започвали схващания­та и неприятните мускулни спазми, обхващащи цялото им тяло. Баронът с изумление открил, че при прекъсване на лунния лъч ефек­тът продължава. Пациентите оставали в състояние на възбуда дори и да са били изложени на лъча в продължение само на една-две минути! И макар, че ефектът постепенно изчезвал, той бил достатъ­чен, за да се изкаже хипотезата за евентуална алергична реакция. Изумително! Значи действително става въпрос за всепроникваща и непозната сила, съдържаща се в самата лунна светлина.. Освен болезнените ефекти, Фон Райхенбах забелязал, че пациентите били силно привлечени от лунната светлина. Може би алергичната реакция към лунната светлина у тези странни свръхчувствителни хора се дължала на факта, че спектърът й съдържа някои елементарни драз­нители. Това предположение лесно можело да се провери. Баронът поставил голяма стъклена призма пред лунния лъч и го разложил на дъга. Лунният спектър съдържал цветовете, действащи като драз­нител на сомнамбулите. Червената лунна светлина предизвиквала усещането за затопляне, а зелената - мускулните спазми! По-дъл­готрайното излагане на лунна светлина водело до частична пара­лиза и присъщата загуба на съзнание. 
         Райхенбах разработил апаратура за по-точни наблюдения. Разположил ня­колко големи метални плочи на обърнати към луната прозорци и изградил апарат, на който трябвало да бъдат изложени пациентите му. По време на експериментите пациентите държали дебели про­водници, свързани с плочите на прозореца. Той  установил, че ефектът е най-силен, когато плочите били изцяло изложени на лунна светлина. Достатъчно било само да доб­лижи проводника на няколко крачки от пациента, за да предизвика силни мускулни спазми. Повече от ясно било, че от проводника се излъчва някаква непозната досега енергия! Можел да измери и разли­ката в чувствителността на пациентите си. Онези, които реагирали при най-голямо разстояние, били „свръхчувствителни", а онези, при които за предизвикването на реакция бил необходим физически допир - „най-ниско чувствителни". Прекият контакт с проводника неизменно водел до най-силните, болезнени и дълготрайни реакции. Минута докосване често водела до спазми, продължаващи цял час. Какво било това  нещо в лунна­та светлина, което да доведе до подобни силни мускулни спазми у свръхчувствителните пациенти? И как лунната светлина преминава през металната плоча? Очевидно в телата влизала не светлината, а нещо друго. Лунната светлина предизвиквала някакъв нов вид проводимост на метала, която влизала във връзка с пациента и предизвиквала симптомите на сомнамбулизма!  

    Баронът опитал да измери електрическия заряд на проводници­те. И най-чувствителните електроскопи не показали никакви отк­лонения. Следователно, не ставало въпрос за проява на електростатика, която просто била пропусната от учените от XVII в. По същия начин и стрелките на най-чувствителните компаси не се отклонява­ли от въздействието на мистериозния ток. Следователно енергията не била магнитна по природа. Тогава? Очевидно било, че става въпрос за друг вид енергия, която била излъчвана от луната и лунната свет­лина просто служела за неин проводник. Възможно ли е и други небес­ни тела да предизвикват същите ефекти?

     Райхенбах провел аналогични опити със слънчева светлина.    Открил, че слънчевата светлина също притежава специфични спектрални компоненти. Неприятната и дразнеща „жега" се проявявала в червения спектър и проявявала „зловещо клаустрофобично" усещане, но не и мускулни спазми. Живителната сила била открита във виолетовия спектър. Паци­ентите се чувствали изпълнени с повече сили и жизненост, когато докосвали проводник, изложен на виолетова светлина. Той стига до заключението:

   Тази тайствена енергия не е светлина, но се пренася чрез светлинните лъчи. Интересен парадокс!  Енергията предизвиква определени усещания при физичес­ки контакт. Способна е да бъде абсорбирана и да премина­ва през метални проводници. Не е нито електрическа, нито магнитна. Тя се излъчва в пространството, когато се разреди в края на проводника. След кратко излагане на въздействие­то й, материята е в състояние да я задържа за продължителни пери­оди. Тя може да се отразява в огледала.

    Чувствителните хора можели да усетят въздействието на лунната и слънчевата светлина дори през стени и тавани! Непрекъснатите и повтаряни отново и отново експерименти на барона показали, че мистериозните токове се спират от вълнени дрехи - колкото по-дебели, толкова по-добре. Значи вече било въз­можно да се помогне на страдащите от сомнамбулизъм!

    Райхенбах нарекъл тази фундамен­тална  енергия „одическа", „оде", „од".

    Отразеният червен и инфрачервен спектър винаги предизвиквали неприятни реакции, докато виолетовият и ултравиолетовият спек­тър се свързвали с усещането за хлад и удоволствие. Следователно, възможно било да се разделят отделните видове потоци „Од” и да се използват живителните им сили. По-късно неколцина изобретате­ли разработили други средства за избиране и настройка на тези енер­гии, с което поставили началото на науката радионика.

    Станало ясно, че „од” насища материята подобно на течност и се разпространява на нещо като потоци. Наситените обекти „излива­ли" излишните токове. Стоманата и определени обеми вода достига­ли максималния си заряд „од” за около 10 минути и повече. Енергия­та осезаемо преминавала през електрически изолатори като копри­на, памук, дълги стъклени пръчки, дърво и гумени ленти. Интере­сен е и начинът, по който енергията „изпълвала" материята и се за­пазвала в нея няколко минути след като връзката се прекъсне. В ня­кои материали тя оставала до един час, преди да изтече напълно!  „Од”  прониквала и в тъканите на човешкото тяло.  

    Барон Фон Райхенбах измерил „трайността" на заредената с Од вода. Тя оставала активна дори когато бивала разпределена в някол­ко чаши. 

    Неотдавна д-р Бърил Пейн повтори тези експерименти и достиг­на до същите резултати. Налице бяха невероятни разлики между водните образци, изложени на светлина от различни небесни тела. Използваното от него устройство представлявало дълга 1,80 м тръба (с диаметър 13 см), монтирана на триножник за телескоп. С помощ­та на различни оптични приспособления светлината от различни небесни тела била насочена към водните образци. Петнадесет мину­ти след приемането й слънчевата вода предизвиквала здрав ободри­телен сън. Лунната вода имала силен и неприятен вкус, водещ до характерното гадене. Изложената на светлина от Венера вода имала странен „метален" привкус, предизвикващ неочаквано замайване. Водата, осветена от Юпитер, имала вкус на сяра, но пък за сметка на това учудващо бързо облекчавала някои вътрешни неразположения. Различни дру­ги планетни конфигурации имали характерни емоционални ефекти - натъжаване, плач, гняв и дезориентация - всъщност, характерни­те за една хистерия симптоми.

    В едно забележително  изказване Райхенбах  за­гатва за истинската енергия, криеща се зад астрологичните конфи­гурации:

   „Ние сме свързани с вселената с нова и непозната досега реципрочност... Следователно, звездите оказват влияние върху на­шия практичен свят, както и върху работата на не един ум."

     Заобикалящият ни свят е естествена жива система, в която „Од”  е „кръв" и „жизнена течност".

     Райхенбах се заел да разкрие тайните на Од в космоса. Си­лата на „Од” изминавала големи разстояния (50 м и повече) в лабораториите и оказвала силно въздействие в другия им край, без да се наблюда­ва видимо отслабване на мощта й. Явно „Од” не отслабвала, когато се намирала в лъчиста форма. Защо тогава да отслабва при прекосява­нето на пространства? Силата достигала Земята направо от Космоса. Това вече било доказано с лунната светлина, а след това - и със слънчевата. Но откритието, че звездната светлина също може да променя предмети по подобен начин, се оказало особено важно. Следователно тя представлявала уникален ресурс, даващ възможност за откриването на нови начини за предаване на годна за използване енергия.  

Статиите на Райхенбах върху „Од” и одическата светлина били пос­рещани с интерес от видни по онова време учени.. Описанията на хилядите наблюдения на Райхенбах, нап­равени в продължение на повече от десетилетие, съставили внуши­телен брой томове. Най-големият от тях е озаглавен „Динамиката на жизнената сила".

     Най-високопоставените европейски учени сметнали, че трудове­те на Райхенбах имат безспорна стойност. Либиг, Волер, Берцелиус, Далтън, Погендорф и други светила признали, че Райхенбах е открил нова форма на енергия, но настоявали да им се представят обективни доказателства. Райхенбах вече открил, че фокусираната с лещи светлина Од може да създаде изображение върху дагеротипни плаки и се заел да създаде фотографско доказателство за възп­риятията на пациентите. Първата „одография" била публикувана през 1861 г. - за най-голямо изумление на критично настроените акаде­мични светила.

    Учените от началото на XX век повтарят експериментите на барон Райхенбах (Дж. С. Уайт, Тесла, Льо Бон, Ейбрамс, Драун). След като възрастният барон напуска този свят, самият Фехнер публикувал трактат, представляващ своеобразен мълчалив поклон пред Райхенбах:

  „Ще си останем в този тъмен и студен свят, ако не отворим вътреш­ните си очи на духа, за да видим пламъка на природата отвътре. "

 инж. д-р М. Съкъджиян

  с. Чурен Пловдивско