Клуб „Мисъл” е във ваканция през м.август. На членовете на клуба и читателите на блога пожелаваме приятна, прохладна и полезна почивка.
За разнообразие, този път ви предлагаме нещо различно: две стихотворения от стихосбирката „ И това да си ти” (2000г.) на Гроздана Иванова - член на клуб”Мисъл”, кратък откъс от фантастичния и роман „Далече, много далече”(1994г.), както и едно от последните и стихотворевия:
4.
Ще ме прониже с корени тревата,
щурците ще подхванат реквием,
ще се стопи във времето следата
и болката, останала след мен.
Но аз съм още жива, още млада,
очите ме наказват с красота,
сърцето стъква новата си клада,
душата тича боса през жарта.
И нито искам, нито се надявам
да се възраждам пак от пепелта…
Какво че днеска пролет ме вълнува,
а утре ще прегърна есента.
Пак трепета от порив закъснял
опитвам се за миг да съхраня.
(из „Белязани мигове”- сонетен венец, четвърти сонет)
----------
Някой трябва да дойде
в този никакъв час.
Да преброди мъглата
и похлопа у нас.
Да застане на прага
непознат, уморен,
да дочака зората –
вече влюбен във мен.
Някой трябва да блъсне
таз проклета врата,
мрачен, трескав и прашен
да поиска вода…
Да приседне пречистен,
с изранени пети,
да ме стопли с усмивка…
И това да си ти.
---------
“Арт ( представител на прародителите ни от планетата Гея, посетил Земята и взел със себе си потомък на разселените преди хилядолетия увредени от катаклизъм деца.) рече тъжно:
– Разбирам го, макар че той не подозира дори една десета от онова, което ние видяхме на Земята… Вярвай ми, Ив, оттогава не мога да се зарадвам на нищо. Да виждаш как човешки същества умират безпомощни, как се съсипват за броени години, как изцяло зависят от капризите на суровата природа, как почти всичко подчиняват на оцеляването си и го правят по толкова неразумен начин, че да ти се доплаче. Не им стига това, че са ги лишили от наследствена памет, а и гравитацията почти обезкървява мозъка им, така че те си служат едва с една нищожна част от него.
……Ти не можеш да си представиш, че те не улавят нищо от вътрешното излъчване и се доверяват само на видимия образ. Обикновеното харесване са готови да нарекат любов и докато при нас зачеване може да настъпи само при пълна и доказана съвместимост, при тях всеки случаен контакт е потенциално зачатие… А безразборните контакти са довели до чудовищни антропологични хибриди, които са по-агресивни и в повечето случаи доминират над останалите. Лишени от неповторимото богатство на духовните наслади, те компенсират всичко с храносмилателния тракт и детеродните органи. Колкото и да ти се струва ужасно, голяма част от тях живеят едва ли не единствено заради удоволствието от вкуса на обжарена животинска плът и трепета при изхвърляне на семенната течност. Но най-нещастни и объркани са тези, които, макар и смътно, се досещат, че може да се живее по различно, по-духовно, на които гледката от един залез доставя ако не по-голямо, то поне равно на удоволствието от изпита чаша ферментирал гроздов сок. – Арт беше възбуден по непознат за Ив начин. Той сам усети това и продължи по-спокойно: - Говорех ти за онези, малко по-различните, при които борбата между действителните възможности и предчувстваната духовна свобода понякога е непоносима и разрушителна… - Арт замълча и като погледна Ив с молба, добави: - Извинявай, че те натоварих така изведнъж, но откакто съм се върнал, имам желание да разкажа за всичко това на приятел.”
-----------
КОГО ГО Е ГРИЖА
Финансова криза – истерия, цирк -
загубихме лукса си.
С подути кореми, с огромни очи,
умират деца и преди, и сега...
Кого го е грижа?
Духовната криза – без капчица свян
погубва душите ни.
С отекли от похот безумни очи
преследват деца и преди, и сега...
Кого го е грижа?
Глобалната криза на нашия ум,
обрече планетата.
Със празна утроба, с отровена гръд,
предава се Тя...
И преди, и сега...
Кого го е грижа?
Гроздана Иванова
