Остаряване и дълголетие

                        

Защо се захващам с тази  тема? - Прочела съм някой неща и ще ги споделя с цел да предизвикам размисли върху основни въпроси като: Защо остаряваме? Какво ни прави смъртни? Възможно ли е дълголетие? Какво е смъртта?

Геронтологията е науката която се занимава с тези въпроси.  Геронтолозите  се опитват да разберат защо телата ни се променят от младост към старост и възможно ли е дълголетие. Още древните египтяни,  вавилонци, гърци… са имали изключителен интерес  към  удължаването на младостта и живота. Днес, на базата на многото открития в биологията, медицината…, геронтологията се развива бързо, но дори тези, които се занимават с нея считат, че е болезнено объркана -  изключително много въпроси остават без отговор.  

Безспорно, положително явление е увеличаващата се средна продължителност на живота. В началото на първото хилядолетие е била едва двадесет и пет години и бавно е изпълзяла (за близо две хилядолетия) до четиридесет и седем години през 1900г. В ХХ век средната продължителност на живота в развитите  страни много бързо се е увеличила и в 2000г. е седемдесет и шест години, а сега - около осемдесет години. Продължителността  на живота  нараства средно с две години на десетилетие. Винаги, в миналото и сега, е имало и има дълголетници, живели много по-вече. Техният живот определя максималната продължителност на живота за определен период време. Световният рекорд по дълголетие (до 2010г.) е на Жан Калман – Франция, починала на 122 години.

Тази бегла статистика ни води към следния извод: през по-голямата част от човешката история продължителността на живота е била ниска – много деца са умирали при раждане заедно с младите си майки или след това, млади мъже са загивали в битки, войни, хигиената е била на ужасно ниско ниво, средствата за справяне с болестите са били ограничени или никакви. През ХХ век развитието на знанието, медицината, фармакологията, общественото здраве, големите подобрения и удобства в дома и в работната среда са допринесли за стремглавото развитие на продължителността на човешкия живот. Но от това следва също и изводът, че  краят ни не е написан. Не е предопределен нито от конфигурациите на планетите, нито от гените ни. Считам, че в астрологията смъртта следва да се приема като инцидент, подобно на останалите предсказуеми инциденти в живота. 

Остаряването на организма.

Изграждането на един организъм от оплодено яйце, клетка е едно вълшебство, най-голямата тайна на живата материя. Започва деление на оплодената клетка, оформят се отделните органи. Раждане, израстване, развитие до възпроизводство. Това е градивният период на живота, след което започва бавно или по-бързо остаряване на организма, характеризиращо се с  безпорядък, безкрайни вариации на упадък.  

Забележително и доста депресиращо описание на последния етап от остаряването – старостта  е дал великият Шекспир в пиесата си „Както ви харесва”:

„…и накрая

на тази чудновата пъстра драма

последна роля:странно същество

с повторно детство, с изличена памет

без зъби, без очи, без слух, без всичко!”

Разсъждавайки върху остаряването, ще трябва да се обърнем макар и накратко, към биологията и специалистите.

Човешкият организъм е конгломерат от 100 – 200 трилиона различни живи клетки, които периодично се разрушават и изграждат. Телата ни са в постоянен градеж и рушене(ентропия). Ако можехме във всеки един момент от живота си да поддържаме  съвършен баланс между раждането и смъртта на клетките, ние практически ще бъдем безсмъртни. За съжаление, с всяка изминала година този баланс се нарушава все по-вече и по-вече и накрая умираме.

За да разберем на какво се дължи остаряването на телата ни трябва да надникнем в работата на клетките. Всяка една клетка съдържа хиляди работни елементи, които извършват различна работа. Едни доставят енергийната храна, други я преработват, трети отвеждат отпадъците…   Организация подобна  на живота в един голям град. 

Всички работни елементи на клетката са съществени, но специалистите  обръщат особено внимание на митохондриите.  В клетката те са от няколко стотин до няколко хилядни. Те произвеждат горивото, енергията на клетката. Митохондриите имат малки отвори  през които минава енергийната храна, а също и отпадъчните продукти след преработката. Но работата на тези миниатюрни фабрики не е съвършена. При дейността им кислородни молекули изхвърчат и се превръщат в т.нар. оксиданти или свободни радикали. Те блуждаят в клетката, имайки свойството да се прикрепват към всичко което им се изпречи на пътя. Повреждат и самите митохондрии. Счита се, че свободните радикали вредят на работните части на клетката по същия начин както атмосферните условия причиняват ръжда на металите. Ние ръждясваме постепенно, голяма част от митохондричните фабрики се износват, развалят, умират. Повреда в ДНК причинена от свободните радикали може да доведе до рак, в нервните мозъчни клетки до болестта на Алцхаймер, в ставите – до артрит и т.н.

С годините нашите митохондрии се износват все по-вече и по-вече и затова се чувстваме с все по-малко енергия. В клетките се натрупват грешки след грешки  и всичко заради свободните радикали. Геронтолозите наричат това митохондриална теория на свободните радикали като причина за стареенето на организма. Много вещества, наричани антиоксиданти - естествени(съдържащи се предимно в плодовете, зеленчуците) и изкуствени - имат способността да абсорбират свободните радикали в тялото, да предпазват от големи  вреди. 

Съществен процес в клетката е автофагията. Това е процес при който специализирани елементи на клетката изяждат всичко, което е ненужно и което трябва да бъде изхвърлено, включително и нашествениците – вируси и бактерии. Лошото е, че с годините тези боклукчийски системи работят все по-лошо и по-лошо. Клетката се задръства от боклук. Новите клетки, които се изграждат  са износени, с грешки в работата си. Тази теория за остаряването на организма е наричана боклукчийска катастрофа.  Според нея, боклукът в клетката е това, което пречи на правилния метаболизъм и което в края на краищата ни надвива.

Теорията хормонален дефицит. Според нея с възрастта започва да намалява продукцията на определени хормони  -  растежен хормон, мъжки и женски полови хормони, мелатонин… Това „отключва” редица заболявания, намалява жизнеността на организма, либидото, желанието за живот. Специалистите смятат, че този процес  започва още от 30-те ни години.

Повредите в ДНК са съществена причина за остаряването. Основната функция на ДНК е дълготрайното съхранение на информация. Гените - сегменти от молекулата на ДНК - носят генетичната информация. ДНК в ядрото на човешката клетка съдържа между 20000 и 30000 гени. Информацията им е от жизнено значение за дейността и живота на клетката.

ДНК е база данни. Родени сме с някакви предположения, които определят какви трябва да бъдат телата ни, но непроменяеми ли са те? Освен възможни грешни (унаследени) гени, в продължение на човешкия  живот се натрупват повреди в ДНК, особено в периода на остаряване на организма. Повредите в ДНК, както и на сложните механизми разчитащи  информацията й, водят до дефекти в работата на клетките. Клетките вече не знаят как да живеят. Натрупват се грешки след грешки, клетъчни мутации, израждане.         

Ново разбиране в генетиката разглежда ДНК като енергийна структура и генетичната информация на полево ниво.  Интелектът, паметта не са в клетката, мозъка или в ДНК, а в универсалното(информационно) поле. Това поле е извор на информацията управляваща растежа и упадъка на телата ни. „ То е нашият мозък, то е сърцето и паметта ни. Всъщност това поле е матрицата на света. Тъкмо то, а не гените, е и силата, която в крайна сметка предопределя дали ще сме здрави или болни”Лин Мактагарт. Според физиците, взаимодействието между полето и клетките на тялото се осъществява чрез вълни, които имат безкрайните способности да пренасят, записват и приемат информация. В този смисъл, ДНК и клетките могат да се считат като антени на тялото, а мозъкът като приемател. Между тялото и информационното поле съществува биологична обратна връзка. Вълните на полето внасят информация в човешкото тяло, но и записват всички изменения в ДНК(мутации) и ги разпространяват в полето.  

Психика и остаряване Тъжно е, че още от средата на краткия човешки живот започва процесът на упадък – остаряването.  Младостта, удоволствията, радостите от живота постепенно отстъпват и в живота все по-трайно се настанява безпокойството, самотата, болестите, страданието, страхът…

Много книги ни учат как да живеем. Препоръчват упражнения,  различни диети, терапии…, но психолозите считат, че психиката на човека е решаваща в процеса на стареене и за удължаването на живота. Подобно на древните мислители, те казват, че е възможно контролиране   на остаряването чрез знание, чрез правилно разбиране реалността на човешката психика, същността на съзнанието, живота и смъртта. От съществено значение е развитието на личността във вертикална посока, разширение на съзнанието. Разширеното съзнание увеличава вибрационният ритъм на тялото, а това дава възможност за връзка с по-високи честоти на универсалното поле. Откриват се знания и възможности за справяне със ситуации, идва вдъхновение, творчески идеи, тонус, удовлетвореност… по-добро качество на живота в периода на остаряване  и по-дълъг живот. Болестите при остаряването на организма, намаляващата адаптивна способност (особено  при резки и тежки промени), влошената организация на живота, страховете…,  всичко това съответства на отслабен информационен поток, състояние на недостатъчно свързване с универсалното поле. Различните страхове, особено страхът от смъртта, сериозно допринасят за упадъка на духа и тялото. Съвременни изследователи на смъртта, подобно на древните, казват: ”Смърт няма”. Смъртта е преминаване на съзнанието в нов етап на неговото проявление. От тази гледна точка ние сме безсмъртни.

Дълголетието                                                                 

Защо  сме смъртни? Богослови обясняват нашата тленност с първородния грях. Сгрешили сме. Бог е създал Адам и Ева мъдри и безсмъртни, но когато те вкусват от забранения плод, Бог отсъжда: „Защото пръст  си и в пръст ще се върнеш” бит. 3:19.  

Безсмъртието (основно за всяка религия) в наше време е заменено с   дълголетието и неговите проблеми. Въпросите за продължителността на човешкия живот занимават не само геронтолози, а и демографи, социолози, философи… Споровете са ожесточени.

Учените – оптимисти считат, че овладяването на процесите на остаряване на тялото е толкова реална цел, колкото борбата с рака и другите болести. Въпрос на време е да бъде открит еликсирът на младостта, вълшебното хапче,  необходимият хормон или ген. Смятат, че може да се стигне възрастта на библейските патриарси – 1000 години.

Умерените оптимисти се съмняват в откриването на лек против стареенето, но се осланят на увеличената продължителност на живота в последните 150 години и считат, че развитието на цивилизацията ще продължи умерено да увеличава живота на хората. Според техните разсъждения  родените в 2030г. ще могат да очакват живота им да достигне до 110 години.

Скептиците в тези спорове са на мнение, че е възможен не само предел, но и спад в продължителността на живота. Причини за това могат да бъдат сериозни климатични проблеми, природни бедствия, социални и други конфликти или най-малкото нездравословния, откъснатия от природата начин на живот.

Основен въпрос свързан с дълголетието е не само дали то е постижимо, но дали е желателно. Днес в Италия например, броя на старите е два пъти по-голям от броя на младите хора. Съществува възможност възрастовата пирамида в развитите страни да се обърне с върха надолу, което ще означава нестабилна демографска, икономическа, социална, политическа… ситуации.  „Глобалното побеляване” ще бъде един от най-големите проблеми на ХХI век. Увеличената продължителност на живота ще бъде пречка в човешката еволюция. Ще увеличи невежеството, глупостта… Немският физик Макс Планк казва: „Новата научна истина не триумфира, защото си убедил опонентите си, а по-скоро защото опонентите най-накрая умират и израства ново поколение, запознато с новата истина”

Геронтологът Дейвид Джемс пише: Ето защо ме е страх от изследванията на стареенето. Ако биолозите бяха направили за диктаторите на ХХ век същото, което сега могат да правят с кръглите червеи и плодовите мушици – да удвояват продължителността на живота им – Мао Дзъдун щеше да е още жив… Йосиф Сталин също можеше да е още жив и на власт… Да се дадат много дълги животи на много лоши хора никак няма да е добре за света… Хилядогодишни Хитлеровци, хилядогодишни Райхове…”

Проблемите с безсмъртието и дълголетието са безконечни. Трудно ни е да осъзнаем, че природата ни е заложила да сме смъртни, но това е нашата съдба във  великото пътуване на съзнанието.  Ние сме живите клетки на големия организъм – човечеството. Подобно на нашите собствени клетки, умираме и се раждаме, и само така човечеството и съзнанието му може да расте, еволюира.

 

Снежина Димитрова

 

Биоритмология и уринотерапия

На сбирката на клуб „Мисъл” на 6 ноември Людмил Петров  изнесе една изключително интересна тема върху биоритмите и възможностите за лечение с урина. Темата бе разработена предимно върху книгите на Генадий Малахов. Ето, някой пасажи от темата:

Биоритмология

Съгласно тази наука повечето процеси протичащи в човешкия организъм са в синхрон  с периодичните слънчево-лунни-земни, а също и космически влияния. Крайно важно е да познаваме както ритмичната дейност вътре в собствения организъм, така и това, което го управлява отвън.

Основно бяха разгледани денонощните, седмично-месечните и годишните биоритми. Графичното представяне на тези цикличности е редица синусоиди  натрупващи се една върху друга или пресичащи се една с друга. Подемите  и паденията в тези графики отразяват ударите на общия пулс на Вселената, великата динамика на Природата. Ако четем  и правилно интерпретираме  графиките, ако синхронизираме живота си с тях ние ще имаме  полза.  

Седмично-месечните биоритми са в резултат на влиянието на магнитното поле на Слънцето и гравитационно-енергийното въздействие на Луната върху човешкия живот.

Слънцето излъчва във всички направления поток от заредени частици, които се наричат слънчева плазма или “слънчев вятър”. Слънчевата плазма “тегли” след себе си магнитно поле което има секторна структура. Отрицателните частици се движат към Слънцето, а положителните - обратно. В резултат на това скоростта на “слънчевия вятър” и плътността на летящите от Слънцето частици системно се изменя. Тъй като Слънцето се върти около оста си за 27 дни, то Земята пресича различните сектори на това магнитно поле средно в продължение на 7 дни. След всеки 7 дни Земята се оказва ту в положителния, ту в отрицателния сектор на  полето. Всичко това се отразява върху магнитосферата на Земята, от което на свой ред се изменя времето и вътрешната среда на организма - от киселинна на алкална. Киселинната среда е свързана с активността на организма, а алкалната - с неговата пасивност.

Особено внимание бе отделено на влиянието на Луната. Поради силното й гравитационно въздействие върху Земята силно се променят следните физически параметри: влажност, атмосферно налягане, температура, електрично и магнитно поле. Оказва се, че дори малките промени на тия параметри оказват влияние на човешкия организъм. Ако това става рязко и силно, а човешкият организъм е слаб, задръстен с шлака и др., се появяват различни болести.

Още от древни времена, а и днес много хора по света се съобразяват за всичко в живота си с положението на луната(лунните фази). Тибетската медицина учи, че първите дни на лунния месец са най-подходящи за провеждане  на общоукрепващи организма мероприятия. Болестите на „злите духове” – мозъчен кръвоизлив, парализи, инфаркт на миокарда, остри психични заболявания, епилепсия и др. най-често възникват на 4-, 8-, 11-, 15-, 22-, 29-ия ден на лунния месец. При новолуние физическата активност не е така опасна както при пълнолуние. При новолуние енергията е концентрирана дълбоко в организма и трудно излиза на повърхността. При пълнолуние – обратното, тя се намира на повърхността и лесно се губи.  11-тия ден на лунния месец е най-мощния от всички дни на лунния цикъл. Възможно е най-добро прочистване на организма. Гладуването в този ден се равнява на тридневно гладуване.

В темата  подробно бе разгледано влиянието на Луната (в различните й фази) за активиране на отделни органи в организма, показани  бяха  и необходимите физиотерапевтични и очистващи процедури, хранене и др.

Влиянието на годишните биоритми – сезоните  бе разгледано  чрез философското учение аюрведа.

Уринотерапия  

Корените на тази методика на лечение се крият в дълбините на хилядолетията.  Древните са смятали, че урината помага на човека, първо - за укрепване на здравето и увеличаване на жизнените сили и второ – за развитие на духовните способности.

Съвременното разбиране на това лечение се основава на факта, че повечето болести на човешкия организъм се дължат на един и същ процес – алкализирането, което води до загниване.  За да се избегнат каквито и да било гнилостни процеси в организма, трябва в него да се внасят безопасни кисилини. Оказва се, че това най-добре може да стане с помощта на собствената урина. В резултат на това се намалява патологичният процес от алкализиране(загниване) и се постига бързо и сигурно оздравяване.

Урината се приема: чрез устата, прясна или изварена до 1/2, 1/3, и 1/4 от първоначалния й обем в зависимост от заболяването.   Жабурене при болки  в гърлото, устата. Приемане през носа и ушите при проблеми в тези органи. Пречистващо действие чрез клизми. Чрез масажи върху кожни участъци.

Според Генадий Малахов урината лекува всичко. Заболявания - стомашно-чревни, жлъчни, чернодробни, бъбречни… Повишава имунитета на организма, предпазва от инфекциозни заболявания, пречиства организма.