Размисли върху сътворението

Някъде, някога, неизвестно как и защо в хаоса възникна взрив от ред. Взрив, който отвори дупка в хаоса и сътвори ПРОСТРАНСТВОТО. То започна да се разширява шеметно със скорост няколко пъти по-голяма от скоростта на светлината по експоненциален закон.
Но!Но!Но! Хаосът беше нащрек и тръгна да възвръща позиции създавайки нещо, което сега наричаме СВЕТЛИНА, пълно със огромна енергия и то подгони края на пространството, за да го върне в Хаоса. Когато светлината светна и ВРЕМЕТО започна, защото светлината е материя без маса в покой. Тъй като пространството без материя бягаше с неограничено по-голяма скорост от скоростта на светлината, то тя не можеше да го достигне. За това Хаоса уплътни светлината и създаде ЗВУКОВИ ВЪЛНИ/Песните на БОГА/ върху нея, които се превърнаха в елементарни частици и техните огледални образи-античастици, всички вече имаха маса в покой, която доведе до появата на гравитацията! Тя започна да спира бягството на пространството и началните частици/появили се преди 14.7 милиада години/превърнали се в Галактики достигнали края на избягалото пространство! Първичната сила създала взрива се разпадна и се създадоха 4 други сили, които редът отново подреди, эа да се попречи на хаоса!
Ядрена сила,
Електромагнитна сила,
Сила на слабото взаимодействие,
Гравитационна сила,
Тези сили отново подредиха пространството в Божествен ред!
Отначало Редът изхвърли Хаоса чрез огромната сила на Сътворението. После Хаоса разруши началната сила на Сътворението!
Но Редът отново се върна, като разрушената сила бе подредена отново в 4 отново прекрасни подсили, споменатите по-горе! И така борбата между Хаоса и Реда продължава във всяка точка и всеки миг на пространство-времето и във всеки от нас-човеците!
Ние можем да благодарим на Хаоса, защото благодарение на него бяха създадени частици-античастици, които пък сътвориха Живота и нас човеците! И това сега, което е в нас и около нас ние наричаме Вселена, съставена от елементарни частици. Отначало се е мислело,че тези частици са атомите, но после се разбрало, че атомите са съставени от нуклони и електрони! Нуклоните са съставени от кварки и различни резонанси между тях. Тези пък резонанси са огромно количество,открити и теоретично предсказани! Оказало се, че атомът е почти празно пространство! Представете си,че ядрото на атома е в центъра на Пловдив. Електронът ще се върти около ядрото в кръг с радиус R~30km със скорост около 40000 оборота в секунда. От празно по празно! Но как тогава ние се докосваме един с друг и с целия свят, който наричаме материален, с маса в покой различна от нула.
Това се дължи на силите, за които споменахме вече. Силите на отблъскване/ел.магнитни сили/ между електроните и на онова, което наричаме принцип на Паули - две елементарни частици не могат да бъдат в едно и също квантово състояние. Т.е.можем да кажем, че с появата на тези сили в началото на времената, пространство-времето променя своите свойства или може би обратното е вярно. Може би песента на Бога уплътнява първичното пространство и това уплътнява светлината, което води до появата на времето, а от там и на елементарните частици!
От казаното до тук следват няколко неща чисто логически!
Така създадените елементарни частици са само виртуални и стават материални само, когато чрез споменатите 4 вида сили започват да взаимодействат по между си. Те се самосъздават/самоутвърждават/чрез взаимното си въздействие една на друга! От тук можем да екстра полираме и за хората!
Хората минават през живота си като сомнамбули, притесняват се за не значителни неща, за които не си струва да се тревожат. Животът им е лишен от смисъл. Забравят за основното и когато СМЪРТТА почука на вратата хората започват да се пробуждат. Прекалено дълго затворени в своите желания, щения и изобщо в собственото си АЗ. Не обръщаме внимание на майка си, баща си, децата си, жена си или съпруга си, въобще на своите любими хора. Все едно сме били под упойка и сме проспали основното взаимоотношенията със любимите хора, което ни прави реални и живи или ако ги няма тези взаимоотношиния, човекът би останал само виртуален/черна дупка в психологическия свят/ без действително да е жив! Това взаимоотношение ражда ЛЮБОВТА и самите нас, давайки ни реален истински живот.Точно, както и елементарните частици стават реални/истински/, когато взаимодействат/биват наблюдавани/ с околните елементарни частици. Защото взаимодействието е вид наблюдение съгласно физическите закони,което се описва много добре от математиката със съвсем просто на вид уравнение:
Ĥψi=Еi ψi където
Ĥ е оператор на взаимодействието/наблюдението/. Всяка елементарна частица/или човек/ може да бъде описана със вероятностна вълнова функция на състоянието в момента на взаимодействието/наблюдението/. Всяко взаимодействие/наблюдение/ срива вероятностната вълнова функция ψi до точно определена енергетична стойност, където Ei са дискретни/квантови/ състояния.
Какво значи ψi да се срие? Това значи да се извърши фазов/квантов/ПРЕХОД ОТ СЪСТОЯНИЕ СЪС СКОРОСТ НА СЪБИТИЯТА равна на С - скоростта на светлината, в състояние, където скоростта на СЪБИТИЯТА е по-малка от С, което обръща вероятностната вълна ψi на квантовото състояние в обективно измеримо с апаратура /или сетива/ явления в природата.
От казаното следват няколко интересни мисли и идеи.
Материята се проявява едновременно с две качества: частица и вълна.Така вълните и частиците са две страни на едно и също явление - МАТЕРИЯ/както е показал А.Айнщайн Е=мс2 или hv=mc2/. Т.е. от тук излиза нещо много интересно. Как ще се прояви тази материя зависи от това дали е наблюдавана/взаимодействаща/, тогава се проявява като частица.
Или ако имаме много частици те ще се проявяват като вълни, защото не можем да наблюдаваме/взаимодействаме/ с една единствена частица.
Друго странно следствие и много важно е, че вътре в нас/субектите/ трябва да има един НАБЛЮДАТЕЛ, който чрез експеримент/взаимодействие-наблюдение/ ни фиксира непрекъснато ние къде сме! Дали сме отделни субекти/частици/ или сме част от една огромна вълна/тогава нашия вътрешен наблюдател е изключен/. И ние сме определени /фиксирани/ от външни наблюдатели като вероятностна ψi на очакване. Тези два наблюдателя/взаимодействия/ сриват вероятностната функция на вълновия пакет/субект/ до състоянието, което човек вижда чрез своите сетива в огледалото/ТУК и СЕГА/. Тази теория се потвърждава много добре от Квантовата физика до 20-я знак след десетичната запетая!
Този вътрешен наблюдател нека да го наречем ДУША!!!!
Какво е ДУШАТА тогава?! Живителна сила, ДУХ или ....нещо неизвестно?!Погледнете себе си! Това е моето/вашето/ тяло.
Когато казвам, че тялото е мое всъщност казвам, че АЗ не съм това тяло! Какво съм АЗ тогава?! АЗ съм СЪЗНАНИЕ - моите мисли,моите чувства, моят опит! Но дали моето съзнание, което представлява моето АЗ е ДУШАТА!!!!!
Проблемът е, че този АЗ, който съм, е продукт на химически субстанции, на електрически трансмисии между невроните, на генетичното наследство закодирано в моето ДНК, на безброй дадености унаследени и присъщи само на мен, които извайват това АЗ, което съм. Мозъкът е сложна електрохимическа машина, която работи като компютър и източник на ЕМП и Звуково поле, което заобикаля човешкото тяло като светло енергийно яйце /овоид/ с два фокуса-1-я върху чакрата на силата и 2-я върху чакрата на сърцето/индикаторът на чувствата/. Моето самосъзнание/вътрешния наблюдател/, което обективизира моето АЗ е нещо като софтуерна програма, която работи само защото използва хардуера на физическото тяло. Физиците знаят, че това е така, защото ако хардуера-тялото спре да работи/умре/, то софтуера остава записан върху ЕМП на яйцето, но не може да работи, защото липсва хардуера!!!! От тук до прераждането има само една крачка. Тази софтуерна програма на човешкото АЗ е записана и съхранена във вълновия пакет описан от формулата: Ĥψi =Е1ψ1 + E2ψ2 + E3ψ3+......+Еnψn всеки член от сумата е отразил частица от човешкия опит. Следователно можем да кажем,че душата се състои от ЕМП и Звуково поле/песента на Бога/ действаща като жива само, ако има хардуер/тяло/.
Какво е Животът тогава?!
Животът е съвкупност от СЛОЖНИ ПРОЦЕСИ, основани на химията на въглеродния атом, но всеки учен би признал, че ключовото понятие в това определение не е въглеродния атом, а СЛОЖНИ ПРОЦЕСИ. С други думи важни са не самите атоми сами по себе си, а начинът по който те са организирани... Животът идва от материята, която е абсолютно еднаква навсякъде във Вселената. За да се появи живот е важна формата на организация на материята.
Какво свързва атомите, за да се появят живите клетки?
Това са законите на физиката! Но как една съвкупност от неодушевени атоми може да образува жива система!?
Отговорът е в КРАЙНОСЛОЖНОТО!!!! Всички проучвания показват, че системите се организират спонтанно изграждайки все по-сложни структури, които функционират съгласно законите на физиката и могат да бъдат описани с математически уравнения.
Един физик, Нобелов лауреат показа,че уравненията описващи неорганичните процеси са сходни с уравненията описващи моделите на поведение на висшите биологични системи. С други думи живите организми са продукт на невероятното усложняване на неорганичните системи. И това усложняване не е резултат от действието на някаква ЖИВА СИЛА, а на самоорганизираща се материя, т.е.тайната на живота не е в атомите, а в сложната им организация, която добре се описва с уравнението: ĤΨi = ЕiΨi и е доказана при измервания до 20-я знак след десетичната запетая от Квантовите закони на физиката,които работят в статистически план не със самите частици, а с тяхната самоорганизация/взаимодействие/ като вълнови пакети и тяхната вероятност да се проявят т.е. да се срият вълновите им функции.
Важни са отново не самите атоми, а тяхната информационна структура, нейната семантика, нейната сложна организация. Стига обаче, атомите да направят възможно съществуването на организационната структура, която определя моята идентичност/АЗ-а/ и функцията на всяка най-малка част на моето тяло, тогава ЖИВОТЪТ е възможен!
Вероятността да се получи това е показана със сравнително прости изчисления и е:10 на минус 120 степен! Това паказва, че Животът сам по себе си си е чисто чудо/невъзможно явление/ или специално е създаден от НЕЩО или НЯКОГО, който задължително трябва да е извън нашата Вселена/терема на Гьодел и принцип на Паули-две частици не могат едновременно да бъдат в едно и също квантово състояние/. Ние сме нещо като програма! Материята е ХАРДУЕРА, а съзнанието ни е СОФТУЕР-а на компютъра наречен ЧОВЕК! Каква е програмата на този компюттър?! - тя е - ОЦЕЛЯВАНЕ НА ГЕНИТЕ/ПЪРВИЧНИЯ ХАРДУЕР/!!!
НО КЪДЕ СА ТОГАВА СЪЗНАНИЕТО,ЕМОЦИИТЕ,ДУШАТА?!!!
На определено ниво на интелегентността емоциите, чувствата и съзнанието за тях се появяват/т.е.от натрупаните количествени изменения се появяват качествени промени/.
Но какво е интелента тогава?! - Способност да осъществявам сложни мисловни процеси на съзнателно, подсъзнателно и надсъзнателно ниво. С други думи ИНТЕЛЕКТЪТ е форма на усъвършенствана сложност. Човешкото ниво интелект не е непременно необходимо за наличие на съзнание. Всичко това се описва с най-общото уравнение на квантовата механика: Ĥψi=Еiψi, което описва взаимодействието между статистически вероятностни материални вълни, които ще се проявят, когато при взаимодействие вероятностната вълнова функция се срие, което превръща вероятностната вълна в обективно измеримо с апаратура или сетива явление в природата.
Повтарям,само при ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ се получава всичко във Вселената!!!
Математиците винаги са смятали БОГ за математик, когато е решавал уравнението: Ĥψi=Еiψi и чрез него е създал Вселената. Според тях Вселената може да бъде описана с математически уравнения, които, колкото и сложни да са, са решими. Ако едно уравнение не може да се реши, това не се дължи на факта, че е нерешимо, а на ограниченията на човешкият интелект.
През 1931г.Курт Гьодел показа, че не съществува единна математическа теория, която да се използва за основа за останалите дисциплини. Има твърдения, които са истински, но е невъзможно да се докажат в рамките на системата. Това твърдение разкрива една непозната страна в архитектурата на системата/и на човешката също/; Има формули недоказуеми само за този, който работи вътре в системата, но за този, който е извън системата формулата е доказуема. През 1905 година А.Айнщайн в СТО - излизайки извън Времето и пространството, поне математически, констатирал,че пространството и времето са относителни величини. Единственото което не се променя е скоростта на светлината - С. Той предвидил, че при скорост близка до С времето се забавя и разстоянията се свиват. Нещо повече-масата в покой - m и енергията - Е са едно и също нещо и ги свързал с формулата - Е=mc2, което показва, че масата и енергията също са относителни! Само фотоните са частици с маса различна от нула в покой. Те са чиста енергия и не се влияят от времето. Тъй като се движат със скорост С, за тях Вселената е интемпорална/извън времето/. От гледна точка на фотоните Вселената се ражда и умира едновременно в един и същ миг. Тъй като бпизко 90% от информацията за околния свят ние получаваме от фотоните, можем да кажем, че тази информация е ИЛЮЗИЯ/ражда се и умира в един и същ миг/.Само мозъкът я запазва. Поетите винаги казват "О,миг поспри!"

От казаното до тук следва, че за да спре времето и да стане наше трябва да се движим със скоростта на светлината С ! Странно! Или да изтрием човешките 6 сетива и да оставим духа и душата да се движат със скоростта на светлината С! Т.е. духът и душата преминават от едно фазово състояние в съвсем различно такова, точно както елементарните частици могат да преминават от едно енергийно състояние А в енергийно състояние В без следа от всякакъв преход от А в В/точно както и нашето съзнание преминава от един спомен в друг без никакъв преход/. От тук следва, че субатомното пространство/психологическото също/ не е непрекъснато, а има зърнестта структура. Само тогава частиците и съзнанието могат да прескачат от едно състояние в друго без междинни състояния. Но при Душата не е точно така ,защото тя е изградена върху ГЕНОМА, който има маса на покой различна от нула!!! Логически всичко е така, но все още за съжаление не е доказано експериментално!!! Доказателствата са само косвени, които в съда на Логиката нямат все още доказателствена сила! Ще завършим със стихове от Индия:
ПРАЗНО И СПОКОЙНО И ОСВОБОДЕНО ОТ СЕБЕ СИ
Е ЕСТЕСТВОТО НА НЕЩАТА
НЯМА ИНДИВИДУАЛНО СЪЩЕСТВО,КОЕТО ДА СЪЩЕСТВУВА
НЯМА НИ КРАЙ НИ НАЧАЛО НИ СРЕДА
ВСИЧКО Е ВИДЕНИЕ И СЪН
ВСИЧКИ СЪЩЕСТВА В СВЕТА
СА ОТВЪД СВЕТА НА СЛОВАТА!
ПРЕКРАСНО Е КАЗАНОТО ОТ ИНДИЙЦИТЕ ПРЕДИ 6000 ГОДИНИ!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

от Михаил Хинев

Разсъждения върху сънищата

Драги приятели,
В очакване на темата на Михаил Хинев, разгледана в клуб мисъл на 01.06., ви предлагам да помислим за същността на сънищата.
Ето някой мисли върху тази изключително интересна тема:
Човешката психика има две страни – осъзната и неосъзната. Осъзнатата, това е индивидуалното, личностно съзнание на човека, а неосъзнатата – подсъзнанието, тъмната страна на психиката.
Индивидуалното будно съзнание можем да дефинираме като способност на човешкия организъм да възприема и интерпретира информация постъпваща от материалния свят и от универсалното поле, както и да реагира на нея. В живота, нашето съзнание е свързано с битието, с личните ни проблеми, желания, страхове, със стремежа за оцеляване… То е прекалено лично, откъснато от Божественото ни АЗ. То е его-съзнание.
Да отбележим и това, че всяка конкретната епоха, социалната система определя норми, нрави, култура, създава ограничения, манипулира, в резултат на което се създава за общността едно общо, колективно съзнание, което влияе на индивидуалните мисли, поведение, преживявания, т.е. на индивидуалното съзнание.
Другият аспект на психиката - подсъзнанието, наричано още несъзнавано, е психическо съдържание, което индивидът не съзнава.
Тъй като, в голямата си част сънищата са продукт на подсъзнанието, ще се спрем малко по-подробно на него.
Човешкото подсъзнание се състои от два пласта. Ще цитираме Юнг: „Един по-вече или по-малко повърхностен слой от несъзнаваното е личностен. Аз го наричам лично несъзнавано. Но това лично несъзнавано лежи върху един по-долен пласт, който не се дължи на личния опит, а е вроден. По-дълбокият слой аз наричам колективно несъзнавано. За разлика от личностната психика, колективното несъзнавано притежава съдържание и форми на поведение които са по-вече или по-малко еднакви навсякъде и за всички индивиди. С други думи, колективното несъзнавано е еднакво за всички хора и представлява общ психичен субстрат от свръх личностно естество присъстващ във всеки от нас….
Съдържанията на личното несъзнавано са главно тъй наречените емоционално оцветени комплекси, съставящи личната, частна страна на психичния живот. От своя страна, съдържанията на колективното несъзнавано са извести като архетипове”.
Следователно, личностното подсъзнание на един индивид това са мисли, желания, рефлекси…всичко, което не може да премине през социалния филтър на забрани както и всички аспекти на личността, които индивидът не иска да притежава и ги отхвърля. Всичко това остава в подсъзнанието. Тук са също и спомените от минали съществувания на човека.
Съдържанието на следващия пласт(колективното несъзнавано) е еволюционното минало на човечеството, планетата. Всички сили които са ръководили издигането ни в материята са гравирани в подсъзнанието ни и продължават да живеят и да ни въздействат. Вродени агресивни нагони, импулси, понякога доста древни, животински, плашещи и страдащи рефлекси, силите на болестите, страховете от разлагането и смъртта, омразата, гневът… всичко това живее у нас от древни времена.
Няколко думи за архетипите на Юнг. Карл Юнг казва: „Архетиповете са несъзнавани образи на самите инстинкти… и нямат нищо общо с разума. От незапомнени времена тези колективни представи са били част от картината на света.. Има толкова архетипове, колкото типични ситуации има в живота. Безкрайното повторение е запечатало тези преживявания в конструкцията на психиката…”
Според Юнг някой архетипни фигури притежават известна автономност, и при хора с предразположение към психоза могат да избягат напълно от контрола на съзнанието и да станат независими, причинявайки явления на обладаност. В заключение, имайки предвид енергийният характер на човешката психика, можем да направим смелото допускане, че архетиповете са мощни реално съществуващи психо – енергийни субстанции.
Контакти с подсъзнанието си човек постига в сънищата, фантазиите, виденията, при хипноза, при автоматизираните действия, стресови ситуации…
От гледна точка на психологията, сънят е състояние характеризиращо се със загуба на ориентация във времето, пространството и по отношение на собствената личност.
Чрез уредът електроенцефалограф, който може да отчита и записва мозъчната активност, са установени разлики в честотата и амплитудата на биоелектричните вълни в будно състояние и в състояние на сън.
Будното състояние е известно като бета ритъм, бета ниво.
Сънят има три основни фази(нива):
- алфа ниво Отпуснато, сънливо състояние, дрямка. Сетивността е още на високо ниво, човек осъзнава състоянието си, приема и реагира на околната среда.
Алфа дълбоко ниво – състоянието преди заспиване и непосредствено след събуждане сутрин.
- тета ниво Изключено е каквото и да е съзнателно възприемане на околната среда. В електроенцефалограмата се появяват високо амплитудни вълни.
-делта ниво Мозъкът е изключил напълно сетивата, но е активирал в същото време своята мисловна дейност. Учестеното дишане, учестен ритъм на сърцето, скокообразни очни движения, високо амплитудните вълни и др. говорят за повишена мозъчна активност. До 25% от съня на възрастните е в тази фаза(3 - 4 пъти до 25 мин. на нощ)
Тази невронна активност в делта ниво най-вероятно се дължи на сънуването, защото това е фазата свързана със сънищата.
Според речникът по психология от 1989г., сънуването е психофизиологично състояние с особена умствена активност, а сънищата - неподредено, хаотично отражение на преживяното.
Психолозите определят сънищата като резултат от външни и вътрешни дразнители.
1. Външни дразнители – звукови, топлинни и др. Примерно при алармен звън може да сънуваме някаква екстремна ситуация, като пожар, нападение…
2. Вътрешни дразнители
- Органични – болка, заболяване на орган може да е причина за различно съдържание на сънищата, включително - кошмари.
- Психични – преживяна голяма радост, мъка, чувство за вина, различните желания… дават силен отпечатък върху сънищата.
Фройд смята ролята на дразнителите за основна при сънуването, но счита, че те могат да бъдат само подтик към съня. В действителност сънят не отразява дразнителя, а го преработва, замества го с нещо друго. Така че с различните дразнители не може да бъде обяснена същността на сънищата.
В повечето случаи сънищата са объркани, странни от гледна точка на будния живот. Според Фройд, радостни или тревожни мисли и желания от деня, които той нарича „остатъци от деня”, по странен начин се комбинират с преживяното и забравено от миналото на индивида, както и с информация от още по-далечно минало в подсъзнанието.
Сънищата са изопачени, неразбираеми и поради цензурата, въвеждана в съня от сънуващия, както и от символиката – основна характеристика на съня.
Какво е цензура на съня? Душата навлязла в подсъзнанието е освободена от всякакви окови. Жаждата за удоволствие или отмъщение избира обектите си без задръжки, като най-много предпочита забранените. Пример: в съня си лицето „Х” решава да сложи отрова в питието на собствения си брат. Но той не го прави - или се събужда, или кулминационният момент просто липсва, изтрит е от съня. Това е цензурата, която изпуска, видоизменя, прегрупира мисли, ситуации в съня. Тя се налага от изцяло осъдителни, скандални мисли и действия, наложили се дълбоко в колективната психика на хората.
Символика в съня. Странността на съня идва и от факта, че образите, виденията имат символично значение и за да разберем съня трябва да преведем символичният му език на езика на нашето мислене в будно състояние. Така например, ако се сънува - голота, тълкуватели на сънища превеждат в болест, горяща къща – смърт, бистра вода – сълзи, тъга, диви животни – врагове и т.н. Удивително е, че сънуващият борави със символите в съня си, без да има знание за тях в будно състояние. Според Фройд най-вероятно, познанието на символиката е в подсъзнанието. Това са несъзнавани знания за сравнение на различни обекти и отношения, залегнали дълбоко в колективната психика, еднакви при различните народи и езици.
Според езотериците сънищата са преживявания на човешката душа. Пътуване на душата в подсъзнанието. Когато човек сънува, в леглото остава неговото физическо и етерно тяло, но астралното тяло – душата се рее, пътешества някъде, като запазва връзката си с физическото тяло, което обяснява възприемането на процесите в подсъзнанието в образи.
Според Шри Оробиндо трябва да разширим своето будно съзнание за да можем успешно да слезем в подсъзнанието. Ако сме несъзнателни в будният си живот, сме изобщо несъзнателни и няма да можем да разберем посланията идващи от сънищата. Нещо по-вече - сънят ще бъде същинска тежест. Връзката между разширеното будно съзнание и подсъзнанието той изразява така: „ Човек не би могъл да слезе по ниско(в подсъзнанието) от точката, до която се е качил(разширил съзнанието си) – тъй като силата необходима, за да слезем, е същата, която е потребна за да се качим. Ако за нещастие слезем по-ниско, отколкото позволява капацитетът ни за височина, автоматично ще ни сполети нещастие, лудост.”
Наша основна задача е разширяване на съзнанието и именно животът във физическия свят е работното място за това. Тогава сънят ще бъде ясен, точен, управляем, полезен.
Шри Оробиндо определя три вида сънища.
1/ Обикновени сънища, малко грубо наричани животински. Те са в резултат на външни и вътрешни дразнители, както и на липсата на способност за правилно възприемане на подсъзнателното ниво. Подсъзнанието ни изпраща хаотични образи - фантастични комбинации от спомени, впечатления, преживявания, ситуации… При тези сънища, страсти, които мислим за чужди, желания, жажда за удоволствия, омраза, гняв, отмъщение,… бушуват на воля.
2/ Сън-преживяване отличава се от обикновените сънища по своята особена яснота и интензивност. Оставят дълбоко впечатление, жив спомен. При събуждане оставаме с усещането, че сме изживели всичко, защото сцените са дори по-реални от физическите. Тези сънища са изпълнени със знаци, които предупреждават за едно или друго събитие. Ако сме съзнателни ще имаме такива сънища – преживяване и ще сме в състояние правилно да ги разчетем.
3/ Активен сън. Изисква разширено съзнание, което дава възможност за интегриране на психиката. (пълната, цялостна психика е силна).
Сънят е активен, защото в този сън ние не сме свидетели на събитията, ние създаваме събития. Нека да вземем един пример: Лицето „Х” сънува, че е на пикник на зелена поляна с приятелката си. Изкача змия и се увива около врата на приятелката му. На свой ред той се опитва да й помогне, но уплахата му надделява и се събужда.
След време, „Х” научава, че приятелката му има проблеми с гърлото, които могат да се окажат сериозни.
Теорията за активният сън допуска, че чрез интегрирана психика и активно действие в съня могат да бъдат повлияни предстоящи събития в живота. В случая, ако в съня си „Х” беше прогонил змията, приятелката му нямаше да има здравословни проблеми, или те щяха да бъдат незначителни.
Съществуват примери, когато катастрофи или други нещастия са били избегнати „по чудо”, защото са били победени предишната нощ в съня на някой със силна, интегрирана психика.
Накрая да отбележим, че пророчески могат да бъдат и обикновените сънища. Те могат да ни предскажат бъдещо събитие буквално или чрез символния език.

Трудни за обяснение са случаите на предсказание чрез сън на стихийно бедствие - земетресение, ураган, наводнение…или на война, масово нещастие… Такива сънища могат да имат хора със екстрасензорни качества. В сънищата си те навлизат дълбоко в подсъзнанието. И ако съзнанието им е разширено, успяват правилно да разчетат знаците както за миналото, така и за бъдещето.

от Снежина Димитрова