(експозе на темата от 06.12.2011г.)
Питагор привлече вниманието ми с това, че образът на един от най-великите мъже на древността е останал предимно като математик, а не като окултен учител. А той е положил основите на една от най-големите езотерични школи направили дълбока бразда, както като религия, така и като философия. Въпреки, че исторически личността на Питагор е безспорна – мистичната тайна на неговото учение във времето е останала достояние предимно на посветените. Но, то е от духовно знание за цялото човечество.
Най-добрият израз на духовната посветеност на Питагор е пробудата, която той дава на човечеството чрез трите основни енигми: еволюция, число, единство. Еволюцията е от Бога до плътта и от плътта до Бога. Числото е приоритетно в концепцията на Питагор. То е космическа същност, а не само количественост. Числото е енергия и предназначеност на Сътворението. Единството е закон на Бога. Всичко е в Едното и Едното е във всичко.
Питагор е роден(приблизително 600г. преди н.ера) и живял на остров Самос. Негов баща е финикийският търговец от гр. Тир - Мнесарх, човек с благороден произход и добро образование. Майка му – Партенис(име значещо девица). Учи науките на своето време – физика, математика, философия, музика, религия… при едни от най-големите учители на времето. Проявява „изумително прилежание за труд”. В копнежа към знания започва и вътрешното вглъбяване в търсене на Единството. Търси истината в Земята, Храма и Звездното небе. Най-много се задълбочава в III-тата същност, което е мястото, откъдето идват душите.
Чрез вътрешно съзерцание Питагор е разбрал, че науката за Бога се пази в пирамидите и той заминава за Египет с писмо-препоръка от тирана на Самос до фараона на Мемфис. Там Питагор става ученик на Великата школа. Усвоява учението за:
- Всемирното слово
- Свещената 7-ца
- 7-те лъча на човешката еволюция
Двадесет и две години Питагор изучава тайните науки при великия жрец Сонхис, като минава през всички трудности и митарства на изпитанието. В пирамидите усвоява двата ключа на посвещението, които после прилага в школата си.
1/ Изкуството на послушанието и мощта на волята
2/ Окултните математика, музика и астрономия
При обучението надмогва себе си, защото знае, че е дошъл за да даде на своя род: знание, път и мъдрост. В Египетските посвещения Питагор получава знания за:
- Сътворението на света
- Принципите на висшата наука за числата
- Законите на Еволюцията
Питагор прочита и последната страница на тайната, а именно, че Светът и Бог са Единство.
Точно, когато Питагор е готов сам да проповядва Великата наука и жреците смятат да го изпратят обратно в Елада – тогава от Азия в Египет нахлува персийският деспот Камбиз, господар на Вавилон. Вместо да потърси спасение като по-бързо замине за отечеството си – Питагор остава, става свидетел на изстъпленията и бива отведен като пленник във Вавилон. Каква е била историческата необходимост от това пленичество и почти доброволно робство? Всъщност, Питагор продължава посвещението си още 12 години, само че този път при други условия. Във Вавилон той изгражда духовна устойчивост, несмутена и издържаща на униженията на които е подлаган. Научава се да анихилира отрицателната и агресивна енергия. Придобива знания и умения, които после прилага в школата си. Усвоява принципите на зороастризма и тайните на огъня, наречен от тях „небесен лъв”. Става дума за нематериалния огън, пораждан от електричеството на атмосферата. Питагор научава как се владее природната сила на светлината и огъня, който лумва от само себе си чрез свещени жестове. Този „Свети Нур” по късно го виждаме на гроба Господен, а у нас в душите ни – той е нашата Божественост.
След 34 години пилигримство Питагор се завръща, но родината му е под гнета на персийското владичество. Той си поставя големите цели: да събере 12-те еладски племена и да върне чистотата на полузападналите храмове. С това може да се върви постепенно за освобождаване от веригите на политеизма, като се гледа на Аполон и Дионис като на два образа на едно и също божество, с две страни(езо и екзотерична) – вътрешна и външна.
След като обикаля цяла Елада и просвещава голяма част от жреческото съсловие Питагор заминава за Кротон(дорийска колония в Южна Италия), където основава своята школа, заела великолепна бяла сграда, дадена му от управата на града. Там, новопостъпилите минават през специална подготовка, преди да постъпят към истинско обучение в името на нова, съвършено чиста наука, философия, религия. Основен подход бил рационалният мистицизъм, което показва, че Питагор макар и минал през най-мистичните посвещения, е искал да събуди у човека разумността му чрез ума. В наше време с тази идея – да се открехнат вратите на ума – работи прибл. 50 години Джиду Кришнамурти.
В школата на Питагор учениците минават четери основни степени на посвещение. Започват от себеобучението и себепобедата. Питагор разкрива на учениците си тезата, че Духът трябва да бъде уплътнен за да върши божественото и във физическото поле. Нищо от неговите 34-годишни странствания не е било напразно. В школата си той прилага и доразвива наученото.
В Кротон Питагор има изключително влияние. Той успява да въведе една научна власт в роля на регулатор на политическите и държавни въпроси. Това било духовно наместничество в социалното и гражданско управление, което не остава без противодействие. Питагор и учениците му били обвинени за избухнал конфликт, последван от война между двата съседни града Кротон и Сибарис, и за последствията от това. Една от версиите за смъртта на Питагор е, че той и неговите ученици, за отмъщение, са изгорени живи. Друга версия сочи, че умира отдаден на постничество в храма на музите в гр. Метапонт.
Според „7-те лъча на еволюцията” (книга от В.Толев) водач на втория лъч - на религиите е Кутхуми(Питагор), който според окултните ясновидци настоява пред Всемирното Братство (ръководещо управлението на планетата) да се даде повече мисловна енергия на човечеството за неговата еволюция. Специално над Европейската цивилизация се увеличава изливът на енергия на мисълта. А това има видим ефект за всички. За да може интуитивното откровение да бъде по-съвършено възприето, изразено и приложено е необходимо да се развие менталното поле. Именно за тази връзка и единство на полетата, а всъщност между Небето и Земята, е работил Питагор, продължаващ от Всемирността вече като Кутхуми.
(Темата е подготвена по студия от кн.”Езотерични школи и мистични учения”-част I, 1995г. автор В.Толев)
Диана Кръстева
