По-вече от 2500 години петте хиляди пиктограми на "Дао Дъ Дзин" се считат за едно от най-големите съкровища на световната мъдрост.
"Дао Дъ Дзин" означава "Класика на Пътя на добродетелта". Автор е Лао Дзъ, съвременник на Конфуций, най-вероятно роден през VI в. пр. Хр. Името означава “Стария философ”. Майка му го кръстила така защото се родил с бяла коса като истински мъдрец.
"Дао Дъ Дзин" означава "Класика на Пътя на добродетелта". Автор е Лао Дзъ, съвременник на Конфуций, най-вероятно роден през VI в. пр. Хр. Името означава “Стария философ”. Майка му го кръстила така защото се родил с бяла коса като истински мъдрец.
Лао Дзъ работил в придворната библиотека и архив и се запознал с духовния път на много мъдреци. По късно се оттеглил и медитирайки 3 години в пещера получил просветление.
Лао Дзъ критикува Конфуцианството с неговите ритуали и обществено благоприличие.
"Дао Дъ Дзин" е поетична творба със значителна стойност в китайското и световно религиозно и духовно наследство. Това е най превежданата китайска книга. Книгата е в две части: Дао Дзин и Дъ Дзин. Притежава различни наставления за живота и инструкции за висше духовно усъвършенстване. Съчетава медитация, интерпретация и просветление. Дори когато е свързана с даоиските концепции стои далеч отвъд всякакви понятия.
"Дао" няма преводен еквивалент, може да е Бог, Сътворение, Път... "Дъ" - морал, нравственост, благочестие...
Тайнственият образ на Лао Дзъ привлича много хора. Съгласно даоистката традиция, Лао Дзъ е безсмъртен.
Ето малък откъс от "Дао Дъ Дзин":
Дао, което може да бъде изказано,
не е вечното Дао.
Име, което може да се назове,
не е вечното име.
Безименното е начало на небето и земята.
Назованото е майката на десетте хиляди неща.
Когато е лишен от желания,
човек може да съзре тайното.
Когато е изпълнен с желания,
човек може да съзре проявеното.
И първото, и второто,
избликват от един и същи източник,
но се различават по име;
това се проявява като тъмнина.
Тъмнина сред тъмнина.
Портата към всички тайни.
.....
Дао е празен съд;
използват го, но никога не го напълват.
О, бездънен извор на десетте хиляди неща!
Острото направи тъпо,
Развържи възела,
Смекчи блясъка.
Смеси се с прахта.
О, дълбоко скрито, но винаги присъстващо!
Не зная от кое време идва.
То е праотец на императорите.
.....
Петте цвята заслепяват окото.
Петте тона оглушават ухото.
Петте вкуса притъпяват вкуса.
Гонитбата и преследването подлудяват ума.
Ценните неща отклоняват от пътя.
Ето защо мъдрецът се води от онова,
което чувствува, а не от онова, което вижда.
Той оставя онова и избира това.
.....
Лао Дзъ критикува Конфуцианството с неговите ритуали и обществено благоприличие.
"Дао Дъ Дзин" е поетична творба със значителна стойност в китайското и световно религиозно и духовно наследство. Това е най превежданата китайска книга. Книгата е в две части: Дао Дзин и Дъ Дзин. Притежава различни наставления за живота и инструкции за висше духовно усъвършенстване. Съчетава медитация, интерпретация и просветление. Дори когато е свързана с даоиските концепции стои далеч отвъд всякакви понятия.
"Дао" няма преводен еквивалент, може да е Бог, Сътворение, Път... "Дъ" - морал, нравственост, благочестие...
Тайнственият образ на Лао Дзъ привлича много хора. Съгласно даоистката традиция, Лао Дзъ е безсмъртен.
Ето малък откъс от "Дао Дъ Дзин":
Дао, което може да бъде изказано,
не е вечното Дао.
Име, което може да се назове,
не е вечното име.
Безименното е начало на небето и земята.
Назованото е майката на десетте хиляди неща.
Когато е лишен от желания,
човек може да съзре тайното.
Когато е изпълнен с желания,
човек може да съзре проявеното.
И първото, и второто,
избликват от един и същи източник,
но се различават по име;
това се проявява като тъмнина.
Тъмнина сред тъмнина.
Портата към всички тайни.
.....
Дао е празен съд;
използват го, но никога не го напълват.
О, бездънен извор на десетте хиляди неща!
Острото направи тъпо,
Развържи възела,
Смекчи блясъка.
Смеси се с прахта.
О, дълбоко скрито, но винаги присъстващо!
Не зная от кое време идва.
То е праотец на императорите.
.....
Петте цвята заслепяват окото.
Петте тона оглушават ухото.
Петте вкуса притъпяват вкуса.
Гонитбата и преследването подлудяват ума.
Ценните неща отклоняват от пътя.
Ето защо мъдрецът се води от онова,
което чувствува, а не от онова, което вижда.
Той оставя онова и избира това.
.....
Тодор Величков
