Според традиционната академична наука съществува само материята. Историята на вселената е история на развиваща се материя. Животът, съзнанието, интелигентността, са по-вече или по-малко случайни. Те се появяват на сцената след милиарди години еволюция на пасивната и инертна материя в изключително малки части на вселената. Според невронауката, съзнанието е продукт на физиологичните процеси в мозъка и следователно е изключително зависимо от тялото.
Сега, много хора, включително учени осъзнават, че не разполагаме с абсолютно никакви доказателства, че съзнанието е продукт на мозъка. Съществува убеждението, че съзнанието е първичен атрибут на съществуването, че вселената е наситена със съзидателна интелигентност.
Най-общо можем да кажем, че съзнанието е разумността на реалността. То е творческият процес, способността за организация, промени, възпроизвеждане на реалността.
Определянето на съзнанието като основен аспект на реалността, налага да кажем няколко думи за реалността.
Най-лесно можем да си представим реалността като безкрайно енергийно-информационно поле. Най-дълбокото ниво на полето, с най-голяма виталност (информационна мощ) се нарича универсална същност, поле на потенциалност, идеи, Бог. Тук разумността, съзнанието е Абсолютно. Тази същност, наричана още божествена е навсякъде. От нея се раждат безброй светове, при който процес Абсолютното съзнание се диференцира, а информационната мощ намалява. Създадените светове губят все по-вече контакт с първоначалният си източник. Съзиданието увеличава индивидуализацията, отчуждението, забравянето, който процес е най-силно изразен при материалния свят. Но Божествената същност съществува навсякъде, както в духовните светове, така и във водата, скалите, животните, хората ... на материалния свят. Но е забравена. Всеки човек притежава искра от универсалната същност, носи дълбоко в подсъзнанието си информация за цялата вселената, но всичко това е забравено.
Подсъзнанието на човека е еволюционното минало на човечеството с отпечатъци от настоящия му живот, заедно с тези от миналите му съществувания. Всички сили които са ръководили издигането ни в материята са гравирани в подсъзнанието и продължават да живеят и да ни въздействат. Вродените нагони, импулсите, понякога доста древни (животински), рефлексите, любовта, омразата, гневът, страхът ... всичко това живее у нас от древни времена. Обикновено подсъзнанието се изявява в сънищата, фантазиите, виденията, автоматизираните действия, целенасочените действия за промяна на съзнанието ...
Според Шри Оробиндо човешкото подсъзнание има два пласта:
- Повърхностен пласт. Това е личното несъзнавано. Вродени нагони, импулси, рефлекси ..., както и запечатки от минали съществувания на човека и запечатки от еволюционното минало на човечеството.
- Дълбок пласт. Съзнание за универсалната същност.
В материалния свят съзнанието на хората е индивидуално и колективно.
Индивидуалното съзнание на човека е его-съзнание. Можем да го дефинираме като способност на човешкия организъм да възприема, задържа, интерпретира информацията постъпваща чрез сетивата, както и да реагира на нея. То е свързано с личните проблеми, желания, идеали, страхове, със стремежа за оцеляване ...
Общата тенденция на еволюцията в материалния свят е към по-голяма сложност, организираност, интегрираност и заедно с това към увеличаваща се дълбочина на съзнанието на хората.
В отделните епохи на човечеството съзнанието е различно. Различно е и в отделните общности на конкретна епоха, както и между хората в една общност. Въпреки тези различия, съзнателните елементи на общността (епохата) остават свързани и взаимно зависими.
Всяка индивидуална мисъл е в резултат на колективното съзнание на обществото. Социалната система на обществото се отразява върху нрави, култура, светоглед ... Те, от своя страна слагат ограничения върху индивидуалните мисли, поведение, преживявания ... Определят граници, рамки, манипулират живота на индивида. Това не означава, че индивидът е слят със средата. Неговото съзнание може значително да се дистанцира като прогресира (или регресира) спрямо колективното съзнание. Можем обаче да се запитаме, доколко е възможно отделянето от средата, след като мисли, поведение, ... съществуват на базата на културния фон, езика, значенията на понятията и много други елементи на обществото.
Ще споменем някой основни етапи от развитието на индивидуалното съзнание (според Кен Уилбър)
1 / Биоцентрично съзнание.
Азът и физическият свят са слети. Първите месеци след раждането, бебето не различава вътре и вън, не възприема обектите отделно от себе си. Това е най-плиткото, ограничено съзнание.
2 / Физиоцентрично съзнание.
Излюпва се физическият Аз. В първата година след раждането бебето изработва способност за установяване на физическите граници на Аза. Вече съществува вън и другите.
На всеки етап от растежа на съзнанието са възможни проблеми и може да настъпи застой, дори регрес. Така, на този етап, ако съзнанието не успее да създаде този първоначален дуализъм, се получава тежка патология, наричана "адуализъм" (неспособност за установяване на физическите граници)
3 / Егоцентрично съзнание.
Събужда се истинското чувство за отделния Аз, с всички негови потребности, радости и ужаси. Съзнанието е насочено изцяло към собствената личност. Другите не съществуват. Човек може да остане цял живот със съзнание на този етап. В повечето случаи обаче съзнанието се диференцира - част от него минава в по-горен етап.
Егоцентричното съзнание се ражда на етап 2 и съществува, макар и намаляващо на всички нива, включително етап "кентавър".
4 / Етноцентрично и социоцентрично съзнание
Етноцентрично - съзнанието е разширено към най-близките хора, фамилията, рода, приятелите, групи от хора. Ако грижите, мислите стигат до цялата нация, раса, култура, идеология, то е социоцентрично. Това е съзнанието на хората днес.
5 / Светоцентрично съзнание
Човек с такова съзнание се дистанцира от егоцентричните, етно и социоцентрични предразсъдъци. Има универсална, глобална позиция. Моята група, нация, раса, култура ... не са единствените във вселената. Изпитва загриженост, състрадание към целия свят, уважава достойнството на всички хора, без да губи собствената си идентичност.
Това е много трудна трансформация на съзнанието. Според специалистите най-много 4% от човечеството днес имат такова съзнание.
6 / Съзнание "кентавър"
Това е съзнанието на прехода към трансперсоналните нива.
На това ниво личността е силно интегрирана. Възприема всичко в природата глобално, нещата взаимно свързани. Характерно за съзнание "кентавър" е появата на наблюдаващия Аз, който възприема и анализира тялото и разума като обекти.
Личността не се задоволява с традиционните роли в живота, идеологии, вери ... Иска да анализира в дълбочина всичко, задава си екзистенциални въпроси и не намира твърди отговори. Съмнява се. Проблемът е в това, че личността все още не е трансперсонална, но не е и закотвена в личното - затова е "кентавър".
Възможно е на този етап човек да загуби вкус към живота. Животът да се приема като безсмислен. Известен изход от подобно силно депресивно състояние може да се постигне чрез ангажиране на съзнанието с неща, които биха донесли удовлетворение, задоволство на личността.
Ето как Кен Уилбър описва психичното състояние на човек със съзнание "кентавър":
"Кентавърът би трябвало да е щастлив, доволен и радостен ... По-често обаче той е интегриран, автономен, но нещастен.
Той е опитал всичко, което личното царство може да предложи, и то не е достатъчно. Светът е започнал да губи привлекателността си. Нито едно преживяване вече не предизвиква добри чувства. Вече нищо не го удовлетворява. Нищо не си струва да се преследва ....
Нещата, на които някога сме придавали толкова голямо значение, желание и пламенна надежда са се стопили яко дим ... Къде ще намерим твърдостта, и защо въобще трябва да опитваме? ...
Това е душа, за която всички желания са изтънели, избледнели и анемични. Душа, на която, изправяйки се директно пред съществуването, се гади от горе до долу. Душа, за която личното е станало напълно плоско. С други думи, това е душа на ръба на трансперсоналното. "
7 / Трансперсонални нива на съзнанието
Кен Уилбър определя три основни трансперсонални нива: проницателно, каузално и недуалистично
Разширеното съзнание на човека на тези нива се отнася до духовните сфери на реалността и е свързано с преживяване в тези сфери. С такова съзнание, Азът успява да проникне в подсъзнанието си, в духовната реалност.
Трансперсоналните нива се постигат целенасочено и спонтанно.
Специалистите считат, че действително навлизане в трансперсоналните нива може да се постигне когато се прави целенасочено и от хора разширили съзнанието си постепенно, до съзнание "кентавър" включително. Спонтанното навлизане много често е объркващо и неточно.
Йоги и други, практикуващи целенасочено влизане в трансперсоналните области ги описват като състояние на блаженство, любов, състрадание или на терор, зло, ужас. Съзнанието се отваря за фини, ярки цветове, звуци ... Интерпретацията на преживяното всеки извършва различно, според културният фон на епохата, обществото в което живее и личностните характеристики (произход, образование, идеология ...). Така, християнинът вижда Христос, ангели, дяволи ..., будистът - блаженото тяло на Буда, шаманинът - свещени духове и т.н.
При по дълбоко навлизане в подсъзнанието (каузално ниво) Наблюдаващият Аз се осъзнава свободен от времето, пространството, вечен. Усещане на безгранична свобода. Това е състояние на нирвана, почивка в огромната Празнота.
Още по дълбоко в подсъзнанието, чувството за съществуващ, виждащ Аз изчезва. Наблюдаващият се слива с наблюдаваното. Съзнанието не е разделено на наблюдаващ субект и наблюдаван обект. Не гледаш небето, имаш усещането, че си небето. Всичко е едно. Реалният свят се приема наведнъж, с едно чувство, един вкус, едно желание, една мисъл. Душата е разширена и прегръща всичко с безкрайно задоволство. Това е нивото на Абсолютното, недуалистично съзнание.
Казахме, че при трансперсоналните нива на съзнание Азът прониква в подсъзнанието. Как да си обясним преживяванията в духовната реалност? Ще споменем две хипотези за това:
Първата: Азът възприема късове енергия - информация и според мозъчният си софтуер ги трансформира в мисъл-форми. Затова, хората с различни културни, религиозни, национални и личностни характеристики възприемат различни неща.
Втората: В известен смисъл е обратна на първата. Според привържениците на тази хипотеза, духовните светове се обитават от не физични, разумни същности с големи възможности. Те контактуват със съзнанието ни, манипулират го, и приемат форма такава, че да бъдат максимално достъпни за възприемащия.
Всичко казано за индивидуалното съзнание се отнася и до колективното. Човечеството е единен организъм, със съзнание което минава през същите етапи на разширение както при отделният индивид. Това е колективното съзнание, а подсъзнанието в случая Юнг нарича колективно несъзнавано.
Всичко съществуващо на планетата Земя, включително самата планета създава планетно съзнание, планетен интелект. Няма мъртви неща във Вселената. Универсалната същност, Абсолютното съзнание, полето на потенции, идеи, безкрайни възможности е навсякъде. Земята, планетите, вече се приемат като динамични структури, които подобно на човека, освен материално тяло притежават и духовни тела, съзнание. Счита се, че в една планетна с-ма, планетите създават общо съзнание.
от Снежина Димитрова
Сега, много хора, включително учени осъзнават, че не разполагаме с абсолютно никакви доказателства, че съзнанието е продукт на мозъка. Съществува убеждението, че съзнанието е първичен атрибут на съществуването, че вселената е наситена със съзидателна интелигентност.
Най-общо можем да кажем, че съзнанието е разумността на реалността. То е творческият процес, способността за организация, промени, възпроизвеждане на реалността.
Определянето на съзнанието като основен аспект на реалността, налага да кажем няколко думи за реалността.
Най-лесно можем да си представим реалността като безкрайно енергийно-информационно поле. Най-дълбокото ниво на полето, с най-голяма виталност (информационна мощ) се нарича универсална същност, поле на потенциалност, идеи, Бог. Тук разумността, съзнанието е Абсолютно. Тази същност, наричана още божествена е навсякъде. От нея се раждат безброй светове, при който процес Абсолютното съзнание се диференцира, а информационната мощ намалява. Създадените светове губят все по-вече контакт с първоначалният си източник. Съзиданието увеличава индивидуализацията, отчуждението, забравянето, който процес е най-силно изразен при материалния свят. Но Божествената същност съществува навсякъде, както в духовните светове, така и във водата, скалите, животните, хората ... на материалния свят. Но е забравена. Всеки човек притежава искра от универсалната същност, носи дълбоко в подсъзнанието си информация за цялата вселената, но всичко това е забравено.
Подсъзнанието на човека е еволюционното минало на човечеството с отпечатъци от настоящия му живот, заедно с тези от миналите му съществувания. Всички сили които са ръководили издигането ни в материята са гравирани в подсъзнанието и продължават да живеят и да ни въздействат. Вродените нагони, импулсите, понякога доста древни (животински), рефлексите, любовта, омразата, гневът, страхът ... всичко това живее у нас от древни времена. Обикновено подсъзнанието се изявява в сънищата, фантазиите, виденията, автоматизираните действия, целенасочените действия за промяна на съзнанието ...
Според Шри Оробиндо човешкото подсъзнание има два пласта:
- Повърхностен пласт. Това е личното несъзнавано. Вродени нагони, импулси, рефлекси ..., както и запечатки от минали съществувания на човека и запечатки от еволюционното минало на човечеството.
- Дълбок пласт. Съзнание за универсалната същност.
В материалния свят съзнанието на хората е индивидуално и колективно.
Индивидуалното съзнание на човека е его-съзнание. Можем да го дефинираме като способност на човешкия организъм да възприема, задържа, интерпретира информацията постъпваща чрез сетивата, както и да реагира на нея. То е свързано с личните проблеми, желания, идеали, страхове, със стремежа за оцеляване ...
Общата тенденция на еволюцията в материалния свят е към по-голяма сложност, организираност, интегрираност и заедно с това към увеличаваща се дълбочина на съзнанието на хората.
В отделните епохи на човечеството съзнанието е различно. Различно е и в отделните общности на конкретна епоха, както и между хората в една общност. Въпреки тези различия, съзнателните елементи на общността (епохата) остават свързани и взаимно зависими.
Всяка индивидуална мисъл е в резултат на колективното съзнание на обществото. Социалната система на обществото се отразява върху нрави, култура, светоглед ... Те, от своя страна слагат ограничения върху индивидуалните мисли, поведение, преживявания ... Определят граници, рамки, манипулират живота на индивида. Това не означава, че индивидът е слят със средата. Неговото съзнание може значително да се дистанцира като прогресира (или регресира) спрямо колективното съзнание. Можем обаче да се запитаме, доколко е възможно отделянето от средата, след като мисли, поведение, ... съществуват на базата на културния фон, езика, значенията на понятията и много други елементи на обществото.
Ще споменем някой основни етапи от развитието на индивидуалното съзнание (според Кен Уилбър)
1 / Биоцентрично съзнание.
Азът и физическият свят са слети. Първите месеци след раждането, бебето не различава вътре и вън, не възприема обектите отделно от себе си. Това е най-плиткото, ограничено съзнание.
2 / Физиоцентрично съзнание.
Излюпва се физическият Аз. В първата година след раждането бебето изработва способност за установяване на физическите граници на Аза. Вече съществува вън и другите.
На всеки етап от растежа на съзнанието са възможни проблеми и може да настъпи застой, дори регрес. Така, на този етап, ако съзнанието не успее да създаде този първоначален дуализъм, се получава тежка патология, наричана "адуализъм" (неспособност за установяване на физическите граници)
3 / Егоцентрично съзнание.
Събужда се истинското чувство за отделния Аз, с всички негови потребности, радости и ужаси. Съзнанието е насочено изцяло към собствената личност. Другите не съществуват. Човек може да остане цял живот със съзнание на този етап. В повечето случаи обаче съзнанието се диференцира - част от него минава в по-горен етап.
Егоцентричното съзнание се ражда на етап 2 и съществува, макар и намаляващо на всички нива, включително етап "кентавър".
4 / Етноцентрично и социоцентрично съзнание
Етноцентрично - съзнанието е разширено към най-близките хора, фамилията, рода, приятелите, групи от хора. Ако грижите, мислите стигат до цялата нация, раса, култура, идеология, то е социоцентрично. Това е съзнанието на хората днес.
5 / Светоцентрично съзнание
Човек с такова съзнание се дистанцира от егоцентричните, етно и социоцентрични предразсъдъци. Има универсална, глобална позиция. Моята група, нация, раса, култура ... не са единствените във вселената. Изпитва загриженост, състрадание към целия свят, уважава достойнството на всички хора, без да губи собствената си идентичност.
Това е много трудна трансформация на съзнанието. Според специалистите най-много 4% от човечеството днес имат такова съзнание.
6 / Съзнание "кентавър"
Това е съзнанието на прехода към трансперсоналните нива.
На това ниво личността е силно интегрирана. Възприема всичко в природата глобално, нещата взаимно свързани. Характерно за съзнание "кентавър" е появата на наблюдаващия Аз, който възприема и анализира тялото и разума като обекти.
Личността не се задоволява с традиционните роли в живота, идеологии, вери ... Иска да анализира в дълбочина всичко, задава си екзистенциални въпроси и не намира твърди отговори. Съмнява се. Проблемът е в това, че личността все още не е трансперсонална, но не е и закотвена в личното - затова е "кентавър".
Възможно е на този етап човек да загуби вкус към живота. Животът да се приема като безсмислен. Известен изход от подобно силно депресивно състояние може да се постигне чрез ангажиране на съзнанието с неща, които биха донесли удовлетворение, задоволство на личността.
Ето как Кен Уилбър описва психичното състояние на човек със съзнание "кентавър":
"Кентавърът би трябвало да е щастлив, доволен и радостен ... По-често обаче той е интегриран, автономен, но нещастен.
Той е опитал всичко, което личното царство може да предложи, и то не е достатъчно. Светът е започнал да губи привлекателността си. Нито едно преживяване вече не предизвиква добри чувства. Вече нищо не го удовлетворява. Нищо не си струва да се преследва ....
Нещата, на които някога сме придавали толкова голямо значение, желание и пламенна надежда са се стопили яко дим ... Къде ще намерим твърдостта, и защо въобще трябва да опитваме? ...
Това е душа, за която всички желания са изтънели, избледнели и анемични. Душа, на която, изправяйки се директно пред съществуването, се гади от горе до долу. Душа, за която личното е станало напълно плоско. С други думи, това е душа на ръба на трансперсоналното. "
7 / Трансперсонални нива на съзнанието
Кен Уилбър определя три основни трансперсонални нива: проницателно, каузално и недуалистично
Разширеното съзнание на човека на тези нива се отнася до духовните сфери на реалността и е свързано с преживяване в тези сфери. С такова съзнание, Азът успява да проникне в подсъзнанието си, в духовната реалност.
Трансперсоналните нива се постигат целенасочено и спонтанно.
Специалистите считат, че действително навлизане в трансперсоналните нива може да се постигне когато се прави целенасочено и от хора разширили съзнанието си постепенно, до съзнание "кентавър" включително. Спонтанното навлизане много често е объркващо и неточно.
Йоги и други, практикуващи целенасочено влизане в трансперсоналните области ги описват като състояние на блаженство, любов, състрадание или на терор, зло, ужас. Съзнанието се отваря за фини, ярки цветове, звуци ... Интерпретацията на преживяното всеки извършва различно, според културният фон на епохата, обществото в което живее и личностните характеристики (произход, образование, идеология ...). Така, християнинът вижда Христос, ангели, дяволи ..., будистът - блаженото тяло на Буда, шаманинът - свещени духове и т.н.
При по дълбоко навлизане в подсъзнанието (каузално ниво) Наблюдаващият Аз се осъзнава свободен от времето, пространството, вечен. Усещане на безгранична свобода. Това е състояние на нирвана, почивка в огромната Празнота.
Още по дълбоко в подсъзнанието, чувството за съществуващ, виждащ Аз изчезва. Наблюдаващият се слива с наблюдаваното. Съзнанието не е разделено на наблюдаващ субект и наблюдаван обект. Не гледаш небето, имаш усещането, че си небето. Всичко е едно. Реалният свят се приема наведнъж, с едно чувство, един вкус, едно желание, една мисъл. Душата е разширена и прегръща всичко с безкрайно задоволство. Това е нивото на Абсолютното, недуалистично съзнание.
Казахме, че при трансперсоналните нива на съзнание Азът прониква в подсъзнанието. Как да си обясним преживяванията в духовната реалност? Ще споменем две хипотези за това:
Първата: Азът възприема късове енергия - информация и според мозъчният си софтуер ги трансформира в мисъл-форми. Затова, хората с различни културни, религиозни, национални и личностни характеристики възприемат различни неща.
Втората: В известен смисъл е обратна на първата. Според привържениците на тази хипотеза, духовните светове се обитават от не физични, разумни същности с големи възможности. Те контактуват със съзнанието ни, манипулират го, и приемат форма такава, че да бъдат максимално достъпни за възприемащия.
Всичко казано за индивидуалното съзнание се отнася и до колективното. Човечеството е единен организъм, със съзнание което минава през същите етапи на разширение както при отделният индивид. Това е колективното съзнание, а подсъзнанието в случая Юнг нарича колективно несъзнавано.
Всичко съществуващо на планетата Земя, включително самата планета създава планетно съзнание, планетен интелект. Няма мъртви неща във Вселената. Универсалната същност, Абсолютното съзнание, полето на потенции, идеи, безкрайни възможности е навсякъде. Земята, планетите, вече се приемат като динамични структури, които подобно на човека, освен материално тяло притежават и духовни тела, съзнание. Счита се, че в една планетна с-ма, планетите създават общо съзнание.
от Снежина Димитрова
