вторник, 13 декември 2011 г.

Питагор

(експозе на темата от 06.12.2011г.)
Питагор привлече вниманието ми с това, че образът на един от най-великите мъже на древността е останал предимно като математик, а не като окултен учител. А той е положил основите на една от най-големите езотерични школи направили дълбока бразда, както като религия, така и като философия. Въпреки, че исторически личността на Питагор е безспорна – мистичната тайна на неговото учение във времето е останала достояние предимно на посветените. Но, то е  от духовно  знание за цялото човечество.
Най-добрият израз на духовната посветеност на Питагор е пробудата, която той дава на човечеството чрез трите основни енигми: еволюция, число, единство. Еволюцията е от Бога до плътта и от плътта до Бога. Числото е приоритетно в концепцията на Питагор. То е космическа същност, а не само количественост. Числото е енергия и предназначеност на Сътворението. Единството е закон на Бога. Всичко е в Едното и Едното е във всичко.
Питагор е роден(приблизително 600г. преди н.ера) и живял на остров Самос. Негов баща е финикийският търговец от гр. Тир - Мнесарх, човек с благороден произход и добро образование. Майка му – Партенис(име значещо девица). Учи науките на своето време – физика, математика, философия, музика, религия… при едни от най-големите учители на времето. Проявява „изумително прилежание за труд”. В копнежа към знания започва и вътрешното вглъбяване в търсене на Единството. Търси истината в Земята, Храма и Звездното небе. Най-много се задълбочава в III-тата същност, което е мястото, откъдето идват душите.
Чрез вътрешно съзерцание Питагор е разбрал, че науката за Бога се пази в пирамидите и той заминава за Египет с писмо-препоръка от тирана на Самос до фараона на Мемфис. Там Питагор става ученик на Великата школа. Усвоява учението за:
- Всемирното слово
- Свещената 7-ца
- 7-те лъча на човешката еволюция
Двадесет и две години Питагор изучава тайните науки при великия жрец Сонхис, като минава през всички трудности и митарства на изпитанието. В пирамидите усвоява двата ключа на посвещението, които после прилага в школата си.
1/ Изкуството на послушанието и мощта на волята
2/ Окултните математика, музика и астрономия
При обучението надмогва себе си, защото знае, че е дошъл за да даде на своя род: знание, път и мъдрост. В Египетските посвещения Питагор получава знания за:
- Сътворението на света
- Принципите на висшата наука за числата
- Законите на Еволюцията
Питагор прочита и последната страница на тайната, а именно, че Светът и Бог са Единство.
Точно, когато Питагор е готов сам да проповядва Великата наука и жреците смятат да го изпратят обратно в Елада – тогава от Азия в Египет нахлува персийският деспот Камбиз, господар на Вавилон. Вместо да потърси спасение като по-бързо замине за отечеството си – Питагор остава, става свидетел на изстъпленията и бива отведен като пленник във Вавилон. Каква е била историческата необходимост от това пленичество и почти доброволно робство? Всъщност, Питагор продължава посвещението си още 12 години, само че този път при други условия. Във Вавилон той изгражда духовна устойчивост, несмутена и издържаща на униженията на които е подлаган. Научава се да анихилира отрицателната и агресивна енергия. Придобива знания и умения, които после прилага в школата си. Усвоява принципите на зороастризма и тайните на огъня, наречен от тях „небесен лъв”. Става дума за нематериалния огън, пораждан от електричеството на атмосферата. Питагор научава как се владее природната сила на светлината и огъня, който лумва от само себе си чрез свещени жестове. Този „Свети Нур” по късно го виждаме на гроба Господен, а у нас в душите ни – той е нашата Божественост.
След 34 години пилигримство Питагор се завръща, но родината му е под гнета на персийското владичество. Той си поставя големите цели: да събере 12-те еладски племена и да върне чистотата на полузападналите храмове. С това може да се върви постепенно за освобождаване от веригите на политеизма, като се гледа на Аполон и Дионис като на два образа на едно и също божество, с две страни(езо и екзотерична) – вътрешна и външна.
След като обикаля цяла Елада и просвещава голяма част от жреческото съсловие Питагор заминава за Кротон(дорийска колония в Южна Италия), където основава своята школа, заела великолепна бяла сграда, дадена му от управата на града. Там, новопостъпилите минават през специална подготовка, преди да постъпят към истинско обучение в името на нова, съвършено чиста наука, философия, религия. Основен подход бил рационалният мистицизъм, което показва, че Питагор макар и минал през най-мистичните посвещения, е искал да събуди у човека разумността му чрез ума. В наше време с тази идея – да се открехнат вратите на ума – работи прибл. 50 години Джиду Кришнамурти.
В школата на Питагор учениците минават четери основни степени на посвещение. Започват от себеобучението и себепобедата. Питагор разкрива на учениците си тезата, че Духът трябва да бъде уплътнен за да върши божественото и във физическото поле. Нищо от неговите 34-годишни странствания не е било напразно. В школата си той прилага и доразвива наученото.
В Кротон Питагор има изключително влияние. Той успява да въведе една научна власт в роля на регулатор на политическите и държавни въпроси. Това било духовно наместничество в социалното и гражданско управление, което не остава без противодействие. Питагор и учениците му били обвинени за избухнал конфликт, последван от война между двата съседни града Кротон и Сибарис, и за последствията от това. Една от версиите за смъртта на Питагор е, че той и неговите ученици, за отмъщение, са изгорени живи. Друга версия сочи, че умира отдаден на постничество в храма на музите в гр. Метапонт.
Според „7-те лъча на еволюцията” (книга от В.Толев) водач на втория лъч - на религиите е Кутхуми(Питагор), който според окултните ясновидци настоява пред Всемирното Братство (ръководещо управлението на планетата) да се даде повече мисловна енергия на човечеството за неговата еволюция. Специално над Европейската цивилизация се увеличава изливът на енергия на мисълта. А това има видим ефект за всички.
За да може интуитивното откровение да бъде по-съвършено възприето, изразено и приложено е необходимо да се развие менталното поле. Именно за тази връзка и единство на полетата, а всъщност между Небето и Земята, е работил Питагор, продължаващ от Всемирността вече като Кутхуми.
(Темата е подготвена по студия от кн.”Езотерични школи и мистични учения”-част I, 1995г. автор В.Толев)

Диана Кръстева









събота, 12 ноември 2011 г.

Защо бягаме от щастието?

Защо всички ние избираме тъжното, пораженческо поведение?
Сигурно има дълбока причина за това.
1. Начинът по който се възпитава всяко човешко същество играе решаваща роля за този избор. Ако си щастлив – винаги губиш. Защо е така?
Още от самото начало всяко будно дете забелязва тази разлика. Когато е нещастно, всеки му съчувства, всеки се опитва да бъде по- мил и любящ към него – т.е. детето печели първо любов, а после и внимание. Вниманието е храна за егото – истински алкохолен стимулант.
Вниманието ти дава енергия, защото чувстваш, че си някой. Ето защо толкова много се нуждаем от внимание – то е истинска дрога, истинска интоксикация.
Ако всеки гледа към теб, ти ставаш важен и значим. Гледайки към теб, хората ти дават енергия, тъй като егото съществува само във взаимоотношенията помежду ни.
Така че детето още от самото начало научава тази проста политика: бъди нещастен и ще спечелиш симпатията на околните.Бъди болен и ставаш значим.... така болното дете започва да властва – цялото семейство му угажда...
Обратно, когато едно дете е щастливо, никой не му обръша внимание, когато е здраво, никой не го забелязва.
Ето защо от самото начало ние избираме нещастието, песимизма – тъмната страна на живота.
2. Когато си щастлив, радостен, екстатичен всички ти завиждат.
Завистта означава, че всички са срещу теб, никой не е приятелски настроен...и така лека по лека ти се научаваш да не си радостен и преставаш да се смееш... Смехът е изчезнал, радостта е напълно забравена и да си щастлив е почти невъзможно, тък като не е позволено.
И си задаваме въпроса: що за общество е това? Ако някой е нещастен, значи всичко му е наред, тъй като той се вписва в цялото това нещастно общество. Но ако някой стигне до блаженство, мислим, че е полудял. Тъй като той не е нещастен като нас, веднага чувстваме как се поражда завистта... Смей да си щастлив.. и хората моментално престават да са дружелюбни; чувстват се измамени – ти имаш нещо, което те нямат. Защо си щастлив?....
Когато си щастлив, ти се предвижваш към трансцеденталното.... а то няма нищо общо с човешкия ум...
Време е да се научим да бъдем щастливи като забравим този порочен механизъм. Да се научим също така да уважаваме щастието на другите. Това ще бъде голям принос към еволюцията на цялото човечество.
Бъди щастлив, уважавай щастието и срещнеш ли блажен човек, уважавай го, защото той е достигнал до извора на божествената си природа.
Всяка сутрин, когато се събудим имаме избор: да сме щастливи или нещастни. По навик, механично избираме нещастието. Всяко дете се ражда щастливо; всяко дете се ражда Бог. И всеки човек умира в болки и страдания, напълно забравил божествената си природа.
3. Алчността е друга предпоставка за страданията ни.
Представете си свят, в който хората не са алчни – тогава милионерът ше изглежда като невротик, който бърза да трупа богатства, политикът също ще е невротик, събиращ слава и влияние. В един свободен от алчност свят, хората ще имат по-малко глезории в къщите си, но ще са по- живи, по-истински.
В свят без алчност, хората ще задоволяват потребностите си, а няма да робуват на желанията си... Желанието поражда желание, а то още 10 нови желания...и така до безкрай. Можем да задоволим нуждите си, но не и желанията си... Ето защо е казано, че желанията пораждат мизерия в душите ни.
Точно сега ние продаваме енергията си за излишества. Те се натрупват, а душите ни изчезват. Машините се усъвършенстват, а човекът деградира.
4. Никога не живеем в настоящия момент
Мислите ни вечно бродят или в миналото, или в бъдещето. Никога не изживяваме докрай настоящето. Нека разберем, че миналото е мъртво, защото вече е отминало – не можем да го върнем, а бъдещето само ще се оправи, когато дойде. Защо тогава да се притесняваме?
5. Много често страданията ни идват от факта, че умът постоянно разделя нещата на добри и лоши.
Защо разделяш себе си на две? Ти си едно цяло. Разделенението създава напрежение. Ако станем едно с всичко около нас, ако усетим хармонията и взаимосвързаността ни със света, който ни заобикаля, то страданието ще изчезне и ще бъдем блажени.
Ето това е ключът: отделяйки се като его, ние приветстваме страданието. Ако станем едно със Съществуването, ако оставим нещата да ни се случват без да им се съпротивляваме, ако течем като река..... то тя ще ни отведе до Океана!
Защо не можем просто да бъдем? Защо не можем да плуваме в хармония със Съществуването? Всичко вече е направено за нас, трябва просто да го приемем.
Не осъждай, защото всяко осъждане е осъждане на Бог. Ти си дошъл от Цялото, То знае по-добре от теб; позволи на Мъдростта на Цялото да си върши работата. Не карай твоя мъничук ум да му се съпротивлява. Излишно е да вървиш срещу течението, само ше се измориш... Не се бори, просто допусни нещата. Ето това е приемането – да освободиш потока на Живота!
Не можеш ли да усетиш как всичко около теб, как цялата Природа мълчаливо празнува – птичките пеят, цветята цъфтят, само ти не си част от празненството...
Най-трудно ни е да разберем,че ние сами сме режисьори на своя живот и че лабиринтът, в който сме попаднали има важна духовна стойност за самите нас и води към преживявания, които ни помагат в еволюционното ни развитие.
Мъдреците на Изтока ни учат да приемаме Живота, такъв какъвто е, а не при условие, че ще се съобрази с нашите представи за него!
В противен случай никога няма да достигнем това, което е отвъд познанието за добро и зло, и ще продължим да бъдем сърдити, вечно критикуващи и жадуващи за мъст хора, затворени в собствените си представи.
Изборът е в нас: само от нас зависи дали ще изберем екстаза или страданието. Ето защо е крайно време да се събудим и осъзнаем, че всеки път когато избираме страданието, това е нашият личен избор за който трябва да поемем отговорност. В моментът в който поемем тази отговорност, първата крачка към щастието е направена.... Тогава ще разберем, че ако искаме да сме нещастни, това си е наша воля и не трябва да се оплакваме и да виним обстоятелствата и хората около нас....
И тогава няма нужда да ходим надалече и да търсим гуру, и други учители, които да ни учат на щастие. Всичко е вътре в нас – ние сами създаваме ада и рая в себе си!
Щастието както и страданието са състояния на ума. Те могат да дойдат само в нашето лично съновидение и не са част от материалната реалност.Всичко наоколо е сън, хванат в рамките на материалната структура.
Проявление на свободната ни воля е да изберем какъв опит да придобием в пътешествието, наречено Живот...Мога да избера щастието, мога да избера и болката.
Единственото ни задължение в този живот е да намерим щастие. За това не ни е необходимо знание, защото вичко, което ни е нужно е вътре в нас. Чуждата любов може да пробуди нашата собствена любов, но щастливи може да ни направи само нашата любов. Тази любов е нашата истина – нашата свобода.

Д-р Лазарина Николова

сряда, 5 октомври 2011 г.

ФРАКТАЛНИ ФОРМИ

Преди да стане дума за фракталните форми искам да направя кратко обобщение относно представата ни за Вселената и процесите протичащи в нея. Всъщност тези представи са изключително много и най-различни, като само една малка част от тях могат да бъдат обединени в групи като научни, религиозни, окултни и т.н. Почти винаги тези представи са в противоречие една с друга и общото между тях е, че представляват някаква подредба на Вселената. Разумът винаги успява да открие или измисли някаква подреденост. Казвам „да открие или измисли” защото е невъзможно да се разбере дали Вселената наистина притежава някаква подредба. Спорът дали измисляме или откриваме се води от хилядолетия.
Друго общо между различните представи за света е, че те не успяват да подредят цялата Вселена. Частичната подредба е характерна както за най-наивните, така и за най-уважаваните представи. Например в групата на религиозните представи главните обекти и явления са подредени, но дребните детайли и процеси не са никак изяснени. Докато при групата на научните представи процеса на подредба се движи от простото към сложното. Например, тръгвайки от определянето на формата на Земята и нейните размери, преминавайки през откриването на Слънчевата система, определянето на формата на Млечния път, учените в днешно време са стигнали до търсенето на формата на Вселената и разпределението на материята в нея. И в останалите области на научното познание борбата сега се води с най-сложните структури и форми, като човешкия мозък, молекулата на ДНК, проявата на турбулентност, перколации и т.н. Ежедневно сме в контакт със системи притежаващи суперсложна форма като реки, облаци, мълнии, растения, планини, обществени формации, пазарът на стоки и валута и още много други. Невъзможността на науката да разбере какво поражда тяхната форма и как точно функционират тези системи води до въвеждане на термина „случайност”. Това е думата с която се запълват всички места на поражение на научното познание. И тук е мястото за появата на фракталните форми. Това е новото въоръжение на учените за да атакуват най-сложните структури в нашия свят и да намалят използването на думата „случайност”. Оръжие със съвсем нов начин на действие, защото както казва създателя на фракталната геометрия: „Природата демонстрира не просто по-висока степен на сложност, а съвършено различно ниво на сложност”.
Терминът „фрактал” е въведен през 1975 г. от Беноа Манделброт, за да означи група математически обекти, чрез които според неговите думи „да изследва формата на безформеното”. Необходимостта от въвеждането на тези обекти той формулира в началото на своята знаменита книга „Фрактална геометрия на природата” по следния начин:
„Защо геометрията така често е наричана „студена” и „суха”? Една от причините е нейната неспособност да опише формата на облаците, планините, дърветата или бреговата линия. Облаците не са сфери, планините – конуси, бреговата линия не може да се изобрази с помощта на окръжности, кората на дървото не може да бъде определена като гладка, нито пътя на мълнията – праволинеен.”
Какви са характеристиките на фракталните форми? Изглеждат сложно, а се създават лесно. Това може да се илюстрира чрез фрактал наречен „множество на Манделброт” показан на фиг.1 и фиг.2, който се създава от следната елементарна формула:
F(z) = z.z + c



На тези две фигури се вижда ясно най-забележителното качество на фракталите – колкото и да увеличавате детайлите, формата им продължава да се нагъва и то не произволно, а като повтарят формата на по-големите детайли. Тяхната степен на неправилност и фрагментация остава неизменна във всички мащаби или казано на езика на математиката – те са мащабно инвариантни.
Много години преди да бъде формулирана идеята за фракталите, учените са се натъквали на природни форми с такива характеристики. В началото на 20-ти век английския математик, физик, метеоролог и психолог Луис Ричардсон изследва причините за война между две държави. Той решава да провери дали има връзка между дължината на общата граница между две държави и вероятността те да влезат във война. Докато събира данни, Ричардсон забелязва големи различия в официално установените дължини на международните граници. Например, относно сухопътната граница между Испания и Португалия, в испанската енциклопедия тя е 987 км, а в португалската енциклопедия – 1214 км. Това е несъответствие с около 20%. Такова голямо разминаване открива и в данните за границата между Холандия и Белгия, съответно 380 км и 449 км. Ричардсон започва изследване как се променя измерената дължина на границата, като се променя единицата за измерване. За да избегнем сложните технически подробности, можем да представим това изследване по следния начин. Уговаряме един великан с 10 километрови крачки да премери бреговата линия на Англия. След това пускаме по-малък великан с 1 километрова крачка да направи същото измерване. След него още по-малък великан с 100 метрова крачка измерва бреговата линия. Като се сравнят крайните резултати се оказва, че колкото е по-малък великана и съответно неговата крачка, толкова по-дълга е измерената брегова линия. Което значи, че колкото по-детайлно разглеждаме тази линия, дължината й расте неограничено. Това е типично за фракталните линии. Разбира се, по това време фракталите и техните свойства не са били още дефинирани, така че Ричардсон не е могъл да обясни получените резултати. Графиките на фиг.3 е са открити след смъртта на учения сред неговите книжа. Забележете, че графиката за окръжността, която не е фрактална крива, става хоризонтална и се установява на определено число, което е нейната истинска дължина. Докато графиките на различните граници и крайбрежия имат един постоянен наклон и няма тенденция да се установят на някаква конкретна дължина и тя си расте до безкрайност. Въпреки тяхната безкрайна дължина, тези криви могат да бъдат сравнявани чрез ъгъла на наклона на графиките им. Различния ъгъл съответства на различната степен на нагънатост на бреговите линии и граници. Това всъщност е фракталната им размерност – термин който въвежда Манделброт, като характеристика на фракталните форми. С някои изключения фракталната размерност е дробно число и е винаги по-голяма от топологичната размерност на формата. Това значи, че за фрактално множество от точки, фракталната размерност е по-голяма от 0, за фрактална крива – по-голяма от 1, за фрактална повърхност – по-голяма от 2 и т.н.
На фиг.4 е даден пример за фрактална повърхност, създадена с компютър. Впечатляващо е как толкова сложна форма, може да се създаде само с една формула и колко близка е тя до реалните географски форми. Такъв тип фрактали се използват в съвременото кино за изкуствено създаване на пейзажи.


След като разгледахме дотук геометричната сложност на фракталните форми, можем да се съсредоточим върху тяхната структурна подреденост. В грубо приближение големите детайли на бреговата линия са геометрично идентични с малките, разликата е само в мащабите. Ако разглеждате един фрактал като увеличавате различни негови детайли продължавате да виждате една и съща форма. Когато всяка част от някаква форма е геометрично подобна на цялото, то тя се нарича самоподобна. Това свойство добре се вижда на фиг.5 и фиг.6 – снимки на Италиански карфиол, получен чрез кръстосване на броколи и карфиол.

Нека да послушаме съвета на Манделброт, който гласи, че когато наблюдаваме една сложна форма, трябва да мислим не за това което виждаме, а за това как можем да я създадем. Оказва се че това никак не е трудно. Нека да си направим един фрактал, който е идеализирано приближение на бреговата линия. Това е така наречената троична крива на Кох. На фиг.7 е са показани първите етапи от нейното построяване.
Започваме с равностранен триъгълник. Разделяме всяка страна на три равни части, като средната част я „пречупваме” навън във формата на по-малък равностранен триъгълник. На така получилата се фигура прилагаме същата операция върху всяка една от страните й. Върху страните на новополучената фигура прилагаме отново същата операция и така до безкрайност. Всяко повторение на тази трансформация върху елементите на фигурата се нарича итерация. След всяка итерация кривата на Кох увеличава дължината си. Получава се една безкрайно начупена линия. Елемент от нея е илюстриран в долната част на фиг.7.
Така чрез конструирането на този фрактал успяваме да разберем по-добре простотата на създаване и сложността на резултата, безкрайното начупване на линията, нейното самоподобие и безкрайна дължина.
Обаче се забелязва и още нещо – кривата на Кох е прекалено симетрична и прогнозируема за да бъде модел на бреговата линия. За по-точното моделиране на природна фрактална форма много често се налага да се усложни формулата като се използва и елемент на случайност. Това се така наречените случайни фрактали. При построяването на случаен фрактал, вместо една и съща промяна да се прави при всяка итерация, се използва набор от няколко различни трансформации. Преди всяка итерация по случаен начин се избира коя от всички трансформации да бъде приложена върху елементите на фигурата.
Запознавайки се с фракталната геометрия на Манделброт, човек неименуемо стига до въпроса защо тези форми не са били открити и дефинирано по-рано. Кое ги прави толкова невидими, макар че сме изградени от тях и живеем сред тях. Една от причините е супер сложната им форма и нашата опитност, която ни е научила, че простите неща се създават лесно, а сложните – трудно. Друга причина е, че сме свикнали да търсим подредба само в един мащаб, което прави много фрактални форми невидими. Това лесно може да се илюстрира чрез едно построение на Кантор, показано на фиг.8 и наречено „Канторов прах”. За създаването му взимаме една отсечка и я делим на три равни части. Премахваме средната част, а върху останалите две прилагаме същата операция на делене и премахване. Човек би предположил, че в края на тези многочислени итерации от отсечката не би останало нищо. В действителност крайния резултат е безкрайно множество от точки със специфична подредба. На фиг.8 са показани първите няколко операции за създаването на Карторовия прах и как се подреждат остатъците от отсечката. За да видим какво се случва при следващите итерации се налага да увеличим мащаба за да видим малките детайли. Обаче тогава голяма част от другите детайли излизат от нашето полезрение и губим представа за цялостната подредба. Търсенето на някаква закономерност в такова множество изисква изследването му в различни мащаби и сравняване на картините от колкото се може повече мащаби.


Когато през 1958 г. Манделброт постъпва на работа в IBM се налага да анализира шумовете появяващи се в телефонната мрежа по време на предаване на компютърни данни. Оказва се, че тяхното разпределение във времето е подобно на подредбата на „Канторовия прах”. Графиката на шумовете в интервал от 1 секунда, съвпадала с графиката им в интервал от 1 час, която пък съвпадала с графиката на шума в интервал от 1 ден. Явление като шумовите смущения, което се е смятало за напълно случаен процес, неочаквано за специалистите е разкрило своята подреденост. Това мотивира Манделброт да проведе многогодшни изследвания върху различни случайни процеси и структури, но вече от гледна точка на фракталната геометрия. Интересен резултат от тази дейност е идеята му, че разпределението на материята във Вселената има фрактална подредба, подобна на „Канторовия прах”. Използвам думата „подобна” в смисъла, че функцията за генериране на тази подредба е малко по-сложна, включва елемент на случайност и действието й е в тримерното пространство, а не в едномерно пространство, както е при „Канторовия прах”. Ценното в случая е, че Манделброт предлага подредба, докато класическите теории на физиката приемат, че материята във Вселената е разпръсната по случаен начин и може да бъде оценявана само със статистически методи. Това, обаче води до появата на някои парадокси и до не съвсем ефективна представа за света. Например, от гледна точка на статистиката, физиците твърдят, че в глобален мащаб материята във Вселената е разпределена еднородно. Обаче, мащаба от който ние наблюдаваме Космоса, не показва такова разпределение и теорията не дава задоволителен отговор как се създават звездните купове, галактики и къде е невидимата тъмна материя. Дори напръв поглед елементарния въпрос защо през нощта небето е тъмно, няколко века не може да получи отговор. Това е така наречения „парадокс на Олберс” – ако Вселената е безкрайна и звездите са разпределени хаотично, би трябвало накъдето и да погледнем да виждаме звезда. Крайния резултат би бил едно равномерно осветено небе, светещо с яркостта на Слънцето. Всеки човек, обаче вижда, че нощем небето си остава тъмно и едва когато се формулира теорията за разширяващата се Вселена, учените успяват да предложат някакво обяснение на този парадокс. Те твърдят, че поради отдалечаването на звездите и галактиките една от друга, светлината от всички звезди не може да достигне до нас едновременно.
Манделброт предлага алтернативно решение – подредба, в която Вселената може да бъде безкрайна, да съдържа безкрайно много звезди и небето да си е тъмно нощем. Ако погледнете „Канторовия прах” на фиг.8 ще забележете големи пространства несъдържащи точките на това множество. Те биха съответствали на тъмните области в небето от където не идва светлина. Същевременно в останалите области съществуват безкайно количество звезди и независимо дали Вселената се свива, разширява или е статична, небето винаги ще си е тъмно нощем.
След като Манделброт формулира своята фрактална геометрия, хората започват да откриват такива структури навсякъде около себе си и много загадки в различни области на науката намират отговор. В биологията например учените не са можели да обяснят защо по-големите животни използват енергията по-ефективно от малките. Слонък тежи 200000 пъти повече от мишката, но използва само 10000 пъти повече енергия, получавана във вид на калории. Колкото е по-голямо животното, толкова по-малко енергия на килограм от теглото му е необходима за да поддържа жизнените си функции. Това съотношение е постоянно за всички организми и се изразява с формулата енергията нужна на животното = масата на степен 3/4. Но как природата успява да постигне това съотношение за всеки различен организъм? Явно енергийните ресурси се разпределят различно при животните с различни размери. Разпределението на тези ресурси е свързано с кръвоносната, дихателната, отделителна и нервната система и би трябвало всяко животно в зависимост от размера си да бъде проектирано различно от природата. Това от една страна противоречи на еволюционната теория, а от друга изисква огромен набор от инструкции записани в ДНК молекулата, за това как да се формира например кръвоносната система, така че да пренесе кислород до всяка клетка от тялото като се запази съотношението тегло-енергия. Също такъв голям набор от инструкции е необходим и за създаването на нервната, дихателната и др. системи. Дори не е ясно дали такъв набор от инструкции би могъл да съществува. Тук на помощ идват фракталите и тяхното свойство чрез локални промени да предизвикват глобални последствия. Идеята на Манделброт е, че за да създадеш една сложна система с определени параметри е необходимо само да дефинираш няколко прости инструкции, които да се прилагат многократно само на определени места. В случая с кръвоносната система това са местата на разклоняване. Единственото, което е нужно на организма е да знае след каква дължина кръвоносния съд трябва да се разклони и как точно да го направи. След това тази инструкция трябва да се повтори многократно до запълване на обема предоставен от тялото. По този начин на Природата й е необходим съвсем малък набор от инструкции, който да е еднакъв за всички организми. Така получаваме за всички организми кръвоносна система с едни и същи параметри, изразени чрез закона тегло-енергия. Разликата е само че при по-големите животни инструкциите ще бъдат повторени повече пъти.
Наред с откриването на фракталната структура на кръвоносната, дихателната, отделителната и нервна система, чрез прецизни измервания учените установяват и че ритъма на сърцето се изразява като графика подобна на графиката на шумовете при телефонните системи. Фракталните структури започват да извират от всевъзможни места. Изведнъж картините на холандския художник Мориц Ешер придобиват друг смисъл, както и пейзажите на Хокусай – японски художник живял 200 години преди Манделброт.
Интересен е случая с американския инженер и радиоастроном Натан Коен. Той бил радиолюбител, но хазяина на дома му не разрешавал да се постави антена на покрива. Един ден Коен бил на конференция по астрономия в Унгария, където Манделброт изнесъл лекция за фракталните форми. Американския инженер бил много впечатлен и решил да направи от тел антена с фрактална форма, наподобяваща кривата на Кох. Бил любопитен какво ще се получи. След като я включил бил впечатлен колко добре работи тази антена, въпреки малките й размери. Започнал да експериментира и открил още едно качество на фракталните антени – те приемали в много по-широк диапазон радиовълни. Това го накарало сериозно да се захване с теоретичната обосновка на явлението. В резултат се появила математическа теорема, която доказвала, че за да бъде една антена широколентова, формата й трябва да е самоподобна крива. Работата на Коен заинтригувало телефонните компании, които по-това време търсели начин да разширят възможностите на телефонните апарати, като съвместят в едно уоки-токи, Wi-Fi и Bluetooth. Но всяка от тези услуги изисквала различна честота на работа и около 10 различни антени. Те вече можели да бъдат заменени само с една миниатюрна антена с фрактална форма. В момента в цял свят се използват десетки милиони мобилни апарати притежаващи такава антена.
Оказва се, че фракталните форми са намерили място и в африканската култура и религия. През 80-те години на XX век един млад математик, разглеждайки аеро снимка на африканско село, забелязва в проектирането му фрактална форма. Името на математика е Рон Еглаш и той получава Фулбрайт стипендия за да отиде в Африка за една година и да проучи връзката на фракталите с африканската култура. На фиг.9 е показано селото Logone-Birni в Камерун и двореца на вожда в центъра. Фракталния модел на двореца на вожда и първите три итерации са показани на фиг.10 и фиг.11.
Когато Еглаш се среща с вожда на Logone-Birni за да си говорят за фрактали, вожда му казва: „О, да, да! Ние знаем за правоъгълника в правоъгълник. Знаем всичко за това.”
На фиг. 12, 13 и 14 е показано селото Ба-Ила в южна Замбия, което също е проектирано фрактално. Представлява пръстен с диаметър 400 метра, който си има свещено място и там е разположен домът на вожда. Около него пак в пръстен са разположени домовете на близките на вожда, като формата им е наподобява цялостния план на селото. По най-външния кръг са разположени фракталните домове на останалите жители, като всеки дом от своя страна е заобиколен от миниатюрни фрактални къщички, където живеят духовете на предците им.
Рон Еглаш допуска, че всички тези мащабируеми модели са характерни не само за Африка, но и за цялата туземска архитектура. Започва да анализира аеро снимки на индиански и южнотихоокеански селища, но се оказва че само африканските имат фрактална структура.
В Африка съществува система за гадаене по пясък, в която Еглаш съзира алгебричен метод за генериране на фрактални форми. Опитвайки се да научи подробности за начина на гадаене учения среща съпротивата на баманските свещеници, които отказват да му дадат информация. Еглаш им предлага пари, но те не приемат, защото казват че въпроса е религиозен. Отчаян от отказите на свещениците, учения решава да им разкаже за Георг Кантор и начина за построяване на „Канторовия прах”. Това предизвикало голям интерес сред свещениците и един от тях се съгласил да обучава Еглаш.

След като преминал ритуалите за посвещаване в бамански свещеник, учения разбира, че гадаенето по пясък по същество представлява генериране на символи чрез прилагане на една и съща операция върху тях. Самите символи се получават чрез чертаене на четири реда черти върху пясъка, а операцията се състои в определяне на четен или нечетен е броя на чертите за всеки ред (фиг.15). В резултат се получава нова фигура от черти, която в комбинация с други се подлага на същата операция. Получава се едно самогенериращо се разнообразие от символи.
Системата за гадаенето по пясък е разространена в Европа от ислямски мистици. През 12 век Хюго Санталия въвежда системата в средите на алхимиците под името геомантика – гадаене чрез земята. Немският математик Лайбниц в едно от своите съчинения споменава за геомантиката, като предлага вместо да се използват една черта и две черти, да се използват нула и единица. Джордж Бул взел двоичния код на Лайбниц и създал булевата алгебра, а Джон фон Нойман взел булевата алгебра и създал компютъра. Така една фрактална система зародила се в дълбините на Африка по един магичен начин се свързва с технологиите на съвремения свят.
Могат да се дадат много примери за съществуването на фрактални форми навсякъде около нас – в структурата на растенията и животните, в турбулентните завихряния, в движението на цените на стоките и валутата, в честотата на употреба на думите и много още други.
Все пак фракталите не са панацея. Не всичко може да бъде обяснено с тях и не всички форми в нашия сват са фрактални. Математическата им обосновка не е изчистена и прецизирана. Манделброт ги оставя дефинирани само в най-общ вид, защото опитите му да ги формулира по-точно водят до това, че някои разбираемо фрактални форми не се вместват в тези формулировки. Възможно е в бъдеще да се окаже, че фракталите са част от една по-голяма група форми със специфична подредба, която би обяснила повече съществуващи структури в Природата. За момента фракталната геометрия само ни помага да подредим още малко от неподредената картина на света.

Ваньо Янков











 





 

 






 
 



 


 

 




 
 

сряда, 14 септември 2011 г.

Синхронограф или Слънчево-Лунен Календар на Новото Време (с определяне на личния Галактически печат)

Свещеният Цолкин и Календарът на Новото Време



Новата версия на древния Календар на Маите разкрива тайната на Времето, която се базира на закона за резонанса – синхронност на потоците и ритмите на енергията в космическото пространство. Календарът се нарича СИНХРОНОГРАФ или Слънчево - Лунен Календар на Новото Време.
Благодарение на знанията за големите и малките космически цикли на Времето жреците-маи са предвиждали бъдещето. Според древните пророчества на маите, в навечерието на 2013 година Земята завършва своя пореден 26000- годишен цикъл на развитие. Тя трябва да се издигне по спиралата на еволюцията на по- високо ниво и да премине от трето в четвърто измерение.
Тримерното пространство — това е пространството на съществуване на обемна, плътна форма на материята където живите и подвижни идеи (мисълформи) са изразени в кристализиран, застинал вид. Реалностите на тези компактни форми на материята са Земята, природата, животинският свят, човекът и всички продукти на неговата жизнена дейност.
Математическата космология на съвременния календар е науката за Времето, където Времето е четвъртото измерение на пространството. Вибрациите на четвъртото измерения са Естественост, Чистота, Невинност, Любов.
Взаимоотношенията на човека и Времето се изразяват в спонтанно творчество, хармония, синхронност и медитация.
В настоящия момент Земята- нашият планетарен дом се преобразява. В човешкото съзнание става революционна смяна на възприемането на света и водещите приоритети. Материалистичната концепция отстъпва място на духовността.
Благодарение на подкрепата от Космоса и самостоятелната насоченост на хората, провеждащи молитвени и медитативни практики природата на вътрешното виждане и сензорните способности се възстановяват. Активира се интуицията, ясновиждането, яснослушането, яснознанието, връща се в употреба изначалният космически език на светлината– телепатията, обменът на мисли от разстояние, а също и сензорната телепортация – пътешествие във времето и пространството.
Земята върви по пътя на многомерната реалност и се връща към космическото семейство. Нито една човешка душа не е дошла в този период на Земята случайно. Всеки човек има своя роля и особена задача в тво¬рчеството на Мистерията на Великия Преход.
Днес всеки човек, тръгнал по пътя на самопознанието, чрез Синхронографа може да открие Личния си Галактически Печат/ Архетип, а заедно с него да разбере целта и духовната задача на своето въплъщение.
Маите са възприемали времето не като продължителност, а като дишане - пулсация! Те са изучавали ритъма на движение на различните звезди и планети в пространството и излъчването на техните енергии. Те са знаели, че всяка планета и нейната орбита имат специфично качество на вибрация или звучене, подобно на нотите от музикалния ред.
Движението на планетите във Времето е мистичен танц. Неговата естествена природа не се дели на минало, настояще и бъдеще. То е вечното „сега”.
Човекът, както и планетите има своята уникална вибрация, която е проектирана в неговата аура. Тя е съзвучна с планетата Земя (нейната нота!) и с другите космически вибрации (нотите на другите планети!). Как? На този въпрос отговаря Личният Галактически Печат от Слънчево-Лунния календар, който разкрива целия акорд на планетите, влияещи на отделните съдби.
Личният Галактически Печат е като сутрешно цвете, което огряно от изгрева на слънцето разкрива своите венчелистчета. Това цвете древните са наричали Оракул на Съдбата, или това, което разкрива тайнствената истина в образно- метафорична форма.
Цифрите от датата на раждане на всеки човек от Земята са личен код на синхронизация с Небето, Слънчевата Система и Галактическия Източник. Научавайки своята Лична Галактическа Сигнатура, нашето съзнание го възприема заедно с цялата ни енергосистема и биологическо тяло. Така ние ставаме съпричастни към Еволюционната Програма на Вселената, като най- важното тук е нашата отговорност за предоставения шанс – да направим своя творчески принос в глобалното движение на Мирозданието към съвършенство.
Целта на човешкия живот е свързана с целта на живота на човечеството, а целта на живота на човечеството е свързана с целта за развитие на Земята. Разбира се, че развитието на Земята е свързано с еволюцията на Слънчевата система, а заедно с това и с еволюцията на Галактиката и Вселената.
И така, всеки от нас допринася за летописа на вечното космическо движение. От една страна в това движение ние сме свободни и самостоятелни, а от друга — сме зависими. От кого? Как?
Нашата рождена дата е космическата врата във времето, имаща точни математически координати. Ние влизаме в живота/ раждаме се, а следователно влизаме и в енергопространството на планетата под специален звезден съпровод.
Двадесетте печата от древния Календар на Маите са двадесетте символа на 10-те планети на Слънчевата система: Нептун, Уран, Сатурн, Юпитер, Марс, Земя, Венера, Меркурий, Малдек (астероиден пояс) и Плутон. Техните небесни ритми са в резултат на взаимодействието на светлина, звук, цветове и потоци от съзнание.
Всеки ден има своята неповторима особеност, свързан е с различните съчетания на планетарните енергии. И всеки новороден човек става тяхно олицетворение за цял живот. Човекът на Нептун е мистик и музикант, наУран — революционер и преобразувател, на Плутон — престъпник или просветлен, на Марс - изследовател и победител, на Юпитер — педагог и философ и т.н. Но всичко това обезателно трябва да се съедини с енергията на Земята, Слънцето и Луната, а след това чрез Оракула на Съдбата да се открият връзките с другите планети и съзвездия.
Всеки ден от Галактическия Източник едновременно излизат два вида енергоинформационни импулси. Пълният набор на архетипната матрица това са 20- те символа и 13- те Тона на Творчеството.Техните съчетания пораждат 260 уникални вибрации, които образуват общ «годишен» ритъм на живота в Галактиката. В космоса няма понятие за година, то е само земно определение, а в пространството съществуват само цикли и ритми- 260 е завършен малък цикъл.
Печатът/ Архетип се отнася към първия вид Галактически импулси. Той носи информация за призванието и отговаря на въпроса: Кой съм аз?
Вторият вид импулси е Тонът на Творчеството. Той дава отговора на въпроса: Какъв съм аз? Какъв е моят творчески потенциал?
Дадената информация севъзприема от цялата галактика и се тълкува в съответствие с индивидуалните изисквания на различните планетарни системи и форми на живот .
От момента на раждането на планетата Земя 260- те вибрации на Галактическия Източник се възприемат заедно с планетарното съзнание от всяко живо създание. В това се състои смисълът на това, че ние сме единни с потока на развитие на Вселената и сме отделни клетки на Нейния Глобален Организъм.
Печатът може да се определи с простото аритметично събиране на числото, съответстващо на датата на раждане плюс цифрите, съответстващи на месеца от рождената година и самата рождена година/ виж Таблиците по- долу/.
ЗАБЕЛЕЖКА: Ако сте родени преди 26 юли от календарната година в Таблица № 1 на годините вземате цифрите на КИН-овете, съответстващи на предходната рождена година, а ако сте родени след 26 юли – за същата година.
Таблица №1 на годините КИН Година на:
2013 1961 1909 164   8 Семе
2012 1960 1908 59   7 Буря
2011 1959 1907 214   6 Вълшебник
2010 1958 1906 109   5 Луна
2009 1957 1905 4   4 Семе
2008 1956 1904 159   3 Буря
2007 1955 1903 54   2 Вълшебник
2006 1954 1902 209   1 Луна
2005 1953 1901 104   13 Семе
2004 1952 1900 259   12 Буря
2003 1951 1899 154   11 Вълшебник
2002 1950 1898 49   10 Луна
2001 1949 1897 204   9 Семе
2000 1948 1896 99   8 Буря
1999 1947 1895 254   7 Вълшебник
1998 1946 1894 149   6 Луна
1997 1945 1893 44   5 Семе
1996 1944 1892 199   4 Буря
1995 1943 1891 94   3 Вълшебник
1994 1942 1890 249   2Луна
1993 1941 1889 144   1 Семе
1992 1940 1888 39   13 Буря
1991 1939 1887 194   12 Вълшебник
1990 1938 1886 89   11 Луна
1989 1937 1885 244   10 Семе
1988 1936 1884 139   9 Буря
1987 1935 1883 34   8 Вълшебник
1986 1934 1882 189   7 Луна
1985 1933 1881 84   6 Семе
1984 1932 1880 239   5 Буря
1983 1931 1879 134   4 Вълшебник
1982 1930 1878 29   3 Луна
1981 1929 1877 184   2 Семе
1980 1928 1876 79   1 Буря
1979 1927 1875 234   13 Вълшебник
1978 1926 1874 129   12 Луна
1977 1925 1873 24   11 Семе
1976 1924 1872 179 10 Буря
1975 1923 1871 74   9 Вълшебник
1974 1922 1870 229   8 Луна
1973 1921 1869 124   7 Семе
1972 1920 1868 19   6 Буря
1971 1919 1867 174   5 Вълшебник
1970 1918 1866 69   4Луна
1969 1917 1865 224   3 Семе
1968 1916 1864 119   2 Буря
1967 1915 1863 14   1 Вълшебник
1966 1914 1862 169   13 Луна
1965 1913 1861 64   12 Семе
1964 1912 1860 219   11 Буря
1963 1911 1859 114   10 Вълшебник
1962 1910 1858 9    9 Луна
ТАБЛИЦА № 2 на МЕСЕЦИТЕ:
ЯНУАРИ -102
ФЕВРУАРИ -71
МАРТ -43
АПРИЛ -12
МАЙ + 18
ЮНИ + 49
ЮЛИ + 79
25 ЮЛИ (104)
26 ЮЛИ (0)
27 ЮЛИ (1)
28 ЮЛИ (2)
29 ЮЛИ (3)
30 ЮЛИ (4)
31 ЮЛИ (5)
АВГУСТ + 5
СЕПТЕМВРИ + 36
ОКТОМВРИ + 66
НОЕМВРИ + 97
ДЕКЕМВРИ + 127
ПРИМЕР: Рождена дата: 15 март 1948 година
1/От Таблица № 1 вземаме КИН 254, Година на Белия Вълшебник, тон 7;
2/ От Таблица № 2 срещу месец март вземаме / -43/
3/ Извършваме аритметично събиране на 254 + / -43/ +15/ рождена дата/=226
Това е поредният номер на Галактически Печат / кин 226/;
4/ От Цолкин разбираме, че на Кин 226 съответстват Тон на Творчеството 5 и Галактически Печат / по хоризонталата/ - Бял Съединител на Световете= КИМИ/ маянско име/
ИЗВОД : ГАЛАКТИЧЕСКИЯТ ПОДПИС на родения на 15 март 1948 година е Кин 226, тон 5 / Хо/, Кими; На маянски език : ХО КИМИ
Календарът на маите е уникална система за самопознание и самоосъзнаване на Човека като Космическа Същност. Математическата хармония впечатлява с кристалната си точност и яснота. Тези знания са оставени на човечеството в далечното минало от Космическите Навигатори на Галактиката като мост от 3-то измерения в 4-ото. Съвремената версия на Календара на маите се нарича Синхронограф. Тя ни открива понятието за резонанс като основа за съществуване на бъдещото нелинейно време. Даже и в пророчеството на маите за 2012 година е казано: "Време повече няма!". С началото на новия Лъч на Галактическа Синхронизация природата на времето на Земята ще се измени. Времето ще е радиално или спирално, такова, КАКВОТО СИ Е В СВОЯТА СЪЩНОСТ, или всичко започващо с ДНК и завършващо с Вселената ще се движи по пътя на еволюцията на ВЕЛИКАТА СПИРАЛА НА СЪЩЕСТВУВАНЕТО.
Другото име на синхронографа е Галактически Слънчево - Лунен Календар на Новото Време. Неговата задача е да разшири човешкото съзнание за живия многомерен Космос и да докаже чрез закона за резонанса, че Всичко което Съществува е цялостно, единно и неделимо. Съвремените хора са забравили за това, но нашите предци са го знаели винаги и са живеели в синхрон с природата, познавали са движението на планетите и съзвездията, разбирали са значимостта им за Земята и за всеки отделен човек. Всички ние сме деца на звездите. Нашата Майка е Земята, а баща - Небето. От една страна новия календар помага да възстановим на ниво генетична памет връзката ни с космическото минало, а от друга способства за разбиране на фактора „безвремие” като изменение, а истинското медитативно състояние на съзнанието ни помага да се обърнем навътре към себе си. В тези състояния законите за пространството и времето се изменят. Понякога потопеният дълбоко в себе си човек загубва представа за времето. По време на медитация стават значителни изменения в двете полукълба на мозъка. Това е вече научно доказано! Днес много често хората пребивават в медитативно състояние, т.е. намират се в състояние на безвремие. Но има още много хора, на които тази форма на съществуване не е позната.Така че в края и след 2012 година всички хора спонтанно ще влязат в състояние на безвремие, което ще напомня на сънуване. Но практикуващите днес хора ще разбират какво се случва с тях и къде са. Тоест, те ще съхранят осъзнатостта си при всички ставащи събития и ще са техни активни съучастници. Другите хора ще са в безсъзнателно състояние. Може да се каже, че и днес голяма част от човечеството наяве е в сънно състояние, но уви... Действащият григориански календар е неточен, изкуствен. Неговата задача, свързана с историята на възникването му се състои в разрушаване на истинската хармония на времевите честоти. Той свързва човешкия ум с идеята, че времето е пари, докато истината е, че времето е изкуството на пътуване във времето и пространството. Цивилизацията на маите е знаела тази тайна за времето и днес тя е достъпна за всички желаещи....
За по-вече информация посетете  www.pan-bg.com


Ружка Калинова


неделя, 14 август 2011 г.

Тайнствената сила на пирамидите - допълнение

На V  Конгрес по Екология в гр. Свищов (СВИЕКО 90 28.05 - 01.06.1990год.) ни бе прожектиран документален филм от Румънската група участваща в Конгреса. Тя представи филм за очистване на отпадните води на огромен завод посредством ПИРАМИДА. Пирамидата бе подобие на Хуфу (Хеопсовата) в по-малки размери, с желязно стъклена конструкция и в нея бяха поставени тръби, по които минаваха отпадните обратни вода. Накрая се демонстрира чистотата на водата. Хората пиеха от нея.
Правил съм изчисления посредством така наречените “Телеграфни уравнения” в електротехниката, прилагайки ги към енергиен лъч попадащ в пирамида и установих, че енергийния лъч се затваря в такава пирамида отразявайки се постоянно.
Правил съм експерименти с пирамида висока 1 м. и водата в нея не се разваляше след месеци предстой, а добиваше сладък вкус.
Жалкото е, че живяхме във времена които отхвърляха очевадни истини тъй като нямаха обяснения а и не искаха да чуят истини създадени от древността.
 инж. Мъгърдич Съкъджиян

сряда, 3 август 2011 г.

Тайнствената сила на пирамидите

(експозе на темата на клуб ”Мисъл” от 02.08.2011г.)
Пирамиди има в Китай, Мексико (най-много), най-изследваните са в Египет. По подробно ще се спрем на Великата пирамида в Гиза, Египет.
Някой твърдят, че Гиза е центъра на земната суша. Заключението на геолозите: платото е просторен връх на гранитна планина, друг район не би издържал огромната тежест на каменните конструкции. Построени са общо 98 пирамиди. Най-големите са пирамидата на Хуфу(гърците я наричат Хеопс), Хефрен и Микерин.
Хеопсовата пирамида е висока 150м., разположена е на 42 декара. Официалната датировка за построяването й е 2200г.–2650г. пр.н.е. През 1986г. проби от хоросана на пирамидата били изследвани с най-модерна апаратура в Цюрих, заключението е 2869г. пр.н.е. Изследване в Далас обаче дава други резултати – 3809г. пр.н.е.
Хеопсовата пирамида е съвършена. Основата й е квадрат със страна 230м. На върха има квадратна площ от 10м. Най-съществената особеност е ъгълът на четирите страни към основата, точно – 51˚51 14.3   Пирамидата е перфектно ориентирана спрямо географските посоки. Построена е от 203 реда варовикови блокове. Изчислено е, че са използвани около 2 500 000 блока по 2.5 тона. Вложеният в пирамидата материал би стигнал за строителството на всички катедрали и черкви в Англия.
Пирамидата притежава тайнствена енергия и сила. Забелязано е, че обикновената вода подобрява своите качества. Когато френският изследовател Антоан Бови посетил Великата пирамида на Хеопс, в гробницата открил мъртви котки, които явно са попаднали там случайно. Останките на животните се мумифицирали сами, независимо от голямата влажност в помещението. Учени твърдят: енергията на пирамидата способства за развитие на ясновидството, премахва отрицателните енергии от биополето на човека. Ако човек прекара известно време вътре в гробницата, кръвното му налягане се нормализира, болките преминават, рани и язви много бързо заздравяват.
Установено е, че изработени от естествени материали модели на Хеопсовата пирамида имат подобни свойства.
- забавят стареенето
- подобряват здравословното състояние
- имат положително въздействие върху психиката
- усилват концентрацията и паметта
- засилват ефекта на медитация
- пречистват и енергизират водата и я превръщат в лечебно и козметично средство
- неутрализират вредните нитрати в зелинчуците
- неутрализират вредни вълни и излъчвания
- подобряват качеството на продукти и напитки
- подобряват настроението
Тодор Величков

неделя, 17 юли 2011 г.

Стунната теория

Всичко, което съществува е това което…съществуваше
Едното се проявява като две,
Нищото се проявява като всичко,
Абсолютното се проявява като специфично,
Безпричинното се проявява като причинно,
Единността се проявява като отделеност,
Субектът се проявява като обект,
Единственото се проявява като многообразие,
Имперсоналното се проявява като персонално,
Незнайното се проявява като познаваемо.

Така е звучала Тишината и раздвижения покой, а тези думи се появяват като звуци за онова, което е неизразимо с думи… и все пак нищо не съществува.
Да разгледаме азиатския символ на ИН и ЯН. Като обявил, че Е=mc2 Айнщайн е свързал енергията и материята по такъв начин, че двете са неразличими. Материята е проявление на енергията. Ако означим mc2 като материя – ИН, а Е като енергия – ЯН, то тогава областта от която се интересуват физиците е S образната линия между ИН и ЯН, където е царството на квантовата физика. Това е мястото, където класическата физика на Нютон се разпада. Математическата прецизност, която използваме, за да опишем движението на планетите е детронирана от принципа на неопределеността, който изменя абсолютите с вероятности. Разликата между енергия и маса се размива.
Физиците са единствените учени, които могат да кажат думата БОГ без да се засрамят. Какъв е верният път към истината – разумът или откровението?
Струнната теория ни позволява да разглеждаме субатомните частици като ноти на трептяща струна, а законите на химията съответстват на мелодиите, които могат да се изсвирят на тези струни, докато законите на физиката представляват „хармониите”. Вселената е една огромна струнна симфония, а умът на БОГ може да се разглежда като трептяща през хиперпространството космическа музика.
Интересна е историята на струнната теория. Тя е „достатъчно безумна” за да бъде обща теория на полето(ОТП) и се казва още М-теория. Била е създадена въз основа на съвсем случайно откритие, приложена върху неподходящ проблем, захвърлена като напълно безполезна и ненадейно съживена като „теория на всичкото” или още „теория на нищото”. Причината за тази странна история е, че теорията е разработвана отпред назад. Обикновено при теориите се започва с фундаменталните физически принципи. След това тези принципи се свеждат до група основни класически уравнения.
Произходът на струнната теория може да се проследи от 1968г. , когато двама млади физици Габриеле Венециано и Махико Сузуки независимо един от друг разлистват учебник по математика и попаднали на β-функцията на Леонард Ойлер – забравен математически израз от VІІІ век, който по една случайност се отнася за света на елементарните частици. С огромна изненада те открили, че абстрактната формула като че ли описва сблъсъка на два мезона с огромна скорост и енергийни заряди.
Моделът на Венециано предизвикал огромна сензация. Появили се стотици статии опитващи се да го обобщят и да опишат ядрените сили.
Едуард Уитън - творчески двигател на редица защеметяващи постижения на теорията, отбелязва:
„По принцип физиците от ХХ век не би трябвало да имат привилегията да се занимават с тази теория. По принцип (СТ) не би трябвало да има как да бъде разработвана. (СТ) представляваше абсолютно интуитивен метод, основаваш се просто на познаването на верния отговор. Подобни спиращи дъха скокове би трябвало да са невъзможни!!!”
Една от целите на физиката на елементарните частици(ФЕЧ) е чрез бруталния, но ефективен метод да смачкват елементарните частици чрез огромни количества енергия. След разбиването им в ускорителите физиците грижливо измерват останките от сблъсъка. Целта на този мъчителен процес е да се извлекат серия от числа, наречени матрица на разпръскването, или S матрица. Този набор от числа е особено важен, тъй като съдържа в себе си цялата достъпна за (ФЕЧ) информация т.е. знаейки S матрицата можем да изведем свойствата на (ЕЧ)
Сикита, Вирасоро и Кикава (университет Уисконсин) се досетиха, че S матрицата може да се разглежда като безкрайна серия от елементи и, че моделът на Венециано и Сузуки е първият и най-важен елемент. (Най-общо казано, всеки елемент от серията представлява броя начини по които частиците могат да се сблъскат една с друга) Те конструираха някой от правилата, чрез които могат да се изградят по-висши елементи. В докторската си дисертация Мичио Каку завърши тази програма и направи всички възможни корекции в модела на Венециано и Сузуки.
Накрая Йоширу Нимбу и Чикаго Университи и Тецую Гото от университета Нихон идентифицираха ключовата характеристика, чрез която моделът работи – трептящата струна!
Когато една струна се сблъсква с друга, тя създава описваната от Венециано S матрица. Според това виждане частиците не са нищо друго освен трептене или нота на струна.
През 1971г. Шварц Невю и Рамон генерализираха струнния модел и включиха в него нов елемент, наречен спин, като по този начин го направиха реалистичен кандидат за описание на взаимодействието между частиците. Стойността на S е 0.1 или 2 бозони, или ½, 2/3, 5/2 и т.н. фермиони.
През 1974г. Мичио Каку въвежда полева структура в теорията на струните и в неговия подход струнната теория се описва с едно единствено кратко уравнение. Когато се движат в континиума пространство-време, струните се носят по двуизмерни повърхнини, приличащи на ленти-ивици.
Клод Ловенас през 1976г. откри, че модела на Венециано е верен само в пространство с 26 измерения. През същата година се оказа, че суперструнният модел на Невю, Шварц и Рамон е верен и може да съществува само при наличието на 10 измерения. Това шокира физиците. Подобно нещо бе невиждано в историята на науката!
През 1980г. Шварц от „KalTek” и Жюел Шерк от Висшето училище продължиха да работят върху струнната теория. Дотогава се е смятало, че тя описва само силните взаимодействия, но тя предсказваше и страничен продукт – странна частица с нулева маса в покой и спин 2, която не се появяваше при силните взаимодействия. Всеки път, когато се опитваха да я елиминират, моделът рухваше. Затова те направиха дръзкото предположение, че тази непозната частица се интерпретира като гравитон (частицата на гравитацията според Айнщайн). От което следва, че струнната теория включва в себе и теорията на гравитацията на Айнщайн. (ОТО) се проявява като най-ниско трептене(нота) на суперструната. С този дързък ход учените разбраха, че струнният модел е теория на всичко. За да може тази теория да опише едновременно (ОТО) и (ТЕЧ) струните трябва да са с дължина 10 на степен минус 33 см.(Планкова дължина)
Някога Айнщайн бе казал, че ако една теория не предложи физическо изображение разбираемо и за дете, то тя е напълно безсмислена. За щастие струнната теория има много проста физическа картина основана на музиката.
Според струнната теория, ако разполагаме със съвършен микроскоп за да надзърнем върху електрона, ще видим не голяма, колкото точка частица, а трептяща струна с дължина 10 на степен -33. Ако дръпнем струната трептенето ще я промени в неутрино. Дърпаме я отново и получаваме кварк. Ако упорито дърпаме ще получим всяка известна елементарна частица като нота от струната. Струните са фундаментални, а законите на физиката са „хармониите” на струната. Струните могат да си взаимодействат, като се разделят и свързват отново, като по този начин създават взаимодействията между елементарните частици. Така можем да създадем всички закони на атомната и ядрена физика. Мелодиите съответстват на законите на химията.
Вселената може да се разглежда, като една огромна симфония за струнни инструменти. (СТ) обяснява не само елементарните частици но и (ОТО) – най-ниското трептене на струните или частицата със спин 2 маса нула – частицата на гравитацията. Ако изчислим взаимодействието между гравитоните ще получим точно старата теория на гравитацията на Айнщайн, но в квантова форма.
Красотата на струнната теория е в това, че може да се оприличи на музика. Музиката осигурява метафората с чиято помощ сме в състояние да разберем Вселената както на атомно, субатомно, така и на космическо ниво.
Ако струнната теория е вярна, днес ние виждаме, че замисълът на БОГ представлява космическа музика звучаща в десетмерно хиперпространство.
Менухим пише „Музиката създава ред от хаоса – ритъмът налага единодушие над разногласията, мелодията – приемственост в разпокъсаността и съвместимост сред противоречията”
Връзката между музиката и науката е установена някъде около V век пр.н.е., когато питагорейците открили законите на хармонията и ги описали математически. Ето защо мотото на питагорейците било „всички неща са числа”
Днес съществуват пет обособени струнни теории.

Суперсиметрия – симетрия, която се отнася не само до кварки, но и до всички съществуващи в природата частици, т.е. уравненията остават едни и същи, дори да разбъркаме всички частици. За да се получи това въвеждаме суперчисла, за които е изпълнено условието а.в = - в.а
М-теорията При свиване на континиума пространство-време по различни начини могат да се намерят решения за произволен брой измерения. Всяко от милиардите решения съответства на математически самостоятелна и обособена Вселена. Има милиони решения при три пространствени координати!
Супергравитация През 1976г. Ферара Фридман и Ньовенхойзен откриха, че оригиналната (ОТО) на Айнщайн ще стане суперсиметрична, ако се въведе само едно ново поле – суперпартньор на оригиналното гравитационно поле с частица на взаимодействие наречена „гравитино” или „малък гравитон” със спин 3/2. Тази нова теория бе наречена супергравитация и се основава на точки-частици, а не на струни. През 1978г. бе доказано, че най-общата теория на супергравитацията може да се опише в 11 измерения.
Супермембранна теория Това е друга суперсиметрична теория която може да съществува в 11измерения. Докато струната има само едно измерение, супермембраната може да има две или повече измерения, тъй като представлява повърхност. Доказано бе, че при 11 измерения могат да съществуват два обособени типа мембрани (двойна и петорна). Но върху тях много трудно се изчислява и върху тях не е изградена теория на музиката. И квантовите им теории на практика се различават. Оказа се, че мембраните са нестабилни и се разпадат на частици-точки.
Защо има две теории в 11 измерения – супергравитация и супермембрани. И всички те притежават суперсиметрия. И тук идва сензацията за 11измерения.
През 1994г. Уибън и Таунсенд от Кембридж откриха математически, че 10-мерната струнна теория представлява приблизително решение на една по-висша и загадъчна 11-мерна теория с неизвестен произход. Уитън показа, че ако вземем една мембранна теория за 11 измерения и свием едно измерение ще получим 10-мерна струнна теория. Оказа се, че всичките пет струнни теории са едно и също – апроксимации на една и съща 11-мерна теория.
Сега усилията на учените е да покажат съществуването на Хигс частицата (Z-бозони) и по този начин да докажат 11-то измерение, или с други думи, че ние сме холографски образи създадени чрез 10-мерна холограма плуваща в 11-тото измерение. Или, че ние сме само една фикция на абсолютно непознатата реалност!

Михаил Хинев