Защо всички ние избираме тъжното, пораженческо поведение?
Сигурно има дълбока причина за това.
1. Начинът по който се възпитава всяко човешко същество играе решаваща роля за този избор. Ако си щастлив – винаги губиш. Защо е така?
Още от самото начало всяко будно дете забелязва тази разлика. Когато е нещастно, всеки му съчувства, всеки се опитва да бъде по- мил и любящ към него – т.е. детето печели първо любов, а после и внимание. Вниманието е храна за егото – истински алкохолен стимулант.
Вниманието ти дава енергия, защото чувстваш, че си някой. Ето защо толкова много се нуждаем от внимание – то е истинска дрога, истинска интоксикация.
Ако всеки гледа към теб, ти ставаш важен и значим. Гледайки към теб, хората ти дават енергия, тъй като егото съществува само във взаимоотношенията помежду ни.
Така че детето още от самото начало научава тази проста политика: бъди нещастен и ще спечелиш симпатията на околните.Бъди болен и ставаш значим.... така болното дете започва да властва – цялото семейство му угажда...
Обратно, когато едно дете е щастливо, никой не му обръша внимание, когато е здраво, никой не го забелязва.
Ето защо от самото начало ние избираме нещастието, песимизма – тъмната страна на живота.
2. Когато си щастлив, радостен, екстатичен всички ти завиждат.
Завистта означава, че всички са срещу теб, никой не е приятелски настроен...и така лека по лека ти се научаваш да не си радостен и преставаш да се смееш... Смехът е изчезнал, радостта е напълно забравена и да си щастлив е почти невъзможно, тък като не е позволено.
И си задаваме въпроса: що за общество е това? Ако някой е нещастен, значи всичко му е наред, тъй като той се вписва в цялото това нещастно общество. Но ако някой стигне до блаженство, мислим, че е полудял. Тъй като той не е нещастен като нас, веднага чувстваме как се поражда завистта... Смей да си щастлив.. и хората моментално престават да са дружелюбни; чувстват се измамени – ти имаш нещо, което те нямат. Защо си щастлив?....
Когато си щастлив, ти се предвижваш към трансцеденталното.... а то няма нищо общо с човешкия ум...
Време е да се научим да бъдем щастливи като забравим този порочен механизъм. Да се научим също така да уважаваме щастието на другите. Това ще бъде голям принос към еволюцията на цялото човечество.
Бъди щастлив, уважавай щастието и срещнеш ли блажен човек, уважавай го, защото той е достигнал до извора на божествената си природа.
Всяка сутрин, когато се събудим имаме избор: да сме щастливи или нещастни. По навик, механично избираме нещастието. Всяко дете се ражда щастливо; всяко дете се ражда Бог. И всеки човек умира в болки и страдания, напълно забравил божествената си природа.
3. Алчността е друга предпоставка за страданията ни.
Представете си свят, в който хората не са алчни – тогава милионерът ше изглежда като невротик, който бърза да трупа богатства, политикът също ще е невротик, събиращ слава и влияние. В един свободен от алчност свят, хората ще имат по-малко глезории в къщите си, но ще са по- живи, по-истински.
В свят без алчност, хората ще задоволяват потребностите си, а няма да робуват на желанията си... Желанието поражда желание, а то още 10 нови желания...и така до безкрай. Можем да задоволим нуждите си, но не и желанията си... Ето защо е казано, че желанията пораждат мизерия в душите ни.
Точно сега ние продаваме енергията си за излишества. Те се натрупват, а душите ни изчезват. Машините се усъвършенстват, а човекът деградира.
4. Никога не живеем в настоящия момент
Мислите ни вечно бродят или в миналото, или в бъдещето. Никога не изживяваме докрай настоящето. Нека разберем, че миналото е мъртво, защото вече е отминало – не можем да го върнем, а бъдещето само ще се оправи, когато дойде. Защо тогава да се притесняваме?
5. Много често страданията ни идват от факта, че умът постоянно разделя нещата на добри и лоши.
Защо разделяш себе си на две? Ти си едно цяло. Разделенението създава напрежение. Ако станем едно с всичко около нас, ако усетим хармонията и взаимосвързаността ни със света, който ни заобикаля, то страданието ще изчезне и ще бъдем блажени.
Ето това е ключът: отделяйки се като его, ние приветстваме страданието. Ако станем едно със Съществуването, ако оставим нещата да ни се случват без да им се съпротивляваме, ако течем като река..... то тя ще ни отведе до Океана!
Защо не можем просто да бъдем? Защо не можем да плуваме в хармония със Съществуването? Всичко вече е направено за нас, трябва просто да го приемем.
Не осъждай, защото всяко осъждане е осъждане на Бог. Ти си дошъл от Цялото, То знае по-добре от теб; позволи на Мъдростта на Цялото да си върши работата. Не карай твоя мъничук ум да му се съпротивлява. Излишно е да вървиш срещу течението, само ше се измориш... Не се бори, просто допусни нещата. Ето това е приемането – да освободиш потока на Живота!
Не можеш ли да усетиш как всичко около теб, как цялата Природа мълчаливо празнува – птичките пеят, цветята цъфтят, само ти не си част от празненството...
Най-трудно ни е да разберем,че ние сами сме режисьори на своя живот и че лабиринтът, в който сме попаднали има важна духовна стойност за самите нас и води към преживявания, които ни помагат в еволюционното ни развитие.
Мъдреците на Изтока ни учат да приемаме Живота, такъв какъвто е, а не при условие, че ще се съобрази с нашите представи за него!
В противен случай никога няма да достигнем това, което е отвъд познанието за добро и зло, и ще продължим да бъдем сърдити, вечно критикуващи и жадуващи за мъст хора, затворени в собствените си представи.
Изборът е в нас: само от нас зависи дали ще изберем екстаза или страданието. Ето защо е крайно време да се събудим и осъзнаем, че всеки път когато избираме страданието, това е нашият личен избор за който трябва да поемем отговорност. В моментът в който поемем тази отговорност, първата крачка към щастието е направена.... Тогава ще разберем, че ако искаме да сме нещастни, това си е наша воля и не трябва да се оплакваме и да виним обстоятелствата и хората около нас....
И тогава няма нужда да ходим надалече и да търсим гуру, и други учители, които да ни учат на щастие. Всичко е вътре в нас – ние сами създаваме ада и рая в себе си!
Щастието както и страданието са състояния на ума. Те могат да дойдат само в нашето лично съновидение и не са част от материалната реалност.Всичко наоколо е сън, хванат в рамките на материалната структура.
Проявление на свободната ни воля е да изберем какъв опит да придобием в пътешествието, наречено Живот...Мога да избера щастието, мога да избера и болката.
Единственото ни задължение в този живот е да намерим щастие. За това не ни е необходимо знание, защото вичко, което ни е нужно е вътре в нас. Чуждата любов може да пробуди нашата собствена любов, но щастливи може да ни направи само нашата любов. Тази любов е нашата истина – нашата свобода.
Д-р Лазарина Николова
