Първата пасивна къща в България

Намаляващите енергийни ресурси на земята и алтернативите за решаването на тези сериозни проблеми бяха разгледани на мартенската сбирка на клуб”Мисъл”(01.03). Темата бе поднесена от Недялко Табаков – гост на клуба. Същият не представи експозе на изнесеното от него за отпечатване, за което се извиняваме на уважаемите читатели на блога.

Интересно бе изказването на арх. Магда Дойчева във връзка с алтернативните енергийни решения при жилищните сгради. Предлагаме, в съкратен вид, материал представен от нея върху така наречената пасивна къща.

Първата пасивна къща в България се намира близо до центъра на морската столица на България – Варна. Характерно за този тип сгради е, че те се отопляват и охлаждат сами и са с минимален разход на електроенергия. Една пасивна къща консумира до шест пъти по-малко енергия. Енергията на къщата, необходима за отопление, охлаждане и топла вода през цялата година се свежда до един лев на квадратен метър за цялата година, за да бъде осигурен нормален микроклиматът.
В широк смисъл пасивни са такива сгради, за отоплението и охлаждането на които се използват външни природни източници (например слънчевата светлина) и т.нар. кладенци (хладният нощен въздух). При тях не се включват каквито и да било механични системи.
В тесен смисъл, за вътрешен климат на сградата се използват освен пасивните техники за отопление и охлаждане и механични системи – вентилация за гарантиране на комфортна среда, механични и електрически устройства за контрол на пасивните мерки.
Пасивните къщи използват енергия от възобновяеми източници – слънчеви колектори или термопомпи, големи колкото хладилник. Вложените в строежа и оборудването инвестиции се връщат във вид на по-ниски сметки за ток, газ или парно.
Необходими са редица критерии за постигането на стандарта „Пасивна” сграда , като подходяща ориентация спрямо посоките на света, външна плътна обвивка на сградата, компактна форма, подходящо остъкляване и др.
Този пакет от изисквания е насочен към това да се сведат до минимум загубите на топлина и да се използват по възможно най-ефективен начин топлинните печалби от външни (слънцето) и вътрешни (домакински електроуреди) източници. Използването на светли цветове за фасадата, покрива и слънцезащитните елементи може да намали повърхностната температура. Особено полезно за намаляване на температурните разлики е изпълнението на зелени покриви, които освен от топлотехническа са полезни и от екологична гледна точка. Препоръчва се също, когато е възможно, пространствата около сградите да не са с плътни настилки, акумулиращи слънчевата енергия.
В сградите, изградени по стандарта „Пасивна къща”, има механична вентилационна система и високо ниво на въздухонепроницаемост. Естествената вентилация действа, като използва разликата в температурите нощем и денем, и е особено ефективна, когато тя е около и над 10°С при нормална влажност на въздуха. В България дори в най-горещите летни дни такива условия са налице.
Естествена вентилация има и при т. нар. ефект на комина, който използва правилото, че топлият въздух се издига нагоре, като в комин. В този случай трябва да се осигури навлизане на хладен въздух от долните помещения.
За да се изчерпят всички основни техники на пасивното охлаждане трябва, да се споменат още:
Принципът на охлаждането чрез изпаряване. Пасивното прилагане на тази техника предполага разполагане на водни площи в близост до прозорците, за да охлаждат предварително навлизащия в помещенията въздух.
За правилната работа на естествената вентилация има още един фактор – термомасата. Това е способността на материалите да абсорбират топлинна енергия. Много енергия е необходима за промяна на температурата на материали с голяма плътност като бетона и тухлите (затова те имат голяма термомаса, а леките материали, като дървото, имат малка термомаса). Правилното използване на конструкции с голяма термомаса отлага топлопреминаването през сградната обвивка с 10-12 часа така, че къщата да е по-топла през студените зимни нощи и по-хладна през горещите летни следобеди. Тя действа като батерия, която абсорбира топлината през деня. От това къде ще бъдат разположени акумулиращите материали, зависи ефективността на въздействието им. По-добре изолираната сградна обвивка означава по-добро влияние на термомасата.

Земното охлаждане представлява свързване на термомасата на сградата със земната повърхност, която запазва относително постоянна температура, по-ниска от околната температура през лятото и по-висока през зимата. За Пловдив например, през лятото температурата на почвата е около 23°С на дълбочина 0,5 м, 19°С – на 2 м и 16°С – на 4 м. Така през горещия период термомасата (бетоновият фундамент) отдава абсорбираната температура. Земното охлаждане в модифициран вид се използва и в пасивните сгради. Тъй като през зимата климатът в България е суров и от неизолираните основи на сградата могат да се получат големи топлинни загуби, под основата на сградата може да се постави прост топлообменник земя-въздух, свързан с вентилационната система.

Пасивната къща може да бъде изпълнена с всякакъв вид строителни материали (камък, тухли, дърво или метал). Има и проби с различни „екзотични” материали (слама, дървени трици, целулоза...)

Стойността на капитализираните общи разходи (инвестицията в строежа, вкл. проектирането, домакинското оборудване и разходите за използването ) на една пасивна къща за период не повече от 30 години не са по-големи от едно средностатистическо ново строителство. Тоест една пасивна къща се изравнява като цялостни капитализирани разходи с обикновена сграда след 30-ата година от експлоатацията си.
В заключение пасивната къща е впечатляващо инженерно, строително и техническо постижение. Усещането вътре е много приятно, вероятно основно благодарение на изключително чистия въздух. Новите строителни технологии позволяват визията на сградата да бъде достатъчно атрактивна, тоест естетиката не трябва да бъде жертвана в името на практичността. С оглед непрекъснатото покачване в световен мащаб на цените на горивата твърде възможно е в най-близко бъдеще пасивната къща да се окаже една много сериозна и атрактивна строителна алтернатива.

по материали на:

арх.Явор Андреев

Светла Бонева