За авторите:
Игор и Гришка Богданов са братя близнаци, родени във Франция през 1949г. от баща руснак и майка австрийка.
Накратко за тях:
- продуценти и водещи на редица телевизионни програми за нови технологии, за необясними неща в живота и Вселената.
- притежават широки и задълбочени знания в различни области на науката, най-вече математика, астрофизика, космология, химия…Игор е дипломиран в университет за висши науки и има докторат по теоретична физика, а Гришка – по математика.
- След 2000г. братята са издали няколко книги, които стават хит във Франция, между които „Преди Big Bang”, „Не сме сами във Вселената”, „Пътуване към началото” и др. Книгите, както и научните им разработки представени в печата или в телевизионни предавания предизвикват непрекъснати спорове в научните среди и сериозни нападки към авторите.
- външният вид на близнаците(по точно лицата) е широко дискутиран. Разпространяват се мнения за смели хирургически манипулации с цел да изглеждат оригинални на телевизионния екран, а някой дори ги смятат за извънземни. Братята категорично отричат тези и подобни твърдения.
--------
В книгата „Преди Big Bang” авторите най-напред ни запознават със съществуването на три свята във Вселената.
1. Нашият свят, наричан „реален”, с три измерения и линейно време. Ако срещнем приятел в този свят, казват те, ние сме един до друг.
2. Квантовият свят. Него не го виждаме, но имаме идея за него. В него материята има измерения, но толкова малки, че те не могат да се определят. Мерките са променливи, пространството и времето – деформирани, времето е комплексно, не съществува „напред” и „назад”. С приятел в този свят, километри е разстоянието между нас.
3. Третият свят е след квантовият. Там, материя, енергия, всичко от другите два свята не съществува. Това е Big Bang, „нулата” на Вселената. Чиста информация. Управлява се от математическа хармония, непозната на нашия свят. Тук, мястото на срещата с нашия приятел е цялата Вселена, от първият до последният момент на Вселената, където всички събития съществуват в една глобална картина.
--------
Има ли Вселената Начало? Да. Нашият свят не е безкраен.
Защо нощта е тъмна? Защото пространството, времето и целият космос имат начало. Ако космосът беше безкраен, съществуващ винаги, светлината на звездите, дори най-отдалечените, щеше да има достатъчно време да стигне до нас и небето щеше да бъде изпълнено с блестящи звезди, цялото светещо със сребриста светлина. Небето е тъмно, защото безбройните звезди и галактики съществуват от определен момент на времето.
Вселената се разширява. Със скорост прибл. 20 милиона км. всяка минута. Щом космосът се увеличава с времето, следва да съществува време, когато е бил съвсем малък.
Авторите на книгата предприемат следното обратно пътуване във времето:
- Преди 4 милиарда години.
Нашата планета току що се е родила. Гореща, с изригващи вулкани. Вселената е два пъти по-малка от сега, което прави звездите, галактиките да светят по живо. Нашето Слънце е по-близко, планетите също, виждат се пръстените на Сатурн…
- Преди 10 милиарда години
Земята, планетните системи ги няма. На мястото на нашето Слънце – една голяма звезда, светеща много силно и бяло. Това е една звезда от първа генерация. Звездите на небето са много близо и не са тези които познаваме днес.
- Преди 13 милиарда години
Сега Вселената е почти 100 пъти по-малка от днес. Космолозите наричат това време „мрачни времена”, защото няма звезди, галактики. Това, което съществува днес не се е родило още. В небето се виждат стълбове от газ, блестящи във всички цветове. Те ще дадат началото на първите галактики.
Следва началото, но 300 000 години преди това, има съществен момент! Космосът за първи път става светъл. Светва нищото! Космосът е много горещ в тази епоха - прибл.3000° и хиляди пъти по-малък от днес. Небето е безформено, млечна мъгла. Не съществува никаква звезда. Материята е в процес на организация.
- Първата секунда след големия взрив.
Космосът е много малък, тъмен, горещ. Първична плазма от максимално сгъстени, току що формирали се електрони, протони, неотрони. Температурата е 100 милиарда градуса, гравитацията – огромна, големината – колкото портокал.
-------
Стената на Планк.
Това е време 10 на степен минус 43 от секундата след нулата на времето. Това е моментът в който се ражда физическия свят. Това е граница не само на физическия свят, но и на знанието едновременно. Учените не смеят да я преминат. Този момент е отдалечен от нашето време с почти 14 милиарда години. Температурата е 10 на степен 32, енергията - огромна, гравитацията - невъобразима, размерът на космоса е 10 на степен минус 33см.
Светът в стената на Планк е чиста енергия. Сферата на Планк тежи 22 микрограма. Подобно на тежестта на пясъчна прашинка. Този резултат показва, че масата на най-малкия обект във Вселената е 10 милиарда, милиарда пъти по-голяма от тази на един протон(който, впрочем е милиарди, милиарди пъти по-голям по обем). Космосът в този момент е възможно най-малката черна дупка. Твърдостта обаче на сферата е невъобразима – 10 на степен 40 тона. Това означава, че тази изключително малка сфера може да устои на тежест 10 000 милиарди, милиарди, милиарди, милиарди тона без да се разкъса. Честота на трептение на енергията е 10 на степен 43 херца.
-------
Да се върнем на трите свята – реален, квантов и след квантов(начало).
Реалният свят ни е познат. Четири измерен - три измерения за пространство и едно за време - реално, линейно.
Квантовият свят е в епохата на Планк. Квантов океан. Квантови бури и огромна гравитация изкривяват, разкъсват пространството и времето. Нищо не е постоянно. Мащаби, закони, всичко, което управлява физическата реалност, тук е различно. Времето е комплексно – ту реално, ту имагинерно.
За да обяснят комплексното време, авторите на книгата дават пример с пясъчен часовник. При нормално положение на часовника изтичащият пясък отмерва линейно времето, ако го наклоним на 45° пясъкът ще изтича по бавно, ще прекъсва и пак ще изтича. Това положение е сходно с комплексното време. Ако завъртим пясъчният часовник още на 45°, т.е. поставим го хоризонтално пясък няма да изтича – време няма. Или, времето е имагинерно.
Епохата на Планк е в пет измерения.
След квантов - началото, нулата, Big Bang Това е дъното на квантовия свят, на 13.7 милиарда години от сега. До скоро се е смятало, че в нулевата точка температурата и енергията са максимални, но е точно обратното. Тук няма енергия, пространство, време. Нулата е пълна геометрична абстракция. Тук е тихо, спокойно… защото няма нищо друго освен информация. Подобно на генетичния код, съдържащ пълната информация за развитието на един организъм, тук е цялата информация за проявление и развитие на Вселената.
Информацията е вън от нашата физическа реалност. Тя не заема никакъв обем, никаква продължителност от времето.
Братята Богданов казват така: Ако държим в ръцете си един DVD диск с филм, какво държим в ръцете си? - Диск с гравирани импулси, информацията на филма. Тя не може да бъде прочетена, видяна ако диска не се включи в DVD плейър. Независимо дали гледаме филма или не, информацията е винаги върху диска. Това е подобно на чистата глобална информация, вечна и съществуваща вън от пространството и времето.
Братята Богданов ни дават следната представа за началото. Ако, казват те, имахме възможност да погледнем в сфера „нула” бихме видели безкрайно много сфери едновременно във всички посоки до безкрая. Всяка сфера е с информация за определено състояние, картина на Вселената. DVD запис на цялата Вселена от начало до нейния край.
Между началото(нулата) и стената на Планк се извършва трансформация на информацията. Точка „нула” не е физическа точка. Нейното естество е математическо. Информацията в нея е от типа ”алгебра на фон Нойман”. Математическите закони в тази алгебра са динамични, развиващи се, променящи се. В точка „нула” тази първична динамика е нещо като „математически двигател” който изстрелва и трансформира информацията. Така че:
Началото на Вселената е в стената на Планк, нито преди, нито след нея.
В стената на Планк се ражда реалното време. Времето се „отваря” за метрична промяна, от имагинерно преминава в комплексно, а след това в реално, имагинерната енергия – в реална и всичко това в резултат на фантастичната мощ на Big Bang (нулата) да развие цялата информация, която съдържа в потенциал.
-------
Начало и край на Вселената
Като динамична система Вселената се променя непрекъснато. Сега учените определят приблизително следният състав на Вселената: 74% черна енергия, считана за основна причина за разширението й, 22% черна материя, 4% звезди, планети, космически прах и др. космически обекти.
Преди близо две десетилетия започна да се разбира връзката между ентропията и информацията в една система.
Ентропията е мярка за безпорядъка в една термодинамична система. Когато хаосът (безпорядъкът) е голям ентропията е висока.
Връзката между ентропията и информацията е обратно пропорционална. Колкото ентропията е по-слаба информацията на системата е по висока. Например, когато записът на един филм и качеството на самия диск са добри(ниска ентропия), информацията ще бъде чиста и пълна. Друг пример: Ако бързо се движи един екран, ние не можем да го разчетем, но ако се намали скоростта на движение или се спре(ентропия нула) - разчитаме информацията. Можем да кажем също, че състоянието на дълбока медитация намалява ентропията в човешкия организъм и дава възможност за връзка с глобалната информация, която е в нас, дълбоко в нашето подсъзнание.
Ентропията на една система съществува в реално време, а информацията характеризираща системата - в имагинерно време.
В началото на Вселена ентропията е нула, информацията – максимална, глобален сценарий за цялата Вселена.
С раждането на физическия свят се ражда и безпорядъкът – ентропията. Известно е, че ентропията във Вселената расте с логаритъма на времето, което означава, че се увеличава значително по-бавно от изтеклото време.
Вселената е подобна на балон, който става все по-голям и накрая се пръска. Нашата бързо разширяваща се, разпадаща се Вселена ще става все по мрачна и студена. Накрая, просто ще се разпадне. Когато и последният атом на материята се изпари, еволюцията на Вселената спира, което означава, че реалното време свършва. В този момент ентропията ще е нулева и времето ще е имагинерно. Вселената ще е чиста информация. Краят е в началото. Древните са ни представили това като змия захапала опашката си.
Нулата и безкрайността са идентични. Нулата е така недостижима както безкрайността. Колкото и да търсим най-малкото винаги ще има по-малко. Нулата съдържа безкрайността.
Информацията за Вселената намираща се като космически код в нейното начало, ражда физическия свят в стената(епохата) на Планк, проявява се в реалния свят и така физическата Вселена малко по-малко, в продължение на милиарди години стига отново до своето начало. Такава е цикличната съдба на Вселената.
-------
В заключение можем да кажем следното: В основата на нашия солиден свят има една друга реалност, една математическа същност, информация. Едно космическо DVD, където минало, настояще и бъдеще на цялата Вселена съществуват едновременно. Тази информация, тази първична реалност неизменна и постоянна не трябва да отнасяме само до далечното минало при раждането на физическия свят. Тя е била, е и ще бъде навсякъде, проникнала във всички обекти на Вселената. Тя е сега тук в нас, в светлинния лъч, във всичко… толкова близка и толкова недостижима.
от Снежина Димитрова
Игор и Гришка Богданов са братя близнаци, родени във Франция през 1949г. от баща руснак и майка австрийка.
Накратко за тях:
- продуценти и водещи на редица телевизионни програми за нови технологии, за необясними неща в живота и Вселената.
- притежават широки и задълбочени знания в различни области на науката, най-вече математика, астрофизика, космология, химия…Игор е дипломиран в университет за висши науки и има докторат по теоретична физика, а Гришка – по математика.
- След 2000г. братята са издали няколко книги, които стават хит във Франция, между които „Преди Big Bang”, „Не сме сами във Вселената”, „Пътуване към началото” и др. Книгите, както и научните им разработки представени в печата или в телевизионни предавания предизвикват непрекъснати спорове в научните среди и сериозни нападки към авторите.
- външният вид на близнаците(по точно лицата) е широко дискутиран. Разпространяват се мнения за смели хирургически манипулации с цел да изглеждат оригинални на телевизионния екран, а някой дори ги смятат за извънземни. Братята категорично отричат тези и подобни твърдения.
--------
В книгата „Преди Big Bang” авторите най-напред ни запознават със съществуването на три свята във Вселената.
1. Нашият свят, наричан „реален”, с три измерения и линейно време. Ако срещнем приятел в този свят, казват те, ние сме един до друг.
2. Квантовият свят. Него не го виждаме, но имаме идея за него. В него материята има измерения, но толкова малки, че те не могат да се определят. Мерките са променливи, пространството и времето – деформирани, времето е комплексно, не съществува „напред” и „назад”. С приятел в този свят, километри е разстоянието между нас.
3. Третият свят е след квантовият. Там, материя, енергия, всичко от другите два свята не съществува. Това е Big Bang, „нулата” на Вселената. Чиста информация. Управлява се от математическа хармония, непозната на нашия свят. Тук, мястото на срещата с нашия приятел е цялата Вселена, от първият до последният момент на Вселената, където всички събития съществуват в една глобална картина.
--------
Има ли Вселената Начало? Да. Нашият свят не е безкраен.
Защо нощта е тъмна? Защото пространството, времето и целият космос имат начало. Ако космосът беше безкраен, съществуващ винаги, светлината на звездите, дори най-отдалечените, щеше да има достатъчно време да стигне до нас и небето щеше да бъде изпълнено с блестящи звезди, цялото светещо със сребриста светлина. Небето е тъмно, защото безбройните звезди и галактики съществуват от определен момент на времето.
Вселената се разширява. Със скорост прибл. 20 милиона км. всяка минута. Щом космосът се увеличава с времето, следва да съществува време, когато е бил съвсем малък.
Авторите на книгата предприемат следното обратно пътуване във времето:
- Преди 4 милиарда години.
Нашата планета току що се е родила. Гореща, с изригващи вулкани. Вселената е два пъти по-малка от сега, което прави звездите, галактиките да светят по живо. Нашето Слънце е по-близко, планетите също, виждат се пръстените на Сатурн…
- Преди 10 милиарда години
Земята, планетните системи ги няма. На мястото на нашето Слънце – една голяма звезда, светеща много силно и бяло. Това е една звезда от първа генерация. Звездите на небето са много близо и не са тези които познаваме днес.
- Преди 13 милиарда години
Сега Вселената е почти 100 пъти по-малка от днес. Космолозите наричат това време „мрачни времена”, защото няма звезди, галактики. Това, което съществува днес не се е родило още. В небето се виждат стълбове от газ, блестящи във всички цветове. Те ще дадат началото на първите галактики.
Следва началото, но 300 000 години преди това, има съществен момент! Космосът за първи път става светъл. Светва нищото! Космосът е много горещ в тази епоха - прибл.3000° и хиляди пъти по-малък от днес. Небето е безформено, млечна мъгла. Не съществува никаква звезда. Материята е в процес на организация.
- Първата секунда след големия взрив.
Космосът е много малък, тъмен, горещ. Първична плазма от максимално сгъстени, току що формирали се електрони, протони, неотрони. Температурата е 100 милиарда градуса, гравитацията – огромна, големината – колкото портокал.
-------
Стената на Планк.
Това е време 10 на степен минус 43 от секундата след нулата на времето. Това е моментът в който се ражда физическия свят. Това е граница не само на физическия свят, но и на знанието едновременно. Учените не смеят да я преминат. Този момент е отдалечен от нашето време с почти 14 милиарда години. Температурата е 10 на степен 32, енергията - огромна, гравитацията - невъобразима, размерът на космоса е 10 на степен минус 33см.
Светът в стената на Планк е чиста енергия. Сферата на Планк тежи 22 микрограма. Подобно на тежестта на пясъчна прашинка. Този резултат показва, че масата на най-малкия обект във Вселената е 10 милиарда, милиарда пъти по-голяма от тази на един протон(който, впрочем е милиарди, милиарди пъти по-голям по обем). Космосът в този момент е възможно най-малката черна дупка. Твърдостта обаче на сферата е невъобразима – 10 на степен 40 тона. Това означава, че тази изключително малка сфера може да устои на тежест 10 000 милиарди, милиарди, милиарди, милиарди тона без да се разкъса. Честота на трептение на енергията е 10 на степен 43 херца.
-------
Да се върнем на трите свята – реален, квантов и след квантов(начало).
Реалният свят ни е познат. Четири измерен - три измерения за пространство и едно за време - реално, линейно.
Квантовият свят е в епохата на Планк. Квантов океан. Квантови бури и огромна гравитация изкривяват, разкъсват пространството и времето. Нищо не е постоянно. Мащаби, закони, всичко, което управлява физическата реалност, тук е различно. Времето е комплексно – ту реално, ту имагинерно.
За да обяснят комплексното време, авторите на книгата дават пример с пясъчен часовник. При нормално положение на часовника изтичащият пясък отмерва линейно времето, ако го наклоним на 45° пясъкът ще изтича по бавно, ще прекъсва и пак ще изтича. Това положение е сходно с комплексното време. Ако завъртим пясъчният часовник още на 45°, т.е. поставим го хоризонтално пясък няма да изтича – време няма. Или, времето е имагинерно.
Епохата на Планк е в пет измерения.
След квантов - началото, нулата, Big Bang Това е дъното на квантовия свят, на 13.7 милиарда години от сега. До скоро се е смятало, че в нулевата точка температурата и енергията са максимални, но е точно обратното. Тук няма енергия, пространство, време. Нулата е пълна геометрична абстракция. Тук е тихо, спокойно… защото няма нищо друго освен информация. Подобно на генетичния код, съдържащ пълната информация за развитието на един организъм, тук е цялата информация за проявление и развитие на Вселената.
Информацията е вън от нашата физическа реалност. Тя не заема никакъв обем, никаква продължителност от времето.
Братята Богданов казват така: Ако държим в ръцете си един DVD диск с филм, какво държим в ръцете си? - Диск с гравирани импулси, информацията на филма. Тя не може да бъде прочетена, видяна ако диска не се включи в DVD плейър. Независимо дали гледаме филма или не, информацията е винаги върху диска. Това е подобно на чистата глобална информация, вечна и съществуваща вън от пространството и времето.
Братята Богданов ни дават следната представа за началото. Ако, казват те, имахме възможност да погледнем в сфера „нула” бихме видели безкрайно много сфери едновременно във всички посоки до безкрая. Всяка сфера е с информация за определено състояние, картина на Вселената. DVD запис на цялата Вселена от начало до нейния край.
Между началото(нулата) и стената на Планк се извършва трансформация на информацията. Точка „нула” не е физическа точка. Нейното естество е математическо. Информацията в нея е от типа ”алгебра на фон Нойман”. Математическите закони в тази алгебра са динамични, развиващи се, променящи се. В точка „нула” тази първична динамика е нещо като „математически двигател” който изстрелва и трансформира информацията. Така че:
Началото на Вселената е в стената на Планк, нито преди, нито след нея.
В стената на Планк се ражда реалното време. Времето се „отваря” за метрична промяна, от имагинерно преминава в комплексно, а след това в реално, имагинерната енергия – в реална и всичко това в резултат на фантастичната мощ на Big Bang (нулата) да развие цялата информация, която съдържа в потенциал.
-------
Начало и край на Вселената
Като динамична система Вселената се променя непрекъснато. Сега учените определят приблизително следният състав на Вселената: 74% черна енергия, считана за основна причина за разширението й, 22% черна материя, 4% звезди, планети, космически прах и др. космически обекти.
Преди близо две десетилетия започна да се разбира връзката между ентропията и информацията в една система.
Ентропията е мярка за безпорядъка в една термодинамична система. Когато хаосът (безпорядъкът) е голям ентропията е висока.
Връзката между ентропията и информацията е обратно пропорционална. Колкото ентропията е по-слаба информацията на системата е по висока. Например, когато записът на един филм и качеството на самия диск са добри(ниска ентропия), информацията ще бъде чиста и пълна. Друг пример: Ако бързо се движи един екран, ние не можем да го разчетем, но ако се намали скоростта на движение или се спре(ентропия нула) - разчитаме информацията. Можем да кажем също, че състоянието на дълбока медитация намалява ентропията в човешкия организъм и дава възможност за връзка с глобалната информация, която е в нас, дълбоко в нашето подсъзнание.
Ентропията на една система съществува в реално време, а информацията характеризираща системата - в имагинерно време.
В началото на Вселена ентропията е нула, информацията – максимална, глобален сценарий за цялата Вселена.
С раждането на физическия свят се ражда и безпорядъкът – ентропията. Известно е, че ентропията във Вселената расте с логаритъма на времето, което означава, че се увеличава значително по-бавно от изтеклото време.
Вселената е подобна на балон, който става все по-голям и накрая се пръска. Нашата бързо разширяваща се, разпадаща се Вселена ще става все по мрачна и студена. Накрая, просто ще се разпадне. Когато и последният атом на материята се изпари, еволюцията на Вселената спира, което означава, че реалното време свършва. В този момент ентропията ще е нулева и времето ще е имагинерно. Вселената ще е чиста информация. Краят е в началото. Древните са ни представили това като змия захапала опашката си.
Нулата и безкрайността са идентични. Нулата е така недостижима както безкрайността. Колкото и да търсим най-малкото винаги ще има по-малко. Нулата съдържа безкрайността.
Информацията за Вселената намираща се като космически код в нейното начало, ражда физическия свят в стената(епохата) на Планк, проявява се в реалния свят и така физическата Вселена малко по-малко, в продължение на милиарди години стига отново до своето начало. Такава е цикличната съдба на Вселената.
-------
В заключение можем да кажем следното: В основата на нашия солиден свят има една друга реалност, една математическа същност, информация. Едно космическо DVD, където минало, настояще и бъдеще на цялата Вселена съществуват едновременно. Тази информация, тази първична реалност неизменна и постоянна не трябва да отнасяме само до далечното минало при раждането на физическия свят. Тя е била, е и ще бъде навсякъде, проникнала във всички обекти на Вселената. Тя е сега тук в нас, в светлинния лъч, във всичко… толкова близка и толкова недостижима.
от Снежина Димитрова
Няма коментари:
Публикуване на коментар