Пространството е просто поток
Пространството е просто поток от меки програми. Взаимодействайки (т.е. взаимонаблюдавайки се) помежду си те се утвърждават (точно както наблюдател – обект), т.е. те взаимно се реализират като пространство. С други думи само една програма не може да съществува – трябва да има най-малко две, които се самонаблюдават и по този начин се проявяват като обекти. Ако тези програми са отворени и непрекъснато се развиват можем да кажем, че животът (движението) – съществуването е вечно. Но, ако две програми се самонаблюдават повече от едно критично време да го наречем, то те придобиват зависимост една от друга и се превръщат във видими (хардуерни - непроменяеми) програми – обекти вътре в материалния свят (където масата в покой е различна от нула). Можем да разглеждаме ЧОВЕКА, като една такава хардуерна програма, която има сетива (5 + 1) само за материалния свят. Т.е. човекът има /5 + 1/ сетива, като взаимодействат само с втвърдените (хардуерните) програми, които образуват материалния свят (нашия свят). Меките софтуерни програми създават материя без маса в покой – т.е. чиста енергия-информация в 4 – мерното пространство. Науката обаче е разкрила, че съществуващия свят, за да бъде обяснен пълноценно, пространството трябва да има 11 измерения. Т.е. имаме още 7 измерения, за които почти нищо не знаем. Чисто логически само ще кажем, че в тези 7 измерения съществуват субекти, обекти и т.н. неща, които нямат маса, нито в покой, нито в движение. Иначе ние с нашата апаратура бихме ги регистрирали задължително. Но, че там има информация това със сигурност го знаем. Там са измеренията на т.н. слънчеви зайчета. Неща, които нямат МАСА (изобщо) но се движат с произволни скорости и извършват движения, които в 4 – мерния свят са невъзможни. Предполагаемо можем да кажем, че човек има сетива и за това 7 – мерно пространство. Основното сетиво според нас (психофизиците) е СЪРЦЕТО! Там някъде (вътре) е истината за 7 – мерния свят. Това е сетиво, което отчита резонансите между сърцата на хората. ТЕЗИ ПРЕКРАСНИ РЕЗОНАНСИ, които правят живота им толкова труден в 4 – мерното пространство и прекрасен в 7 - мерното пространство. ТЕЗИ РЕЗОНАНСИ, които им дават стимул за живот и, които сами пораждат допълнителни слънчеви зайчета и обогатяват 7 – мерното пространство. Там, старите и новите „слънчеви” зайчета резонансно образуват едно „СЛЪНЦЕ” което стопля СЪРЦЕТО ни със „Светлина”, която няма нищо общо със материалната светлина в 4 – мерното пространсдтво. Това „Слънце” всеки,който е имал опитност близко до смъртта го е описал чудесно. Изхождайки от хиледолетния опит на хората, можем да предположим, че тези „Слънчеви” зайчета са отделни човешки души, които при раждането си влизат в сърцето на човека (фазов преход от 7 мерно в 4 мерно пространство?) или в нашето сърце може би има 7 мерно пространство което събира човешката душа. При разрушаването на хардуера (човешко тяло – 4 – мерно), тази „слънчева” душа се връща в дома си – първичното „Слънце” в 7 – мерното пространство. Сега вече можем да погледнем към БИБЛИЯТА! - В началото бе словото! И словото бе БОГ и БОГЪТ бе в словото! И каза БОГ: - Да бъде светлина и биде светлина (4 – мерна) – материална. И след това, бе създадено чрез словото Божие всичко останало в 4 – мерния материален свят. И както казахме, че всички са стабилни самоутвърдени същества, когато са допълнени със своята половина и за това БОГ създаде и МОЗЪКА вместилище на ДУХА (нематериална 7 – мерна същност) и ДУХЪТ и ДУШАТА взаимодействайки помежду си създават ЧОВЕКА в 4 – мерното пространство (ДУХ + ДУША = ЧОВЕК/ (7 + 7) изм. (4 + 7 = 11) изм.) Чисто логически от горното следва, че СЛОВОТО БОЖИЕ е слово в 7 мерното пространство и всеки път произнесено ТАМ, ТО по резонанс създава в 4 – мерното пространство своят материален носител – ангелите. Луцифер - ангелът на материалната светлина Мъжът – ангел на ДУХА в мат. Вселена (4 – мерна) Жената – ангелът на ДУШАТА в мат. Вселена (4 – мерна) и т.н. За да съществува ЧОВЕКЪТ (субект) са необходими и ДУХЪТ и ДУШАТА (мъжът и жената). Следователно ЧОВЕКЪТ в 4 – мерното пространство е СЕМЕЙСТВО от двама (мъж + жена). За да може ангелите (мъжът и жената) да се самоутвърждават БОГ им е дал също сърце и мозък, които са съставени от по две основни части. Лявата част на мозъка създава ЕМ огледало!Дясната също! Мужду тях се получава резонанс и се поражда стояща ЕМВ, коята носи цялата информация за ДУХА на човека. Застанали едно срещу друго огледалата създават поредици от образи, лазерни (събития), отстоящи по между си на времево разстояние от 0,2 до 10сек. – различно за всеки човек. Преходът между отделните събития става чрез квантов скок! По време на скока мозъкът (4 – мерен) с 5+1 сетива не може да отчете промяната и Мозъкът отчита само отделна поредица от моменти в живота. При всеки преход се израсходва енергия, която води до разрушаване на хардуера (субекта) – остаряване! От всичко казано до тук следва, че словото Божие е в (7 – мерното пространство) и ние го чуваме само когато слабо хващаме чрез сърцето си резонанса между нас и него! Този резонанс създава в нас усещане на Божествено присъствие и щастие. Резонансът се получава само, когато около НАС е тишина без човешкото слово и тогава го усещаме като ВЪЛНА през нас. Колкото е по-малко е човешкото слово, толкова повече се чува Божественото слово, което го усещаме като ПОЕЗИЯ, КВАНТОВА ПОЕЗИЯ. Да творим ПОЕЗИЯ не е най-важното, което правим. Да открием творбите на другите създатели, да ги изведем от забрава и занемаряване, да запалваме отново светлината на човешкото слово и „Светлината” на Божественото слово. Само, когато се появи Любовта (резонанс между двама) СУБЕКТЪТ се събужда пълен с живот. Ясно усещаме нещо неразгадаемо,неуловимо,неосезаемо,необяснимо да влиза в нас и да ни прави да благоговеем пред тази сила надхвърлящя възможностите на материалния човешки разум/4-измерен/ и свързваща ни с 7-мерния нематериален свят на Божествената душа. Това са думи на А.Айнщайн!!!!
Пространството е просто поток от меки програми. Взаимодействайки (т.е. взаимонаблюдавайки се) помежду си те се утвърждават (точно както наблюдател – обект), т.е. те взаимно се реализират като пространство. С други думи само една програма не може да съществува – трябва да има най-малко две, които се самонаблюдават и по този начин се проявяват като обекти. Ако тези програми са отворени и непрекъснато се развиват можем да кажем, че животът (движението) – съществуването е вечно. Но, ако две програми се самонаблюдават повече от едно критично време да го наречем, то те придобиват зависимост една от друга и се превръщат във видими (хардуерни - непроменяеми) програми – обекти вътре в материалния свят (където масата в покой е различна от нула). Можем да разглеждаме ЧОВЕКА, като една такава хардуерна програма, която има сетива (5 + 1) само за материалния свят. Т.е. човекът има /5 + 1/ сетива, като взаимодействат само с втвърдените (хардуерните) програми, които образуват материалния свят (нашия свят). Меките софтуерни програми създават материя без маса в покой – т.е. чиста енергия-информация в 4 – мерното пространство. Науката обаче е разкрила, че съществуващия свят, за да бъде обяснен пълноценно, пространството трябва да има 11 измерения. Т.е. имаме още 7 измерения, за които почти нищо не знаем. Чисто логически само ще кажем, че в тези 7 измерения съществуват субекти, обекти и т.н. неща, които нямат маса, нито в покой, нито в движение. Иначе ние с нашата апаратура бихме ги регистрирали задължително. Но, че там има информация това със сигурност го знаем. Там са измеренията на т.н. слънчеви зайчета. Неща, които нямат МАСА (изобщо) но се движат с произволни скорости и извършват движения, които в 4 – мерния свят са невъзможни. Предполагаемо можем да кажем, че човек има сетива и за това 7 – мерно пространство. Основното сетиво според нас (психофизиците) е СЪРЦЕТО! Там някъде (вътре) е истината за 7 – мерния свят. Това е сетиво, което отчита резонансите между сърцата на хората. ТЕЗИ ПРЕКРАСНИ РЕЗОНАНСИ, които правят живота им толкова труден в 4 – мерното пространство и прекрасен в 7 - мерното пространство. ТЕЗИ РЕЗОНАНСИ, които им дават стимул за живот и, които сами пораждат допълнителни слънчеви зайчета и обогатяват 7 – мерното пространство. Там, старите и новите „слънчеви” зайчета резонансно образуват едно „СЛЪНЦЕ” което стопля СЪРЦЕТО ни със „Светлина”, която няма нищо общо със материалната светлина в 4 – мерното пространсдтво. Това „Слънце” всеки,който е имал опитност близко до смъртта го е описал чудесно. Изхождайки от хиледолетния опит на хората, можем да предположим, че тези „Слънчеви” зайчета са отделни човешки души, които при раждането си влизат в сърцето на човека (фазов преход от 7 мерно в 4 мерно пространство?) или в нашето сърце може би има 7 мерно пространство което събира човешката душа. При разрушаването на хардуера (човешко тяло – 4 – мерно), тази „слънчева” душа се връща в дома си – първичното „Слънце” в 7 – мерното пространство. Сега вече можем да погледнем към БИБЛИЯТА! - В началото бе словото! И словото бе БОГ и БОГЪТ бе в словото! И каза БОГ: - Да бъде светлина и биде светлина (4 – мерна) – материална. И след това, бе създадено чрез словото Божие всичко останало в 4 – мерния материален свят. И както казахме, че всички са стабилни самоутвърдени същества, когато са допълнени със своята половина и за това БОГ създаде и МОЗЪКА вместилище на ДУХА (нематериална 7 – мерна същност) и ДУХЪТ и ДУШАТА взаимодействайки помежду си създават ЧОВЕКА в 4 – мерното пространство (ДУХ + ДУША = ЧОВЕК/ (7 + 7) изм. (4 + 7 = 11) изм.) Чисто логически от горното следва, че СЛОВОТО БОЖИЕ е слово в 7 мерното пространство и всеки път произнесено ТАМ, ТО по резонанс създава в 4 – мерното пространство своят материален носител – ангелите. Луцифер - ангелът на материалната светлина Мъжът – ангел на ДУХА в мат. Вселена (4 – мерна) Жената – ангелът на ДУШАТА в мат. Вселена (4 – мерна) и т.н. За да съществува ЧОВЕКЪТ (субект) са необходими и ДУХЪТ и ДУШАТА (мъжът и жената). Следователно ЧОВЕКЪТ в 4 – мерното пространство е СЕМЕЙСТВО от двама (мъж + жена). За да може ангелите (мъжът и жената) да се самоутвърждават БОГ им е дал също сърце и мозък, които са съставени от по две основни части. Лявата част на мозъка създава ЕМ огледало!Дясната също! Мужду тях се получава резонанс и се поражда стояща ЕМВ, коята носи цялата информация за ДУХА на човека. Застанали едно срещу друго огледалата създават поредици от образи, лазерни (събития), отстоящи по между си на времево разстояние от 0,2 до 10сек. – различно за всеки човек. Преходът между отделните събития става чрез квантов скок! По време на скока мозъкът (4 – мерен) с 5+1 сетива не може да отчете промяната и Мозъкът отчита само отделна поредица от моменти в живота. При всеки преход се израсходва енергия, която води до разрушаване на хардуера (субекта) – остаряване! От всичко казано до тук следва, че словото Божие е в (7 – мерното пространство) и ние го чуваме само когато слабо хващаме чрез сърцето си резонанса между нас и него! Този резонанс създава в нас усещане на Божествено присъствие и щастие. Резонансът се получава само, когато около НАС е тишина без човешкото слово и тогава го усещаме като ВЪЛНА през нас. Колкото е по-малко е човешкото слово, толкова повече се чува Божественото слово, което го усещаме като ПОЕЗИЯ, КВАНТОВА ПОЕЗИЯ. Да творим ПОЕЗИЯ не е най-важното, което правим. Да открием творбите на другите създатели, да ги изведем от забрава и занемаряване, да запалваме отново светлината на човешкото слово и „Светлината” на Божественото слово. Само, когато се появи Любовта (резонанс между двама) СУБЕКТЪТ се събужда пълен с живот. Ясно усещаме нещо неразгадаемо,неуловимо,неосезаемо,необяснимо да влиза в нас и да ни прави да благоговеем пред тази сила надхвърлящя възможностите на материалния човешки разум/4-измерен/ и свързваща ни с 7-мерния нематериален свят на Божествената душа. Това са думи на А.Айнщайн!!!!
от Мhinev
Няма коментари:
Публикуване на коментар