Драги приятели,
В очакване на темата на Михаил Хинев, разгледана в клуб мисъл на 01.06., ви предлагам да помислим за същността на сънищата.
Ето някой мисли върху тази изключително интересна тема:
Човешката психика има две страни – осъзната и неосъзната. Осъзнатата, това е индивидуалното, личностно съзнание на човека, а неосъзнатата – подсъзнанието, тъмната страна на психиката.
Индивидуалното будно съзнание можем да дефинираме като способност на човешкия организъм да възприема и интерпретира информация постъпваща от материалния свят и от универсалното поле, както и да реагира на нея. В живота, нашето съзнание е свързано с битието, с личните ни проблеми, желания, страхове, със стремежа за оцеляване… То е прекалено лично, откъснато от Божественото ни АЗ. То е его-съзнание.
Да отбележим и това, че всяка конкретната епоха, социалната система определя норми, нрави, култура, създава ограничения, манипулира, в резултат на което се създава за общността едно общо, колективно съзнание, което влияе на индивидуалните мисли, поведение, преживявания, т.е. на индивидуалното съзнание.
Другият аспект на психиката - подсъзнанието, наричано още несъзнавано, е психическо съдържание, което индивидът не съзнава.
Тъй като, в голямата си част сънищата са продукт на подсъзнанието, ще се спрем малко по-подробно на него.
Човешкото подсъзнание се състои от два пласта. Ще цитираме Юнг: „Един по-вече или по-малко повърхностен слой от несъзнаваното е личностен. Аз го наричам лично несъзнавано. Но това лично несъзнавано лежи върху един по-долен пласт, който не се дължи на личния опит, а е вроден. По-дълбокият слой аз наричам колективно несъзнавано. За разлика от личностната психика, колективното несъзнавано притежава съдържание и форми на поведение които са по-вече или по-малко еднакви навсякъде и за всички индивиди. С други думи, колективното несъзнавано е еднакво за всички хора и представлява общ психичен субстрат от свръх личностно естество присъстващ във всеки от нас….
Съдържанията на личното несъзнавано са главно тъй наречените емоционално оцветени комплекси, съставящи личната, частна страна на психичния живот. От своя страна, съдържанията на колективното несъзнавано са извести като архетипове”.
Следователно, личностното подсъзнание на един индивид това са мисли, желания, рефлекси…всичко, което не може да премине през социалния филтър на забрани както и всички аспекти на личността, които индивидът не иска да притежава и ги отхвърля. Всичко това остава в подсъзнанието. Тук са също и спомените от минали съществувания на човека.
Съдържанието на следващия пласт(колективното несъзнавано) е еволюционното минало на човечеството, планетата. Всички сили които са ръководили издигането ни в материята са гравирани в подсъзнанието ни и продължават да живеят и да ни въздействат. Вродени агресивни нагони, импулси, понякога доста древни, животински, плашещи и страдащи рефлекси, силите на болестите, страховете от разлагането и смъртта, омразата, гневът… всичко това живее у нас от древни времена.
Няколко думи за архетипите на Юнг. Карл Юнг казва: „Архетиповете са несъзнавани образи на самите инстинкти… и нямат нищо общо с разума. От незапомнени времена тези колективни представи са били част от картината на света.. Има толкова архетипове, колкото типични ситуации има в живота. Безкрайното повторение е запечатало тези преживявания в конструкцията на психиката…”
Според Юнг някой архетипни фигури притежават известна автономност, и при хора с предразположение към психоза могат да избягат напълно от контрола на съзнанието и да станат независими, причинявайки явления на обладаност. В заключение, имайки предвид енергийният характер на човешката психика, можем да направим смелото допускане, че архетиповете са мощни реално съществуващи психо – енергийни субстанции.
Контакти с подсъзнанието си човек постига в сънищата, фантазиите, виденията, при хипноза, при автоматизираните действия, стресови ситуации…
От гледна точка на психологията, сънят е състояние характеризиращо се със загуба на ориентация във времето, пространството и по отношение на собствената личност.
Чрез уредът електроенцефалограф, който може да отчита и записва мозъчната активност, са установени разлики в честотата и амплитудата на биоелектричните вълни в будно състояние и в състояние на сън.
Будното състояние е известно като бета ритъм, бета ниво.
Сънят има три основни фази(нива):
- алфа ниво Отпуснато, сънливо състояние, дрямка. Сетивността е още на високо ниво, човек осъзнава състоянието си, приема и реагира на околната среда.
Алфа дълбоко ниво – състоянието преди заспиване и непосредствено след събуждане сутрин.
- тета ниво Изключено е каквото и да е съзнателно възприемане на околната среда. В електроенцефалограмата се появяват високо амплитудни вълни.
-делта ниво Мозъкът е изключил напълно сетивата, но е активирал в същото време своята мисловна дейност. Учестеното дишане, учестен ритъм на сърцето, скокообразни очни движения, високо амплитудните вълни и др. говорят за повишена мозъчна активност. До 25% от съня на възрастните е в тази фаза(3 - 4 пъти до 25 мин. на нощ)
Тази невронна активност в делта ниво най-вероятно се дължи на сънуването, защото това е фазата свързана със сънищата.
Според речникът по психология от 1989г., сънуването е психофизиологично състояние с особена умствена активност, а сънищата - неподредено, хаотично отражение на преживяното.
Психолозите определят сънищата като резултат от външни и вътрешни дразнители.
1. Външни дразнители – звукови, топлинни и др. Примерно при алармен звън може да сънуваме някаква екстремна ситуация, като пожар, нападение…
2. Вътрешни дразнители
- Органични – болка, заболяване на орган може да е причина за различно съдържание на сънищата, включително - кошмари.
- Психични – преживяна голяма радост, мъка, чувство за вина, различните желания… дават силен отпечатък върху сънищата.
Фройд смята ролята на дразнителите за основна при сънуването, но счита, че те могат да бъдат само подтик към съня. В действителност сънят не отразява дразнителя, а го преработва, замества го с нещо друго. Така че с различните дразнители не може да бъде обяснена същността на сънищата.
В повечето случаи сънищата са объркани, странни от гледна точка на будния живот. Според Фройд, радостни или тревожни мисли и желания от деня, които той нарича „остатъци от деня”, по странен начин се комбинират с преживяното и забравено от миналото на индивида, както и с информация от още по-далечно минало в подсъзнанието.
Сънищата са изопачени, неразбираеми и поради цензурата, въвеждана в съня от сънуващия, както и от символиката – основна характеристика на съня.
Какво е цензура на съня? Душата навлязла в подсъзнанието е освободена от всякакви окови. Жаждата за удоволствие или отмъщение избира обектите си без задръжки, като най-много предпочита забранените. Пример: в съня си лицето „Х” решава да сложи отрова в питието на собствения си брат. Но той не го прави - или се събужда, или кулминационният момент просто липсва, изтрит е от съня. Това е цензурата, която изпуска, видоизменя, прегрупира мисли, ситуации в съня. Тя се налага от изцяло осъдителни, скандални мисли и действия, наложили се дълбоко в колективната психика на хората.
Символика в съня. Странността на съня идва и от факта, че образите, виденията имат символично значение и за да разберем съня трябва да преведем символичният му език на езика на нашето мислене в будно състояние. Така например, ако се сънува - голота, тълкуватели на сънища превеждат в болест, горяща къща – смърт, бистра вода – сълзи, тъга, диви животни – врагове и т.н. Удивително е, че сънуващият борави със символите в съня си, без да има знание за тях в будно състояние. Според Фройд най-вероятно, познанието на символиката е в подсъзнанието. Това са несъзнавани знания за сравнение на различни обекти и отношения, залегнали дълбоко в колективната психика, еднакви при различните народи и езици.
Според езотериците сънищата са преживявания на човешката душа. Пътуване на душата в подсъзнанието. Когато човек сънува, в леглото остава неговото физическо и етерно тяло, но астралното тяло – душата се рее, пътешества някъде, като запазва връзката си с физическото тяло, което обяснява възприемането на процесите в подсъзнанието в образи.
Според Шри Оробиндо трябва да разширим своето будно съзнание за да можем успешно да слезем в подсъзнанието. Ако сме несъзнателни в будният си живот, сме изобщо несъзнателни и няма да можем да разберем посланията идващи от сънищата. Нещо по-вече - сънят ще бъде същинска тежест. Връзката между разширеното будно съзнание и подсъзнанието той изразява така: „ Човек не би могъл да слезе по ниско(в подсъзнанието) от точката, до която се е качил(разширил съзнанието си) – тъй като силата необходима, за да слезем, е същата, която е потребна за да се качим. Ако за нещастие слезем по-ниско, отколкото позволява капацитетът ни за височина, автоматично ще ни сполети нещастие, лудост.”
Наша основна задача е разширяване на съзнанието и именно животът във физическия свят е работното място за това. Тогава сънят ще бъде ясен, точен, управляем, полезен.
Шри Оробиндо определя три вида сънища.
1/ Обикновени сънища, малко грубо наричани животински. Те са в резултат на външни и вътрешни дразнители, както и на липсата на способност за правилно възприемане на подсъзнателното ниво. Подсъзнанието ни изпраща хаотични образи - фантастични комбинации от спомени, впечатления, преживявания, ситуации… При тези сънища, страсти, които мислим за чужди, желания, жажда за удоволствия, омраза, гняв, отмъщение,… бушуват на воля.
2/ Сън-преживяване отличава се от обикновените сънища по своята особена яснота и интензивност. Оставят дълбоко впечатление, жив спомен. При събуждане оставаме с усещането, че сме изживели всичко, защото сцените са дори по-реални от физическите. Тези сънища са изпълнени със знаци, които предупреждават за едно или друго събитие. Ако сме съзнателни ще имаме такива сънища – преживяване и ще сме в състояние правилно да ги разчетем.
3/ Активен сън. Изисква разширено съзнание, което дава възможност за интегриране на психиката. (пълната, цялостна психика е силна).
Сънят е активен, защото в този сън ние не сме свидетели на събитията, ние създаваме събития. Нека да вземем един пример: Лицето „Х” сънува, че е на пикник на зелена поляна с приятелката си. Изкача змия и се увива около врата на приятелката му. На свой ред той се опитва да й помогне, но уплахата му надделява и се събужда.
След време, „Х” научава, че приятелката му има проблеми с гърлото, които могат да се окажат сериозни.
Теорията за активният сън допуска, че чрез интегрирана психика и активно действие в съня могат да бъдат повлияни предстоящи събития в живота. В случая, ако в съня си „Х” беше прогонил змията, приятелката му нямаше да има здравословни проблеми, или те щяха да бъдат незначителни.
Съществуват примери, когато катастрофи или други нещастия са били избегнати „по чудо”, защото са били победени предишната нощ в съня на някой със силна, интегрирана психика.
Накрая да отбележим, че пророчески могат да бъдат и обикновените сънища. Те могат да ни предскажат бъдещо събитие буквално или чрез символния език.
В очакване на темата на Михаил Хинев, разгледана в клуб мисъл на 01.06., ви предлагам да помислим за същността на сънищата.
Ето някой мисли върху тази изключително интересна тема:
Човешката психика има две страни – осъзната и неосъзната. Осъзнатата, това е индивидуалното, личностно съзнание на човека, а неосъзнатата – подсъзнанието, тъмната страна на психиката.
Индивидуалното будно съзнание можем да дефинираме като способност на човешкия организъм да възприема и интерпретира информация постъпваща от материалния свят и от универсалното поле, както и да реагира на нея. В живота, нашето съзнание е свързано с битието, с личните ни проблеми, желания, страхове, със стремежа за оцеляване… То е прекалено лично, откъснато от Божественото ни АЗ. То е его-съзнание.
Да отбележим и това, че всяка конкретната епоха, социалната система определя норми, нрави, култура, създава ограничения, манипулира, в резултат на което се създава за общността едно общо, колективно съзнание, което влияе на индивидуалните мисли, поведение, преживявания, т.е. на индивидуалното съзнание.
Другият аспект на психиката - подсъзнанието, наричано още несъзнавано, е психическо съдържание, което индивидът не съзнава.
Тъй като, в голямата си част сънищата са продукт на подсъзнанието, ще се спрем малко по-подробно на него.
Човешкото подсъзнание се състои от два пласта. Ще цитираме Юнг: „Един по-вече или по-малко повърхностен слой от несъзнаваното е личностен. Аз го наричам лично несъзнавано. Но това лично несъзнавано лежи върху един по-долен пласт, който не се дължи на личния опит, а е вроден. По-дълбокият слой аз наричам колективно несъзнавано. За разлика от личностната психика, колективното несъзнавано притежава съдържание и форми на поведение които са по-вече или по-малко еднакви навсякъде и за всички индивиди. С други думи, колективното несъзнавано е еднакво за всички хора и представлява общ психичен субстрат от свръх личностно естество присъстващ във всеки от нас….
Съдържанията на личното несъзнавано са главно тъй наречените емоционално оцветени комплекси, съставящи личната, частна страна на психичния живот. От своя страна, съдържанията на колективното несъзнавано са извести като архетипове”.
Следователно, личностното подсъзнание на един индивид това са мисли, желания, рефлекси…всичко, което не може да премине през социалния филтър на забрани както и всички аспекти на личността, които индивидът не иска да притежава и ги отхвърля. Всичко това остава в подсъзнанието. Тук са също и спомените от минали съществувания на човека.
Съдържанието на следващия пласт(колективното несъзнавано) е еволюционното минало на човечеството, планетата. Всички сили които са ръководили издигането ни в материята са гравирани в подсъзнанието ни и продължават да живеят и да ни въздействат. Вродени агресивни нагони, импулси, понякога доста древни, животински, плашещи и страдащи рефлекси, силите на болестите, страховете от разлагането и смъртта, омразата, гневът… всичко това живее у нас от древни времена.
Няколко думи за архетипите на Юнг. Карл Юнг казва: „Архетиповете са несъзнавани образи на самите инстинкти… и нямат нищо общо с разума. От незапомнени времена тези колективни представи са били част от картината на света.. Има толкова архетипове, колкото типични ситуации има в живота. Безкрайното повторение е запечатало тези преживявания в конструкцията на психиката…”
Според Юнг някой архетипни фигури притежават известна автономност, и при хора с предразположение към психоза могат да избягат напълно от контрола на съзнанието и да станат независими, причинявайки явления на обладаност. В заключение, имайки предвид енергийният характер на човешката психика, можем да направим смелото допускане, че архетиповете са мощни реално съществуващи психо – енергийни субстанции.
Контакти с подсъзнанието си човек постига в сънищата, фантазиите, виденията, при хипноза, при автоматизираните действия, стресови ситуации…
От гледна точка на психологията, сънят е състояние характеризиращо се със загуба на ориентация във времето, пространството и по отношение на собствената личност.
Чрез уредът електроенцефалограф, който може да отчита и записва мозъчната активност, са установени разлики в честотата и амплитудата на биоелектричните вълни в будно състояние и в състояние на сън.
Будното състояние е известно като бета ритъм, бета ниво.
Сънят има три основни фази(нива):
- алфа ниво Отпуснато, сънливо състояние, дрямка. Сетивността е още на високо ниво, човек осъзнава състоянието си, приема и реагира на околната среда.
Алфа дълбоко ниво – състоянието преди заспиване и непосредствено след събуждане сутрин.
- тета ниво Изключено е каквото и да е съзнателно възприемане на околната среда. В електроенцефалограмата се появяват високо амплитудни вълни.
-делта ниво Мозъкът е изключил напълно сетивата, но е активирал в същото време своята мисловна дейност. Учестеното дишане, учестен ритъм на сърцето, скокообразни очни движения, високо амплитудните вълни и др. говорят за повишена мозъчна активност. До 25% от съня на възрастните е в тази фаза(3 - 4 пъти до 25 мин. на нощ)
Тази невронна активност в делта ниво най-вероятно се дължи на сънуването, защото това е фазата свързана със сънищата.
Според речникът по психология от 1989г., сънуването е психофизиологично състояние с особена умствена активност, а сънищата - неподредено, хаотично отражение на преживяното.
Психолозите определят сънищата като резултат от външни и вътрешни дразнители.
1. Външни дразнители – звукови, топлинни и др. Примерно при алармен звън може да сънуваме някаква екстремна ситуация, като пожар, нападение…
2. Вътрешни дразнители
- Органични – болка, заболяване на орган може да е причина за различно съдържание на сънищата, включително - кошмари.
- Психични – преживяна голяма радост, мъка, чувство за вина, различните желания… дават силен отпечатък върху сънищата.
Фройд смята ролята на дразнителите за основна при сънуването, но счита, че те могат да бъдат само подтик към съня. В действителност сънят не отразява дразнителя, а го преработва, замества го с нещо друго. Така че с различните дразнители не може да бъде обяснена същността на сънищата.
В повечето случаи сънищата са объркани, странни от гледна точка на будния живот. Според Фройд, радостни или тревожни мисли и желания от деня, които той нарича „остатъци от деня”, по странен начин се комбинират с преживяното и забравено от миналото на индивида, както и с информация от още по-далечно минало в подсъзнанието.
Сънищата са изопачени, неразбираеми и поради цензурата, въвеждана в съня от сънуващия, както и от символиката – основна характеристика на съня.
Какво е цензура на съня? Душата навлязла в подсъзнанието е освободена от всякакви окови. Жаждата за удоволствие или отмъщение избира обектите си без задръжки, като най-много предпочита забранените. Пример: в съня си лицето „Х” решава да сложи отрова в питието на собствения си брат. Но той не го прави - или се събужда, или кулминационният момент просто липсва, изтрит е от съня. Това е цензурата, която изпуска, видоизменя, прегрупира мисли, ситуации в съня. Тя се налага от изцяло осъдителни, скандални мисли и действия, наложили се дълбоко в колективната психика на хората.
Символика в съня. Странността на съня идва и от факта, че образите, виденията имат символично значение и за да разберем съня трябва да преведем символичният му език на езика на нашето мислене в будно състояние. Така например, ако се сънува - голота, тълкуватели на сънища превеждат в болест, горяща къща – смърт, бистра вода – сълзи, тъга, диви животни – врагове и т.н. Удивително е, че сънуващият борави със символите в съня си, без да има знание за тях в будно състояние. Според Фройд най-вероятно, познанието на символиката е в подсъзнанието. Това са несъзнавани знания за сравнение на различни обекти и отношения, залегнали дълбоко в колективната психика, еднакви при различните народи и езици.
Според езотериците сънищата са преживявания на човешката душа. Пътуване на душата в подсъзнанието. Когато човек сънува, в леглото остава неговото физическо и етерно тяло, но астралното тяло – душата се рее, пътешества някъде, като запазва връзката си с физическото тяло, което обяснява възприемането на процесите в подсъзнанието в образи.
Според Шри Оробиндо трябва да разширим своето будно съзнание за да можем успешно да слезем в подсъзнанието. Ако сме несъзнателни в будният си живот, сме изобщо несъзнателни и няма да можем да разберем посланията идващи от сънищата. Нещо по-вече - сънят ще бъде същинска тежест. Връзката между разширеното будно съзнание и подсъзнанието той изразява така: „ Човек не би могъл да слезе по ниско(в подсъзнанието) от точката, до която се е качил(разширил съзнанието си) – тъй като силата необходима, за да слезем, е същата, която е потребна за да се качим. Ако за нещастие слезем по-ниско, отколкото позволява капацитетът ни за височина, автоматично ще ни сполети нещастие, лудост.”
Наша основна задача е разширяване на съзнанието и именно животът във физическия свят е работното място за това. Тогава сънят ще бъде ясен, точен, управляем, полезен.
Шри Оробиндо определя три вида сънища.
1/ Обикновени сънища, малко грубо наричани животински. Те са в резултат на външни и вътрешни дразнители, както и на липсата на способност за правилно възприемане на подсъзнателното ниво. Подсъзнанието ни изпраща хаотични образи - фантастични комбинации от спомени, впечатления, преживявания, ситуации… При тези сънища, страсти, които мислим за чужди, желания, жажда за удоволствия, омраза, гняв, отмъщение,… бушуват на воля.
2/ Сън-преживяване отличава се от обикновените сънища по своята особена яснота и интензивност. Оставят дълбоко впечатление, жив спомен. При събуждане оставаме с усещането, че сме изживели всичко, защото сцените са дори по-реални от физическите. Тези сънища са изпълнени със знаци, които предупреждават за едно или друго събитие. Ако сме съзнателни ще имаме такива сънища – преживяване и ще сме в състояние правилно да ги разчетем.
3/ Активен сън. Изисква разширено съзнание, което дава възможност за интегриране на психиката. (пълната, цялостна психика е силна).
Сънят е активен, защото в този сън ние не сме свидетели на събитията, ние създаваме събития. Нека да вземем един пример: Лицето „Х” сънува, че е на пикник на зелена поляна с приятелката си. Изкача змия и се увива около врата на приятелката му. На свой ред той се опитва да й помогне, но уплахата му надделява и се събужда.
След време, „Х” научава, че приятелката му има проблеми с гърлото, които могат да се окажат сериозни.
Теорията за активният сън допуска, че чрез интегрирана психика и активно действие в съня могат да бъдат повлияни предстоящи събития в живота. В случая, ако в съня си „Х” беше прогонил змията, приятелката му нямаше да има здравословни проблеми, или те щяха да бъдат незначителни.
Съществуват примери, когато катастрофи или други нещастия са били избегнати „по чудо”, защото са били победени предишната нощ в съня на някой със силна, интегрирана психика.
Накрая да отбележим, че пророчески могат да бъдат и обикновените сънища. Те могат да ни предскажат бъдещо събитие буквално или чрез символния език.
Трудни за обяснение са случаите на предсказание чрез сън на стихийно бедствие - земетресение, ураган, наводнение…или на война, масово нещастие… Такива сънища могат да имат хора със екстрасензорни качества. В сънищата си те навлизат дълбоко в подсъзнанието. И ако съзнанието им е разширено, успяват правилно да разчетат знаците както за миналото, така и за бъдещето.
от Снежина Димитрова
Няма коментари:
Публикуване на коментар