влияние на мисълта върху материята

Съществуват много сведения за хора, които със силата на мисълта си са премествали предмети, свирили са на музикални инструменти без да ги докосват или по някакъв друг начин волево са въздействали върху материални обекти. Такива хора винаги са били обект на интерес и изследване. Макар в експериментите често да участват учени, много малка част от тези изследвания се приемат за научно издържани. За да наречем един експеримент научен е необходимо, той да може да бъде възпроизведен и от други хора на друго място. Друга важна характеристика на научното изследване е условията на експеримента да са подходящо подбрани и учения да има контрол над тях. Става ясно защо изследването на хора с паранормални способности трудно може да се реализира с научни методи – обикновено тези хора-феномени са на разположение само на един екип от изследователи, а и самите изследователи не винаги имат пълен контрол върху условията, поради неразбирането на случващото се. Така че, експеримента нито може да се възпроизведе на друго място от други учени, нито е ясно дали са елиминирани всички скрити въздействия. Въпреки трудностите хората продължават да търсят научни начини за изследването на способността на мисълта да въздейства върху материята. Във филма който ще гледаме, наред с друго, се разглежда един такъв начин – чрез генератори на случайни числа. Генератор на случайни числа е всяко изчислително или физическо устройство, което може да генерира поредица от числа или символи, в която липсва каквато и да е зависимост. Такива генератори са хвърлянето на зарове или монета, рулетките в казината и т.н. Повечето езици за програмиране притежават алгоритми за генериране на случайни числа. Всъщност те генерират псевдослучайни числа, но за нашите цели можем да ги приемем за случайни. Чрез такива компютърни генератори на случайни числа може да се имитират милиони хвърляния на една монета за съвсем кратко време. Теорията на вероятностите много точно предсказва какъв ще е резултата при огромен брой хвърляния на монетата – 50% „ези” и 50% „тора”, като точността расте с увеличаване броя на хвърлянията. Накратко казано, чрез компютърни генератори на случайни числа можем да създадем процес, който когато и да бъде стартиран винаги ще дава един и същ резултат с контролирани отклонения. Това дава възможност да се изследват способностите на човешката мисъл. Ако човек стоящ до компютърния генератор чрез силата на мисълта си успее многократно да предизвика различен от очаквания резултат (например 70% „ези” и 30% „тора”), то вече можем да говорим за паранормално събитие. По същия начин можем да изследваме силата на мисловното въздействие на група от хора или дори на цялото човечество. С такъв проект се е заел д-р Роджър Нелсън от Принстънския университет. Идеята е да са разположат на различни места по земното кълбо компютърни генератори на случайни числа и да се наблюдава как се променя тяхната работа в моменти на общи за човечеството преживявания като катаклизми или събития от световно значение. За резултатите от този проект може да научите от неговата уеб страница: http://noosphere.princeton.edu и от филма, който сега ще гледаме.

Филмът е 3-та серия от поредицата „Петото измерение”. Останалите серии от поредицата можете да намерите в www.kolibka.com

Линк към филма: http://treasure.kolibka.com/array2/nikra/Dokumentalni/5th%20Dimension%20-%20Secrets%20Of%20The%20Supernatural/aaf-5th.dimension.mind.over.matter.avi

Линк към българските субтитри: http://kolibka.com/bg_sub/aaf-5th.dimension.mind.over.matter.kolibka.rar

След прожекцията на филма ще опитаме да въздействаме с мисълта си върху компютърен генератор на случайни числа, който съм донесъл със себе си.

 

 

Ваньо Янков

Енергия на водата (Виктор Шауберг 1885 -1958)

Когато говорим за енергия от водата, първо трябва да споменем, как общуваме с природата, как използваме нейните ресурси.

Днес човечеството изнасилва природата, ограбва я, руши нейната структура, води безогледна война с нея, бори се с нея и всичко за да обогати една шепа хора, не зная дали са хора или същества приели човешки облик дошли от някъде си където вече са унищожили собственият си дом. Геофашизъм и религия на парите в максималната и форма.

Управлението на водоизточниците по техноакадемични способи се явяват разрушителни във всяка сфера и е единствената причина за икономическия спад, ръст на социалните нужди и постоянно нарастване на политическия  безпорядък.

Всички машини, технически и технологични средства, създадени в нашето време, противоречат на законите за опазване на природата. Човечеството може да се извиси и управлява природата само ако се научи да се подчинява на природните изисквания. Но затова е необходимо да променим своето съзнание и знание. В Китай има поверието, че правата линия води до Дракона и затова при тях дори покривите на къщите са извити . При нас приемайки Евклидовата геометрия всичко се свежда до линейното мислене (така нареченото логично, правоъгълното) мислене, изключващо интуицията ни,  водещо до нарушаването на природата и до нарушение на глобалната еволюция на живота, срив в менталните, моралните и духовните ни ценности.

Замаскираният банкрут във физиката показа истинското лице на манипулирането ни от шепа добре платени “учени и академици”. С пълния провал на Теорията на Относителността градена върху “неуспешният опит в търсене на Вакуума от братята Морли -Майкелсон” от измислената константна теория за граничната скорост на светлината и от преписаните формули на Лоренц и Минковски всичко се срути и защо, защото не трябваше човечеството да познава истината в лицето на Ефира т.е Физическият Вакуум имащ строеж и структура с необясними за нас свойства. Натрапиха ни успешно една икона на материализма, за да прикрият истината за живота ни, Айнщайн бе всьо и все.

Отговорността на учения създаващ и направляващ науката е огромна, можеше ли Исак Нютон вместо да търси закона на падащата ябълка върху главата му, да търси как е израснала тази ябълка, по какви закони тя съществува.

Според Гьоте: движещите сили в природата са поляризация и интензификация, и който проумее тези процеси, може да ги подчини на себе си. Във вечно сменяща се природа няма фактически абсолютни закони, има само ритмично взаимодействие на енергиите, което определя съдбата на всичко съществуващо. Установи се, че математическите изрази в квантовата електродинамика са неверни според един от създателите им Дирак и  вече се предлага нелинейна електродинамика с тензорни потенциали.

Оказа се, че Ефирът т.е. Вакуума съвсем не е празно пространство, а е източник на безкрайна за нашето разбиране енергия вследствие на Торсионните полета.

Природата винаги действа по-най рационалният начин в процесите си, тя действа чрез резонансните процеси, които дори изменят познатите ни закони.

До сега ви говорих за всичко, което са ни учили т.е. лъгали, а сега ще говоря за една личност, открила истини живееща и наблюдаваща природните процеси в естествената им среда -  гората.

Виктор Шауберг (1885 -1958г.) – потомствен лесничей, отказал висше образование но получил такова от природата. Вглеждайки се в ручеите, реките и водопадите открива как пъстървата се изкачва по водната стена на водопадите десетки дори стотици метра. Открива закона по който става това, закона за центростремителните сили. Човечеството постоянно внасяйки законите на центробежните сили, получава енергия на разпада, на повишаване на температурата, разрушаване на кристалната структура на водата и в крайна сметка на взрива.

Всички велики изобретатели добиващи енергия от нищото т.е. Вакуума, като турбина на Арсениев, турбината на Никола Тесла, топлинният генератор на акад. Потапов и Виктор Шауберг са ползвали  вихровите устройства.

 

Какво е нужно за получаване на вихров процес: Топлина от околната среда, първоначално Развъртане на масата (това може да стане дори в затворен съд, от една магистрала с движещи се коли или от релефа на областта) и Влажен въздух.
Вихровият процес изтласква в началото  въздушната маса в периферията вследствие центробежните сили, това увеличава обема и намалява налягането в централната част “Хобота на Смерча” Вследствие на по-голямата скорост на горният слой се създава меридианен поток издигащ се в централната част на хобота. Попадайки надолу течността или газа, попада ту в област на нагнетяване ту в област на разреждане (колебателен  процес) Според закона на Бойл-Мариот – при сгъстяване  газа се нагрява а при разреждане охлажда. Следователно от намаляване на налягането в център на потока, намалява и външният диаметър. В съответствие на закона за постоянство на момента следва увеличение на скоростта и налягането в центъра се намалява още повече. Протича лавинообразен процес, намалява се диаметъра на вихъра и се увеличава скоростта. Ако първоначално диаметъра – Д е 1000м а в края 10 м.То скоростта V нараства 100 пъти а енергията нараства – Е- 10000 пъти. Ако скоростта V начално е 1м/с то в края V=100 м/с т.е. ураган.

Оказва се, че никакви термодинамични закони не са нарушени. Вихъра не е безконечен но споменах, че има колебателен процес, който може да влезе в резонанс. Освен това вихърът създава йонизация с ел.потенциал (+) в центъра и (-) по периферията. В “Окото на торнадото” напрегнатостта достига до милиони волтове разреждащи се във вид на мълнии. Торнадото в случая се явява  електростатична машина с най-проста конструкция и е грехота да не се използва за добиване на Енергия.

Такава конструкция имитираща този процес създава  Виктор Шаубергер. за получаване на безплатна ел. енергия

След развъртане на въртящия се диск (Фиг. 3), породените центробежни сили повишават налягането върху стените водещо до разреждане в централната част. По-голямата скорост на горния слой създава меридианен поток спускащ се по стените надолуи издигащ се в централната част, като “хоботът на смерча” и завърта диска  на генератора. Охладения влажен въздух се насочва от центробежните сили към топлообменника Заобикалящата топлообменика среда се явява среда с излишък от енергия. Топлообменникът се нагрява от нея и тази топлина постъпва вътре в устройството, превръща се във въртене “Само поддържащ се водовъртеж” от влажния въздух в устройството. Но този процес след като е колебателен може да се вкара в резонанс т.е. рязко увеличаване на амплитудата при минимална постъпваща енергия. Стабилизиране на процеса става като се намали зависимостта между амплитудата и влияещите параметри.

Ето и действащият  генератор на Шаубергер с коефициент на КПД 900% . Немският  Патент № 145141  издаден на 10.04.1936 год.  

Думата “Ефир, Физически Вакуум” т.е. пустота имат не само физически но и социален смисъл.

      

 Крайно време е под натиска на обществото на всички народи да се отворят стоманените сейфове на корпорациите и публикуват скритите патенти на гениалните изобретатели като Никола Тесла, Томас Браун, швейцареца Паул Бауман разработил генератора “Тестатика”, Виктор Шаубергер, барон Карл фон Райхенбах и много други откриватели , които биха направили човечеството да живее щастливо съобразявайки се с природните закони.

 инж. д-р. М. Съкъджиян

        

Свами Рама – съвременният йога

Експозе на темата от 6 март

Съвременната цивилизация направи възможно познанието на йога и нейното разпространение по целия свят. Велик йогин, дорпринесъл за това е Свами Рама. През целият живот, изпълнен с творчество и любов към хората, той се е стремял да посочи силата на вътрешния живот като единствено средство за навлизане в безкрайния резервоар на Съзнанието, средство за  постигане на творческа сила, радост и покой.

„Няма нищо по-тайнствено от самия живот и няма покой без проникването в това тайнство. Тайнството е дълбоко заложено в потока на живота. Вечното познание не е във външния свят, а в центъра на Съзнанието”

Свами Рама (1925 – 1996) от малък е отгледан от велик бенгалски йога, светец живеещ в подножието на Хималаите. На младини практикува редица дисциплини от йога в хималайски манастири при множество духовни водачи, включително Махатма Ганди, Шри Ауробиндо, Рабиндранат Тагор. Основната повеля на образованието била първо познай собственото си съкровено битие. Получава висше образование в Бангалор, Праяга, Варанаси и Оксфорт – Англия. На 24 години става Шанкарачаря - титла давана на значими учители в индуизма, най-висшият духовен сан в Индия. През 1952г. напуска престижния си пост и се завръща в Хималаите, където задълбочава йога практиките. Свами Рама изучава задълбочено западна философия и психология. Завършва хомеопатия. Работи като медицински консултант в Лондон и в парапсихическите изследвания в Москва. Основава ашрам в Дарбханга, Индия.

От 1969г. Свами Рама работи в САЩ като консултант в изследователски проект изучаващ връзките между съзнателният контрол и рефлексните действия. Участва в експерименти които помагат за коренна промяна в научната мисъл относно връзките между тялото и ума. Изумява учените, като при лабораторни условия демонстрира съвършен съзнателен контрол над автономните физически реакции и умствените функции – нещо, смятано до този момент за невъзможно.

Свами Рама основава Хималайски международен институт по йогиска наука и философия. Основава и международно болнично сдружение в Индия и редица духовни центрове по целия свят.

В своето литературно творчество той призовава завръщане към основополагащите ценности на човечеството, формулирани от мъдреците основали световните философии и религии. Чрез съчетаването на тези ценности с прозренията на науката може да се създаде едно по-просветено общество, осъзнало вътрешна си истина и сила.

Издадени у нас книги на Свами Рама са: „Живот сред хималайските учители”, „Наука за дишането-практическо ръководство”, „Царският път-уроци по йога”, „Медитация”, „Пътят на огъня и светлината”, „Духовност”.

Тодор Величков

 

Барон Карл фон Райхенбах (1788-1869 год.) – откривател на енергията „ОД”

        Сбирката на клуб „Мисъл” по изключение бе проведена на 16.02. Тези читатели на блога за които представеното резюме   е недостатъчно могат да получат цялата тема на адрес: msakadjian@hotmail.com

       Цяла глава от историята на забравената  наука е свързана с един от най-великите учени на всички времена, чиито изследвания вър­ху свързаните с живота основни енергии са първостепенни в област­та на сериозната наука. Името му е забравено и се подминава, но въпреки това животът и делото на барон Карл фон Райхенбах си остава уникално. Той е една истинска научна легенда, титан, който винаги ще ни напомня, че светът е далеч по-прекрасен от оно­ва, което се мъчат, да ни убедят всички онези, които изкривяват възприятията ни и ни заблуждават скривайки научните му постижения.

         Роден през 1788 г. в Щутгарт, кралство Вюртемберг  Карл фон Райхенбах се утвърждава като забележителна лич­ност и един от най видните учени за времето си. Доктор по естествени науки и теология, ентусиазиран учен в областта на химията, геологията, металургията и метеороло­гията. След като постепенно се утвърждава като водещ промишлен инже­нер, той започва да строи металургичните заводи,  химически заводи, стоманолеярни и доменни пещи. Става баснословно богат.   Славата и репутацията му на индустриалец и учен из­следовател се разнася из цяла Европа. С две думи, превръща  се във водещ авторитет в науката, при това с легендарна слава.      

   След като извършва чудеса в областта на промишлеността, страст­та му към неизвестното го кара да се обърне към други облас­ти, в които изследванията му достигат невъобразими дълбини. Райхенбах открива нов тип лъчиста енергия, която напълно преобръща пред­ставата за света както у самия него, така и у онези, които с нетър­пение очакват поредната му публикация. Той  твърди, че природата е изпълнена с тайнствена светлинна енергия, от която черпи жизнените си сили. С това велико откри­тие започва спорният период от живота на Райхенбах - периодът, в който баронът се осмелява да се изправи срещу академичните пред­разсъдъци.  

     Научната любознателност става причина барон фон Райхенбах да се заеме със сериозно изучаване на една група болести, носеща наименованието „неврастении". Може би той е първият, насочил вниманието си към т. нар. „психо-соматични" заболявания. Сомнамбулизмът, нощните схващания, кошмарите и хистерията са до голяма степен непонятни страдания.  По всичко изглеждало, че към тях били предразположени само определена група „чувствителни" или „нервни" индивиди.   Но зад външното проявление на тези необичайни заболявания Райхенбах заподозрява съществува­нето на нещо неистина необичайно. Той разбрал, че цялата психична нагласа на свръхчувствителните хора, имащи нещастието да са болни от сомнамбулизъм, по някакъв начин се влияе от сила, която би следвало да се търси във външния свят. Щом като минаващата ръка може да доне­се облекчение, тогава за състоянието им би могла да е отговорна загадъчна „преминаваща над тях енергия". Коренът и причината за всички емоционални неразположения би следвало да бъде някаква външна сила, лъчение или течение, играеща при свръхчувствителните хора ролята на алерген.  Какво представлявала тази фундаментална „окултна" енергия? Електричество? Магнетизъм? Или животински магнетизъм? А може би комбинация от познати ни сили   или пък нещо коренно различно?     

  Чрез редица експерименти Райхенбах открил връзка между лунната светлина и сомнамбулизма.  Повечето от колегите му  започнали да се подигра­ват на тази изключително проста и очевидно обременена със суеве­рия хипотеза.  Връзката между умственото заболяване и лунните фази просто не можело да се възприеме сериозно. Райхенбах не изгубил кураж и не се отклонил от възп­риетия курс. Той провел проста серия тестове. В изолирана от светлина стая пускал тесен лъч лунна светлина върху определени части от лицето, ръцете и дланите на пациента. Първото усещане, за което споменавали пациентите, било за неприятно затопляне и безпокойство, което изпълвало цялото им същество. Обхващала ги клаустрофобия и ставали неспокойни. А това бил първият симптом на сомнамбулизма. При по-дълго излагане на лъча постепенно започвали схващания­та и неприятните мускулни спазми, обхващащи цялото им тяло. Баронът с изумление открил, че при прекъсване на лунния лъч ефек­тът продължава. Пациентите оставали в състояние на възбуда дори и да са били изложени на лъча в продължение само на една-две минути! И макар, че ефектът постепенно изчезвал, той бил достатъ­чен, за да се изкаже хипотезата за евентуална алергична реакция. Изумително! Значи действително става въпрос за всепроникваща и непозната сила, съдържаща се в самата лунна светлина.. Освен болезнените ефекти, Фон Райхенбах забелязал, че пациентите били силно привлечени от лунната светлина. Може би алергичната реакция към лунната светлина у тези странни свръхчувствителни хора се дължала на факта, че спектърът й съдържа някои елементарни драз­нители. Това предположение лесно можело да се провери. Баронът поставил голяма стъклена призма пред лунния лъч и го разложил на дъга. Лунният спектър съдържал цветовете, действащи като драз­нител на сомнамбулите. Червената лунна светлина предизвиквала усещането за затопляне, а зелената - мускулните спазми! По-дъл­готрайното излагане на лунна светлина водело до частична пара­лиза и присъщата загуба на съзнание. 
         Райхенбах разработил апаратура за по-точни наблюдения. Разположил ня­колко големи метални плочи на обърнати към луната прозорци и изградил апарат, на който трябвало да бъдат изложени пациентите му. По време на експериментите пациентите държали дебели про­водници, свързани с плочите на прозореца. Той  установил, че ефектът е най-силен, когато плочите били изцяло изложени на лунна светлина. Достатъчно било само да доб­лижи проводника на няколко крачки от пациента, за да предизвика силни мускулни спазми. Повече от ясно било, че от проводника се излъчва някаква непозната досега енергия! Можел да измери и разли­ката в чувствителността на пациентите си. Онези, които реагирали при най-голямо разстояние, били „свръхчувствителни", а онези, при които за предизвикването на реакция бил необходим физически допир - „най-ниско чувствителни". Прекият контакт с проводника неизменно водел до най-силните, болезнени и дълготрайни реакции. Минута докосване често водела до спазми, продължаващи цял час. Какво било това  нещо в лунна­та светлина, което да доведе до подобни силни мускулни спазми у свръхчувствителните пациенти? И как лунната светлина преминава през металната плоча? Очевидно в телата влизала не светлината, а нещо друго. Лунната светлина предизвиквала някакъв нов вид проводимост на метала, която влизала във връзка с пациента и предизвиквала симптомите на сомнамбулизма!  

    Баронът опитал да измери електрическия заряд на проводници­те. И най-чувствителните електроскопи не показали никакви отк­лонения. Следователно, не ставало въпрос за проява на електростатика, която просто била пропусната от учените от XVII в. По същия начин и стрелките на най-чувствителните компаси не се отклонява­ли от въздействието на мистериозния ток. Следователно енергията не била магнитна по природа. Тогава? Очевидно било, че става въпрос за друг вид енергия, която била излъчвана от луната и лунната свет­лина просто служела за неин проводник. Възможно ли е и други небес­ни тела да предизвикват същите ефекти?

     Райхенбах провел аналогични опити със слънчева светлина.    Открил, че слънчевата светлина също притежава специфични спектрални компоненти. Неприятната и дразнеща „жега" се проявявала в червения спектър и проявявала „зловещо клаустрофобично" усещане, но не и мускулни спазми. Живителната сила била открита във виолетовия спектър. Паци­ентите се чувствали изпълнени с повече сили и жизненост, когато докосвали проводник, изложен на виолетова светлина. Той стига до заключението:

   Тази тайствена енергия не е светлина, но се пренася чрез светлинните лъчи. Интересен парадокс!  Енергията предизвиква определени усещания при физичес­ки контакт. Способна е да бъде абсорбирана и да премина­ва през метални проводници. Не е нито електрическа, нито магнитна. Тя се излъчва в пространството, когато се разреди в края на проводника. След кратко излагане на въздействие­то й, материята е в състояние да я задържа за продължителни пери­оди. Тя може да се отразява в огледала.

    Чувствителните хора можели да усетят въздействието на лунната и слънчевата светлина дори през стени и тавани! Непрекъснатите и повтаряни отново и отново експерименти на барона показали, че мистериозните токове се спират от вълнени дрехи - колкото по-дебели, толкова по-добре. Значи вече било въз­можно да се помогне на страдащите от сомнамбулизъм!

    Райхенбах нарекъл тази фундамен­тална  енергия „одическа", „оде", „од".

    Отразеният червен и инфрачервен спектър винаги предизвиквали неприятни реакции, докато виолетовият и ултравиолетовият спек­тър се свързвали с усещането за хлад и удоволствие. Следователно, възможно било да се разделят отделните видове потоци „Од” и да се използват живителните им сили. По-късно неколцина изобретате­ли разработили други средства за избиране и настройка на тези енер­гии, с което поставили началото на науката радионика.

    Станало ясно, че „од” насища материята подобно на течност и се разпространява на нещо като потоци. Наситените обекти „излива­ли" излишните токове. Стоманата и определени обеми вода достига­ли максималния си заряд „од” за около 10 минути и повече. Енергия­та осезаемо преминавала през електрически изолатори като копри­на, памук, дълги стъклени пръчки, дърво и гумени ленти. Интере­сен е и начинът, по който енергията „изпълвала" материята и се за­пазвала в нея няколко минути след като връзката се прекъсне. В ня­кои материали тя оставала до един час, преди да изтече напълно!  „Од”  прониквала и в тъканите на човешкото тяло.  

    Барон Фон Райхенбах измерил „трайността" на заредената с Од вода. Тя оставала активна дори когато бивала разпределена в някол­ко чаши. 

    Неотдавна д-р Бърил Пейн повтори тези експерименти и достиг­на до същите резултати. Налице бяха невероятни разлики между водните образци, изложени на светлина от различни небесни тела. Използваното от него устройство представлявало дълга 1,80 м тръба (с диаметър 13 см), монтирана на триножник за телескоп. С помощ­та на различни оптични приспособления светлината от различни небесни тела била насочена към водните образци. Петнадесет мину­ти след приемането й слънчевата вода предизвиквала здрав ободри­телен сън. Лунната вода имала силен и неприятен вкус, водещ до характерното гадене. Изложената на светлина от Венера вода имала странен „метален" привкус, предизвикващ неочаквано замайване. Водата, осветена от Юпитер, имала вкус на сяра, но пък за сметка на това учудващо бързо облекчавала някои вътрешни неразположения. Различни дру­ги планетни конфигурации имали характерни емоционални ефекти - натъжаване, плач, гняв и дезориентация - всъщност, характерни­те за една хистерия симптоми.

    В едно забележително  изказване Райхенбах  за­гатва за истинската енергия, криеща се зад астрологичните конфи­гурации:

   „Ние сме свързани с вселената с нова и непозната досега реципрочност... Следователно, звездите оказват влияние върху на­шия практичен свят, както и върху работата на не един ум."

     Заобикалящият ни свят е естествена жива система, в която „Од”  е „кръв" и „жизнена течност".

     Райхенбах се заел да разкрие тайните на Од в космоса. Си­лата на „Од” изминавала големи разстояния (50 м и повече) в лабораториите и оказвала силно въздействие в другия им край, без да се наблюда­ва видимо отслабване на мощта й. Явно „Од” не отслабвала, когато се намирала в лъчиста форма. Защо тогава да отслабва при прекосява­нето на пространства? Силата достигала Земята направо от Космоса. Това вече било доказано с лунната светлина, а след това - и със слънчевата. Но откритието, че звездната светлина също може да променя предмети по подобен начин, се оказало особено важно. Следователно тя представлявала уникален ресурс, даващ възможност за откриването на нови начини за предаване на годна за използване енергия.  

Статиите на Райхенбах върху „Од” и одическата светлина били пос­рещани с интерес от видни по онова време учени.. Описанията на хилядите наблюдения на Райхенбах, нап­равени в продължение на повече от десетилетие, съставили внуши­телен брой томове. Най-големият от тях е озаглавен „Динамиката на жизнената сила".

     Най-високопоставените европейски учени сметнали, че трудове­те на Райхенбах имат безспорна стойност. Либиг, Волер, Берцелиус, Далтън, Погендорф и други светила признали, че Райхенбах е открил нова форма на енергия, но настоявали да им се представят обективни доказателства. Райхенбах вече открил, че фокусираната с лещи светлина Од може да създаде изображение върху дагеротипни плаки и се заел да създаде фотографско доказателство за възп­риятията на пациентите. Първата „одография" била публикувана през 1861 г. - за най-голямо изумление на критично настроените акаде­мични светила.

    Учените от началото на XX век повтарят експериментите на барон Райхенбах (Дж. С. Уайт, Тесла, Льо Бон, Ейбрамс, Драун). След като възрастният барон напуска този свят, самият Фехнер публикувал трактат, представляващ своеобразен мълчалив поклон пред Райхенбах:

  „Ще си останем в този тъмен и студен свят, ако не отворим вътреш­ните си очи на духа, за да видим пламъка на природата отвътре. "

 инж. д-р М. Съкъджиян

  с. Чурен Пловдивско

   

  

      

     

2012г. и четвъртото измерение

Днес ще ви предложа една по-различна гледна точка по темата 2012 г., но преди това искам да направя допълнение към същата тема от м.февруари 2011г. относно:

1/ Датата 21.12.2012г. Датата е посочена от маите върху каменна плоча известна като Паметник 6 от древния град Тортугуеро, щат Табаско, Мексико. Мексиканският археологически институт е оповестил съществуването и на втори паметник с тази дата. Става въпрос за тухла извадена от разрушен храм в Комалкалко, Южно Мексико.

2/Предсказали ли са маите апокалипсис? Датата 21.12.2012г. показва края на големия цикъл от календара на маите (13 бактуна = 5125.36 години). След дългогодишни проучвания на археологически, етнографски, иконографски и астрономически данни, учените маянолози са установили, че датата 0.0.0.0.0(началото на цикъла) от календара на маите съответства на 11 август 3114 пр. Хр. по Григорианския календар. Съответно краят му - 13.0.0.0.0 кореспондира с датата 21 декември 2012 г. Всъщност 13.0.0.0.0 и 0.0.0.0.0 са една и съща дата. Тази дата е и началото на новия цикъл. За маите всеки цикъл е епоха на растеж, в края на която човечеството достига до следващ етап от своето развитие.

Никъде в писмените и други паметници не е показано нещо конкретно, което ще се случи през 2012г. Редица изследователи на културата на маите са на мнение, че оставеното от тях, най-вече в така наречените кодекси (Дрезденски, Мадридски и Парижки), се отнася до астрономия, математика, астрология, миналото и божественото. Общо взето, акцентът е върху миналото, а не върху бъдещето. На последната страница на Дрезденския кодекс има графично изображение, фиг.1 - крокодил, от устата на който изтича вода. Това се тълкува като предсказание за предстоящ потоп, но истината е, че няма никакво указание за коя епоха(цикъл) се отнася. На фиг.2 е показана каменната плоча от град Тортугуеро. Според изследователите надписът(отчасти изтрит) гласи: "Тринадесетият бактун ще приключи на четвъртия Ахау, трети Канкин (21 декември 2012 г.)… Слизането (пришествието) на Болон Йокте Ку - Деветимата подкрепящи богове... към ..." Срещат се различни тълкувания на текста . Болон Йокте Ку, най-вероятно е приеман от маите като бог на изменението, промените. Интерпретацията е, че в този ден той ще слезе на Земята за да подпомогне създаването на новата епоха.

3/Точна ли е датата 21.12.2012г. Можем ли да имаме съмнения по отношение на съотнасянето на двата календара – маянски и григориански? Учените за да определят това съответствие, разработили няколко алгоритъма. В един от най-популярните алгоритми се използва така наречената константа GMT. Определянето на константата станало най-вече по случили се в древността астрономически събития, документирани както от маите, така и от жителите на Стария свят. Ученият Жерардо Алдана от Калифорнийския университет в книгата си „Календари и години II: Астрономията и времето в Древността и Средновековието“ доказва, че константата GMT е неточна, поради грешно интерпретиране на едно от астрономическите събития. Ако предположението на учения е вярно, то разликата между календара на маите и григорианския календар ще е не по-малко от 60 дни(след 21.12).

                                                                              Фиг.1                                                                           

                                              

                                                                       фиг.2                                                                                                                                                          

4/Календарът на маите и нашите страхове

Случаен ли е изборът за край на цикъла - датата 21.12.2012г.? (Маите са приели края на 13 бактун за изходна точка на календара. Според нашето линейно разбиране за времето, календар е съставен отзад напред.) Антъни Ейвъни, експерт за маите и археоастроном в Колгейтския университет, Хамилтън, Ню Йорк, смята, че може би маите са имали предвид астрономическо събитие, което ще се случи около тази дата или на самата дата. Ученият казва: ”Не изключвам идеята, че астрономията е играла роля в избора на 2012 година за най-късната дата в календара".

Да вярваме ли в това? Факт е, че маите са били превъзходни астрономи. Точността с която са изчислили движението на планетите, сезоните, равноденствията е невероятна. Няколко страници от Дрезденския кодекс съдържат точни данни за Марс, Юпитер и неговите спътници, Сатурн, движенията на Луната и Меркурий. В онази далечна епоха маите са изчислили обиколката на Земята около Слънцето с разлика от съвременните изчисления две десето хилядни (според маите - 365.2420дни и 365.2422дни - сега). Техните астрономически познания и точности (при липса на съвременните технологии за наблюдение и изчисление) са една голяма загадка. От тук следва основният въпрос: Ако са имали предвид събитие в края на цикъла какво е то? Хипотезите са много: Изригване на супер вулкани, супер цунами заливащи цели континенти, земетресения, супер слънчева активност, разрушаване на магнитосферата на Земята и промяна на полюсите, сблъсък с астероид или планета, нашествие на извънземни, пандемия, гама облъчване от избухване на свръхнова звезда и др. Истината е, че тези събития са се случвали и ще се случват.  

Рационалното ни мислене ни отвежда към учените. Тяхното мнение за събития през 2012г. е умерено оптимистично. Те казват: наблюдава се повишена вулканична активност, особено в Тихи океан и прилежащите територии, съществуват опасности от земетресения и цунами… Пик на слънчева активност определят през 2013г. Сега, слънчевата с-ма, при своята обиколка около центъра на галактиката, минава през среда с по-голяма материална наситеност… В двойната звездна система WR 104( намираща се само на 8000 светлинни години от Земята) в сравнително близко бъдеще може да избухне свръхнова, което може да породи мощно гама-изригване, насочено и към Земята…и т.н.

Накрая, да погледнем и действителността в която живеем. Изпълнена е с напрежение, негативизъм. В последното десетилетие, особено в последните години, събития от най-различен характер и тяхното мултиплициране - като големи природни бедствия, световна икономическа криза, бунтове и революции в редица страни(Либия, Тунис, Египет, Сирия…), общо безпокойство на хората в целия свят, нарастващи социални, етнически и религиозни конфликти, увеличаващи се екологически проблеми - всичко това носи тревога и усещането, че времето се свива и че нещо ще се промени. Но промяната през 2012г., ако има такава, може да бъде в помощ на еволюцията на човешкия род. В тази насока е темата, която предлагам на днешната сбирка на клуба:

 

                                  2012г. и четвъртото измерение

(по книгата на Николай Коларов „Многоизмерен скок в края на времето”)

Какво ни очаква? Апокалипсис или промяна, трансформация на живота? И кога? В края на 2012г., началото на 2013г.? Други сочат средата на ХХI век и дори по-късно. Интересна идея за естеството на промяната ни дава авторът на „Многоизмерен скок в края на времето”. Ще се постарая накратко да изложа същественото.

Да започнем с идеята за реалността. Физическата реалност (реалността на нашето 3D пространство) е вид илюзия подобна на холографски образ. Под нея остава скрит един по-дълбок свят на съществуване, едно необятно и по-първично равнище на реалността от което се пораждат всички обекти и явления на нашия физически свят по приблизително същия начин по който една холографска плака поражда холограма. Това по-дълбоко равнище на реалността е наричано имплициран ред (загърнат, забулен, неявен), а физическото равнище на съществуването се определя като експлициран ред на реалността (разгърнат, проявен, открит). Така, физическата реалност е част от една безкрайна реалност.

Според теоретиците на струнната теория частиците на реалността са миниатюрни трептящи нишки. Ако може да се погледне дълбоко вътре в елементарна частица – електрон, кварк… ще се открие трептяща струна. Струнната теория математически обосновава десет пространствени измерения и едно измерение за време. Някой физици поддържат идеята, че измеренията са много по-вече от десет. Така или иначе, чрез различното равнище на вибрация на частиците е възможно тоталното обяснение на реалността. Всяка вибрация е съвкупност от честота, дължина на вълната и сила на импулса (участващата енергия). Времето също се обуславя от вибрацията. По-бързо течащото време е характерно за по-ниско равнище на вибрация и обратно. Във високочестотните измерения(светове) с високи скорости е характерно бавното или почти спрялото време. Така Бог вероятно "съществува" в безвремието, защото неговата вибрация е неуловимо висока. Честотното подреждане на вибрациите(от по-ниски към по-високи честоти) като място създава една йерархия от честоти, йерархия от светове. Или: Световете са обособени условно пространствено-времеви континиуми, съответстващи на определено равнище на енергия, скорост и честота.

Съществуват множество "същности", консенсусни общности, в различните пространствено-времеви континиуми. Те, живеят, експериментират, учат, изживяват света си.

Всеки отделен пространствено-времеви континиум може да се приеме като времева зона, ограничаваща определен вид енергия /количество и качество/, вибрираща в определен тесен диапазон от честоти. Земната реалност също така е времева зона, обемаща като съд нашите енергии и нашите честоти на проявяване. Нашият триизмерен свят - 3D е свързан основно с честоти от 0,5 до 40-50 Hz. Вибрациите на Земята, тялото и мозъка на човека са в този диапазон. Но какво ще стане ако тези вибрации се покачат между100-200Hz. Може би автоматично ще попаднем в измерение 4D и даже 5D. Промяната в честотния спектър на същностите (еволюцията към по-високи честоти) би трябвало да означава напускане на една времева зона(измерение) и придвижване към друга.

По всяка вероятност между световете съществуват "празни" честоти, които не са "населени", т.е. те са пусти. В този смисъл, за да преминем между две измерения, например от ЗD към 4D, трябва да минем през коридори проправени през пустота.

Съществува свързаност на честотите на вибрациите с характеристиките на измерението. Така нашия 3D свят съществува като реалност само в определени диапазони на светлина, звук, цвят и т.н. Всичко извън пределите на диапазоните не съществува за реалността, защото не може да бъде наблюдавано непосредствено. Слънцето например, може би съществува в едно по-висше измерение, което ние възприемаме в нашия 3D свят като светлина.

Отделните измерения, времевите зони, не са синхронизирани. В зона с по-висока честотна среда времето тече по-бавно и обратно. Тогава възможна ли е комуникация между съзнания, намиращи се в различни честоти? За това изглежда просто няма начин. Единствената възможност е: или съществата от по-високите вибрации да се опитат да наместят временно честотите си до равнището на по-ниска вибрация и свят, или съществата, обитаващи нискочестотни диапазони посредством еволюция да развият възможност за скок в по-високочестотни полета. Това са начините същества от различни нива на развитие да комуникират. В първия случай това ще се проявява като знамения, странни появявания, НЛО и т.н. Поне така ще изглежда за нашия 3D свят всеки опит на по-висши същества да установят контакт или поне да бъдат видени. Именно поради това не случайно напоследък на повечето семинари по НЛО последните се разглеждат не като материални, а като интердименсиални обекти. По всяка вероятност съществата от по-висши измерения успяват да манипулират пространствено времевия континиум на нашия 3D свят, фактически снижавайки вибрациите си, за да се "появят" и "изчезнат" после в нищото. Възможно е също съществата, наблюдаващи ни от по-високи измерения, да извършват само промяна на съзнанието ни, предизвиквайки виждане, отвличане, контакти на подсъзнателно ниво. Възможно е и съществуването на точки на сближение между измеренията (врати) където виждането и комуникацията възникват в определени случаи.

Друг начин за комуникация между същества от различни измерения е интуитивният. Това е директен пренос на информация в условие на резонанс на мозъците на два и повече индивида с кохерентни трептения.

Фактори за промяна на вибрациите на съзнанието и тялото на човека.

На първо място е необходим тотален отказ от ниско-честотни храни. Всяка погълната храна или вреден навик променя вибрационната картина на тялото. Ниско-честотни са храните от животински произход. Необходимо е консумирането на съставки с високо енергийно съдържание - ядки, зърнени култури, плодове, зеленчуци, мед… Те осигуряват не само високочестотни вибрации, но и енергия с високо качество, необходима за трансформациите на клетъчно ниво, органите и тялото като цяло. Също така, всяка негативна мисъл възпламенява емоции и е вредна. Емоционалният ум ще получи финес и дълбочина, ако се подхранва от спектъра на овладените положителни емоции - такива като радост, въодушевление, усещане за пълнота. Спирането на вътрешния диалог е твърде наложително. Концентрирания и спокоен ум трябва да работи в условия на вътрешна тишина. Достигането на психическо равновесие е основен фактор.

Някои вещества имат свойството да предизвикват драстични промени в съзнанието. В литературата са описани много случаи за въздействие чрез т.нар. психотропни растения, ритмични удари на барабан, танци. Например австралийските аборигени за да изпаднат в състояние на "потъване в поток", или двойно виждане, приемат малки дози наркотични вещества, танцуват и пеят под звуците на барабани. По тези начини те се "сливат със всичко живо, природата, небето".

Твърде вероятно е способността на тялото за постигане на все по-високи честоти, да е свързана с неизвестни още свойства на ДНК, отнасящи се до контрол върху целия организъм. Това би означавало, че ДНК би трябвало да може да еволюира или поне да съдържа информация за еволюцията на тялото в светлинно. 

Съществуват и външни фактори способни да повдигнат вибрацията на съзнанието и тялото. Различни външни енергии напоследък стават по-интензивни. Слънчевото излъчване, отрицателната йонизация, различни видове радиация… Съществува вероятност в своята по-нататъшна еволюция тялото да придобие възможности за директно "прихващане" и трансформиране на слънчева енергия в вид храна за клетките. Честотата на различните телесни органи може би в началото на трансформацията ще бъде различна и ще се колебае в широк диапазон. Но по-късно вероятно ще се установи една обща честота, което би трябвало да означава, че множество от телесните функции на тялото като метаболизъм, хранене силно ще намалеят активността си. Ще се премине към по-директни начини за получаване и преработка на външната енергия.

Белези за наличие на промяна.

Белези за стабилност на индивида са неговите нараснали самосъзнание, будност, равновесие и самостоятелност (самодостатъчност) в 3D средата. При повишени честоти на тялото, психиката и ума, човешкото същество ще разхлаби връзката с триизмерната причинност, като престанат да му действат фактори, като случайност, съдба, ситуация. Освен емоциите, въображението ще е основен фактор на промяната. "Мисъл-форми" ще определят направлението на нашите намерения. Все по-рядко ще изпитваме страх, ще загубим интерес да ядем месо. Дълбокото неспокойствие и несигурност ще намалеят. Често ще изпадаме в "състояние без мисъл", но присъствайки във всичко ще ставаме по-наблюдателни. Ще разбираме състоянието на другите. Ще имаме мъдрост за бързо променящия се свят. Ще ни спохождат мисли за други светове. Понякога ще се изпълваме с немотивирани от външни фактори ентусиазъм и радост. Съвпаденията и синхроничността в живота ще се увеличават. Значително увеличената вибрация на тялото и мозъкът ще доведат до способност да виждаме както в миналото така и в бъдещето.

Дясната половина на мозъка ще стане доминираща. Интуицията ще изпреварва тромавите логични заключения и ние все повече ще се осланяме на нея. Но все още ще бъдем объркани и това ще е крайно изтощително. Тази ситуация Юнг нарича "психологична болест", или потъване във вътрешния свят. Това се придружава с известна изолация, несигурност и отпуснатост. Състояние при която все по-малко ни вълнува какво става "отвън".

Кога все пак ще започнем да разбираме, че вече сме стигнали границата между световете, че нещо наистина систематично се променя в нас? Съществуват определени индикации, че вече сме в промяната. Ето ги подредени:

1. Първото което забелязваме е, че самотата започва да се смекчава. Появяват се нов тип контакти, доста по различни от обичайните и това трябва да се приеме като част от новата ситуация. Общо взето, самотата все пак остава, защото е част от самодостатъчността на индивида.

2. Развитие на второ внимание. Докато една част от нас върви напред, назад, встрани във времето и пространството, друга остава стабилно в тази реалност и в този момент. Второто внимание се появява в резултат на активизацията на дясното мозъчно полукълбо.

3. Намаляване на дуалността. С преминаването към по-висока и стабилна честота тази склонност към крайни състояния намалява. Това е особено изживяване, най-вече в областта на чувствата. Силните страсти изчезват, няма на какво да се противопоставяме, от какво да бягаме и т.н.

4. Ставаме приятел с подсъзнанието и партньор на свръхсъзнанието. Подсъзнанието е центърът на опита и на контрола върху тялото. Създава се обратна връзка с вътрешния Аз, който проговаря главно със спомени, предупреждения, успокояване.

5. В прехода към 4D реално започваме да възприемаме мъдростта. Един от най-удивителните индикатори е усещането, че всичко се управлява твърде мъдро и хармонично от един женски принцип.

6. Предопределението става основен въпрос. Питаме се каква е по нататъшната ни цел и път. Усещаме интуитивно, че някои неща са подготвени специално за нас - индивидуален сценарий в който нашата уникалност трябва да намери по-нататъшно развитие, вливайки се в общия поток.

7. Събитията са съобщения, представени посредством различни символи. Нещата стават все по-малко случайни. Всяко събитие и факт е сякаш изпратено от „някого".

8. Рационалното започва да отслабва влиянието си. Бъбривото ляво полукълбо на мозъка работи по-слабо. Когато вътрешното мълчание стане обичайно, без контрола на съзнанието, значи вече сме разчистили терена за новите преживявания. Това не означава, че ставаме безкритични и неоценяващи обстановката, просто това става по друг много по-бърз и комплексен начин.

9. Отказ от външна поддръжка. Твърде много сме свикнали да „доим” природата, другите, да се възползваме от различни ситуации. Когато все пак станем достатъчно силни, имаме ясни намерения и способност да акумулираме свободно течащата външна енергия, ставаме самодостатъчни същества. Не се нуждаем повече от хищни инстинкти, от сълзливи молби и дълги изнурителни очаквания някой да ни помогне. Разбира се, съчувствието и емпатията към всичко живо остават, даже се засилват. Самодостатъчността е едно от последните решителни постижения.

10. Желанията стават намерения. Постепенно започваме да разбираме, че едно твърдо формирано намерение, поставено като жизнена цел и водещо до съгласувани действия може да промени нещата бързо и ефикасно. Когато усвоим механизма за формиране на намерения, окончателно скъсваме пъпната връв със стария свят на „желания, мечти и реалности”.

Представа за IV-тото измерение.

Многоизмерната реалност съдържа нива с различна честота на вибрациите. Нивата би трябвало да се свържат с определени качества, като например, в едно ниско ниво да се манифестира само материалност без натиск за духовност, и по-нагоре в по-висшите нива да се появява все по-изчистена, определяща съществуването духовност без материалност. Тъй като знаем твърде малко за измеренията и световете в тях, представата ни за 4D е твърде смътна и крехка. Общата честота на полето на физическото тяло (основни органи) в 3D е между 0,3 и 30 Hz, а средното статистическо трептене е 7-8 Hz. Интересно е, че средното трептене на тялото отговаря на честотата на електромагнитните вълни, обикалящи Земята на равнище стратосфера, която е 7,38 Нz. Това показва, че вибрационно физическото тяло е здраво "закрепено" към основната земна честота. Най-вероятно, влизайки в 4D все още ще запазим някаква материалност, която можем да наречем условно материална. В 4D материята на тялото и мозъка би трябвало да бъде твърде разредена и лека. Като елемент на основната структура ще се появят светлинни честоти (фотони) във и между клетките, като по този начин ще се прояви феноменът "'светлинно тяло".

Съзнанието сравнително по-леко може да се измъкне от оковите на 3D света, но какво можем да направим за бедното си тяло? Физическото тяло е твърде плътен, груб инструмент, обезпечаващ съществуването в също така твърдо материалната 3D действителност. Бихме се запитали защо ни е необходим такъв тежък товар, но това ще бъде само една ограничена гледна точка. Идеята на еволюцията е, не ние да изчезнем, избягвайки от физическата действителност, а висшата духовност да се всели в един подобрен вариант на тялото. Нашата мисия, нашата задача е да станем мост между духовното и физическото. От една страна, трябва да "придърпваме" духовното надолу, а от друга, да "изтикваме" физическото нагоре. Ние сме трансформатора, ние сме релето, пусковия механизъм на това свързване. За това е необходим комплекс от съзнателни усилия от наша страна.

По всяка вероятност 4D ще бъде "място" на колективно участие. С две неща ще трябва да се разделят преминалите - с крайния индивидуализъм, егото и с пасивното изчакване на съдбата. Появата на развита интуиция и нов символен език ще направи невъзможна изолацията. Всеки би могъл да знае много неща за всички. Обменът на идеи и знания ще стане вътрешно присъщ на групите и на цивилизацията като цяло. Комуникацията между индивидите вероятно ще достигне равнището на сегашните "разговори със себе си". Все повече групата ще се идентифицира с колективния Аз.

Големият пробив в еволюцията вероятно ще бъде в начина на съществуване. Предполага се, че ще станем активни създатели на света около нас, сътворци и експериментатори на всичко, което се случва с нас и групата. Но това означава да се съществува в свят в който предметите, градовете, природата израстват първо в въображение и после добиват очертания изцяло под контрола на намерението, мисълта и емоцията. Представяме си 4D като празно пространство, изпълнено с енергии и условни построения.

Постепенно у нас ще се развие интуитивен механизъм за превключване. Например, ако трябва да посетим наш приятел: определят се координатите където желаем да бъдем (дължина на вълната, честота, импулс). Визуализира се образа, който желаем да срещнем там. Развива се съответстваща емоция. И вече сме "там". Същевременно сме и "тук", и винаги в сега.

Краят на линейното време

Могъщи фактори и сили сочат, че идва момента за пренастройка на Вселенския часовник. Честотите на съществата и на самата Земя, обитаваща 3D света, ще добият значителен моментен потенциал за нарастване. Според изчисленията на маите процесът би трябвало да започне през декември 2012 година.

Според Николай Коларов, земляните имаме шансове да се трансформираме в 4D измерение, но преди това трябва да изживеем правилно така наречените „пустинни дни”. Пустинните дни са времето между краят на един голям цикъл и началото на нов. Увеличилият се хаос в света през първото десетилетие на XXI век, зачестилите природни бедствия, болестите, страхът, несигурността в хората, ни дават основание да приемем този период като „пустинни дни”.

На земята три типа човешки същества, изживяват различно пустинните дни.

- Първите, пионерите, са едно абсолютно малцинство от високо развити души. Предполага се, че те са под един милион. Това е може би Ню Ейдж поколението, но не само от Калифорния, а и от целия свят, хора посветили се на духовността, чиято роля е да запалят пламъка в другите. Счита се, че това са същества - скитници във Вселената и между измеренията, чиято цел е рушенето на старите системи и създаване на проходи към нови светове.

- Вторите, това е масовият земен човек, претърпял хилядолетна еволюция в ограничените земни условия. Този вид същество няма експеримент в други светове и измерения.

Съществува и една група от хора, чиято гледна точка е силно колебаеща се. Те възприемат ставащото както логически обосновано, така и директно интуитивно. Те очакват помощ и някой трябва да им я даде.

- Третата група хора, това е едно аморфно множество от т.нар. млади души, за които цикълът на превъплъщенията в 3D още не е завършил. Те не разбират и не приемат нищо или почти нищо от писания и твърдения за промяна.

Сега, в 2012г., можем да кажем, че промяната в хората все още е бавна. Защо? В света има 7 милиарда души, намиращи се на различни равнища на осъзнаване, преживяване и опит. Твърде много хора се намират в по-началните фази на усвояване на ЗD опита в материалния свят. За тях това разгръщащо се битие е все още непрочетена книга. Те харесват живота такъв какъвто е. Те вярват стопроцентово в митовете за единствената реалност, за линейното време, за пълноценния живот. Никога не се замислят за нищо друго, освен да реализират стихийните си амбиции с всички възможни средства - натиск върху другите, спекулиране, празнодумие, ликуване от жалки победи и ожесточение при загуби. В тяхната емоционална скала доминират все още негативните емоции - алчност, гняв, потиснатост, отмъстителност. В края на линейното време те ще бъдат разочаровани, уплашени, сковани, ужасени да видят обектите на един абсолютизиран свят като разпадащи се сенки и преплитащи се образи от минало и бъдеще.

Какво ни очаква в последната фаза на „пустинните дни”? В края на цикъла светът на ЗD пространството ще стане един огромен парадокс. Ще наблюдаваме всичко и няма да можем да повярваме. Линейното време като хармоника ще се свие и всичко ще се започне да се блъска с всичко. Преходът в 4D не означава ходене "до никъде", просто си стоим на своето място, а същевременно част от нашата идентичност обхожда световете. Няма никакви пътешествия във времето, защото всичко е Едновременност.

Какво точно ще предизвика момента t0, края на линейното време? Според маите, в този момент ще бъде подаден вибрационен мощен сигнал, във формата на фотонен (светлинен) импулс от същото това място, което може да се нарече условно център, или централно Слънце на Галактиката. В някои източници се използва понятието "приливна вълна" или „резонантна вълна". Този свръхмощен импулс ще внесе изменения в енергийните и магнитни полета на звездите и планетите. След контакта му с нашето Слънце, то ще повиши неимоверно активността си, като същевременно екранира потока от енергия към Земята и другите планети. Космическите обекти ще започнат да вибрират с по-голяма дължина на вълната.

Според Николай Коларов, автор на „Многоизмерен скок в края на времето” мощният поток от енергия ще се разпространи мълниеносно около цялата Земя, променяйки енергийните нива на всичко. Участниците в тази драма ще се почувстват като в излитащ, набиращ скорост самолет. В началото трептенията ще бъдат много силни, но после всичко ще утихне плавно. Тогава вероятно подготвените ще са се отзовали вече в определените им честоти от честотния спектър на 4D. Всеки достига до там, докъдето позволяват еволюционните му сили и възможности. Тези, които не преминат в 4D остават на същото старо равнище на 3D света, но някъде другаде, тъй като земята ще получи 4D вибрации. Едва ли съзнанието, този ценен субстрат на еволюцията, може да бъде унищожено или спряно. Историята продължава... докато се срещнем всички у дома. Там от където сме тръгнали.

Сега или някога, това е възможен сценарий за бъдещето на човечеството.

Снежина Димитрова