Възникване на живота на Земята

1/ ( насока към книгата"Кратка история на почти всичко" на Бил Брайсън)

Преди 3.85 милиарда години възниква живота на Земята на базата на четири елемента: въглерод, водород, кислород и азот.

Два милиарда години бактериите са били единствената форма на живот.

Ранни химически реакции във водна среда създали своеобразен органичен бульон с постоянно нарастване на сложността, до появата на молекулата, способна да създава себеподобни копия. Появила се първата ДНК

Човек има 10000 трильона клетки, всяка от тях с два метра ДНК.

Гените при хората в 99.9% са сходни. 0.1% дава човешката индивидуалност.

От Тодор Величков

2/ произходът на човека според "Кардиналния поврат" на В.и Т. Тихоплав

Преди 6000 години между р.Тигър и р.Ефрат се появила високоразвита цивилизация - Шумерската. Тя имала много добра организация на управление и високо ниво във всички области на знанието. Много точни знания за Слънчевата с-ма и Космоса. Според тях между Марс и Юпитер има планета, която преминава през Слънчевата с-ма на всеки 3600 години. Планетата е огромна, със сплесната, силно удължена орбита, наклонена на 30° спрямо еклиптиката. Планетата е наречена Нибиру.

Според шумерските хроники при едно от преминаванията на Нибиру през Слънчевата с-ма една от луните на Нибиру се сблъскала с планета от нашата с-ма и я разрушила. След удара една голяма част от унищожената планета, заедно с луната на Нибиру се изместили в орбита между Марс и Венера, това е нашата Земя. Милионите късове от другата част на планетата образували астероидния пояс между Марс и Юпитер.

Според шумерите Нибиру е населена със съзнателни същества - нефилими и анунаки. Истински исполини, жените високи 3-4м., а мъжете - 4-5м. Нефелимите са притежавали висши знания за живота, Вселената. Според шумерските летописи са били на Земята преди 445000 години.

Първият земен човек е заченат в епроветка и това подробно е описано в глинените плочи и изобразено на цилиндричните печати на шумерските хроники. Adamah(Земя, земен жител) е заченат от яйцеклетка на африканска женска маймуна(обитаваща на север от Зимбабве) и сперма от нефилим. Оплодената яйцеклетка е поместена в тялото на богиня Нинти(нефилимка) и в резултат на продължителна бременност и цезарово сечение се появил Адам. За произхода на Ева не се споменава нищо в шумерските летописи. Изследователите предполагат, че тя е създадена чрез клониране на Адам(създадена от реброто на Адам)

От Ина

Поглед към изнесеното до сега в блога и зов за дискусия

Бих искал да взема отношение по изнесените доклади. Забавянето ми се дължи от това, че до сега нямах интернет в гората, където живея т.е с. Чурен.

Относно доклада - публикувано от Ина в Сряда, Юни 16, 2010 на доц. Хинев - е един прекрасен образец на доклад но имам някои възражения.

Съвременното развитие на науката показа, че А. Айнщайн е сгрешил като е приел експеримента на Майкелсон с Интеферометъра 1881г. приемайки отсъствието на етера и най-вече скоростта на светлината за константна. Та не е ли парадокс най-отдалечените обекти във Вселената да се разбягват с над-светлини скорости. А и теорията за близнаците се оказа невярна.

Според десиденстката академия в Чикаго истинската наука е криела от нас, а и историята на науката го доказа. Все още се мъчим да обясняваме нещата от класиката, на която са ни учили . Недопустимо е да се говори, че живите организми са продукт на неживите и са резултат на само организация Стига с този Марксизъм – “количествените натрупвания водят до качествени изменения”. Интелекта усъвършенствана сложност – глупости. Или при взаимодействие се получава всичко във Вселената – илюзия. Времето е човешка измислица.

На конгрес на Southem Methodist Univerersity 1992г. разглеждат бактериалното камшиче от ученият Хомрд Бърк от Харвард докладва. При увеличение 50000 пъти открива въртящо се камшиче с 100 000 об/мин. С две предавки напред, назад, може да спре на четвърт оборот, има водно охлаждане, протонно захранване, коляно, витло, т.е 40 биологични части, “Черната кутия на Дарвин” няма обяснения за това.

Много, много преди 6000 г. в най-старата книга на света “ Песните на Джиян” - утвърждава основното тъждество на всички души с вселенската Свръхдуша, която сама по себе си е едната страна на Непознаваемият Корен. Всяка душа – искра от вселенската Свръхдуша – задължително странствува през Цикъла на Въплъщението ( или на “необходимостта”), съгласно цикличният и кармичен закон в продължение на целият определен срок. Всяка душа изкачва всички стъпала на интелектуалност – от най- долният минерала и растението до най-горният най-светия Диян-Буда (Архангел). Тук не се допускат никакви предимства или лични дарове за човека освен онези, които е спечелил чрез своето Его с лични усилия и достойнства през дългата поредица от промени и прераждания на душата (от първата песен).. Песен IV излага диференцирането на вселенският “Кълн” в Седморната йерархия от съзнателни божествени сили, действени прояви на Единствената върховна енергия. Тези сили са строителите, моделиерите, творците на цялата проявена вселена. Те й дават формата и я ръководят. Те са Разумните Същества, които подреждат раздвоя и бдят над него, като въплъщават в себе си проявите на Единственият закон, познати като природни закони. Тази степен на развитие е наречена “Създаване на богове” – Диян-Чохани. Всичко е Божествено.

25.08.2010г.

с. Чурен инж. М. Съкъджиян

По отношение на доклада Публикувано от ина в Неделя, Юни 06, 2010 относно сънищата. Преди години ми попадна една интересна книга мисля, че се казваше “Хазарски речник” В нея се споменаваше как граф ??? навлиза в сънищата на другите хора. В книгите на Карлос Кастанеда има цяла група жени, които се обучават на това. Много ми е интересен механизма на обучение. Пише се, че се започва с виждането на сън ръцете си и се усложнява все по-вече съня. Ако някой знае повече да пише.

Относно съзнанието, влизайки в медитация, изключвайки съзнанието си, изключвайки своето Аз човек може да навлезе и в друга информационна среда и да предсказва минало и бъдеще това става защото се включва към друг пакет от енергийно-информационни струни определени от събирателната му точка.

Като чета за типовете съзнание се определям като тип Кентавър. С други думи, това е душа на ръба на трансперсоналното. ". Дано навляза в това следващо ниво макар,че смятам медицинската диагностика която правя е от типа Проницателно.. “Духовните светове се обитават от не физични, разумни същности с големи възможности. Те контактуват със съзнанието ни, манипулират го, и приемат форма такава, че да бъдат максимално достъпни за възприемащия” (от доклада). В това се убеждавам всекидневно. Благодаря на Снежина за прекрасния доклад.

Относно доклада на Тодор Величков за хималайските учители и най-вече за Свами Рама и въпроса му: “Какво е вярата? “Как да вярваме (сляпо, интуитивно или чрез разума)” Отговарям: Сляпо – е пълна глупост; Чрез разума – също, та ние живеем в един илюзорен свят. Чрез интуицията си разбира се, но искам да поясня. Интуицията ни се е изградила вследствие на многото ни прераждания така, че един, който има повече прераждания има и по-силна интуиция.

Какво е вярата: труден въпрос. Вярата е упование. За да вярваш трябва да си убеден , а за да си убеден трябва да вярваш. Само който вярва, вижда образа на Бога. А ако искаш да видиш Бог погледни се в огледалото. Във вярата се крепи и създава живота.

26.08.2010 г инж. М. Съкъджиян

Моля колегите от група Мисъл да взимат участие в дискусията и допълнят докладите. Благодаря Ви.

Впечетления от книгата на Игор и Гришка Богданов "Преди Big Bang"

За авторите:
Игор и Гришка Богданов са братя близнаци, родени във Франция през 1949г. от баща руснак и майка австрийка.
Накратко за тях:
- продуценти и водещи на редица телевизионни програми за нови технологии, за необясними неща в живота и Вселената.
- притежават широки и задълбочени знания в различни области на науката, най-вече математика, астрофизика, космология, химия…Игор е дипломиран в университет за висши науки и има докторат по теоретична физика, а Гришка – по математика.
- След 2000г. братята са издали няколко книги, които стават хит във Франция, между които „Преди Big Bang”, „Не сме сами във Вселената”, „Пътуване към началото” и др. Книгите, както и научните им разработки представени в печата или в телевизионни предавания предизвикват непрекъснати спорове в научните среди и сериозни нападки към авторите.
- външният вид на близнаците(по точно лицата) е широко дискутиран. Разпространяват се мнения за смели хирургически манипулации с цел да изглеждат оригинални на телевизионния екран, а някой дори ги смятат за извънземни. Братята категорично отричат тези и подобни твърдения.
--------
В книгата „Преди Big Bang” авторите най-напред ни запознават със съществуването на три свята във Вселената.
1. Нашият свят, наричан „реален”, с три измерения и линейно време. Ако срещнем приятел в този свят, казват те, ние сме един до друг.
2. Квантовият свят. Него не го виждаме, но имаме идея за него. В него материята има измерения, но толкова малки, че те не могат да се определят. Мерките са променливи, пространството и времето – деформирани, времето е комплексно, не съществува „напред” и „назад”. С приятел в този свят, километри е разстоянието между нас.
3. Третият свят е след квантовият. Там, материя, енергия, всичко от другите два свята не съществува. Това е Big Bang, „нулата” на Вселената. Чиста информация. Управлява се от математическа хармония, непозната на нашия свят. Тук, мястото на срещата с нашия приятел е цялата Вселена, от първият до последният момент на Вселената, където всички събития съществуват в една глобална картина.
--------
Има ли Вселената Начало? Да. Нашият свят не е безкраен.
Защо нощта е тъмна? Защото пространството, времето и целият космос имат начало. Ако космосът беше безкраен, съществуващ винаги, светлината на звездите, дори най-отдалечените, щеше да има достатъчно време да стигне до нас и небето щеше да бъде изпълнено с блестящи звезди, цялото светещо със сребриста светлина. Небето е тъмно, защото безбройните звезди и галактики съществуват от определен момент на времето.
Вселената се разширява. Със скорост прибл. 20 милиона км. всяка минута. Щом космосът се увеличава с времето, следва да съществува време, когато е бил съвсем малък.
Авторите на книгата предприемат следното обратно пътуване във времето:
- Преди 4 милиарда години.
Нашата планета току що се е родила. Гореща, с изригващи вулкани. Вселената е два пъти по-малка от сега, което прави звездите, галактиките да светят по живо. Нашето Слънце е по-близко, планетите също, виждат се пръстените на Сатурн…
- Преди 10 милиарда години
Земята, планетните системи ги няма. На мястото на нашето Слънце – една голяма звезда, светеща много силно и бяло. Това е една звезда от първа генерация. Звездите на небето са много близо и не са тези които познаваме днес.
- Преди 13 милиарда години
Сега Вселената е почти 100 пъти по-малка от днес. Космолозите наричат това време „мрачни времена”, защото няма звезди, галактики. Това, което съществува днес не се е родило още. В небето се виждат стълбове от газ, блестящи във всички цветове. Те ще дадат началото на първите галактики.
Следва началото, но 300 000 години преди това, има съществен момент! Космосът за първи път става светъл. Светва нищото! Космосът е много горещ в тази епоха - прибл.3000° и хиляди пъти по-малък от днес. Небето е безформено, млечна мъгла. Не съществува никаква звезда. Материята е в процес на организация.
- Първата секунда след големия взрив.
Космосът е много малък, тъмен, горещ. Първична плазма от максимално сгъстени, току що формирали се електрони, протони, неотрони. Температурата е 100 милиарда градуса, гравитацията – огромна, големината – колкото портокал.
-------
Стената на Планк.
Това е време 10 на степен минус 43 от секундата след нулата на времето. Това е моментът в който се ражда физическия свят. Това е граница не само на физическия свят, но и на знанието едновременно. Учените не смеят да я преминат. Този момент е отдалечен от нашето време с почти 14 милиарда години. Температурата е 10 на степен 32, енергията - огромна, гравитацията - невъобразима, размерът на космоса е 10 на степен минус 33см.
Светът в стената на Планк е чиста енергия. Сферата на Планк тежи 22 микрограма. Подобно на тежестта на пясъчна прашинка. Този резултат показва, че масата на най-малкия обект във Вселената е 10 милиарда, милиарда пъти по-голяма от тази на един протон(който, впрочем е милиарди, милиарди пъти по-голям по обем). Космосът в този момент е възможно най-малката черна дупка. Твърдостта обаче на сферата е невъобразима – 10 на степен 40 тона. Това означава, че тази изключително малка сфера може да устои на тежест 10 000 милиарди, милиарди, милиарди, милиарди тона без да се разкъса. Честота на трептение на енергията е 10 на степен 43 херца.
-------
Да се върнем на трите свята – реален, квантов и след квантов(начало).
Реалният свят ни е познат. Четири измерен - три измерения за пространство и едно за време - реално, линейно.
Квантовият свят е в епохата на Планк. Квантов океан. Квантови бури и огромна гравитация изкривяват, разкъсват пространството и времето. Нищо не е постоянно. Мащаби, закони, всичко, което управлява физическата реалност, тук е различно. Времето е комплексно – ту реално, ту имагинерно.
За да обяснят комплексното време, авторите на книгата дават пример с пясъчен часовник. При нормално положение на часовника изтичащият пясък отмерва линейно времето, ако го наклоним на 45° пясъкът ще изтича по бавно, ще прекъсва и пак ще изтича. Това положение е сходно с комплексното време. Ако завъртим пясъчният часовник още на 45°, т.е. поставим го хоризонтално пясък няма да изтича – време няма. Или, времето е имагинерно.
Епохата на Планк е в пет измерения.
След квантов - началото, нулата, Big Bang Това е дъното на квантовия свят, на 13.7 милиарда години от сега. До скоро се е смятало, че в нулевата точка температурата и енергията са максимални, но е точно обратното. Тук няма енергия, пространство, време. Нулата е пълна геометрична абстракция. Тук е тихо, спокойно… защото няма нищо друго освен информация. Подобно на генетичния код, съдържащ пълната информация за развитието на един организъм, тук е цялата информация за проявление и развитие на Вселената.
Информацията е вън от нашата физическа реалност. Тя не заема никакъв обем, никаква продължителност от времето.
Братята Богданов казват така: Ако държим в ръцете си един DVD диск с филм, какво държим в ръцете си? - Диск с гравирани импулси, информацията на филма. Тя не може да бъде прочетена, видяна ако диска не се включи в DVD плейър. Независимо дали гледаме филма или не, информацията е винаги върху диска. Това е подобно на чистата глобална информация, вечна и съществуваща вън от пространството и времето.
Братята Богданов ни дават следната представа за началото. Ако, казват те, имахме възможност да погледнем в сфера „нула” бихме видели безкрайно много сфери едновременно във всички посоки до безкрая. Всяка сфера е с информация за определено състояние, картина на Вселената. DVD запис на цялата Вселена от начало до нейния край.
Между началото(нулата) и стената на Планк се извършва трансформация на информацията. Точка „нула” не е физическа точка. Нейното естество е математическо. Информацията в нея е от типа ”алгебра на фон Нойман”. Математическите закони в тази алгебра са динамични, развиващи се, променящи се. В точка „нула” тази първична динамика е нещо като „математически двигател” който изстрелва и трансформира информацията. Така че:
Началото на Вселената е в стената на Планк, нито преди, нито след нея.
В стената на Планк се ражда реалното време. Времето се „отваря” за метрична промяна, от имагинерно преминава в комплексно, а след това в реално, имагинерната енергия – в реална и всичко това в резултат на фантастичната мощ на Big Bang (нулата) да развие цялата информация, която съдържа в потенциал.
-------
Начало и край на Вселената
Като динамична система Вселената се променя непрекъснато. Сега учените определят приблизително следният състав на Вселената: 74% черна енергия, считана за основна причина за разширението й, 22% черна материя, 4% звезди, планети, космически прах и др. космически обекти.
Преди близо две десетилетия започна да се разбира връзката между ентропията и информацията в една система.
Ентропията е мярка за безпорядъка в една термодинамична система. Когато хаосът (безпорядъкът) е голям ентропията е висока.
Връзката между ентропията и информацията е обратно пропорционална. Колкото ентропията е по-слаба информацията на системата е по висока. Например, когато записът на един филм и качеството на самия диск са добри(ниска ентропия), информацията ще бъде чиста и пълна. Друг пример: Ако бързо се движи един екран, ние не можем да го разчетем, но ако се намали скоростта на движение или се спре(ентропия нула) - разчитаме информацията. Можем да кажем също, че състоянието на дълбока медитация намалява ентропията в човешкия организъм и дава възможност за връзка с глобалната информация, която е в нас, дълбоко в нашето подсъзнание.
Ентропията на една система съществува в реално време, а информацията характеризираща системата - в имагинерно време.
В началото на Вселена ентропията е нула, информацията – максимална, глобален сценарий за цялата Вселена.
С раждането на физическия свят се ражда и безпорядъкът – ентропията. Известно е, че ентропията във Вселената расте с логаритъма на времето, което означава, че се увеличава значително по-бавно от изтеклото време.
Вселената е подобна на балон, който става все по-голям и накрая се пръска. Нашата бързо разширяваща се, разпадаща се Вселена ще става все по мрачна и студена. Накрая, просто ще се разпадне. Когато и последният атом на материята се изпари, еволюцията на Вселената спира, което означава, че реалното време свършва. В този момент ентропията ще е нулева и времето ще е имагинерно. Вселената ще е чиста информация. Краят е в началото. Древните са ни представили това като змия захапала опашката си.
Нулата и безкрайността са идентични. Нулата е така недостижима както безкрайността. Колкото и да търсим най-малкото винаги ще има по-малко. Нулата съдържа безкрайността.
Информацията за Вселената намираща се като космически код в нейното начало, ражда физическия свят в стената(епохата) на Планк, проявява се в реалния свят и така физическата Вселена малко по-малко, в продължение на милиарди години стига отново до своето начало. Такава е цикличната съдба на Вселената.
-------
В заключение можем да кажем следното: В основата на нашия солиден свят има една друга реалност, една математическа същност, информация. Едно космическо DVD, където минало, настояще и бъдеще на цялата Вселена съществуват едновременно. Тази информация, тази първична реалност неизменна и постоянна не трябва да отнасяме само до далечното минало при раждането на физическия свят. Тя е била, е и ще бъде навсякъде, проникнала във всички обекти на Вселената. Тя е сега тук в нас, в светлинния лъч, във всичко… толкова близка и толкова недостижима.

от Снежина Димитрова

Лечителката сестра Ганева

На сбирката на клуб мисъл, състояла се при разширен състав на 6 юли, пловдивчанката сестра Ганева ни запозна със своята лечителска дейност. Тя е медицински работник успешно допълваш универсални методи на лечение с алтернативни такива. Завършила е курс за екстрасенси, Китайски точков масаж, Източен специален божествен масаж, курса на Норбеков за самолечение, рейки – лечение, занимава се и с издирване на рецепти от древни автори и народни лечители.
В лекцията си сестра Ганева разказа предимно за случаите, когато е помогнала на хора да се излекуват напълно. Ето един пример:
„ Понеделник, 29 ноември 2004г. При мен се лекуваше млада, елегантна жена от съседното село Крумово. Имаше изкривявания на тазобедрените стави и ходеше като вдървена. След няколко масажа стойката й се изправи и тя се напери като манекенка. В съседство с нея живееше сравнително младо момче с подобни, че и по-лоши оплаквания – то беше в инвалиден стол. Попитал я той къде ходи и тя му казала. „ А бе, аз – рекъл - съм чел за тази жена, но не вярвах, че е толкова кадърна.” И така започнахме лечението. Заради луксирана тазобедрена става гръбнакът му се беше изкривил, кръстните прешлени бяха леко отворени и между тях се беше вмъкнала тъкан. Болките му бяха ужасни, но с много вещина и умение надвихме на проблема. Знам, че много колеги работят съвестно и имат добри резултати. Но при мен, методиката по която работя е важна. Трябва да се оправи луксираната(изкълчена) става. Походката на човека ще се изправи и гръбнакът също, прешлените ще се затворят, мускулите в кръста ще заякнат и проблемът ще отзвучи. „ Методът, по който работи тази жена, надмина очакванията ми. С много професионализъм, топли човешки обноски и желание на всяка цена да помогне на болните, тя постига резултати!” Това е цитат от вестника, в който е дал интервю пациента.
За мен остава благодарността на хората и чувството ми за отговорност пред всеки, който ми се е доверил и се е оставил в ръцете ми.”

Размисли върху сътворението

Някъде, някога, неизвестно как и защо в хаоса възникна взрив от ред. Взрив, който отвори дупка в хаоса и сътвори ПРОСТРАНСТВОТО. То започна да се разширява шеметно със скорост няколко пъти по-голяма от скоростта на светлината по експоненциален закон.
Но!Но!Но! Хаосът беше нащрек и тръгна да възвръща позиции създавайки нещо, което сега наричаме СВЕТЛИНА, пълно със огромна енергия и то подгони края на пространството, за да го върне в Хаоса. Когато светлината светна и ВРЕМЕТО започна, защото светлината е материя без маса в покой. Тъй като пространството без материя бягаше с неограничено по-голяма скорост от скоростта на светлината, то тя не можеше да го достигне. За това Хаоса уплътни светлината и създаде ЗВУКОВИ ВЪЛНИ/Песните на БОГА/ върху нея, които се превърнаха в елементарни частици и техните огледални образи-античастици, всички вече имаха маса в покой, която доведе до появата на гравитацията! Тя започна да спира бягството на пространството и началните частици/появили се преди 14.7 милиада години/превърнали се в Галактики достигнали края на избягалото пространство! Първичната сила създала взрива се разпадна и се създадоха 4 други сили, които редът отново подреди, эа да се попречи на хаоса!
Ядрена сила,
Електромагнитна сила,
Сила на слабото взаимодействие,
Гравитационна сила,
Тези сили отново подредиха пространството в Божествен ред!
Отначало Редът изхвърли Хаоса чрез огромната сила на Сътворението. После Хаоса разруши началната сила на Сътворението!
Но Редът отново се върна, като разрушената сила бе подредена отново в 4 отново прекрасни подсили, споменатите по-горе! И така борбата между Хаоса и Реда продължава във всяка точка и всеки миг на пространство-времето и във всеки от нас-човеците!
Ние можем да благодарим на Хаоса, защото благодарение на него бяха създадени частици-античастици, които пък сътвориха Живота и нас човеците! И това сега, което е в нас и около нас ние наричаме Вселена, съставена от елементарни частици. Отначало се е мислело,че тези частици са атомите, но после се разбрало, че атомите са съставени от нуклони и електрони! Нуклоните са съставени от кварки и различни резонанси между тях. Тези пък резонанси са огромно количество,открити и теоретично предсказани! Оказало се, че атомът е почти празно пространство! Представете си,че ядрото на атома е в центъра на Пловдив. Електронът ще се върти около ядрото в кръг с радиус R~30km със скорост около 40000 оборота в секунда. От празно по празно! Но как тогава ние се докосваме един с друг и с целия свят, който наричаме материален, с маса в покой различна от нула.
Това се дължи на силите, за които споменахме вече. Силите на отблъскване/ел.магнитни сили/ между електроните и на онова, което наричаме принцип на Паули - две елементарни частици не могат да бъдат в едно и също квантово състояние. Т.е.можем да кажем, че с появата на тези сили в началото на времената, пространство-времето променя своите свойства или може би обратното е вярно. Може би песента на Бога уплътнява първичното пространство и това уплътнява светлината, което води до появата на времето, а от там и на елементарните частици!
От казаното до тук следват няколко неща чисто логически!
Така създадените елементарни частици са само виртуални и стават материални само, когато чрез споменатите 4 вида сили започват да взаимодействат по между си. Те се самосъздават/самоутвърждават/чрез взаимното си въздействие една на друга! От тук можем да екстра полираме и за хората!
Хората минават през живота си като сомнамбули, притесняват се за не значителни неща, за които не си струва да се тревожат. Животът им е лишен от смисъл. Забравят за основното и когато СМЪРТТА почука на вратата хората започват да се пробуждат. Прекалено дълго затворени в своите желания, щения и изобщо в собственото си АЗ. Не обръщаме внимание на майка си, баща си, децата си, жена си или съпруга си, въобще на своите любими хора. Все едно сме били под упойка и сме проспали основното взаимоотношенията със любимите хора, което ни прави реални и живи или ако ги няма тези взаимоотношиния, човекът би останал само виртуален/черна дупка в психологическия свят/ без действително да е жив! Това взаимоотношение ражда ЛЮБОВТА и самите нас, давайки ни реален истински живот.Точно, както и елементарните частици стават реални/истински/, когато взаимодействат/биват наблюдавани/ с околните елементарни частици. Защото взаимодействието е вид наблюдение съгласно физическите закони,което се описва много добре от математиката със съвсем просто на вид уравнение:
Ĥψi=Еi ψi където
Ĥ е оператор на взаимодействието/наблюдението/. Всяка елементарна частица/или човек/ може да бъде описана със вероятностна вълнова функция на състоянието в момента на взаимодействието/наблюдението/. Всяко взаимодействие/наблюдение/ срива вероятностната вълнова функция ψi до точно определена енергетична стойност, където Ei са дискретни/квантови/ състояния.
Какво значи ψi да се срие? Това значи да се извърши фазов/квантов/ПРЕХОД ОТ СЪСТОЯНИЕ СЪС СКОРОСТ НА СЪБИТИЯТА равна на С - скоростта на светлината, в състояние, където скоростта на СЪБИТИЯТА е по-малка от С, което обръща вероятностната вълна ψi на квантовото състояние в обективно измеримо с апаратура /или сетива/ явления в природата.
От казаното следват няколко интересни мисли и идеи.
Материята се проявява едновременно с две качества: частица и вълна.Така вълните и частиците са две страни на едно и също явление - МАТЕРИЯ/както е показал А.Айнщайн Е=мс2 или hv=mc2/. Т.е. от тук излиза нещо много интересно. Как ще се прояви тази материя зависи от това дали е наблюдавана/взаимодействаща/, тогава се проявява като частица.
Или ако имаме много частици те ще се проявяват като вълни, защото не можем да наблюдаваме/взаимодействаме/ с една единствена частица.
Друго странно следствие и много важно е, че вътре в нас/субектите/ трябва да има един НАБЛЮДАТЕЛ, който чрез експеримент/взаимодействие-наблюдение/ ни фиксира непрекъснато ние къде сме! Дали сме отделни субекти/частици/ или сме част от една огромна вълна/тогава нашия вътрешен наблюдател е изключен/. И ние сме определени /фиксирани/ от външни наблюдатели като вероятностна ψi на очакване. Тези два наблюдателя/взаимодействия/ сриват вероятностната функция на вълновия пакет/субект/ до състоянието, което човек вижда чрез своите сетива в огледалото/ТУК и СЕГА/. Тази теория се потвърждава много добре от Квантовата физика до 20-я знак след десетичната запетая!
Този вътрешен наблюдател нека да го наречем ДУША!!!!
Какво е ДУШАТА тогава?! Живителна сила, ДУХ или ....нещо неизвестно?!Погледнете себе си! Това е моето/вашето/ тяло.
Когато казвам, че тялото е мое всъщност казвам, че АЗ не съм това тяло! Какво съм АЗ тогава?! АЗ съм СЪЗНАНИЕ - моите мисли,моите чувства, моят опит! Но дали моето съзнание, което представлява моето АЗ е ДУШАТА!!!!!
Проблемът е, че този АЗ, който съм, е продукт на химически субстанции, на електрически трансмисии между невроните, на генетичното наследство закодирано в моето ДНК, на безброй дадености унаследени и присъщи само на мен, които извайват това АЗ, което съм. Мозъкът е сложна електрохимическа машина, която работи като компютър и източник на ЕМП и Звуково поле, което заобикаля човешкото тяло като светло енергийно яйце /овоид/ с два фокуса-1-я върху чакрата на силата и 2-я върху чакрата на сърцето/индикаторът на чувствата/. Моето самосъзнание/вътрешния наблюдател/, което обективизира моето АЗ е нещо като софтуерна програма, която работи само защото използва хардуера на физическото тяло. Физиците знаят, че това е така, защото ако хардуера-тялото спре да работи/умре/, то софтуера остава записан върху ЕМП на яйцето, но не може да работи, защото липсва хардуера!!!! От тук до прераждането има само една крачка. Тази софтуерна програма на човешкото АЗ е записана и съхранена във вълновия пакет описан от формулата: Ĥψi =Е1ψ1 + E2ψ2 + E3ψ3+......+Еnψn всеки член от сумата е отразил частица от човешкия опит. Следователно можем да кажем,че душата се състои от ЕМП и Звуково поле/песента на Бога/ действаща като жива само, ако има хардуер/тяло/.
Какво е Животът тогава?!
Животът е съвкупност от СЛОЖНИ ПРОЦЕСИ, основани на химията на въглеродния атом, но всеки учен би признал, че ключовото понятие в това определение не е въглеродния атом, а СЛОЖНИ ПРОЦЕСИ. С други думи важни са не самите атоми сами по себе си, а начинът по който те са организирани... Животът идва от материята, която е абсолютно еднаква навсякъде във Вселената. За да се появи живот е важна формата на организация на материята.
Какво свързва атомите, за да се появят живите клетки?
Това са законите на физиката! Но как една съвкупност от неодушевени атоми може да образува жива система!?
Отговорът е в КРАЙНОСЛОЖНОТО!!!! Всички проучвания показват, че системите се организират спонтанно изграждайки все по-сложни структури, които функционират съгласно законите на физиката и могат да бъдат описани с математически уравнения.
Един физик, Нобелов лауреат показа,че уравненията описващи неорганичните процеси са сходни с уравненията описващи моделите на поведение на висшите биологични системи. С други думи живите организми са продукт на невероятното усложняване на неорганичните системи. И това усложняване не е резултат от действието на някаква ЖИВА СИЛА, а на самоорганизираща се материя, т.е.тайната на живота не е в атомите, а в сложната им организация, която добре се описва с уравнението: ĤΨi = ЕiΨi и е доказана при измервания до 20-я знак след десетичната запетая от Квантовите закони на физиката,които работят в статистически план не със самите частици, а с тяхната самоорганизация/взаимодействие/ като вълнови пакети и тяхната вероятност да се проявят т.е. да се срият вълновите им функции.
Важни са отново не самите атоми, а тяхната информационна структура, нейната семантика, нейната сложна организация. Стига обаче, атомите да направят възможно съществуването на организационната структура, която определя моята идентичност/АЗ-а/ и функцията на всяка най-малка част на моето тяло, тогава ЖИВОТЪТ е възможен!
Вероятността да се получи това е показана със сравнително прости изчисления и е:10 на минус 120 степен! Това паказва, че Животът сам по себе си си е чисто чудо/невъзможно явление/ или специално е създаден от НЕЩО или НЯКОГО, който задължително трябва да е извън нашата Вселена/терема на Гьодел и принцип на Паули-две частици не могат едновременно да бъдат в едно и също квантово състояние/. Ние сме нещо като програма! Материята е ХАРДУЕРА, а съзнанието ни е СОФТУЕР-а на компютъра наречен ЧОВЕК! Каква е програмата на този компюттър?! - тя е - ОЦЕЛЯВАНЕ НА ГЕНИТЕ/ПЪРВИЧНИЯ ХАРДУЕР/!!!
НО КЪДЕ СА ТОГАВА СЪЗНАНИЕТО,ЕМОЦИИТЕ,ДУШАТА?!!!
На определено ниво на интелегентността емоциите, чувствата и съзнанието за тях се появяват/т.е.от натрупаните количествени изменения се появяват качествени промени/.
Но какво е интелента тогава?! - Способност да осъществявам сложни мисловни процеси на съзнателно, подсъзнателно и надсъзнателно ниво. С други думи ИНТЕЛЕКТЪТ е форма на усъвършенствана сложност. Човешкото ниво интелект не е непременно необходимо за наличие на съзнание. Всичко това се описва с най-общото уравнение на квантовата механика: Ĥψi=Еiψi, което описва взаимодействието между статистически вероятностни материални вълни, които ще се проявят, когато при взаимодействие вероятностната вълнова функция се срие, което превръща вероятностната вълна в обективно измеримо с апаратура или сетива явление в природата.
Повтарям,само при ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ се получава всичко във Вселената!!!
Математиците винаги са смятали БОГ за математик, когато е решавал уравнението: Ĥψi=Еiψi и чрез него е създал Вселената. Според тях Вселената може да бъде описана с математически уравнения, които, колкото и сложни да са, са решими. Ако едно уравнение не може да се реши, това не се дължи на факта, че е нерешимо, а на ограниченията на човешкият интелект.
През 1931г.Курт Гьодел показа, че не съществува единна математическа теория, която да се използва за основа за останалите дисциплини. Има твърдения, които са истински, но е невъзможно да се докажат в рамките на системата. Това твърдение разкрива една непозната страна в архитектурата на системата/и на човешката също/; Има формули недоказуеми само за този, който работи вътре в системата, но за този, който е извън системата формулата е доказуема. През 1905 година А.Айнщайн в СТО - излизайки извън Времето и пространството, поне математически, констатирал,че пространството и времето са относителни величини. Единственото което не се променя е скоростта на светлината - С. Той предвидил, че при скорост близка до С времето се забавя и разстоянията се свиват. Нещо повече-масата в покой - m и енергията - Е са едно и също нещо и ги свързал с формулата - Е=mc2, което показва, че масата и енергията също са относителни! Само фотоните са частици с маса различна от нула в покой. Те са чиста енергия и не се влияят от времето. Тъй като се движат със скорост С, за тях Вселената е интемпорална/извън времето/. От гледна точка на фотоните Вселената се ражда и умира едновременно в един и същ миг. Тъй като бпизко 90% от информацията за околния свят ние получаваме от фотоните, можем да кажем, че тази информация е ИЛЮЗИЯ/ражда се и умира в един и същ миг/.Само мозъкът я запазва. Поетите винаги казват "О,миг поспри!"

От казаното до тук следва, че за да спре времето и да стане наше трябва да се движим със скоростта на светлината С ! Странно! Или да изтрием човешките 6 сетива и да оставим духа и душата да се движат със скоростта на светлината С! Т.е. духът и душата преминават от едно фазово състояние в съвсем различно такова, точно както елементарните частици могат да преминават от едно енергийно състояние А в енергийно състояние В без следа от всякакъв преход от А в В/точно както и нашето съзнание преминава от един спомен в друг без никакъв преход/. От тук следва, че субатомното пространство/психологическото също/ не е непрекъснато, а има зърнестта структура. Само тогава частиците и съзнанието могат да прескачат от едно състояние в друго без междинни състояния. Но при Душата не е точно така ,защото тя е изградена върху ГЕНОМА, който има маса на покой различна от нула!!! Логически всичко е така, но все още за съжаление не е доказано експериментално!!! Доказателствата са само косвени, които в съда на Логиката нямат все още доказателствена сила! Ще завършим със стихове от Индия:
ПРАЗНО И СПОКОЙНО И ОСВОБОДЕНО ОТ СЕБЕ СИ
Е ЕСТЕСТВОТО НА НЕЩАТА
НЯМА ИНДИВИДУАЛНО СЪЩЕСТВО,КОЕТО ДА СЪЩЕСТВУВА
НЯМА НИ КРАЙ НИ НАЧАЛО НИ СРЕДА
ВСИЧКО Е ВИДЕНИЕ И СЪН
ВСИЧКИ СЪЩЕСТВА В СВЕТА
СА ОТВЪД СВЕТА НА СЛОВАТА!
ПРЕКРАСНО Е КАЗАНОТО ОТ ИНДИЙЦИТЕ ПРЕДИ 6000 ГОДИНИ!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

от Михаил Хинев

Разсъждения върху сънищата

Драги приятели,
В очакване на темата на Михаил Хинев, разгледана в клуб мисъл на 01.06., ви предлагам да помислим за същността на сънищата.
Ето някой мисли върху тази изключително интересна тема:
Човешката психика има две страни – осъзната и неосъзната. Осъзнатата, това е индивидуалното, личностно съзнание на човека, а неосъзнатата – подсъзнанието, тъмната страна на психиката.
Индивидуалното будно съзнание можем да дефинираме като способност на човешкия организъм да възприема и интерпретира информация постъпваща от материалния свят и от универсалното поле, както и да реагира на нея. В живота, нашето съзнание е свързано с битието, с личните ни проблеми, желания, страхове, със стремежа за оцеляване… То е прекалено лично, откъснато от Божественото ни АЗ. То е его-съзнание.
Да отбележим и това, че всяка конкретната епоха, социалната система определя норми, нрави, култура, създава ограничения, манипулира, в резултат на което се създава за общността едно общо, колективно съзнание, което влияе на индивидуалните мисли, поведение, преживявания, т.е. на индивидуалното съзнание.
Другият аспект на психиката - подсъзнанието, наричано още несъзнавано, е психическо съдържание, което индивидът не съзнава.
Тъй като, в голямата си част сънищата са продукт на подсъзнанието, ще се спрем малко по-подробно на него.
Човешкото подсъзнание се състои от два пласта. Ще цитираме Юнг: „Един по-вече или по-малко повърхностен слой от несъзнаваното е личностен. Аз го наричам лично несъзнавано. Но това лично несъзнавано лежи върху един по-долен пласт, който не се дължи на личния опит, а е вроден. По-дълбокият слой аз наричам колективно несъзнавано. За разлика от личностната психика, колективното несъзнавано притежава съдържание и форми на поведение които са по-вече или по-малко еднакви навсякъде и за всички индивиди. С други думи, колективното несъзнавано е еднакво за всички хора и представлява общ психичен субстрат от свръх личностно естество присъстващ във всеки от нас….
Съдържанията на личното несъзнавано са главно тъй наречените емоционално оцветени комплекси, съставящи личната, частна страна на психичния живот. От своя страна, съдържанията на колективното несъзнавано са извести като архетипове”.
Следователно, личностното подсъзнание на един индивид това са мисли, желания, рефлекси…всичко, което не може да премине през социалния филтър на забрани както и всички аспекти на личността, които индивидът не иска да притежава и ги отхвърля. Всичко това остава в подсъзнанието. Тук са също и спомените от минали съществувания на човека.
Съдържанието на следващия пласт(колективното несъзнавано) е еволюционното минало на човечеството, планетата. Всички сили които са ръководили издигането ни в материята са гравирани в подсъзнанието ни и продължават да живеят и да ни въздействат. Вродени агресивни нагони, импулси, понякога доста древни, животински, плашещи и страдащи рефлекси, силите на болестите, страховете от разлагането и смъртта, омразата, гневът… всичко това живее у нас от древни времена.
Няколко думи за архетипите на Юнг. Карл Юнг казва: „Архетиповете са несъзнавани образи на самите инстинкти… и нямат нищо общо с разума. От незапомнени времена тези колективни представи са били част от картината на света.. Има толкова архетипове, колкото типични ситуации има в живота. Безкрайното повторение е запечатало тези преживявания в конструкцията на психиката…”
Според Юнг някой архетипни фигури притежават известна автономност, и при хора с предразположение към психоза могат да избягат напълно от контрола на съзнанието и да станат независими, причинявайки явления на обладаност. В заключение, имайки предвид енергийният характер на човешката психика, можем да направим смелото допускане, че архетиповете са мощни реално съществуващи психо – енергийни субстанции.
Контакти с подсъзнанието си човек постига в сънищата, фантазиите, виденията, при хипноза, при автоматизираните действия, стресови ситуации…
От гледна точка на психологията, сънят е състояние характеризиращо се със загуба на ориентация във времето, пространството и по отношение на собствената личност.
Чрез уредът електроенцефалограф, който може да отчита и записва мозъчната активност, са установени разлики в честотата и амплитудата на биоелектричните вълни в будно състояние и в състояние на сън.
Будното състояние е известно като бета ритъм, бета ниво.
Сънят има три основни фази(нива):
- алфа ниво Отпуснато, сънливо състояние, дрямка. Сетивността е още на високо ниво, човек осъзнава състоянието си, приема и реагира на околната среда.
Алфа дълбоко ниво – състоянието преди заспиване и непосредствено след събуждане сутрин.
- тета ниво Изключено е каквото и да е съзнателно възприемане на околната среда. В електроенцефалограмата се появяват високо амплитудни вълни.
-делта ниво Мозъкът е изключил напълно сетивата, но е активирал в същото време своята мисловна дейност. Учестеното дишане, учестен ритъм на сърцето, скокообразни очни движения, високо амплитудните вълни и др. говорят за повишена мозъчна активност. До 25% от съня на възрастните е в тази фаза(3 - 4 пъти до 25 мин. на нощ)
Тази невронна активност в делта ниво най-вероятно се дължи на сънуването, защото това е фазата свързана със сънищата.
Според речникът по психология от 1989г., сънуването е психофизиологично състояние с особена умствена активност, а сънищата - неподредено, хаотично отражение на преживяното.
Психолозите определят сънищата като резултат от външни и вътрешни дразнители.
1. Външни дразнители – звукови, топлинни и др. Примерно при алармен звън може да сънуваме някаква екстремна ситуация, като пожар, нападение…
2. Вътрешни дразнители
- Органични – болка, заболяване на орган може да е причина за различно съдържание на сънищата, включително - кошмари.
- Психични – преживяна голяма радост, мъка, чувство за вина, различните желания… дават силен отпечатък върху сънищата.
Фройд смята ролята на дразнителите за основна при сънуването, но счита, че те могат да бъдат само подтик към съня. В действителност сънят не отразява дразнителя, а го преработва, замества го с нещо друго. Така че с различните дразнители не може да бъде обяснена същността на сънищата.
В повечето случаи сънищата са объркани, странни от гледна точка на будния живот. Според Фройд, радостни или тревожни мисли и желания от деня, които той нарича „остатъци от деня”, по странен начин се комбинират с преживяното и забравено от миналото на индивида, както и с информация от още по-далечно минало в подсъзнанието.
Сънищата са изопачени, неразбираеми и поради цензурата, въвеждана в съня от сънуващия, както и от символиката – основна характеристика на съня.
Какво е цензура на съня? Душата навлязла в подсъзнанието е освободена от всякакви окови. Жаждата за удоволствие или отмъщение избира обектите си без задръжки, като най-много предпочита забранените. Пример: в съня си лицето „Х” решава да сложи отрова в питието на собствения си брат. Но той не го прави - или се събужда, или кулминационният момент просто липсва, изтрит е от съня. Това е цензурата, която изпуска, видоизменя, прегрупира мисли, ситуации в съня. Тя се налага от изцяло осъдителни, скандални мисли и действия, наложили се дълбоко в колективната психика на хората.
Символика в съня. Странността на съня идва и от факта, че образите, виденията имат символично значение и за да разберем съня трябва да преведем символичният му език на езика на нашето мислене в будно състояние. Така например, ако се сънува - голота, тълкуватели на сънища превеждат в болест, горяща къща – смърт, бистра вода – сълзи, тъга, диви животни – врагове и т.н. Удивително е, че сънуващият борави със символите в съня си, без да има знание за тях в будно състояние. Според Фройд най-вероятно, познанието на символиката е в подсъзнанието. Това са несъзнавани знания за сравнение на различни обекти и отношения, залегнали дълбоко в колективната психика, еднакви при различните народи и езици.
Според езотериците сънищата са преживявания на човешката душа. Пътуване на душата в подсъзнанието. Когато човек сънува, в леглото остава неговото физическо и етерно тяло, но астралното тяло – душата се рее, пътешества някъде, като запазва връзката си с физическото тяло, което обяснява възприемането на процесите в подсъзнанието в образи.
Според Шри Оробиндо трябва да разширим своето будно съзнание за да можем успешно да слезем в подсъзнанието. Ако сме несъзнателни в будният си живот, сме изобщо несъзнателни и няма да можем да разберем посланията идващи от сънищата. Нещо по-вече - сънят ще бъде същинска тежест. Връзката между разширеното будно съзнание и подсъзнанието той изразява така: „ Човек не би могъл да слезе по ниско(в подсъзнанието) от точката, до която се е качил(разширил съзнанието си) – тъй като силата необходима, за да слезем, е същата, която е потребна за да се качим. Ако за нещастие слезем по-ниско, отколкото позволява капацитетът ни за височина, автоматично ще ни сполети нещастие, лудост.”
Наша основна задача е разширяване на съзнанието и именно животът във физическия свят е работното място за това. Тогава сънят ще бъде ясен, точен, управляем, полезен.
Шри Оробиндо определя три вида сънища.
1/ Обикновени сънища, малко грубо наричани животински. Те са в резултат на външни и вътрешни дразнители, както и на липсата на способност за правилно възприемане на подсъзнателното ниво. Подсъзнанието ни изпраща хаотични образи - фантастични комбинации от спомени, впечатления, преживявания, ситуации… При тези сънища, страсти, които мислим за чужди, желания, жажда за удоволствия, омраза, гняв, отмъщение,… бушуват на воля.
2/ Сън-преживяване отличава се от обикновените сънища по своята особена яснота и интензивност. Оставят дълбоко впечатление, жив спомен. При събуждане оставаме с усещането, че сме изживели всичко, защото сцените са дори по-реални от физическите. Тези сънища са изпълнени със знаци, които предупреждават за едно или друго събитие. Ако сме съзнателни ще имаме такива сънища – преживяване и ще сме в състояние правилно да ги разчетем.
3/ Активен сън. Изисква разширено съзнание, което дава възможност за интегриране на психиката. (пълната, цялостна психика е силна).
Сънят е активен, защото в този сън ние не сме свидетели на събитията, ние създаваме събития. Нека да вземем един пример: Лицето „Х” сънува, че е на пикник на зелена поляна с приятелката си. Изкача змия и се увива около врата на приятелката му. На свой ред той се опитва да й помогне, но уплахата му надделява и се събужда.
След време, „Х” научава, че приятелката му има проблеми с гърлото, които могат да се окажат сериозни.
Теорията за активният сън допуска, че чрез интегрирана психика и активно действие в съня могат да бъдат повлияни предстоящи събития в живота. В случая, ако в съня си „Х” беше прогонил змията, приятелката му нямаше да има здравословни проблеми, или те щяха да бъдат незначителни.
Съществуват примери, когато катастрофи или други нещастия са били избегнати „по чудо”, защото са били победени предишната нощ в съня на някой със силна, интегрирана психика.
Накрая да отбележим, че пророчески могат да бъдат и обикновените сънища. Те могат да ни предскажат бъдещо събитие буквално или чрез символния език.

Трудни за обяснение са случаите на предсказание чрез сън на стихийно бедствие - земетресение, ураган, наводнение…или на война, масово нещастие… Такива сънища могат да имат хора със екстрасензорни качества. В сънищата си те навлизат дълбоко в подсъзнанието. И ако съзнанието им е разширено, успяват правилно да разчетат знаците както за миналото, така и за бъдещето.

от Снежина Димитрова

Съзнание

Според традиционната академична наука съществува само материята. Историята на вселената е история на развиваща се материя. Животът, съзнанието, интелигентността, са по-вече или по-малко случайни. Те се появяват на сцената след милиарди години еволюция на пасивната и инертна материя в изключително малки части на вселената. Според невронауката, съзнанието е продукт на физиологичните процеси в мозъка и следователно е изключително зависимо от тялото.
Сега, много хора, включително учени осъзнават, че не разполагаме с абсолютно никакви доказателства, че съзнанието е продукт на мозъка. Съществува убеждението, че съзнанието е първичен атрибут на съществуването, че вселената е наситена със съзидателна интелигентност.
Най-общо можем да кажем, че съзнанието е разумността на реалността. То е творческият процес, способността за организация, промени, възпроизвеждане на реалността.
Определянето на съзнанието като основен аспект на реалността, налага да кажем няколко думи за реалността.
Най-лесно можем да си представим реалността като безкрайно енергийно-информационно поле. Най-дълбокото ниво на полето, с най-голяма виталност (информационна мощ) се нарича универсална същност, поле на потенциалност, идеи, Бог. Тук разумността, съзнанието е Абсолютно. Тази същност, наричана още божествена е навсякъде. От нея се раждат безброй светове, при който процес Абсолютното съзнание се диференцира, а информационната мощ намалява. Създадените светове губят все по-вече контакт с първоначалният си източник. Съзиданието увеличава индивидуализацията, отчуждението, забравянето, който процес е най-силно изразен при материалния свят. Но Божествената същност съществува навсякъде, както в духовните светове, така и във водата, скалите, животните, хората ... на материалния свят. Но е забравена. Всеки човек притежава искра от универсалната същност, носи дълбоко в подсъзнанието си информация за цялата вселената, но всичко това е забравено.
Подсъзнанието на човека е еволюционното минало на човечеството с отпечатъци от настоящия му живот, заедно с тези от миналите му съществувания. Всички сили които са ръководили издигането ни в материята са гравирани в подсъзнанието и продължават да живеят и да ни въздействат. Вродените нагони, импулсите, понякога доста древни (животински), рефлексите, любовта, омразата, гневът, страхът ... всичко това живее у нас от древни времена. Обикновено подсъзнанието се изявява в сънищата, фантазиите, виденията, автоматизираните действия, целенасочените действия за промяна на съзнанието ...
Според Шри Оробиндо човешкото подсъзнание има два пласта:
- Повърхностен пласт. Това е личното несъзнавано. Вродени нагони, импулси, рефлекси ..., както и запечатки от минали съществувания на човека и запечатки от еволюционното минало на човечеството.
- Дълбок пласт. Съзнание за универсалната същност.
В материалния свят съзнанието на хората е индивидуално и колективно.
Индивидуалното съзнание на човека е его-съзнание. Можем да го дефинираме като способност на човешкия организъм да възприема, задържа, интерпретира информацията постъпваща чрез сетивата, както и да реагира на нея. То е свързано с личните проблеми, желания, идеали, страхове, със стремежа за оцеляване ...
Общата тенденция на еволюцията в материалния свят е към по-голяма сложност, организираност, интегрираност и заедно с това към увеличаваща се дълбочина на съзнанието на хората.
В отделните епохи на човечеството съзнанието е различно. Различно е и в отделните общности на конкретна епоха, както и между хората в една общност. Въпреки тези различия, съзнателните елементи на общността (епохата) остават свързани и взаимно зависими.
Всяка индивидуална мисъл е в резултат на колективното съзнание на обществото. Социалната система на обществото се отразява върху нрави, култура, светоглед ... Те, от своя страна слагат ограничения върху индивидуалните мисли, поведение, преживявания ... Определят граници, рамки, манипулират живота на индивида. Това не означава, че индивидът е слят със средата. Неговото съзнание може значително да се дистанцира като прогресира (или регресира) спрямо колективното съзнание. Можем обаче да се запитаме, доколко е възможно отделянето от средата, след като мисли, поведение, ... съществуват на базата на културния фон, езика, значенията на понятията и много други елементи на обществото.
Ще споменем някой основни етапи от развитието на индивидуалното съзнание (според Кен Уилбър)
1 / Биоцентрично съзнание.
Азът и физическият свят са слети. Първите месеци след раждането, бебето не различава вътре и вън, не възприема обектите отделно от себе си. Това е най-плиткото, ограничено съзнание.
2 / Физиоцентрично съзнание.
Излюпва се физическият Аз. В първата година след раждането бебето изработва способност за установяване на физическите граници на Аза. Вече съществува вън и другите.
На всеки етап от растежа на съзнанието са възможни проблеми и може да настъпи застой, дори регрес. Така, на този етап, ако съзнанието не успее да създаде този първоначален дуализъм, се получава тежка патология, наричана "адуализъм" (неспособност за установяване на физическите граници)
3 / Егоцентрично съзнание.
Събужда се истинското чувство за отделния Аз, с всички негови потребности, радости и ужаси. Съзнанието е насочено изцяло към собствената личност. Другите не съществуват. Човек може да остане цял живот със съзнание на този етап. В повечето случаи обаче съзнанието се диференцира - част от него минава в по-горен етап.
Егоцентричното съзнание се ражда на етап 2 и съществува, макар и намаляващо на всички нива, включително етап "кентавър".
4 / Етноцентрично и социоцентрично съзнание
Етноцентрично - съзнанието е разширено към най-близките хора, фамилията, рода, приятелите, групи от хора. Ако грижите, мислите стигат до цялата нация, раса, култура, идеология, то е социоцентрично. Това е съзнанието на хората днес.
5 / Светоцентрично съзнание
Човек с такова съзнание се дистанцира от егоцентричните, етно и социоцентрични предразсъдъци. Има универсална, глобална позиция. Моята група, нация, раса, култура ... не са единствените във вселената. Изпитва загриженост, състрадание към целия свят, уважава достойнството на всички хора, без да губи собствената си идентичност.
Това е много трудна трансформация на съзнанието. Според специалистите най-много 4% от човечеството днес имат такова съзнание.
6 / Съзнание "кентавър"
Това е съзнанието на прехода към трансперсоналните нива.
На това ниво личността е силно интегрирана. Възприема всичко в природата глобално, нещата взаимно свързани. Характерно за съзнание "кентавър" е появата на наблюдаващия Аз, който възприема и анализира тялото и разума като обекти.
Личността не се задоволява с традиционните роли в живота, идеологии, вери ... Иска да анализира в дълбочина всичко, задава си екзистенциални въпроси и не намира твърди отговори. Съмнява се. Проблемът е в това, че личността все още не е трансперсонална, но не е и закотвена в личното - затова е "кентавър".
Възможно е на този етап човек да загуби вкус към живота. Животът да се приема като безсмислен. Известен изход от подобно силно депресивно състояние може да се постигне чрез ангажиране на съзнанието с неща, които биха донесли удовлетворение, задоволство на личността.
Ето как Кен Уилбър описва психичното състояние на човек със съзнание "кентавър":
"Кентавърът би трябвало да е щастлив, доволен и радостен ... По-често обаче той е интегриран, автономен, но нещастен.
Той е опитал всичко, което личното царство може да предложи, и то не е достатъчно. Светът е започнал да губи привлекателността си. Нито едно преживяване вече не предизвиква добри чувства. Вече нищо не го удовлетворява. Нищо не си струва да се преследва ....
Нещата, на които някога сме придавали толкова голямо значение, желание и пламенна надежда са се стопили яко дим ... Къде ще намерим твърдостта, и защо въобще трябва да опитваме? ...
Това е душа, за която всички желания са изтънели, избледнели и анемични. Душа, на която, изправяйки се директно пред съществуването, се гади от горе до долу. Душа, за която личното е станало напълно плоско. С други думи, това е душа на ръба на трансперсоналното. "
7 / Трансперсонални нива на съзнанието
Кен Уилбър определя три основни трансперсонални нива: проницателно, каузално и недуалистично
Разширеното съзнание на човека на тези нива се отнася до духовните сфери на реалността и е свързано с преживяване в тези сфери. С такова съзнание, Азът успява да проникне в подсъзнанието си, в духовната реалност.
Трансперсоналните нива се постигат целенасочено и спонтанно.
Специалистите считат, че действително навлизане в трансперсоналните нива може да се постигне когато се прави целенасочено и от хора разширили съзнанието си постепенно, до съзнание "кентавър" включително. Спонтанното навлизане много често е объркващо и неточно.
Йоги и други, практикуващи целенасочено влизане в трансперсоналните области ги описват като състояние на блаженство, любов, състрадание или на терор, зло, ужас. Съзнанието се отваря за фини, ярки цветове, звуци ... Интерпретацията на преживяното всеки извършва различно, според културният фон на епохата, обществото в което живее и личностните характеристики (произход, образование, идеология ...). Така, християнинът вижда Христос, ангели, дяволи ..., будистът - блаженото тяло на Буда, шаманинът - свещени духове и т.н.
При по дълбоко навлизане в подсъзнанието (каузално ниво) Наблюдаващият Аз се осъзнава свободен от времето, пространството, вечен. Усещане на безгранична свобода. Това е състояние на нирвана, почивка в огромната Празнота.
Още по дълбоко в подсъзнанието, чувството за съществуващ, виждащ Аз изчезва. Наблюдаващият се слива с наблюдаваното. Съзнанието не е разделено на наблюдаващ субект и наблюдаван обект. Не гледаш небето, имаш усещането, че си небето. Всичко е едно. Реалният свят се приема наведнъж, с едно чувство, един вкус, едно желание, една мисъл. Душата е разширена и прегръща всичко с безкрайно задоволство. Това е нивото на Абсолютното, недуалистично съзнание.
Казахме, че при трансперсоналните нива на съзнание Азът прониква в подсъзнанието. Как да си обясним преживяванията в духовната реалност? Ще споменем две хипотези за това:
Първата: Азът възприема късове енергия - информация и според мозъчният си софтуер ги трансформира в мисъл-форми. Затова, хората с различни културни, религиозни, национални и личностни характеристики възприемат различни неща.
Втората: В известен смисъл е обратна на първата. Според привържениците на тази хипотеза, духовните светове се обитават от не физични, разумни същности с големи възможности. Те контактуват със съзнанието ни, манипулират го, и приемат форма такава, че да бъдат максимално достъпни за възприемащия.
Всичко казано за индивидуалното съзнание се отнася и до колективното. Човечеството е единен организъм, със съзнание което минава през същите етапи на разширение както при отделният индивид. Това е колективното съзнание, а подсъзнанието в случая Юнг нарича колективно несъзнавано.
Всичко съществуващо на планетата Земя, включително самата планета създава планетно съзнание, планетен интелект. Няма мъртви неща във Вселената. Универсалната същност, Абсолютното съзнание, полето на потенции, идеи, безкрайни възможности е навсякъде. Земята, планетите, вече се приемат като динамични структури, които подобно на човека, освен материално тяло притежават и духовни тела, съзнание. Счита се, че в една планетна с-ма, планетите създават общо съзнание.
от Снежина Димитрова