Лечителката сестра Ганева

На сбирката на клуб мисъл, състояла се при разширен състав на 6 юли, пловдивчанката сестра Ганева ни запозна със своята лечителска дейност. Тя е медицински работник успешно допълваш универсални методи на лечение с алтернативни такива. Завършила е курс за екстрасенси, Китайски точков масаж, Източен специален божествен масаж, курса на Норбеков за самолечение, рейки – лечение, занимава се и с издирване на рецепти от древни автори и народни лечители.
В лекцията си сестра Ганева разказа предимно за случаите, когато е помогнала на хора да се излекуват напълно. Ето един пример:
„ Понеделник, 29 ноември 2004г. При мен се лекуваше млада, елегантна жена от съседното село Крумово. Имаше изкривявания на тазобедрените стави и ходеше като вдървена. След няколко масажа стойката й се изправи и тя се напери като манекенка. В съседство с нея живееше сравнително младо момче с подобни, че и по-лоши оплаквания – то беше в инвалиден стол. Попитал я той къде ходи и тя му казала. „ А бе, аз – рекъл - съм чел за тази жена, но не вярвах, че е толкова кадърна.” И така започнахме лечението. Заради луксирана тазобедрена става гръбнакът му се беше изкривил, кръстните прешлени бяха леко отворени и между тях се беше вмъкнала тъкан. Болките му бяха ужасни, но с много вещина и умение надвихме на проблема. Знам, че много колеги работят съвестно и имат добри резултати. Но при мен, методиката по която работя е важна. Трябва да се оправи луксираната(изкълчена) става. Походката на човека ще се изправи и гръбнакът също, прешлените ще се затворят, мускулите в кръста ще заякнат и проблемът ще отзвучи. „ Методът, по който работи тази жена, надмина очакванията ми. С много професионализъм, топли човешки обноски и желание на всяка цена да помогне на болните, тя постига резултати!” Това е цитат от вестника, в който е дал интервю пациента.
За мен остава благодарността на хората и чувството ми за отговорност пред всеки, който ми се е доверил и се е оставил в ръцете ми.”

Размисли върху сътворението

Някъде, някога, неизвестно как и защо в хаоса възникна взрив от ред. Взрив, който отвори дупка в хаоса и сътвори ПРОСТРАНСТВОТО. То започна да се разширява шеметно със скорост няколко пъти по-голяма от скоростта на светлината по експоненциален закон.
Но!Но!Но! Хаосът беше нащрек и тръгна да възвръща позиции създавайки нещо, което сега наричаме СВЕТЛИНА, пълно със огромна енергия и то подгони края на пространството, за да го върне в Хаоса. Когато светлината светна и ВРЕМЕТО започна, защото светлината е материя без маса в покой. Тъй като пространството без материя бягаше с неограничено по-голяма скорост от скоростта на светлината, то тя не можеше да го достигне. За това Хаоса уплътни светлината и създаде ЗВУКОВИ ВЪЛНИ/Песните на БОГА/ върху нея, които се превърнаха в елементарни частици и техните огледални образи-античастици, всички вече имаха маса в покой, която доведе до появата на гравитацията! Тя започна да спира бягството на пространството и началните частици/появили се преди 14.7 милиада години/превърнали се в Галактики достигнали края на избягалото пространство! Първичната сила създала взрива се разпадна и се създадоха 4 други сили, които редът отново подреди, эа да се попречи на хаоса!
Ядрена сила,
Електромагнитна сила,
Сила на слабото взаимодействие,
Гравитационна сила,
Тези сили отново подредиха пространството в Божествен ред!
Отначало Редът изхвърли Хаоса чрез огромната сила на Сътворението. После Хаоса разруши началната сила на Сътворението!
Но Редът отново се върна, като разрушената сила бе подредена отново в 4 отново прекрасни подсили, споменатите по-горе! И така борбата между Хаоса и Реда продължава във всяка точка и всеки миг на пространство-времето и във всеки от нас-човеците!
Ние можем да благодарим на Хаоса, защото благодарение на него бяха създадени частици-античастици, които пък сътвориха Живота и нас човеците! И това сега, което е в нас и около нас ние наричаме Вселена, съставена от елементарни частици. Отначало се е мислело,че тези частици са атомите, но после се разбрало, че атомите са съставени от нуклони и електрони! Нуклоните са съставени от кварки и различни резонанси между тях. Тези пък резонанси са огромно количество,открити и теоретично предсказани! Оказало се, че атомът е почти празно пространство! Представете си,че ядрото на атома е в центъра на Пловдив. Електронът ще се върти около ядрото в кръг с радиус R~30km със скорост около 40000 оборота в секунда. От празно по празно! Но как тогава ние се докосваме един с друг и с целия свят, който наричаме материален, с маса в покой различна от нула.
Това се дължи на силите, за които споменахме вече. Силите на отблъскване/ел.магнитни сили/ между електроните и на онова, което наричаме принцип на Паули - две елементарни частици не могат да бъдат в едно и също квантово състояние. Т.е.можем да кажем, че с появата на тези сили в началото на времената, пространство-времето променя своите свойства или може би обратното е вярно. Може би песента на Бога уплътнява първичното пространство и това уплътнява светлината, което води до появата на времето, а от там и на елементарните частици!
От казаното до тук следват няколко неща чисто логически!
Така създадените елементарни частици са само виртуални и стават материални само, когато чрез споменатите 4 вида сили започват да взаимодействат по между си. Те се самосъздават/самоутвърждават/чрез взаимното си въздействие една на друга! От тук можем да екстра полираме и за хората!
Хората минават през живота си като сомнамбули, притесняват се за не значителни неща, за които не си струва да се тревожат. Животът им е лишен от смисъл. Забравят за основното и когато СМЪРТТА почука на вратата хората започват да се пробуждат. Прекалено дълго затворени в своите желания, щения и изобщо в собственото си АЗ. Не обръщаме внимание на майка си, баща си, децата си, жена си или съпруга си, въобще на своите любими хора. Все едно сме били под упойка и сме проспали основното взаимоотношенията със любимите хора, което ни прави реални и живи или ако ги няма тези взаимоотношиния, човекът би останал само виртуален/черна дупка в психологическия свят/ без действително да е жив! Това взаимоотношение ражда ЛЮБОВТА и самите нас, давайки ни реален истински живот.Точно, както и елементарните частици стават реални/истински/, когато взаимодействат/биват наблюдавани/ с околните елементарни частици. Защото взаимодействието е вид наблюдение съгласно физическите закони,което се описва много добре от математиката със съвсем просто на вид уравнение:
Ĥψi=Еi ψi където
Ĥ е оператор на взаимодействието/наблюдението/. Всяка елементарна частица/или човек/ може да бъде описана със вероятностна вълнова функция на състоянието в момента на взаимодействието/наблюдението/. Всяко взаимодействие/наблюдение/ срива вероятностната вълнова функция ψi до точно определена енергетична стойност, където Ei са дискретни/квантови/ състояния.
Какво значи ψi да се срие? Това значи да се извърши фазов/квантов/ПРЕХОД ОТ СЪСТОЯНИЕ СЪС СКОРОСТ НА СЪБИТИЯТА равна на С - скоростта на светлината, в състояние, където скоростта на СЪБИТИЯТА е по-малка от С, което обръща вероятностната вълна ψi на квантовото състояние в обективно измеримо с апаратура /или сетива/ явления в природата.
От казаното следват няколко интересни мисли и идеи.
Материята се проявява едновременно с две качества: частица и вълна.Така вълните и частиците са две страни на едно и също явление - МАТЕРИЯ/както е показал А.Айнщайн Е=мс2 или hv=mc2/. Т.е. от тук излиза нещо много интересно. Как ще се прояви тази материя зависи от това дали е наблюдавана/взаимодействаща/, тогава се проявява като частица.
Или ако имаме много частици те ще се проявяват като вълни, защото не можем да наблюдаваме/взаимодействаме/ с една единствена частица.
Друго странно следствие и много важно е, че вътре в нас/субектите/ трябва да има един НАБЛЮДАТЕЛ, който чрез експеримент/взаимодействие-наблюдение/ ни фиксира непрекъснато ние къде сме! Дали сме отделни субекти/частици/ или сме част от една огромна вълна/тогава нашия вътрешен наблюдател е изключен/. И ние сме определени /фиксирани/ от външни наблюдатели като вероятностна ψi на очакване. Тези два наблюдателя/взаимодействия/ сриват вероятностната функция на вълновия пакет/субект/ до състоянието, което човек вижда чрез своите сетива в огледалото/ТУК и СЕГА/. Тази теория се потвърждава много добре от Квантовата физика до 20-я знак след десетичната запетая!
Този вътрешен наблюдател нека да го наречем ДУША!!!!
Какво е ДУШАТА тогава?! Живителна сила, ДУХ или ....нещо неизвестно?!Погледнете себе си! Това е моето/вашето/ тяло.
Когато казвам, че тялото е мое всъщност казвам, че АЗ не съм това тяло! Какво съм АЗ тогава?! АЗ съм СЪЗНАНИЕ - моите мисли,моите чувства, моят опит! Но дали моето съзнание, което представлява моето АЗ е ДУШАТА!!!!!
Проблемът е, че този АЗ, който съм, е продукт на химически субстанции, на електрически трансмисии между невроните, на генетичното наследство закодирано в моето ДНК, на безброй дадености унаследени и присъщи само на мен, които извайват това АЗ, което съм. Мозъкът е сложна електрохимическа машина, която работи като компютър и източник на ЕМП и Звуково поле, което заобикаля човешкото тяло като светло енергийно яйце /овоид/ с два фокуса-1-я върху чакрата на силата и 2-я върху чакрата на сърцето/индикаторът на чувствата/. Моето самосъзнание/вътрешния наблюдател/, което обективизира моето АЗ е нещо като софтуерна програма, която работи само защото използва хардуера на физическото тяло. Физиците знаят, че това е така, защото ако хардуера-тялото спре да работи/умре/, то софтуера остава записан върху ЕМП на яйцето, но не може да работи, защото липсва хардуера!!!! От тук до прераждането има само една крачка. Тази софтуерна програма на човешкото АЗ е записана и съхранена във вълновия пакет описан от формулата: Ĥψi =Е1ψ1 + E2ψ2 + E3ψ3+......+Еnψn всеки член от сумата е отразил частица от човешкия опит. Следователно можем да кажем,че душата се състои от ЕМП и Звуково поле/песента на Бога/ действаща като жива само, ако има хардуер/тяло/.
Какво е Животът тогава?!
Животът е съвкупност от СЛОЖНИ ПРОЦЕСИ, основани на химията на въглеродния атом, но всеки учен би признал, че ключовото понятие в това определение не е въглеродния атом, а СЛОЖНИ ПРОЦЕСИ. С други думи важни са не самите атоми сами по себе си, а начинът по който те са организирани... Животът идва от материята, която е абсолютно еднаква навсякъде във Вселената. За да се появи живот е важна формата на организация на материята.
Какво свързва атомите, за да се появят живите клетки?
Това са законите на физиката! Но как една съвкупност от неодушевени атоми може да образува жива система!?
Отговорът е в КРАЙНОСЛОЖНОТО!!!! Всички проучвания показват, че системите се организират спонтанно изграждайки все по-сложни структури, които функционират съгласно законите на физиката и могат да бъдат описани с математически уравнения.
Един физик, Нобелов лауреат показа,че уравненията описващи неорганичните процеси са сходни с уравненията описващи моделите на поведение на висшите биологични системи. С други думи живите организми са продукт на невероятното усложняване на неорганичните системи. И това усложняване не е резултат от действието на някаква ЖИВА СИЛА, а на самоорганизираща се материя, т.е.тайната на живота не е в атомите, а в сложната им организация, която добре се описва с уравнението: ĤΨi = ЕiΨi и е доказана при измервания до 20-я знак след десетичната запетая от Квантовите закони на физиката,които работят в статистически план не със самите частици, а с тяхната самоорганизация/взаимодействие/ като вълнови пакети и тяхната вероятност да се проявят т.е. да се срият вълновите им функции.
Важни са отново не самите атоми, а тяхната информационна структура, нейната семантика, нейната сложна организация. Стига обаче, атомите да направят възможно съществуването на организационната структура, която определя моята идентичност/АЗ-а/ и функцията на всяка най-малка част на моето тяло, тогава ЖИВОТЪТ е възможен!
Вероятността да се получи това е показана със сравнително прости изчисления и е:10 на минус 120 степен! Това паказва, че Животът сам по себе си си е чисто чудо/невъзможно явление/ или специално е създаден от НЕЩО или НЯКОГО, който задължително трябва да е извън нашата Вселена/терема на Гьодел и принцип на Паули-две частици не могат едновременно да бъдат в едно и също квантово състояние/. Ние сме нещо като програма! Материята е ХАРДУЕРА, а съзнанието ни е СОФТУЕР-а на компютъра наречен ЧОВЕК! Каква е програмата на този компюттър?! - тя е - ОЦЕЛЯВАНЕ НА ГЕНИТЕ/ПЪРВИЧНИЯ ХАРДУЕР/!!!
НО КЪДЕ СА ТОГАВА СЪЗНАНИЕТО,ЕМОЦИИТЕ,ДУШАТА?!!!
На определено ниво на интелегентността емоциите, чувствата и съзнанието за тях се появяват/т.е.от натрупаните количествени изменения се появяват качествени промени/.
Но какво е интелента тогава?! - Способност да осъществявам сложни мисловни процеси на съзнателно, подсъзнателно и надсъзнателно ниво. С други думи ИНТЕЛЕКТЪТ е форма на усъвършенствана сложност. Човешкото ниво интелект не е непременно необходимо за наличие на съзнание. Всичко това се описва с най-общото уравнение на квантовата механика: Ĥψi=Еiψi, което описва взаимодействието между статистически вероятностни материални вълни, които ще се проявят, когато при взаимодействие вероятностната вълнова функция се срие, което превръща вероятностната вълна в обективно измеримо с апаратура или сетива явление в природата.
Повтарям,само при ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ се получава всичко във Вселената!!!
Математиците винаги са смятали БОГ за математик, когато е решавал уравнението: Ĥψi=Еiψi и чрез него е създал Вселената. Според тях Вселената може да бъде описана с математически уравнения, които, колкото и сложни да са, са решими. Ако едно уравнение не може да се реши, това не се дължи на факта, че е нерешимо, а на ограниченията на човешкият интелект.
През 1931г.Курт Гьодел показа, че не съществува единна математическа теория, която да се използва за основа за останалите дисциплини. Има твърдения, които са истински, но е невъзможно да се докажат в рамките на системата. Това твърдение разкрива една непозната страна в архитектурата на системата/и на човешката също/; Има формули недоказуеми само за този, който работи вътре в системата, но за този, който е извън системата формулата е доказуема. През 1905 година А.Айнщайн в СТО - излизайки извън Времето и пространството, поне математически, констатирал,че пространството и времето са относителни величини. Единственото което не се променя е скоростта на светлината - С. Той предвидил, че при скорост близка до С времето се забавя и разстоянията се свиват. Нещо повече-масата в покой - m и енергията - Е са едно и също нещо и ги свързал с формулата - Е=mc2, което показва, че масата и енергията също са относителни! Само фотоните са частици с маса различна от нула в покой. Те са чиста енергия и не се влияят от времето. Тъй като се движат със скорост С, за тях Вселената е интемпорална/извън времето/. От гледна точка на фотоните Вселената се ражда и умира едновременно в един и същ миг. Тъй като бпизко 90% от информацията за околния свят ние получаваме от фотоните, можем да кажем, че тази информация е ИЛЮЗИЯ/ражда се и умира в един и същ миг/.Само мозъкът я запазва. Поетите винаги казват "О,миг поспри!"

От казаното до тук следва, че за да спре времето и да стане наше трябва да се движим със скоростта на светлината С ! Странно! Или да изтрием човешките 6 сетива и да оставим духа и душата да се движат със скоростта на светлината С! Т.е. духът и душата преминават от едно фазово състояние в съвсем различно такова, точно както елементарните частици могат да преминават от едно енергийно състояние А в енергийно състояние В без следа от всякакъв преход от А в В/точно както и нашето съзнание преминава от един спомен в друг без никакъв преход/. От тук следва, че субатомното пространство/психологическото също/ не е непрекъснато, а има зърнестта структура. Само тогава частиците и съзнанието могат да прескачат от едно състояние в друго без междинни състояния. Но при Душата не е точно така ,защото тя е изградена върху ГЕНОМА, който има маса на покой различна от нула!!! Логически всичко е така, но все още за съжаление не е доказано експериментално!!! Доказателствата са само косвени, които в съда на Логиката нямат все още доказателствена сила! Ще завършим със стихове от Индия:
ПРАЗНО И СПОКОЙНО И ОСВОБОДЕНО ОТ СЕБЕ СИ
Е ЕСТЕСТВОТО НА НЕЩАТА
НЯМА ИНДИВИДУАЛНО СЪЩЕСТВО,КОЕТО ДА СЪЩЕСТВУВА
НЯМА НИ КРАЙ НИ НАЧАЛО НИ СРЕДА
ВСИЧКО Е ВИДЕНИЕ И СЪН
ВСИЧКИ СЪЩЕСТВА В СВЕТА
СА ОТВЪД СВЕТА НА СЛОВАТА!
ПРЕКРАСНО Е КАЗАНОТО ОТ ИНДИЙЦИТЕ ПРЕДИ 6000 ГОДИНИ!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

от Михаил Хинев

Разсъждения върху сънищата

Драги приятели,
В очакване на темата на Михаил Хинев, разгледана в клуб мисъл на 01.06., ви предлагам да помислим за същността на сънищата.
Ето някой мисли върху тази изключително интересна тема:
Човешката психика има две страни – осъзната и неосъзната. Осъзнатата, това е индивидуалното, личностно съзнание на човека, а неосъзнатата – подсъзнанието, тъмната страна на психиката.
Индивидуалното будно съзнание можем да дефинираме като способност на човешкия организъм да възприема и интерпретира информация постъпваща от материалния свят и от универсалното поле, както и да реагира на нея. В живота, нашето съзнание е свързано с битието, с личните ни проблеми, желания, страхове, със стремежа за оцеляване… То е прекалено лично, откъснато от Божественото ни АЗ. То е его-съзнание.
Да отбележим и това, че всяка конкретната епоха, социалната система определя норми, нрави, култура, създава ограничения, манипулира, в резултат на което се създава за общността едно общо, колективно съзнание, което влияе на индивидуалните мисли, поведение, преживявания, т.е. на индивидуалното съзнание.
Другият аспект на психиката - подсъзнанието, наричано още несъзнавано, е психическо съдържание, което индивидът не съзнава.
Тъй като, в голямата си част сънищата са продукт на подсъзнанието, ще се спрем малко по-подробно на него.
Човешкото подсъзнание се състои от два пласта. Ще цитираме Юнг: „Един по-вече или по-малко повърхностен слой от несъзнаваното е личностен. Аз го наричам лично несъзнавано. Но това лично несъзнавано лежи върху един по-долен пласт, който не се дължи на личния опит, а е вроден. По-дълбокият слой аз наричам колективно несъзнавано. За разлика от личностната психика, колективното несъзнавано притежава съдържание и форми на поведение които са по-вече или по-малко еднакви навсякъде и за всички индивиди. С други думи, колективното несъзнавано е еднакво за всички хора и представлява общ психичен субстрат от свръх личностно естество присъстващ във всеки от нас….
Съдържанията на личното несъзнавано са главно тъй наречените емоционално оцветени комплекси, съставящи личната, частна страна на психичния живот. От своя страна, съдържанията на колективното несъзнавано са извести като архетипове”.
Следователно, личностното подсъзнание на един индивид това са мисли, желания, рефлекси…всичко, което не може да премине през социалния филтър на забрани както и всички аспекти на личността, които индивидът не иска да притежава и ги отхвърля. Всичко това остава в подсъзнанието. Тук са също и спомените от минали съществувания на човека.
Съдържанието на следващия пласт(колективното несъзнавано) е еволюционното минало на човечеството, планетата. Всички сили които са ръководили издигането ни в материята са гравирани в подсъзнанието ни и продължават да живеят и да ни въздействат. Вродени агресивни нагони, импулси, понякога доста древни, животински, плашещи и страдащи рефлекси, силите на болестите, страховете от разлагането и смъртта, омразата, гневът… всичко това живее у нас от древни времена.
Няколко думи за архетипите на Юнг. Карл Юнг казва: „Архетиповете са несъзнавани образи на самите инстинкти… и нямат нищо общо с разума. От незапомнени времена тези колективни представи са били част от картината на света.. Има толкова архетипове, колкото типични ситуации има в живота. Безкрайното повторение е запечатало тези преживявания в конструкцията на психиката…”
Според Юнг някой архетипни фигури притежават известна автономност, и при хора с предразположение към психоза могат да избягат напълно от контрола на съзнанието и да станат независими, причинявайки явления на обладаност. В заключение, имайки предвид енергийният характер на човешката психика, можем да направим смелото допускане, че архетиповете са мощни реално съществуващи психо – енергийни субстанции.
Контакти с подсъзнанието си човек постига в сънищата, фантазиите, виденията, при хипноза, при автоматизираните действия, стресови ситуации…
От гледна точка на психологията, сънят е състояние характеризиращо се със загуба на ориентация във времето, пространството и по отношение на собствената личност.
Чрез уредът електроенцефалограф, който може да отчита и записва мозъчната активност, са установени разлики в честотата и амплитудата на биоелектричните вълни в будно състояние и в състояние на сън.
Будното състояние е известно като бета ритъм, бета ниво.
Сънят има три основни фази(нива):
- алфа ниво Отпуснато, сънливо състояние, дрямка. Сетивността е още на високо ниво, човек осъзнава състоянието си, приема и реагира на околната среда.
Алфа дълбоко ниво – състоянието преди заспиване и непосредствено след събуждане сутрин.
- тета ниво Изключено е каквото и да е съзнателно възприемане на околната среда. В електроенцефалограмата се появяват високо амплитудни вълни.
-делта ниво Мозъкът е изключил напълно сетивата, но е активирал в същото време своята мисловна дейност. Учестеното дишане, учестен ритъм на сърцето, скокообразни очни движения, високо амплитудните вълни и др. говорят за повишена мозъчна активност. До 25% от съня на възрастните е в тази фаза(3 - 4 пъти до 25 мин. на нощ)
Тази невронна активност в делта ниво най-вероятно се дължи на сънуването, защото това е фазата свързана със сънищата.
Според речникът по психология от 1989г., сънуването е психофизиологично състояние с особена умствена активност, а сънищата - неподредено, хаотично отражение на преживяното.
Психолозите определят сънищата като резултат от външни и вътрешни дразнители.
1. Външни дразнители – звукови, топлинни и др. Примерно при алармен звън може да сънуваме някаква екстремна ситуация, като пожар, нападение…
2. Вътрешни дразнители
- Органични – болка, заболяване на орган може да е причина за различно съдържание на сънищата, включително - кошмари.
- Психични – преживяна голяма радост, мъка, чувство за вина, различните желания… дават силен отпечатък върху сънищата.
Фройд смята ролята на дразнителите за основна при сънуването, но счита, че те могат да бъдат само подтик към съня. В действителност сънят не отразява дразнителя, а го преработва, замества го с нещо друго. Така че с различните дразнители не може да бъде обяснена същността на сънищата.
В повечето случаи сънищата са объркани, странни от гледна точка на будния живот. Според Фройд, радостни или тревожни мисли и желания от деня, които той нарича „остатъци от деня”, по странен начин се комбинират с преживяното и забравено от миналото на индивида, както и с информация от още по-далечно минало в подсъзнанието.
Сънищата са изопачени, неразбираеми и поради цензурата, въвеждана в съня от сънуващия, както и от символиката – основна характеристика на съня.
Какво е цензура на съня? Душата навлязла в подсъзнанието е освободена от всякакви окови. Жаждата за удоволствие или отмъщение избира обектите си без задръжки, като най-много предпочита забранените. Пример: в съня си лицето „Х” решава да сложи отрова в питието на собствения си брат. Но той не го прави - или се събужда, или кулминационният момент просто липсва, изтрит е от съня. Това е цензурата, която изпуска, видоизменя, прегрупира мисли, ситуации в съня. Тя се налага от изцяло осъдителни, скандални мисли и действия, наложили се дълбоко в колективната психика на хората.
Символика в съня. Странността на съня идва и от факта, че образите, виденията имат символично значение и за да разберем съня трябва да преведем символичният му език на езика на нашето мислене в будно състояние. Така например, ако се сънува - голота, тълкуватели на сънища превеждат в болест, горяща къща – смърт, бистра вода – сълзи, тъга, диви животни – врагове и т.н. Удивително е, че сънуващият борави със символите в съня си, без да има знание за тях в будно състояние. Според Фройд най-вероятно, познанието на символиката е в подсъзнанието. Това са несъзнавани знания за сравнение на различни обекти и отношения, залегнали дълбоко в колективната психика, еднакви при различните народи и езици.
Според езотериците сънищата са преживявания на човешката душа. Пътуване на душата в подсъзнанието. Когато човек сънува, в леглото остава неговото физическо и етерно тяло, но астралното тяло – душата се рее, пътешества някъде, като запазва връзката си с физическото тяло, което обяснява възприемането на процесите в подсъзнанието в образи.
Според Шри Оробиндо трябва да разширим своето будно съзнание за да можем успешно да слезем в подсъзнанието. Ако сме несъзнателни в будният си живот, сме изобщо несъзнателни и няма да можем да разберем посланията идващи от сънищата. Нещо по-вече - сънят ще бъде същинска тежест. Връзката между разширеното будно съзнание и подсъзнанието той изразява така: „ Човек не би могъл да слезе по ниско(в подсъзнанието) от точката, до която се е качил(разширил съзнанието си) – тъй като силата необходима, за да слезем, е същата, която е потребна за да се качим. Ако за нещастие слезем по-ниско, отколкото позволява капацитетът ни за височина, автоматично ще ни сполети нещастие, лудост.”
Наша основна задача е разширяване на съзнанието и именно животът във физическия свят е работното място за това. Тогава сънят ще бъде ясен, точен, управляем, полезен.
Шри Оробиндо определя три вида сънища.
1/ Обикновени сънища, малко грубо наричани животински. Те са в резултат на външни и вътрешни дразнители, както и на липсата на способност за правилно възприемане на подсъзнателното ниво. Подсъзнанието ни изпраща хаотични образи - фантастични комбинации от спомени, впечатления, преживявания, ситуации… При тези сънища, страсти, които мислим за чужди, желания, жажда за удоволствия, омраза, гняв, отмъщение,… бушуват на воля.
2/ Сън-преживяване отличава се от обикновените сънища по своята особена яснота и интензивност. Оставят дълбоко впечатление, жив спомен. При събуждане оставаме с усещането, че сме изживели всичко, защото сцените са дори по-реални от физическите. Тези сънища са изпълнени със знаци, които предупреждават за едно или друго събитие. Ако сме съзнателни ще имаме такива сънища – преживяване и ще сме в състояние правилно да ги разчетем.
3/ Активен сън. Изисква разширено съзнание, което дава възможност за интегриране на психиката. (пълната, цялостна психика е силна).
Сънят е активен, защото в този сън ние не сме свидетели на събитията, ние създаваме събития. Нека да вземем един пример: Лицето „Х” сънува, че е на пикник на зелена поляна с приятелката си. Изкача змия и се увива около врата на приятелката му. На свой ред той се опитва да й помогне, но уплахата му надделява и се събужда.
След време, „Х” научава, че приятелката му има проблеми с гърлото, които могат да се окажат сериозни.
Теорията за активният сън допуска, че чрез интегрирана психика и активно действие в съня могат да бъдат повлияни предстоящи събития в живота. В случая, ако в съня си „Х” беше прогонил змията, приятелката му нямаше да има здравословни проблеми, или те щяха да бъдат незначителни.
Съществуват примери, когато катастрофи или други нещастия са били избегнати „по чудо”, защото са били победени предишната нощ в съня на някой със силна, интегрирана психика.
Накрая да отбележим, че пророчески могат да бъдат и обикновените сънища. Те могат да ни предскажат бъдещо събитие буквално или чрез символния език.

Трудни за обяснение са случаите на предсказание чрез сън на стихийно бедствие - земетресение, ураган, наводнение…или на война, масово нещастие… Такива сънища могат да имат хора със екстрасензорни качества. В сънищата си те навлизат дълбоко в подсъзнанието. И ако съзнанието им е разширено, успяват правилно да разчетат знаците както за миналото, така и за бъдещето.

от Снежина Димитрова

Съзнание

Според традиционната академична наука съществува само материята. Историята на вселената е история на развиваща се материя. Животът, съзнанието, интелигентността, са по-вече или по-малко случайни. Те се появяват на сцената след милиарди години еволюция на пасивната и инертна материя в изключително малки части на вселената. Според невронауката, съзнанието е продукт на физиологичните процеси в мозъка и следователно е изключително зависимо от тялото.
Сега, много хора, включително учени осъзнават, че не разполагаме с абсолютно никакви доказателства, че съзнанието е продукт на мозъка. Съществува убеждението, че съзнанието е първичен атрибут на съществуването, че вселената е наситена със съзидателна интелигентност.
Най-общо можем да кажем, че съзнанието е разумността на реалността. То е творческият процес, способността за организация, промени, възпроизвеждане на реалността.
Определянето на съзнанието като основен аспект на реалността, налага да кажем няколко думи за реалността.
Най-лесно можем да си представим реалността като безкрайно енергийно-информационно поле. Най-дълбокото ниво на полето, с най-голяма виталност (информационна мощ) се нарича универсална същност, поле на потенциалност, идеи, Бог. Тук разумността, съзнанието е Абсолютно. Тази същност, наричана още божествена е навсякъде. От нея се раждат безброй светове, при който процес Абсолютното съзнание се диференцира, а информационната мощ намалява. Създадените светове губят все по-вече контакт с първоначалният си източник. Съзиданието увеличава индивидуализацията, отчуждението, забравянето, който процес е най-силно изразен при материалния свят. Но Божествената същност съществува навсякъде, както в духовните светове, така и във водата, скалите, животните, хората ... на материалния свят. Но е забравена. Всеки човек притежава искра от универсалната същност, носи дълбоко в подсъзнанието си информация за цялата вселената, но всичко това е забравено.
Подсъзнанието на човека е еволюционното минало на човечеството с отпечатъци от настоящия му живот, заедно с тези от миналите му съществувания. Всички сили които са ръководили издигането ни в материята са гравирани в подсъзнанието и продължават да живеят и да ни въздействат. Вродените нагони, импулсите, понякога доста древни (животински), рефлексите, любовта, омразата, гневът, страхът ... всичко това живее у нас от древни времена. Обикновено подсъзнанието се изявява в сънищата, фантазиите, виденията, автоматизираните действия, целенасочените действия за промяна на съзнанието ...
Според Шри Оробиндо човешкото подсъзнание има два пласта:
- Повърхностен пласт. Това е личното несъзнавано. Вродени нагони, импулси, рефлекси ..., както и запечатки от минали съществувания на човека и запечатки от еволюционното минало на човечеството.
- Дълбок пласт. Съзнание за универсалната същност.
В материалния свят съзнанието на хората е индивидуално и колективно.
Индивидуалното съзнание на човека е его-съзнание. Можем да го дефинираме като способност на човешкия организъм да възприема, задържа, интерпретира информацията постъпваща чрез сетивата, както и да реагира на нея. То е свързано с личните проблеми, желания, идеали, страхове, със стремежа за оцеляване ...
Общата тенденция на еволюцията в материалния свят е към по-голяма сложност, организираност, интегрираност и заедно с това към увеличаваща се дълбочина на съзнанието на хората.
В отделните епохи на човечеството съзнанието е различно. Различно е и в отделните общности на конкретна епоха, както и между хората в една общност. Въпреки тези различия, съзнателните елементи на общността (епохата) остават свързани и взаимно зависими.
Всяка индивидуална мисъл е в резултат на колективното съзнание на обществото. Социалната система на обществото се отразява върху нрави, култура, светоглед ... Те, от своя страна слагат ограничения върху индивидуалните мисли, поведение, преживявания ... Определят граници, рамки, манипулират живота на индивида. Това не означава, че индивидът е слят със средата. Неговото съзнание може значително да се дистанцира като прогресира (или регресира) спрямо колективното съзнание. Можем обаче да се запитаме, доколко е възможно отделянето от средата, след като мисли, поведение, ... съществуват на базата на културния фон, езика, значенията на понятията и много други елементи на обществото.
Ще споменем някой основни етапи от развитието на индивидуалното съзнание (според Кен Уилбър)
1 / Биоцентрично съзнание.
Азът и физическият свят са слети. Първите месеци след раждането, бебето не различава вътре и вън, не възприема обектите отделно от себе си. Това е най-плиткото, ограничено съзнание.
2 / Физиоцентрично съзнание.
Излюпва се физическият Аз. В първата година след раждането бебето изработва способност за установяване на физическите граници на Аза. Вече съществува вън и другите.
На всеки етап от растежа на съзнанието са възможни проблеми и може да настъпи застой, дори регрес. Така, на този етап, ако съзнанието не успее да създаде този първоначален дуализъм, се получава тежка патология, наричана "адуализъм" (неспособност за установяване на физическите граници)
3 / Егоцентрично съзнание.
Събужда се истинското чувство за отделния Аз, с всички негови потребности, радости и ужаси. Съзнанието е насочено изцяло към собствената личност. Другите не съществуват. Човек може да остане цял живот със съзнание на този етап. В повечето случаи обаче съзнанието се диференцира - част от него минава в по-горен етап.
Егоцентричното съзнание се ражда на етап 2 и съществува, макар и намаляващо на всички нива, включително етап "кентавър".
4 / Етноцентрично и социоцентрично съзнание
Етноцентрично - съзнанието е разширено към най-близките хора, фамилията, рода, приятелите, групи от хора. Ако грижите, мислите стигат до цялата нация, раса, култура, идеология, то е социоцентрично. Това е съзнанието на хората днес.
5 / Светоцентрично съзнание
Човек с такова съзнание се дистанцира от егоцентричните, етно и социоцентрични предразсъдъци. Има универсална, глобална позиция. Моята група, нация, раса, култура ... не са единствените във вселената. Изпитва загриженост, състрадание към целия свят, уважава достойнството на всички хора, без да губи собствената си идентичност.
Това е много трудна трансформация на съзнанието. Според специалистите най-много 4% от човечеството днес имат такова съзнание.
6 / Съзнание "кентавър"
Това е съзнанието на прехода към трансперсоналните нива.
На това ниво личността е силно интегрирана. Възприема всичко в природата глобално, нещата взаимно свързани. Характерно за съзнание "кентавър" е появата на наблюдаващия Аз, който възприема и анализира тялото и разума като обекти.
Личността не се задоволява с традиционните роли в живота, идеологии, вери ... Иска да анализира в дълбочина всичко, задава си екзистенциални въпроси и не намира твърди отговори. Съмнява се. Проблемът е в това, че личността все още не е трансперсонална, но не е и закотвена в личното - затова е "кентавър".
Възможно е на този етап човек да загуби вкус към живота. Животът да се приема като безсмислен. Известен изход от подобно силно депресивно състояние може да се постигне чрез ангажиране на съзнанието с неща, които биха донесли удовлетворение, задоволство на личността.
Ето как Кен Уилбър описва психичното състояние на човек със съзнание "кентавър":
"Кентавърът би трябвало да е щастлив, доволен и радостен ... По-често обаче той е интегриран, автономен, но нещастен.
Той е опитал всичко, което личното царство може да предложи, и то не е достатъчно. Светът е започнал да губи привлекателността си. Нито едно преживяване вече не предизвиква добри чувства. Вече нищо не го удовлетворява. Нищо не си струва да се преследва ....
Нещата, на които някога сме придавали толкова голямо значение, желание и пламенна надежда са се стопили яко дим ... Къде ще намерим твърдостта, и защо въобще трябва да опитваме? ...
Това е душа, за която всички желания са изтънели, избледнели и анемични. Душа, на която, изправяйки се директно пред съществуването, се гади от горе до долу. Душа, за която личното е станало напълно плоско. С други думи, това е душа на ръба на трансперсоналното. "
7 / Трансперсонални нива на съзнанието
Кен Уилбър определя три основни трансперсонални нива: проницателно, каузално и недуалистично
Разширеното съзнание на човека на тези нива се отнася до духовните сфери на реалността и е свързано с преживяване в тези сфери. С такова съзнание, Азът успява да проникне в подсъзнанието си, в духовната реалност.
Трансперсоналните нива се постигат целенасочено и спонтанно.
Специалистите считат, че действително навлизане в трансперсоналните нива може да се постигне когато се прави целенасочено и от хора разширили съзнанието си постепенно, до съзнание "кентавър" включително. Спонтанното навлизане много често е объркващо и неточно.
Йоги и други, практикуващи целенасочено влизане в трансперсоналните области ги описват като състояние на блаженство, любов, състрадание или на терор, зло, ужас. Съзнанието се отваря за фини, ярки цветове, звуци ... Интерпретацията на преживяното всеки извършва различно, според културният фон на епохата, обществото в което живее и личностните характеристики (произход, образование, идеология ...). Така, християнинът вижда Христос, ангели, дяволи ..., будистът - блаженото тяло на Буда, шаманинът - свещени духове и т.н.
При по дълбоко навлизане в подсъзнанието (каузално ниво) Наблюдаващият Аз се осъзнава свободен от времето, пространството, вечен. Усещане на безгранична свобода. Това е състояние на нирвана, почивка в огромната Празнота.
Още по дълбоко в подсъзнанието, чувството за съществуващ, виждащ Аз изчезва. Наблюдаващият се слива с наблюдаваното. Съзнанието не е разделено на наблюдаващ субект и наблюдаван обект. Не гледаш небето, имаш усещането, че си небето. Всичко е едно. Реалният свят се приема наведнъж, с едно чувство, един вкус, едно желание, една мисъл. Душата е разширена и прегръща всичко с безкрайно задоволство. Това е нивото на Абсолютното, недуалистично съзнание.
Казахме, че при трансперсоналните нива на съзнание Азът прониква в подсъзнанието. Как да си обясним преживяванията в духовната реалност? Ще споменем две хипотези за това:
Първата: Азът възприема късове енергия - информация и според мозъчният си софтуер ги трансформира в мисъл-форми. Затова, хората с различни културни, религиозни, национални и личностни характеристики възприемат различни неща.
Втората: В известен смисъл е обратна на първата. Според привържениците на тази хипотеза, духовните светове се обитават от не физични, разумни същности с големи възможности. Те контактуват със съзнанието ни, манипулират го, и приемат форма такава, че да бъдат максимално достъпни за възприемащия.
Всичко казано за индивидуалното съзнание се отнася и до колективното. Човечеството е единен организъм, със съзнание което минава през същите етапи на разширение както при отделният индивид. Това е колективното съзнание, а подсъзнанието в случая Юнг нарича колективно несъзнавано.
Всичко съществуващо на планетата Земя, включително самата планета създава планетно съзнание, планетен интелект. Няма мъртви неща във Вселената. Универсалната същност, Абсолютното съзнание, полето на потенции, идеи, безкрайни възможности е навсякъде. Земята, планетите, вече се приемат като динамични структури, които подобно на човека, освен материално тяло притежават и духовни тела, съзнание. Счита се, че в една планетна с-ма, планетите създават общо съзнание.
от Снежина Димитрова

Наука, съзнание, информация

Първо да ви се представя: инж. Мъгърдич Съкъджиян. Като инженер имам много нови разработки (например запалителната бобина “Сигнал” за френската автомобилна фирма Рено, показала най-добри характеристики в сравнение с всички останали световни образци).
Пред името ми също има „д-р” което сигурно за вас е по-интересно. Създал съм затворен цикъл на диагностика и лечение – компютърна, биорезонансна, мозъчно скенерна – минала всевъзможните медицински изследвания в България и чужбина и въз основа на представени протоколи пред МНЗ е получено разрешение за ползването й.
Моя слабост е науката и тя е в основата на всички мои разсъждения и разработки.
Да започнем с това, че в момента вървят три развития във физиката.
Учудвате се, но е факт. Първата физика знаете, че основоположник е гениалният сър Исак Нютон, който създава две физики, едната е чисто материалната, основаваща се на експеримента и друга която остава скрита за нас. Едва сега става ясно, че давайки закона за гравитацията е пропуснал да даде закона за гравитационните вълни. Този гениален учен осъзнава, че не всичко е материя, че има духовен свят и по-висшето ниво на знание не бива да се отхвърля. Привлечен от масоните той стига до 33 ниво т.е. Върховен водач във Великобритания. Въз основа на “несполучливия” експеримент на братята Морли Майкелсон търсещи ефира в пространството (получили Нобелова награда през 1907 г.) се отклонява истината във физиката. Гениалният Алберт Айнщайн все пак успява да даде тласък във физиката и дари основата на третата физика за която споменах - квантовата физика(Нобеловата награда за 1921г), но усилията му да обедини всички сили във физическият свят в единна теория на полето са неуспешни.
Квантовата физика в лицето на акад. Г. Шипов, се основава на теорията на торсионните полета. Изведнъж вакуумът се оказва най-наситеното пространство в което постоянно се раждат виртуални частици. Ето го и неуловимият Етер.
През 1964г. Нобелова награда по физика получават американските учени Джулиан Швингер, Ричард Филипс и японският Синитиро Томонага. Те откриват, че в противовес със запазването на енергията частиците се получават от нищото, съществуват преди времето, в което могат да бъдат открити, така че те са просто “виртуални частици”.
При торсионните полета законите са обратни, т.е. едноименните електрически заряди се привличат, а разноименните се отблъскват. И най-важното е, че се нарушава първият закон във физиката, а именно “Закона за съхранение на енергията”, можем да получим безплатен обяд т.е. енергия. Това е, което плаши огромните концерни. Можем с едно малко устройство да захраним дома, колата и каквото друго искаме. Така например, в гр. Луковит се произвежда топлинен генератор с енергиен капацитет 400%. Защо тогава не се отопляваме с евтина енергия? В целият свят, скъпо платени академици отхвърлят всичко което би навредило на богатствата на супер богатите. В сейфовете им има хиляди открития, които биха ни направили живота по-лек, а не да очакваме края на света вследствие екологичното замърсяване.
Сега ще ви запозная с неща съществени за нашето здраве. Някой ще каже пак физика, но за да ви стане ясно за това необичайно нещо което ще кажа, трябва да тръгна от основата на материализма на 20-тия век - теорията на А. Айнщайн и ви покажа новото виждане на 21-я век - теорията на акад. В. Волкович.
С = И/Е
С – съзнание
И – информация(bt)
Е – енергия (w)
Вече не енергията е водеща, а информацията. От формулата се вижда, че колкото намалява енергията съзнанието расте и при нула става безкрайност – т.е. Божествено. Няма нужда от религиозни доктрини. Около нас има един духовен невидим свят, на който ако се помолим с душа и сърце би изпълнил всяко наше желание. Всяка наша мисъл може да се материализира. Мозъка създава вихрово торсионно поле което се материализира.
Уникални опити с вода провежда японският професор Ямото Масара публикувани в книгата му „Посланието на водата”. Той доказва, че човешките мисли, думи, идеи и музика влияят на молекулната структура на водата. Той поставя съд с вода между репродуктори и пуска различна музика, залепва на бутилките написани послания и ги държи една нощ. След това замразява водата и фотографира структурата на леда. Получават се различни резултати. Чистотата на структурата е най-висока при вода обработена с положителни мисли, послания, музика… Молитвата преди хранене, казва проф. Л Болотова, програмира водата положително. Освещаването на продуктите преди ядене разблокира информационната програма, блокирана при приготвянето й.
Водата нищо не забравя. Водата има памет на слон казва физикът д-р. Волфганг Лудвиг. И така, учените стигат до извода, че заобикалящата ни и съдържаща се във всички живи организми вода много точно реагира на информация от всякакъв характер, структурира се, съхранява получената информация, обменя я с околния свят.
Разрушителните наводнения и бури всъщност са изхвърляне от водата на негативната информация, получена от хората в резултат на тяхната агресия, злоба, завист и т.н..
Водата, която пием, не е толкова страшна с бацилите и вирусите в нея, а с информацията, която тя носи.
Нека продължа с силата на мислите и словото. Познаваме метода Кирлиян, при който се заснема обекта импулсно посредством високо напрежение над 20 000 v и висока честота над 20 000 Hz, тоест виждате така нареченият корона ефект. Чрез този метод и мои изследвания спря полемиката има или няма екстрасенси. Това светене което се наблюдава около пръстите, и не само там, е нашата най-важна защита и адаптация към околната среда, това е нашият медицински картон и ще дойде време когато сами ползвайки Кирлиян апарат и компютъра си ще следим здравословното си състояние. След казване на молитва, без значение каква, на един болен човек (не виждате почти никакво светене около пръстите му т.е. няма защита) се вижда нарастване на защитата му.
Според акад. Шипов всяка буква чрез формата и гласността си излъчва информация и може да се определи нейната сила и полярност.
През 1961 год. Едуард Лоренц, учен метеоролог, използващ компютъра, слага началото на Теория на хаоса при изследванията си, стига до удивителен резултат. Изменението на началните условия, на непериодичен процес каквото е метеорологичното време, води до непредсказуем резултат. Той формулира “ефекта на пеперудата”, така: “Движението на крилата на пеперудата в Перу посредством серия от непредсказуеми и взаимосвързани събития може да доведе до ураган в Тексас.
Тук искам да ви обърна внимание върху нещо изключително важно в живота - малките, незабележимите изменения, водят до големите драстични промени.
На пръв поглед “ефектът на пеперудата”, като че ли ни кара да мислим, че всичко е случайно. Нищо случайно няма! Лоренц в своят модел на времето, открива не само вградената в него хаотичност. Той открива и някакъв ред, проявяващ се като случайност! Ред, чиито закони засега все още не познаваме. Науката за хаоса стигна до извода, че: “Хаосът представлява по-висша форма на реда, където случайността става по-скоро организиращ принцип, отколкото традиционният причинно-следствен принцип”.
Тук в това ограничено време не мога да изложа всичко което бих искал да ви запозная, а те са изключително интересни защото засягат живота ни.
От „Моята неиздадена книга” (има я в интернет) ще научите скрити истини за всички нас. Благодаря за търпението ви.

от Мъгърдич Съкъджиян

Хималайски учители

(Кратки бележки за Свами Рама(1925-1996)

Свами Рама от малък е воден от своя гуру. Изкарал е тежката духовна практика зазидан в пещера 11 месеца. Учи при различни висши учители включително Махатма Ганди, Шри Ауробиндо, Рабиндранат Тагор... Получава висше образование в Индия и в Оксфорд Англия. На 24 години става шанкарачария - най-висшия духовен сан в Индия.

Свами Рама е пътувал и работил в Лондон, Москва, Япония, САЩ... Допринася за промяна в научната мисъл като при лабораторни условия демонстрира съвършен съзнателен контрол над автономните физически реакции и умствени функции, считан до този момент за невъзможен.

Основава международен хималайски институт по йога и философия, болнично хималайско сдружение и множество центрове по йога в целия свят.

Свами Рама е автор на редица книги за здравето, медитацията и древните писания.

Тодор Величков

Поднесената от Тодор Величков тема за хималайските учители и конкретно за живота и дейността на Свами Рама, постави пред членовете на клуб "Мисъл" основен въпрос:

Какво е вярата? Как да вярваме(сляпо, интуитивно или чрез разума) на това което са постигнали някой йоги - чудодейни изцеления, ясновидство, левитация, материализация и дематериализация на предмети и др.?

ГРАНИЧНИ СВОЙСТВА НА МОЗЪКА

Можем да разглеждаме мозъка, като съвкупност от нервни клетки - събития, с безброй знайни и незнайни връзки межу тях осъществявани на две нива: I ниво - чрез кръвта, която разнася кислород и хранителни вещества до всяка нервна клетка - събитие, II ниво - чрез електромагнитна енергия създавана от кръвния поток и свързваща всички клетки чрез информацията пренасяна по свои собствени пътища, различни от кръвопотока. От човешкият опит е известно, че електромагнитната енергия (ЕМ) създавана от I ниво (кръвта),тече и се разпространява до всяка клетка - събитие по канали (14 известни и доказани експери-ментално) наричани меридиани, които действат също като вълните. Тези канали започват от седемточки - събития, където се концентрира ЕМ енергия. Освен по тялото ЕМ енергия се разпростира иоколо тялото, като типично се регистрира с апаратура от 10см. до 1м. от кръвния поток.От тази гледна точка можем да кажем, че I ниво създава II ниво, но между двете има взаимнаобратна връзка, тоест те си взаимодействат и се допълват.Може би това е една "интелигентна вселена", чиято привидна материалност се генерира от не-известен организиран източник - какъвто при холограмите се явява лазерът. Мозъкът е холограма, която интегрира холографичната Вселена, конструирайки твърдата реалност като интегрира честотите от едно измерение надхвърлящо четиримерното пространство - време.Индивидуалният мозък е частица от една по-голяма холограма. При определени условия той ще има достъп до цялата информация от по-голямата холограма.Според съвременните разбирания пространството и времето могат да се разглеждат като съвкупностот множество четиримерни точки - събития без връзка помежду си, които са в непрекъснато движение(поток). Това движение създава усета за време, което обективно не съществува в това четиримернопространство.Човешкият мозък може да се разглежда като черна кутия, която пропуска този поток от четиримерниточки - събития и създава холографско отражение на четиримерното пространство време. Според съвременните представи мозъкът вижда, чува, разпознава мирис, вкус, допир като извършва сложни изчисления на честотата на сигналите, които получава. Складираната информация в мозъка не е нещо. Тя е абстрактно взаимоотношение. В смисъла на взаимоотношения или съотношения, ъгли, квадратни корени, тоест умът е математика - така наречената нелинейна математика, което показва, че мисленето сътворено от мозъка няма линеен характер. Нелинейното мислене е по-скоро настройване, отколкото пътуване от точка в точка. Такива умствени състояния като самота, болка и вяра не са просто в мозъка, а вътре в самия мозък. Мозъкът, ума и тялото се разглеждат като неотделима цялост. Физиците допускат, че тази сложна математика може би се извършва постредством бавни вълни, за които се знае, че се движат по мрежа от финни фибри на нервните клетки. Мозъкът може да декодира следите на складираните спомени по начина по който една прожекционна холограма декодира или "отмъглява" оригиналния образ. Това, което ние реално виждаме е обяснителния (експликативен) или разгънат ред на нещата. Обаче съществува и един по-дълбок ред, който е "баща" на нашата действителност. Този ред е подразбиращ се (импликативен) или сгънат. От тази гледна точка умствените процеси са направени от същия материал (холограми), както и организиращия принцип на холограмата - четиримерно пространство - време. Физиците философи са забелязяли, че истинската природа на нещата във Вселената е материал-мисъл. В резултат на задълбочено проучване на доказани факти, можем да сметнем, че като че ли всички човешки същества плуват в един ЕМ океан, който има съвпадащи физични параметри със собствено ЕМ поле създавано от кръвопотока в човешкия мозък и тяло. Тоест всички неща - събития във Вселената са свързани чрез потока на тази финна електромагнитна енергия наречена ФОНОВО излъчване. Мозъкът създава собствено ЕМ поле от финна електромагнитна енергия, която свързва всяка част начовешкия мозък и тяло. Освен, че създава този поток на финна ЕМ енергия, мозъка контролира неговото движение от и до всяка точка.Част от тази ЕМ енергия съществува, както вече споменахме извън човешкото тяло от 10см. до 1м. и по наше мнение, можем да построим уред, който да регистрира и измерва тази финна енергия и ще ни даде възможност разбирайки законите, по които се управлява, да разбираме и физическото, психическото и менталното състояние на тялото, което създава тази финна енергия.Всяко човешко същество притежава негова лична електромагнитна енергия със съвсем специфични физически параметри. Регистрирайки и измервайки тази ЕМ енергия, ние ще регистрираме (диагностицираме) неговото здраве - дали е добро или се нуждае от помощ.Тази финна ЕМ енергия действа по два начина: 1. Показва как човек мисли, работи, твори, като нейното движение влияе на тези процеси. 2. Самата мисъл (съзнание) може да управлява потока на тази финна ЕМ енергия. С други думи човешкият мозък и тяло "плуват" в един океан от финна ЕМ енергия - лична и фонова.Загубата или излишъкът на личната ЕМ енергия ще довежда до болестни състояния както на целия организъм, така и на отделните негови части (вътрешни и външни). Известно е, че фоновото лъчение се движи по някакъв ритъм и ако съобразим този ритъм с ритъма на нашето собствено лично ЕМ лъчение, то ние ще се чувстваме отлично.Всички наши идеи и разсъждения се базират на дълго и задълбочено проучване на материята.

От Mhinev mhinev@hotmail.com [Photo]