„Конфликтите по света са резултат от конфликтите в самите нас”
Древните учения и философии твърдят: „каквото горе, такова долу”. Приемали са Вселената жива, разумна. Днес, все по-вече учени са склонни да се съгласят с това твърдение. Разумността на Вселената обясняват със съществуването на безкрайно енергийно информационно поле, вселенско(единно) поле на съзнанието, съдържащо информация за всичко което може да бъде, което е било и което ще бъде. Професор Тилер(физик от световна величина) казва: „Съзнанието, представляващо само по себе си информация, разпространяваща се с безкрайна скорост, може едновременно да присъства на безкрайно много места, в безкрайното космическо пространство. В края на краищата, ще се установи, че съзнанието е неотменно качество на вселената, което е способно да генерира енергия, и в крайна сметка довеждащо до възникване на материя. В резултат ще бъде открито, че свойствата на материята зависят от съзнанието”
Още един цитат, от Далай Лама:
„Будизмът смята, че всичко се създава от съзнанието. Нивата на съзнанието са различни и най-финото от тях е вечно”
Съзнанието е творяща информация. Съществуват различни теории за неговата творческа роля във Вселената, ето една от тях: Най-дълбокото ниво на полето на съзнанието, с най-голяма виталност(информационна мощ) е така нареченото поле на потенции, идеи. Тази същност е наричана Божествена. От нея се раждат безброй светове, при който процес информационната мощ намалява. Създадените светове губят все по-вече контакт с първоначалният си източник. Съзиданието увеличава индивидуализацията, забравянето… което е най-силно изразено при материалния свят. Но вселенското поле на съзнание е навсякъде, както в духовните светове, така и в във водата, скалите, животните, хората… на материалния свят, но контактът с него е силно ограничен.
Всеки индивид на Земята е клетка от големият организъм – човечеството. Индивидуалното човешко съзнание е свързано и зависимо от съзнанието на цялото човечество – колективното съзнание. Фракталният модел на Вселената ни позволява да мислим също и за съзнание на ниво планетна с-ма, галактика…
Индивидуалното съзнание можем, най-кратко да дефинираме като способност на човешкия организъм да възприема и интерпретира информация. Проф. Е.К.Бороздин смята, че информацията е във всички части на физическото тяло, в тънката материя(фините тела) на човека, в другите живи същества, навсякъде, а мозъкът е устройство, което обезпечава избора на нужната информация и обработката й до състояние, което може да бъде осъзнато и възприето на ниво подсъзнание или съзнание. Руският учен Бобров обяснява, че между кората на мозъка и вселенското поле на съзнание протича обмен на информация която създава „мозайка” от възбудени неврони, които от своя страна се преобразуват в неврохимични и хормонални процеси. „Част от нашия мозък работи като телевизионен приемник и предавател, а друга част обработва и оценява информацията”
Човекът има свой енергиен дубликат - фините тела в пространството. Още древните мислители са допускали, че мислите, идеите, въображението… са дело на енергийният дубликат на мозъка или най-малкото резултат от взаимодействието му с физическия мозък. Напоследък, тази идея има много поддръжници и голям брой доказателства. Например, деца с увреждания на мозъка имат нормален, дори в някой случаи повишен интелект след премахване на онази част от мозъка която е увредена.
Като заключение можем да кажем, че ние мислим с помощта на световното поле на съзнание и че всеки мозък е частица, клетка, неврон от това поле.
Психиката на човек е една сложна многопластова система. Съзнателната част(индивидуалното съзнание), е на повърхността и заема съвсем малък процент от нея. По-голямата част обхваща подсъзнанието - област на непълно осъзнати мисли, представи, чувства… което на свой ред се състои от различни нива. Най-горният пласт на подсъзнанието е личностен. Той се отнася до личната, частна страна на психичния ни живот от настоящето и миналото - мисли(скрити, забравени), които можем да осъзнаем и анализираме чрез концентриране на вниманието или с помощта на психотерапевт. Следващият по-долен пласт на психиката е вроден. Той е колективен. Притежава съдържание и форми на поведение които са по-вече или по-малко еднакви навсякъде и за всички индивиди. Това е психичното съдържание на човечеството, еволюционното му минало. Всички сили които са ръководили издигането ни в материята са гравирани в подсъзнанието ни и продължават да живеят и да ни въздействат. Вродени агресивни нагони, импулси, понякога доста древни, животински, плашещи и страдащи рефлекси, страховете от смъртта, омразата, гневът… всичко това живее у нас от древни времена. Тази колективна психика, съществуваща във всеки, Карл Юнг ни представя чрез ахетипи. Той казва: „Архетиповете са несъзнавани образи на самите инстинкти… и нямат нищо общо с разума. От незапомнени времена тези колективни представи са били част от картината на света.. Има толкова архетипове, колкото типични ситуации има в живота. Безкрайното повторение е запечатало тези преживявания в конструкцията на психиката”. Да посочим няколко архетипни образи: на детето (чистота, невинност…), на героя ( храброст, благородство…), дявола (злодея, злото…), на майката(доброта, жертвоготовност…), Великата майка(природата, Земята…) и т.н. Последното, най-дълбоко ниво в човешката психика до което може да се достигне само чрез специални техники – е така нареченото несъзнавано. Това е съзнание за универсалната същност, навлизане в всемирното поле на съзнанието. Може да се постигне чрез медитативни практики, изолация, пост, молитва, танц, приемане на променящи съзнанието вещества и др. В този случай, съзнанието се отваря за приемане на енергия – информация от световното поле. Хората способни на това(наричани екстрасенси, контактьори…) осъществяват различна дълбочина и качество на контакт. Културните, религиозни, национални и личностни характеристики на контактьорите са причина за разликите в интерпретиране на възприятието. При обикновените хора контактът с вселенското поле на съзнанието се изявява чрез интуицията и вдъхновението или при екстремна ситуация. Някой изследователи на тази тема смятат, че контактът със всемирното поле се осъществява посредством епифизната жлеза (ендокринна жлеза с размери на грахово зърно, разположена в геометричния център на мозъка), други - чрез участък от предния дял на мозъка.
За силата на мисълта сме говорили много пъти. Предаване на мисли, лечение с мисъл, телекинеза, материализация и т.н. Всичко това се случва чрез контакт с вселенското поле на съзнание.
Колективното съзнание обсъждахме на сбирката миналия месец. Искам да допълня някой неща и още веднъж да насоча вниманието върху силата и възможностите му.
Човек е фрактал на човечеството, Вселената. „Човекът като многослойна информационна система е част от глобалната фрактална конструкция на Вселената и те изцяло зависят един от друг.”
„…На информационно ниво ние, всички хора, сме единни, принципно всички сме еднакви, всички ние сме равни…"
Колективното съзнание, най-общо казано, е обедине¬ното съзнание на човечеството, устойчивите, усреднени представи за поведение, морал… за всичко. То програмира деятелността на обществата. Концентрира колективната психична енергия и я транслира в пространството.
За жалост, не си даваме сметка до каква степен сме свързани с цялото, дори на най-ниско ниво – с човечеството. Базата на мозъчния ни софтуер е колективното съзнание на обществото, епохата в която живеем(предразсъдъци, навици, култура, светоглед… дори съзнателният и подсъзнателен личен опит). Нашите мисли, представи са присъщи и на другите, това, което чувстват другите, чувстваме и ние. Затова казваме: „Нищо човешко не ми е чуждо”
Доказа се, че мисълта е енергия. Човек приема енергия-информация от пространството, но и генерира в пространството енергия във вид на мисли, мисъл-форми, чувства. Това е психичната енергия на отделния човек, но може да бъде на група от хора, на определено общество, на цялото човечество. Учени смятат, че вселенското енергийно поле има флуиден характер и попадналата в него психична енергия може да образува форми, структури. Видимият(материален) и невидимият свят са взаимно свързани, взаимно проникващи се, влияещи се един от друг и измененията в единият водят до изменения в другия. Има две понятия отнасящи се до тези взаимовръзки - егрегор и клъстер.
Егрегорът е енергийно струпване в пространството от мислите на група от хора обединени от общ идеал, цел… “Егрегорът е фина жива същност, която на пръв поглед може да бъде наречена аура на група хора т.е. тази част от психичната енергия, която се отнася към групата като към едно цяло”.(Е.Мертон-физик)
По принцип, мислите могат да бъдат малки, средни и силни. Малките мисли са със слаб енергиен потенциал, те се отнасят до състоянието, настроението. За разлика от малките, средните мисли са целенасочени, имат значителен потенциал и способност да образуват енергийни натрупвания. Именно средните мисли създават егрегорите. Всяка организация, колектив, група, семейство… има свой егрегор. Енергията, качеството му се определят от усредненото ниво на мислите в групата, вибрационното им ниво и броя на участниците. Но една малка група от хора с високи стремежи може да има много силен егрегор, за разлика от егрегора на държавата например, при положение, че в нея има конфликти, неясноти, лъжи, силни разнопосочни мисли на отделни общности. Такъв егрегор се определя като сив. Изследователи на колективното съзнание определят цветове на егрегора и клъстера, подобно на аурата на човека. В светли тонове - при стремежи към духовност, любов, мир…, в червени окраски - когато преодолява ярост, злоба, желание за мъст…, сив и дори черен - при силни негативни мисли и емоции, големи човешки страдания...
Докато средните колективни мисли създават егрегорите (енергийно струпване около групата), силните мисли са способни да създават мисъл-форми, психични образувания с възможности за въздействие върху материята. Тези подредени, свръхстабилни психични образувания се наричат клъстери. Те могат да бъдат положителни и отрицателни. Силният егрегор(например на голяма група хора в медитация) създава клъстер.
Най-лесно ще си представим клъстерите в пространството, ако разгледаме клъстерите образуващи се във водна среда. Установено е, че под въздействието на каквато и да било информация - думи, мисли, музика, емоции… структурата на водата се променя. Образуват се фигури – клъстери, които са клетките на паметта на водата. Може да се каже, че клъстерът отразява кодирано внесената във водата информация. Такава вода се нарича структурирана. Обикновената вода съдържа хаотични клъстери с различна структура.
Структурираната вода е способна да предава информацията заложена във нея. Тя може да действа оздравително на човешкия организъм(който е приблизително 70% вода) при положение, че е заредена с положителна информация. Обратното, лошите мисли, проклятията, силният гняв… създават негативни клъстери и в този случай структурират вода, действаща вредно на организма.
Както във водата под въздействието на думи, мисли… се образуват клъстери, така във пространството в резултат на еднопосочни психични въздействия от големи групи от хора се образуват енергоинформационни структури – клъстери, които взаимодействат с всемирното енергийно поле. Те създават възли в полето с голяма информационна плътност. Тази промяна на енергията – информацията на полето, води до промени в нашия(физическия) свят.
Преобладаващото количество психична енергия, която днес 7 милиардното човечество транслира в пространството е негативна. От образуваните мощни енергийни центрове – клъстери в пространството тя се проектира върху Земята. Но в Космоса всичко се стреми към хармония. Земята приема негативните импулси на клъстерите, но когато енергията й стигне определено (критично) ниво, планетата реагира – изхвърля излишната енергия чрез цунами, земетръси, изригване на вулкани, аномални климатични явления и др. беди. Възможно ли е това? Нашият гняв, омраза, конфликти… да са причина за природните катаклизми? Руският професор Дмитриев казва: „Съвкупното планетарно съзнание на човечеството, бидейки нехармонизирано с естествените природни процеси, се явява основна причина за повечето природни катастрофи на планетата”
Добре е, че в последните десетилетия съвременната наука се отвори за силата на съзнанието. Сега се счита дори, че към известните четири физични сили и взаимодействия следва да се прибави и пета, която наричат „ свръхслабо ментално взаимодействие” Тази сила е с информационна природа и се отнася до взаимовръзката на съзнанието в живото вещество и Космоса.
На сбирката на клуб”Мисъл” миналия месец подробно говорихме за проекта „Глобално съзнание”. Поради важността на този грандиозен международен проект за изследване на колективното съзнание и неговото влияние върху материята, ще повторя някой неща.
Работата по проекта започва в лабораторията на доктор Роджър Нелсън в Принстънския университет, САЩ. Целта е експериментално да се докаже, че съгласуваната реакция на хората влияе върху материята и, че това може да бъде фиксирано от подходящи устройства, например от генератори на случайни числа. Този генератор е изчислително или физическо устройство, което може да генерира поредица от числа. Произвежда импулси плюс и минус, които се преобразуват в 1 или 0, или в байта информация, с които оперира компютъра. Нещо подобно е хвърлянето във въздуха на монета п пъти с шансове за „ези” и „тура” приблизително равни. Но ако се окаже влияние върху електричния поток в мрежата, числата които ще се генерират ще се обединят в модели и няма да бъдат случайни.
Около 75 такива генератори са задействани по цялата планета. Данните им постъпват в главния компютър в Принстън, където се обработват и архивират. Чрез старателни изследвания в продължение на много години е събран обширен фактически материал безусловно показваш, че при изключителни обстоятелства за хората, когато милиони са съсредоточени върху един и същ обект, обзети от обща емоция, страх, отчаяние или радост, произтича нещо необичайно, събужда се глобалното планетно съзнание. В тези случаи графиките от усреднените данни на генераторите показват значителни отклонения от средното положение. Ето, някой типични случаи: по време на погребението на принцеса Даяна, събитията от 11 септември 2001г., световната молитва за мир на 14 септември 2001г. при редица природните бедствия, ритуали, религиозни и др. шествия, дори при телевизионни предавания гледани от много хора.
На фиг.1 е показана обобщената графика от измерванията по време на 9 степенното японско земетресение и цунами на 11 март 2011 г. в последвалите го 24 часа. Червената линия е отклонението на 75-те генератора на световната мрежа. Зелената линия е реакцията на генератора в Япония. Черното квадратче – моментът на земетресението. Вижда се значително отклонение и на двете линии от нулевата линия. Естествено, че емоциите на японския народ са били много по-силни, отколкото усреднените емоции на хората от цялата планета.
Проектът “Глобално съзнание” неоспоримо доказва съществуването на енергийно-информационно поле, в което нашите колективни мисли групирани в егрегори и клъстери действат на електричния поток в електрическите вериги, компонентите и компютърните чипове по целия свят.
Възможно ли е колективното съзнание да предусеща големите събития? - спорен въпрос между изследователите защото не при всички големи събития генераторите показват отклонение от нулевата линия преди събитието. Такова предчувствие е регистрирано малко преди събитията от 11.09.2001г. Изместването от нулевата линия е започнало в 6h сутринта, а терористичната атака - 8h45m.
Колективният ум е способен да създава трусове в потока на енергията в две посоки - увеличаване на хаоса, напрежението… но и в посока засилване на сцеплението, разбирателството, мира, любовта…
В последните десетилетия Земята, природата все по-често ни напомня, че трябва да се променим за да оцелеем. Необходимо е да осъзнаем, че нашата разединеност, нашето индивидуално его-съзнание, омраза, липса на ценности и духовност… са причина за всички наши беди. Както казва професор Тилер: ”… всичко, произтичащо навън, се явява отражение на това, което произтича вътре в нас. Ние трябва най-напред да променим самите себе си…”
Учените определят два вектора в развитието на колективното съзнание: хоризонтален и вертикален. Хоризонталният вектор, това е пътят на оцеляване, близък до правилата в животинския свят. Вертикалният - е посоката към Духа. Отделни личности успяват във вертикалното си развитие и достигнат определено по-високо ниво на съзнанието си, но глобално човечеството е много далече от такова развитие. Ето защо, основната задача на тези духовно извисени хора е създаването на положителен, духовен егрeгор чрез организиране на големи общности. При наличието на много такива общности ще се структурират клъстери с мощно въздействие върху психиката на голяма част от човечеството.
За радост, във все по-вече страни, хората започват да осъзнават необходимостта от единение. Създават се центрове за духовно развитие, организират се медитации с хиляди участници, масови бдения… Доктор Нелсън официално съобщава за силния положителен ефект от много глобални медитации. Ще споменем една от тях: през 1993г. медитация на четири хиляди човека, за период от два месеца, е намалила престъпленията във Вашингтон с 23.6%.
Снежина Димитрова
Литература:
Дейвид Уилкок - Енергийното поле на вселената
Виталий и Татяна Тихоплав – Звездното небе над нас
