сряда, 2 февруари 2011 г.

2012

„….ние ще се изменим защото това, тленното, трябва да се облече в нетление и това, смъртното, да се облече в безсмъртие”
Библия – коринтяни 15:52-53

Трудна беше подготовката на тази тема. Излязоха толкова много материали, че човек се обърква. При това в болшинството – песимистични. Предлагам една подредба (от моя гледна точка) по значимост на публикуваното и накрая мой астрологически поглед по темата.
Маите.
Датата 21.12.2012г. е прогнозирана от тях. Склонни сме да им вярваме поради голямата прецизност в астрономическите им изчисления и мистериозността на тяхното съществуване.
Смята се, че маите населявали Южно Мексико и Гватемала още от 2000 г. пр.н.е. Цивилизацията им достигнала разцвет между 200г. и 600г. от новата ера и мистериозно изчезнали някъде към 950г. Маите били изключителни математици и астрономи. Те открили, че цялата слънчева система се движи, че във Вселената има цикли - периоди от време, които се повтарят и които започват и свършват като денят и нощта.
В онази далечна епоха те са успели да изчислят точните моменти на сезоните, на равноденствията. Определили са точно разстоянието, което изминава нашата планета около Слънцето. Маите са изчислили, че Земята обикаля около Слънцето за 365.2420 дни. Според съвременните данни годишният цикъл е 365.2422 дни – разлика две десетохилядни от деня. Също много точно е изчислен и Лунния цикъл. Маите са определили обиколката на Венера около Слънцето на 584 земни дни. Днес специалистите от НАСА са изчислили продължителността на венерианската година на 583.92 дни. Тези изключителни точности при липса на съвременните технологии за наблюдение и изчисление породиха хипотезата, че знанията на маите са получени по други пътища или са им дадени от същества посетили планета.
Календарната с-ма на маите е сложна и точна. 17 календара, от които най-съществени са свещеният тзолкин(260 дни) и слънчевият хааб(365дни). Маите обединяват двата календара и получават „календарно колело”. Можем да си го представим по следния начин: две зъбчати колела, едното с 260 зъба, другото с 365. Календарите тръгват едновременно и се срещат в началната си позиция точно след 18 980 дни или след 52 години. Този цикъл – 52 години е наричан век. Краят му е бил свързван винаги с очакване на съществено събитие, с церемонии и ритуали.
Календарът хааб съдържа отделни цикли от време: тун е една година, катун – 20 туна, бактун – 20 катуна и т.н.
Най-съществен в календарната с-ма на маите е големият цикъл или цикълът на дългото летоброене, който се състои от 13 бактуна. Защо 13? Тринадесет бактуна = 260 катуна. Числото 13 е връзка между свещеният календар тзолкин(260 дни) и слънчевия календар хааб. 260 дни е продължителността на една бременност, 260 катуна или 13 бактуна е времето за ново раждане(прераждане) на света. 13 бактуна е 5125.36 години
Големият цикъл има за начало 3114г. пр.Хр. Но той е съставен много по-късно. Астрономите са определили за край на календара на дългото летоброене, края на 13 бактун - 21.12.2012г. и тази дата са приели за „изходна” точка на календара. Според нашето линейно разбиране на времето, този календар е съставен отзад напред. За тях 13 бактуна определят една епоха. Всяка епоха приемали като световна, като цикъл на растеж, в края на който човечеството достига до следващ етап от своето развитие. С декемврийското слънцестоене на 21.12.2012г. маите са считали, че ще настъпи прелом в развитието на човешкия вид.
Как е свързан Големият цикъл 13 бактуна (5 125години) с достъпната за нас времева рамка. Задачата за съпоставяне на календара на маите с Григорианския календар вълнува учените стотина години. Въпросът е: на коя дата от Григорианския календар съответства началото на цикъла. Около 1950г. учени от различни области, въз основа на голям брой паметници определиха датата 11 август 3114г. пр.Хр. като съответстваща на началото на цикъла на Дългото летоброене. Това е единственото съотношение между двата календара което се потвърждава както по метода Въглерод-14, така и от съществуващото сега летоброене на маите киче.
Галактическото подреждане през 2012г.
Слънцето в звездния куп Плеадите прави обиколка около галактическия център, на разстояние от 25 000 светлинни години, за приблизително 230 милиона години. От началото на съществуването си е направило около 25 обиколки.
Сега, да кажем какво ще е това галактическо подраняване на 21.12.2012г.?
Галактическият център, Слънцето и земята ще бъдат на една линия - линията на галактическия екватор (въображаема линия, преминаваща през центъра на Млечния път). Понастоящем Млечният път и еклиптиката се пресичат в съзвездието Стрелец, което е в посока на галактическия център. С други думи, сутринта на 21 декември 2012 г. следва да бъдем свидетели на изгрева на галактическия център и зимното слънце, които ще се появят заедно на източния хоризонт.



фиг.1

На фиг.1 еклиптиката(хоризонталната крива) пресича оста на Млечния път(галактическия екватор). Тази точка се намира в тъмния процеп на Млечния път и маите я наричали ксибалба бе - черен път, кръстовище, космическа утроба, място на сътворението…
Тук се появява един проблем, който идва от това, че се приема галактическият център за точка през която минава тази въображаема линия, наречена ос на Млечния път или Галактически екватор. В действителност става въпрос за магнитен и гравитационен център, огромна област в издутината на Млечния път. Как тогава маите са избрали точно 2012г.? Събитието може да бъде в предхождаща или следваща година. Датата 21.12.2012г, нейното точно определяне, най вероятно, е в резултат на пророчество. Стига се до заключението, че астрономическите знания на маите се допълвани чрез пророческите дарби на шамани, жрици… Паметниците изобилстват от информация за ползването на различни психоактивни средства, които са отвеждали съзнанието им в далечни времена и пространства.
Една космическа година на маите се състои от пет цикъла на дългото летоброене(по5125години) наричани петте слънца. В края на всяко слънце светът преживява катаклизъм, човечество - трансформация. В момента сме на границата между четвъртото и петото слънце. Четвъртото слънце е започнало през 3114 г пр. Хр., очаква се то да приключи през 2012 г. Колумбийското племе коги, което живее в пълна изолация и общува чрез телепатия и сънища помежду си и със света, смята, че съдбовната дата не е 21 декември 2012 г., а 18/19 февруари 2013 г. Много от съвременните маи, спазващи древните традиции на племето си, също посочват тази дата.
Според маите в началото и в края на всеки от циклите, състоящи се от по 5125 години, центърът на галактиката излъчва много интензивен лъч от светлина, осветявайки цялата Вселената - чрез който той синхронизира всички планети и слънца. Това е ритъмът на сърцето на галактиката - то пулсира на всеки 5125 години. Това бляскаво сияние е период на преход, който показва края на един цикъл и началото на друг и продължава 20 години. Сега ние се намираме в него, в така нареченото Време на безвремие - период на интензивна еволюция в кратък срок, в който се извършват много бързи промени. Това е последният катун(20 години) на четвъртото слънце, започнал през 1992г. и ще завърши в 2012г. Според маите, това „космическо лъчение” ще промени Земята и обитателите й. Едно от тълкованията е, че този космически лъч ще донесе по високо ниво на съзнанието, увеличени духовни възможности на хората, дори физическа промяна. Ново раждане на света.
Предсказанието на маите известява че седем години след започването на последния катун, което означава 1999 година, ще започне една епоха на тъмнина, на промени, която ще ни изправи срещу нашето собствено поведение. Човечеството ще влезе в Големия Салон на Огледалата. Човекът ще има възможност да се огледа и да анализира своето отношение както към себе си, така и към природата, към планетата. Началото на тази епоха от тъмнина ще бъде маркирано от едно слънчево затъмнение, което ще съвпадне с небивало подреждане на планетите и маите са предрекли, че това ще се случи на 11 август 1999г. От тази дата започват да текат последните 13 години - последният шанс на нашата цивилизация. Съвременните учени потвърждават твърдението на маите ,че слънчевото затъмнение от 1999 е много специално. На този ден Земята беше в позиция най-близка до Слънцето, а Луната - най-отдалечена от Земята. Всички планети, с изключение на Плутон, се намираха в позиция Космически Кръст със център Земята.
През 2012г. освен синхронизацията на Слънцето и Земята с галактическия център следва да има и друго необикновено събитие. Това е изключително редкия слънчев транзит на Венера. На 5 и 6 юни 2012 г. планетата ще премине пред Слънцето. Тези транзити се случват приблизително на всеки 120 години. През 2012 г. Венера ще премине право през центъра на Слънцето за период от около 8 часа. Да споменем и двете слънчеви затъмнения. По време на първото, което ще се случи на 20 май, Слънцето и Луната ще влязат в съвпад с Плеядите, а второто, на 13 ноември, ще свърже небесните ни светила със съзвездието Змия. Интересно е, че Плеядите често са били асоциирани от древните със змийска опашка. Тълкуването, в случая е: двете затъмнения през 2012г. са проявление на космическия дракон, символ на вечността, изобразяван като змия, захапала опашката си.
Мнението на учените.
В действителност, през декември 1997г. НАСА открива, че от центъра на галактиката(огромна черна дупка) изтичат големи количества енергия. От тогава магнитното поле на Земята се е отклонило и е намалило своята сила и продължава да намалява. Започнала е да се променя и честотата на вибрациите, или така нареченият “Резонанс на Шуман”. Това е сърдечният ритъм на Земята, който постепенно се е повишил от 7.8 херца през 1997г. на 11.5 херца.
Според учените, черните дупки се въртят с голяма скорост и създават гравитационно поле, което не е сферично, а много тънка равнина. Учените го наричат галактическа равнина. Слънчевата с-ма, при обиколката си около галактическия център, се движи нагоре – надолу спрямо тази равнина. Когато приближава тази равнина, гравитационното влияние се увеличава, което нарушава гравитационната стабилност на планетите. Това е причина за опустошителните урагани, земетресения и др. катаклизми, включително промяна на полюсите, което се е случвало в историята на земята.
Това поведение на Слънчевата с-ма движейки се в „Млечния път” е в основата на календара на маите и в предсказанията на други древни народи.
Изследователи и учени са на мнение, че сега Слънчевата с-ма се приближава към гравитационната равнина. Тъй като тя е много тънка, за нейното преминаване са необходими няколко години. Зачестилите в последните години големи земетресения, цунами, изригване на вулкани, повишена слънчева активност…обединява учените около становището, че тези явления ще стават все по-чести и по-продължителни. Но по отношение на влиянията, които може да окаже преминаването на слънчевата с-ма през равнината, мненията на учените се разделят. Една част от тях смятат, че влиянията не могат да бъдат катастрофални за планетата ни, докато другата част е на обратно мнение и смята, че това е края на една епоха на човечеството, на цивилизацията. Може би, това ще бъдат точно тези 7 години на смирение, за които се говори в Библията и през които на земята ще се случват разрушителни явления. Тези учени заявяват, че все още не могат да определят точната година на преминаване през галактическата равнина, но най-вероятно това е между 2008г. и 2015г.
Хипотези за събития през 2012 г.
Основният въпрос е дали катаклизъм ще пречисти душите ни и ще отвори вратите към по-високото ниво на съзнание или това ще стане чрез друго, непознато въздействие. За съжаление, повечето разсъждения във връзка със събитията през 2012г. (или началото на 2013г.) са обезпокоителни.
1/ Слънчева супер буря
Учените очакват соларен максимум през лятото на 2012г.
По време на супер буря слънцето изстрелва към земята милиарди тонови материя. Обикновено, земното магнитно поле защитава повърхността на земята от повечето слънчеви бури. Но през 2012г. „планетарната защита” може да бъде отчасти или тотално надвита.
Евентуална супер буря най-напред ще повреди сателитите в орбита около земята, след това ще удари магнитосферата и ще проникне до повърхността на планетата. Електрическите мрежи ще се претоварят, трансформаторите ще гръмнат. Електричеството е ключово за цялата инфраструктура, за целия живот. Хората ще останат без светлина, топлина, храна, вода, комуникации…
Големи слънчеви бури са наблюдавани през 1989г. и по-рано през1859г. По време на бурята в 1989г. 9 милиона жители на източна Канада са останали без електричество, но според специалистите супер бурята през 1859г. е била 10 пъти по силна. Тогава хората обаче не са били зависими от електричеството, както е наши дни.
Една изключителна активност на слънцето може да доведе до апокалипсис на земята, при който да загине 1/3 до 1/2 от населението на Европа и Америка. Най-малко ще бъдат засегнати страните от третия свят.
2/ Катастрофално преместване на земните полюси
Магнитното поле предпазва земята от огъня и радиацията на Слънцето и от студа на космоса. Но както отбелязахме по горе, неговата сила намалява в последните десетилетия и то до такава степен, че е объркало мигриращите птици, които използват магнитните линии за ориентация. Същото се случва и с китовете, които се губят и попадат по плажовете. Започнало ли е преместването на полюсите или това са само колебания?
Твърдото ядро на планетата плува в разтопен метал подобно на яйчен жълтък. То е в непрекъснато движение и причинява промени в положението на полюсите.
При силно намаление на магнитното поле на земята или при сблъсък на планетата с астероид или друго небесно тяло може да получи значително изместване на земната ос и дори обръщане на полюсите. Тези събития са се случвали на земята и ще се случват в бъдеще. Картината при едно такова събитие е апокалиптична. Ще се завихрят множество урагани, водата ще залее сушата, от континентите няма да остане почти нищо, ще изригнат мощни вулкани, земетресения ще разтърсват земята. Атмосферата ще бъде наситена с радиация.
В книгата си „Пророчеството Орион” Патрик Джерил и Джино Ратинкс разглеждат този въпрос като събитие през 2012г.
Авторите се стремят да докажат, че пророчеството на маите се отнася до катаклизъм на земята на 21.12.2012г. Основният им източник на информация е книгата „Големият катаклизъм” на египтолога Алберт Слосман. В разчетените от него ероглифски текстове той установил подробности около предишната катастрофа на земята, както и датата в която е станала – 27 юли 9792г. пр.Хр.
В „Пророчеството Орион” се казва:
В резултат на процесите, които протичат на Слънцето, магнитният интензитет на Земята отслабва постепенно, но при определен минимум пада изведнъж и тогава става обръщане на полюсите, катаклизъм. Прецесионният цикъл не е постоянно 25 920 години. Сега забавянето отговаря на цикъл 25 776 години, какъвто е бил през 9792 г. пр.Хр. (Стойността на тази прецесия е разчетена в египетските ероглифи)
Авторите правят и други съпоставки, като: при предишния катаклизъм през 9792г. пр.Хр., положението на съзвездието „Орион”, Венера и др. планети е било същото както ще бъде през 2012г. В края на 2012г. Венера ще се намира между „Скорпион” и „Змиеносец”, както в края на юли 9792г. пр.Хр.
Между предишния катаклизъм и 2012г. има точно 227 периода по 52 години (11 804 : 52=227). Числото 227 е известно и свещено за маите и египтяните.
3/Сблъсък на земята с небесно тяло
Изчислена е, вероятността астероид да удари планетата ни. За сблъсък с голям астероид това може да случи на всеки 6 милиона години, а с малък, с дължина до 140м., на 5000 години.
В много сайтове може да се прочете за близко преминаване или сблъсък на земята с планета Нибиру(планета открита от шумерите, с обиколка около Слънцето 3600 земни години), или сблъсък с планетата Х(слух за откриването й имаше през 1983г.). Учените от НАСА отричат тези планети, но същевременно признават, че неочаквани небесни обекти, повлияни от силното гравитационно поле при пресичане на гравитационната равнина от Слънцето могат да преминат близо до земята.
През 2005г. бе открит астероид 2005 YU55. НАСА определи диаметъра му на 130м. Неговото поведение е следено най-внимателно от учените. Астероидът е имал едно приближение към земята на 19.04.2010г. Очаква се второ на 08.11.2011г. Смята се, че и второто, както първото, не е рисково. Следващото му близко положение до земята е през 2036г.
Австралийски учен предполага, че в края на 2012г. обитателите на земята ще могат да виждат в продължение на две седмици изгревите и залезите на две слънца. Става въпрос за избухването на супер гиганта от съзвездието „Орион” – звездата Бетелгайзе. Тъй като звездата се намира на 640 св.години от земята, за да виждаме нейното избухване през 2012г. означава, че това се е случило преди 640 години. Възможно е тази небесна „картина” да донесе някой неприятни събития на земята.
4/ Прогнози на гадатели и ясновидци
Пророци и гадатели, религиите, тайните общества в всички времена са предсказвали края на света. Предрекли са, че той ще бъде предхождан от големи природни бедствия и климатични промени, кризи, неизлечими болести, омраза между хората, войни… Но датата на апокалипсиса са оставили на тълкувателите на написаното от тях. Така например Нострадамус чрез 7-те рисунки от така наречената „изгубена книга” показва (според съвременните тълкувания) галактическото подравняване, при което ще има катастрофални за човечеството събития. В последната рисунка – мъж държи отворена книга без текст. Книгата на живота е празна, тя ще трябва да се напише наново. Според този голям ясновидец и астролог събитието ще настъпи в година с три лунни затъмнения, но 2012г. е с две лунни затъмнения. Най-близката година с три лунни затъмнения е 2013г.
Китайската книга на промените – И чинг е събрала човешка мъдрост и опит и е много по-вече от система за предсказания. Конкретно, методът за предсказване на бъдещето се извършва чрез 64 основни форми, наречени хексаграми.
През 80-те години на миналия век, един човек на име Маккена проучил основно И чинг, както и други древни китайски книги за предсказване на бъдещето. След упорит труд успял да състави графика с две компоненти – „време” и „промяна”. Оказало се, че историята на човечеството е спирала, като събитията във всяко следващо завъртане се случват в по-кратко време. Съответствието между пиковете и спадовете в отделните цикли на графиката се запазва, но самите цикли са все по-кратки и по-кратки. Нулевото положение на спиралата отговаря на декември 2012г.
Нещо подобно е Уеб бот проекта. ( бот е софтуерна програма, която следи стотици хиляди сайтови в интернет за ключови думи зададени предварително)
Уеб бот проекта, създаден през 1990г., е бил с първоначална задача прогнози на фондовата борса. През 2001г. бот операторите разширяват дейността си и дават прогнози в други области, различни от финансите. Целта е да се проникне в колективното несъзнавано. През юни 2001г. прогнозират промяна в живота на хората в следващите няколко месеца. Успешното предсказване на събитието на 11.09.2001г. им дава голяма увереност и тласък в работата. В последното десетилетие Уеб бот е предсказал редица събития случили се в САЩ и другаде в света. За съжаление, прогнозата за 2012г. е песимистична.
Нашата пророчица Ванга е предсказала тежки времена около и през 2012г., но не и край на света.
Възможен е, според пророчицата, опит за атентат срещу президентите на четири държави и начало на трета световна война. Но войната, казва тя, няма да бъде в България, нито около нас. Войната ще е свързана с арабския свят.
5/Астрология и 2012г.
Много се пише за подреждането на планетите(Марс, Плутон, Слънце, Меркурий, Венера, Северен Лунен възел, Сатурн, показано на фиг.2) на 21.12.2012г. и се счита, че това е сигнал за съществено събитие на тази дата. Такова подреждане на планетите не е необичайно и само от него не могат да се правят изводи за събитие, а още по-малко за характера и силата му.

Фиг.2
Значителни положения(от астрологична гледна точка) в небесната карта на фиг.2 са:
- Квадратурата между Уран и Плутон, продължителен аспект с първа точна стойност през 2012г. и последна през 2015г. Цялостното действие на аспекта е между 2009г. и 2017г. Съвместното действие на двете планети следва да внесе динамичност и нервност в света, революционни настроения, кризи, конфликти, рушене, тероризъм, природни бедствия… Възможно е да има събития отговарящи на тези характеристики. Предишната квадратура на Уран с Плутон е през 1933/34г. и се свързва с трайното настаняване на фашизма в Европа. Да припомним, че през 2012г. Уран е в началото на Овен, едно място доста екстремно за него. Овен повишава енергията, силата, решителността в действията.
- През 2012г. Нептун влиза в собствения си знак Риби. Това означава, че ще започнем да изпитваме по-вече състрадание, грижа към другите, природата. Ще се отворят възможности за повишаване духовността на хората.
Конкретно за 21.12.2012г.
По мое мнение, единствената конфигурация напомняща за възможно събитие е негативен аспект на Юпитер (ретрограден в съвпад с Черната Луна) в опозиция на Меркурий и Венера. При това, опозицията между Юпитер и Меркурий е силна(планетите са в рецепсия). Тенденция за беда. Астрологически не можем да определим датата. Аспектът е силен през първата половина на м.ноември, след това от 10 до 26 декември 2012г.
-------
След всички тези размисли по темата „2012” си задаваме тревожно въпроса, „Какво ни чака?” Унищожителен катаклизъм или помощ от вселената. Болка и разрушение или позитивни промени, които ще отворят вратите към нов еволюционен етап.
Дано този „космически лъч”, за който говорят маите, да ни препрограмира, да ни трансформира, да ни излекува, защото ние сме болни от удобствата и удоволствията, които сами си създадохме и влязохме в конфликт с природата, болни сме от егоизъм, алчност, омраза… Необходима ни е синхронизация с духовността на Вселената.

Снежина Димитрова
















петък, 21 януари 2011 г.

поздравление за 2011 година

Нека Новата 2011 година носи много здраве, бодрост и успехи... на членовете и читателите на клуб "Мисъл", на всички! Ясна, мъдра мисъл и активно участие в дейността на клуба.
от организаторите

сряда, 8 декември 2010 г.

НЛО - хипотези

На декемврийската сбирка на клуб "Мисъл" Величко Братанов ни запозна с "Постижения и проблеми на теоретичната физика и космология". Темата бе поднесена интересно и предизвика оживление и въпроси. По молба на автора й не я поместваме в блога на клуба.
На уважаемите читатели поднасяме тема която сме разглеждали в клуба преди няколко години.
НЛО (неидентифицирани летящи обекти) са наблюдавани през цялата история на човечеството. За това говорят скалните рисунки на древния човек, свещените книги като библията, индийския епос “Махабхарта”, египетската “Книга на мъртвите”, свещените ръкописи на персите “Авеста”, преданията на африканските народи, легендите...
Ерих фон Деникен в книгата си “Доказателства” задава въпроса: “Защо внезапно, по цял свят се появяват описания на космически летателни апарати?” и си отговаря: “Това е безспорно доказателство, че са съществували” Според него, нашите предци са получавали важни знания и съвети от непознатите дошли от Космоса. Древните хора са ги почитали, наричали са ги “богове”. “Боговете” се връщали винаги на Земята когато човечеството е било застрашено.
НЛО зачестиха осезателно през втората половина на ХХ век. Североамериканската с-ма за оповестяване НОРАД улавя не само с радар, но и с инфрачервени индикатори и спътникови системи прелитането на 5 до 900 НЛО всекидневно. Броят на проверените, изследвани и архивирани случаи на НЛО до 2000г. надхвърля 1 000 000 при невероятно разнообразие на форми, енергийно въздействие и прояви на разумно поведение. Зачестиха случаите на НЛО от трети вид – различни телепатични или вербални контакти с енлонавти, похищения на хора със и без завръщане. НЛО са били наблюдавани и на Луната. Тук ще цитираме репликата на Амстронг: “Има огромни предмети сър! Огромни! О, Господи! Тук има космически кораби! Те са подредени от другата страна на кратера. Те са на Луната и ни наблюдават!” Тази реплика е била огласена от радиолюбител който я засякъл.
През последните десетилетия НЛО са наблюдавани най-често над крупни източници на енергия, индустриални комплекси, системи за комуникация, военни предприятия, стратегически съоръжения, места върху Земята с военни действия... НЛО имат интерес и към всички биологични същества, включително човека.
Написани са стотици книги на тема НЛО. Създадени са и се създават уфологични изследователски групи, провеждат се периодично конференции...Много учени посвещават живота си на изследване феномена НЛО.
За съвременните изследователи на феномена основният въпрос е не реалност ли е НЛО, а каква е неговата същност. На първо място – земна или извънземна. Над 100 хипотези се мъчат да отговорят на тези въпроси.
Ние ще разгледаме само някой от хипотезите, но преди това, ще направим
Кратка характеристика на НЛО (съоръжения и същества)
По форма, размери и вид съоръженията, наречени неидентифицирани летящи обекти са най-разнообразни. Летящи колесници, птици, дракони и други най-различни причудливи форми в миналото, а сега – предимно кълба, дискове, обекти с форма на ракета, пура и др. Размерите са от големината на монета до 500м.
Повърхността е металическа, блестяща...Отвори обикновено светещи. Основно отсъствие на звук, много рядко е отбелязан лек тътнеж. Отсъствие на следи в небето, каквито оставят реактивните самолети. Много бърз полет, голяма маневреност, светкавично изчезване. Някой “летящи чинии” озадачават с начина на поява и изчезване. Те не долитат, и не отлитат, а просто се сътворяват пред очите на наблюдателите. Има снимки на НЛО които показват странно “разядени” дискове, като че ли част от материята им се размеква и стопява или по-скоро – разтваря в околната среда.
На местата, където са кацали НЛО са забелязвани и снимани материални следи от кацането, както и повишена радиоактивност на почвата и околната среда в един доста голям радиус. Присъствието на НЛО смущава, блокира електро-магнитните устройства, радио, телевизионните предавания, изтрива магнетофонни записи...
НЛО съоръженията са управлявани от същества, наричани: извънземни, другопланетяни, хумоноиди, пришълци, другите, енлонавти, ИБС...
Според Владимир Ажажа, руски уфолог, през последните 30 год. са регистрирани по-вече от 800 срещи с енлонавти. Описанията са от фантастични до нормалния човешки вид. Ажажа ги класифицира в три основни групи
1/ Малки, с ръст от 33см. до 100см. Те са с дълги, тънки крайници, голяма глава, остри уши(приличащи на ушите на рис), дълбоко разположени очи и голяма жабешка уста. Кожа със зелен или кафяв цвят. Обикновено облечени в скафандри, а на очите със светлофилтри. Главата е без коса, челото набръчкано без вежди, нос отсъства, само ноздри, шията е тънка. Тялото е тънко, удължени ръчички и крачета, с по четири пръста и с ципи между пръстите. Това е осреднен портрет. Споменават и такива при които е забелязан малък нос, тънки устни, а цветът на лицето – светло зелен, почти жълт... Упоменати са и лилипути с ръст 15 см.
Предполага се, че съотношението на масата на мозъчното вещество към масата на тялото при тези същества е 3 пъти по-голямо отколкото при хората.
2/ Втората група енлонавти са с нормален човешки ръст,добре сложени, видимо не се различават от хората. Чертите на лицето-правилни, цвят на кожата-от блед до тъмно кафяв, които се срещат и у хората. Ярко изразена енергичност на фигурата. Онова, което ги отличава от нас хората е статичността на лицата им. Нашите лица имат по-голяма подвижност. Отбелязани са само два случая при които е забелязано подобие на усмивка на лицата им. Единият от случаите е в Италия. Селянка е срещнала две фигури в сребристи комбинезони, взела ги за приземили се пилоти от ВВС и им поднесла букетче цветя. Била е удостоена с гримаса подобна на усмивка.
Енлонавтите от втората група имат вид който им позволява да се инфилтрират лесно и незабележимо в нашето общество. Според някой уфолози такова проникване в човешкото общество е извършено и броят им съвсем не е малък.
3/ Третата група са със гигантски ръст – 3-3.5м., в отделни случаи – великани с ръст 4-5м. Те са пропорционално сложени, с огромна физическа сила. Цвят на кожата – бял, кафяв, черен.
Енлонавтите и от трите групи при контактите с хора разговарят или на езика на този с когото са в контакт или телепатично. Много от хората, влезли в контакт с тях, остават с впечатление, че те си служат с понятия и изрази от речниковия им фонд. Имат усещането, че влизат в съзнанието им и разчитат възможностите им.
Основни хипотези
1/ НЛО пристигат от друга планета
До 80-те год. на миналия век преобладаващото мнение за същността на НЛО бе, че те са физически обекти, идващи от друга планета и управлявани от същества много по-напреднали в своето развитие от нас. Тази хипотеза има и сега много привърженици между уфолозите и е най-широко разпространена между хората.
Смятам да разгледаме хипотезата чрез няколко характерни случая:
1/ На 02.07.1947г. край Росуел, САЩ е катастрофирало НЛО.
2/ Заловено живо, извънземно същество след катастрофа на НЛО в Южна Америка през 1948г. (Съществото е боледувало и починало през 1952г.)
Филмиран документ по тези два случая заедно с 15 разсекретени документи са били представени на голям уфологичен симпозиум във Вашингтон през 1987г. и са предизвикали смут сред присъстващите военни.
3/ ЮАР, пустинята “Калахари” 07.05.1989г.
4/ Случаят Сурая
5/ Случаят Аладино Феликс
Не можем да не си зададем въпроса колко вярно е всичко това? Колко от описаните случаи са верни и до каква степен? И колко са плод на халюцинации, сънища, болни мозъци? Колко от тях са чиста фалшификация с цел сензация, популярност, печалба...или манипулация на обществото с цел власт...
Посланията, които отправят енлонавтите към хората, говорят много за тяхната същност. Те не казват нищо съществено. Не разкриват технологиите си, не говорят за своя свят и еволюция, ограничават с това да дават съвети как да живеем в мир и разбирателство, да пазим природата и т.н. все неща, които макар и да не ги спазваме, ги знаем. Някой енлонавти правят прогнози за бъдещето на човечеството, в повечето случаи – неверни.
Хипотезата “НЛО идват от други планети” противоречи на някой характерни признаци на съоръженията и пилотиращите ги екипажи, като например следните:
1/ НЛО са наблюдавани от твърде много хора. Толкова много, че е трудно да се повярва, че това са посещения от други планети. Земята, като много красива планета, сякаш им служи за утрешните и вечерни разходки.
2/ Твърде много от обитателите на НЛО са описани като човекоподобни същества. Във вселената сигурно има безброй много планети населени със разумни същества, но едва ли има и една със живот точно като нашия. Освен това, енлонавтите спокойно дишат нашия въздух, не показват страх от земните вируси, добре се адаптират към Земната гравитация и електромагнитните излъчвания, говорят нашите езици...
3/ Те не се държат като гости. Вместо да извършат кацане пред Белия дом или Кремъл, те много често се явяват на случайни хора. Често, като че ли имат задачата по-вече хора да ги видят. Нелогични са и прословутите медицински прегледи с отвличане на хора. След като могат да преодоляват големи разстояния, би следвало да имат знания, възможности и средства за добиване на необходимата им информация без тези контакти, който в много случаи са неприятни за хората.
4/ Любопитното е, че НЛО не се държат като физически обекти. Наблюдавани са върху радарни екрани да извършват мигновено 900 завои с огромна скорост, при което един физически обект би се разкъсал. Наблюдавани са да променят размера си, мигновено да изчезват, да се появяват изневиделица, по израз на очевидец “да се сътворяват”, да променят форма, цвят,...накратко – поведението на НЛО не е такова, каквото може да се очаква от физически обект. Един от най-известните уфолози в света астрофизикът д-р Жак Вале казва: “ Това е поведение на образ или холографска проекция”
5/ На края, най-объркващо от всичко, са увеличаващите се данни, че НЛО срещите са по-малко обективни преживявания, а по-вече психически. Очевидци разказват, че преживяванията им започват праволинейно, логично (отвличане на борда на космически кораб), но завършват хаотично, подобно на сънищата (енлонавтите променят форма, размери, в някой случаи се превръщат в птици, гигантски насекоми...)
2/ Хипотеза на скептиците
Скептиците обясняват феномена НЛО като твърдят, че това е зрителна измама предизвикана от метрологични условия, слънчевата радиация, различни лъчения и състояния на атмосферата. Според тях, това могат да бъдат метрологични, увеселителни, рекламни балони издигнати във въздуха. Също: делтапланери, самолети, остатъци от ракети...Тук можем да посочим следния действителен случай: пътуващи в самолет са видели близо до самолета си огромно блестящо оранжево тяло, което взели за НЛО, а то се оказало огромен рекламен слон-балон, откъснал се и издигнал се във въздуха.
Има хора, които с цел сензация, печалба, издигат големи балони във въздуха, снимат ги и ги обявяват за НЛО. Това са мошениците, фалшификаторите на НЛО, които не са малко.
Има обаче, една друга категория хора, абсолютни противници на НЛО, като членовете от “Дружеството на научно изследване на паранауките” в Дармщат, Германия. Тези скептици за да покажат колко лесно човек може визуално да се заблуди са правили експерименти като са издигали във въздуха различни обекти задвижвани с пламък и са ги обявявали за НЛО.
Скептиците на НЛО смятат също, че до заблуда могат да доведат някой ярки звезди, както и Венера и Юпитер. Така, на 27.03.1897г. над Топека, Канзас била видяна кърваво червена светлина от много хора. На хората било обяснено, че това е Венера. Описанието на явлението в хрониките е следното: “Светлината се движеше паралелно на хоризонта с голяма скорост” Уви, звездите и планетите нямат такова движение.
3/ НЛО са продукт на човека
Тази хипотеза се е родила по времето на втората световна война. В един доклад на американския генерал-лейтенант Натан Туйнинг от 1947г. се казва по повод н НЛО “Съществува вероятност за това, че някоя чужда държава вече е разработила такива двигателни устройства, положително ядрени, които излизат извън уровена на знания в САЩ” На 30.12.1947г. държавният секретар по отбраната на САЩ Джеймс Форестал подписал заповед за създаване на група по изучаване на НЛО, под кодовото название “Проект Знак”. Това е първата официално създадена и дълбоко засекретена група за изследване на феномена в историята на съвременната уфология. В резултат на дейността й на 04.04.1950г. на пресконференция Хари Труман е заявил: “Мога да ви уверя, че “летящите чинии” освен че съществуват, не са създадени от която и да било държава на Земята”
По същото време и след това, в Съветския съюз цензурата по отношение на НЛО е още по-голяма. Без да се харчат пари за изследване, официозът “Правда” периодически е съобщавал “Чинийки няма”. Всяка информация за необичайни явления дълбоко се е засекретявала. Това го потвърждава и големия руски уфолог Валентин Фоменко, провеждал по своя инициатива изследване на местата където са кацали НЛО. Той казва: “Винаги, колкото и бързо да пристигахме на мястото на кацане, констатирахме, че някой е минал там преди нас. Ако е имало веществени следи и доказателства, те бяха вече прибрани”
Тази хипотеза, основаваща се на подозрения за възможни нови технологии на противникова държава с цел шпионаж и дори нападение във втората половина на ХХ век е със значително по-малко привърженици. Учените доказаха, че сетивно-емпиричният метод на съвременната наука не само че не може да построи подобни летателни средства, движещи се със свръх светлинна скорост, но дори не може да им даде смислено обяснение.
Хипотезата “НЛО – продукт на човека” в друг, съвременен аспект има доста привърженици. Смята се че НЛО са образования в атмосферата в резултат на физическото и психическо замърсяване на планетата. Така се обяснява и зачестилата им поява през втората половина на ХХ век. Съществува разбиране че част от НЛО са концентрирани енергийни отпадъци. Някой смятат, че по-този начин се прочиства планетата, а други ги наричат “бляскави лешояди” защото поглъщайки злата човешка енергия, стават по-силни и не вещаят добро на човечеството, макар сега да “очистват”, да “снижават” напрежението в някой райони на Земята.
4/ Хипотеза на инж.Фоменко за машинната цивилизация (1985г.)
Фоменко формулира същността на своята хипотеза така: “Нашата цивилизация използва за сега само електромагнитните взаимодействия и едва е пристъпила към изучаване на силните взаимодействия. Ние предполагаме че извънземните цивилизации използват силните взаимодействия”
Според Фоменко в центъра на земята има свръх тежък, свръх компютър. Този компютър, носител на свръх разум, наричан от Фоменко “пришалеца” е сфера от чист кварконий, дошла от глъбините на далечния Космос. Пришествието е станало преди 750 милиона години. Свръх разумната сфера е с диаметър само 40см., но тежи 1015 тона. Тази тежест, съсредоточена в изключително малък обем се оказала непосилна за Земната кора и “топката” бавно е потънала за да достигне единствено възможното за нея място – центъра на Земята. Тук температурният климат се оказал “прохладен” за Пришълеца. Той незабавно е пуснал във всички посоки безбройните си невидими пипала, за да обхване всичко върху планетата. Този свръх компютър е способен да се самопроизвежда и усъвършенства. Конструирал е всички НЛО за различни свои цели, най-вече следене развитието на човечеството. Залага и полтъргайси тук и там като “тестове за психоустойчивост”. Фоменко е установил, че механиката на предвижване, спиране, увисване, изчезване на предмети при полтъргайса е идентична с тази при НЛО.
НЛО, екипажите му, както и полтаргайсите, според Фоменко са направлявани дистанционно.
5/ Хипотеза на Казначеев (1989г.)
Казначеев (руски учен, д-р на математическите науки) казва: “В клетката на живото вещество заедно с него съществува втора форма на живот и тази форма е полева. Полевата форма на живот е такава организация на материално-енергетичните потоци, при което се извършва съхранение и натрупване на информация на ниво микрочастици, микрополета. Такъв полеви концентрат може да възпроизвежда, съхранява и увеличава информацията, свързан е с другите материални тела като активно образувание, способно да се вписва в други образувания и да въздейства върху тях и околното пространство”
Следователно информацията е уникално свойство на предметите, явленията, процесите. От информация е пронизано всичко.
Информационното поле на Вселената е многослоесто и по структура напомня матрошка. При това, всеки слой е свързан йерархически с по-високите слоеве, чак до Абсолюта.
Околоземното пространство също е слоесто. Същото се отнася до Слънцето, планетите от слънчевата с-ма, както и във всяка друга система. Голяма част от учените смятат Земята за жив организъм. Информационният слой на планетата съдържа цялата информация за Земята и за всички същества живели и живеещи върху нея. От своя страна той е свързан с информационното поле на Слънчевата с-ма и на Вселената.
Казначеев допуска, че това енерго-информационно поле на Земята е достигнало степен на организация, при която може да се синтезира и разгражда вещество, а също да се конструират цели устройства и живи организми.
Казначеев казва, че само така може да се обясни безкрайното разнообразие от неидентифицирани обекти в около земната среда. Констатацията, че всички аномалии се проявяват масово и настойчиво през втората половина на ХХ век, навежда на мисълта за някаква планетарна причина. Казначеев счита, че причината сме ние-човечеството, навлязло в критичен стадий, заплашващ както Земята, така и самия енерго-информационен континиум. С други думи човешкото безумие създава угроза за Бога.
Казначеев казва още: “Няма защо да търсим космически контакти на необозрими разстояния от Земята. Тях трябва да търсим на самата Земя. Тук има множество форми на живот. Белтъчно-нуклеиновото същество е частен вариант на живото вещество, свързан с конкретните свойства на планетата Земя”
6/ Хипотеза на Лучано Боконе (1988г.)
Лучано Боконе, италиянски учен, в книгата си “НЛО – скрита реалност” пише: “Три години изследване и изучаване на скритата от нас реалност, позволяват да се предположи съществуването на ефирни форми на живот от амебен или едноклетъчен тип, от архитектоничен или геометричен тип, от енергетичен или метаморфичен тип, а също форми от биологичен и квазичовешки тип в плазмено състояние. Изследователската ни група документира чрез фотографии наличието в нашата атмосфера и върху почвата на невидими биофизични структури със светлинни, магнитни и лъчисти свойства, живеещи зад границата на нашата физическа реалност.”
На въпроса как са били фотографирани след като са извън нашата реалност, Боконе отговаря: “Фотографирани са техтите полета. На фотографиите (серия инфрачервени снимки) личат плазмени капки, амебоподобни живи структури, силуети на по-сложни същества, напомнящи птеродактили или митични грифони, човешки фигури и др. И всичко това в движение. Обектите пълзят, скачат, прелитат...” Странна е приликата с изчезналите видове, а още по-странна на тези свързани с митологията, като например, грифонът (тяло на лъв с глава на птица)
Боконе счита, че разумните плазмени същества са породени от първичната материя, лишена от маса, а техните извънвремеви и извънпространствени състояния са характерни за предшественото съсояние на Космоса. Веднъж породени тук, те са претърпели своя еволюция, издигайки се до степен на съзнателна общност. С други думи, наред с нашата цивилизация, на Земята съществува и друга, значително по-стара, безплътна цивилизация.
Човекоподобните същества с предполагаема плазмена структура са познати на човечеството. В древността са ги наричали “сияещи”, “деви”...а сега – “стихийни духове”
Боконе казва още: “ Изпълнявайки свои задачи “сияещите” могат да повлияят на научното мислене, а по-някакъв начин и на интелекта и духовния живот на хората. Обикновено невидими за нашето зрение, те могат да влизат в областта на видимата за нас светлина, приемайки при това разни енергетични форми – от човекоподобни и животински, до протоплазмени, геометрични, микро и макроскопични и т.н. В някой случаи, те оставят осезаеми следи от сложната си енергетична структура или от триизмерната си материализация, но винаги запазват своите трансцедентни биофизически характеристики на обективно живи същества”
Беконе излага случаи, когато обектите приемат зрима дисковидна или друга форма. Неговата хипотеза е свързана с твърдението, че НЛО-съоръженията са разумни, проява именно на тези същества. В потвърждение на това той сочи редица примери, от които ще посочим следния: При поява на НЛО на 47 км. от Москва, опитния наблюдател майор Стройнецки е споделил, че обектите с форми на ананаси, триъгълни пирамиди и обърнати легени, създават впечатление не толкова на управляеми, колкото че самите те са живи същества.
Характерно е и това, че невидимите “твари” с ефирна и плазмена структура могат да взаимодействат с нашата енергетика, като влияят на устройствата блокирайки захранването им – отличителна черта на НЛО и полтъргайсите.
7/ Хипотеза на Прицкер
Леонид Прицкер, доктор на техническите науки от Алма Ата имал феноменалната способност сам да бъде “биоиндикатор” за възникващите в близка среда аномалии и с обикновен фотоапарат, с филм за дневно снимане, да ги фотографира. Неизвестна разумна сила го е надарила със способността да вижда чрез фотообектива. Тези фотографии той нарича “сензографии”. На тях личат кръгли обекти, наречени “енергетични кълба”, балони, прозрачни образи на птици, риби, кучета и др.животни, прозрачни образи на хора и хуманоиди. Прицкер описва следния случай: На концерт на Брамс е усетил познатото му чувство за контакт, и с микроапарат, който носел винаги със себе си, направил няколко снимки на сцената. След промиването им самият той е бил шокиран. “В страни от сцената, стои във фрак, с бял нагръдник и папийонка, скръстил ръце на гърди композиторът, самият Брамс и слуша своята музика”
Хипотезата на Прицкер за НЛО е подобна на тази на Лучано Боконе. И двете се отнасят до така наречения “сенчест свят”. Но докато Боконе счита тези плазмени същества продукт на първичната материя, Прицкер ги отнася до различните сфери на съзнание и по-скоро, до най-ниската, най-плътната – астралите. Нарича ги същества – съзнания. Според него, много по-трудно се получава сензография на същества от по-висок уровен от астралите, които той нарича “ментали”.
Към тази хипотеза трябва да споменем и случая на Марк Проберт, американец от Калифорния. Той успявал да влиза в контакт със сфери на съзнание по-високи от астралите. В този диалог, съществата отговарят на един много важен въпрос: как НЛО пристигат на Земята. Те казват, че това става чрез настройване на честотата на Земята.
В последното десетилетие много учени уфолози между които и известния руски уфолог Михаил Елцин, насочиха вниманието си върху тази честота определена от движението на небесното тяло и наречена Собствена Космическа Честота./СКЧ/
365.25 – това е СКЧ на Земята. Това е време – една година, но и енергия – движението на Земята по нейната орбита. Времето е енергия, движение, ритмика, вибрации. Всичко на планетата, до най-малките частици е синхронизирано с нейната СКЧ. На Марс този синхрон ще бъде друг, на Венера – трети и т.н. Нашите сетива, създадени и пригодени към СКЧ на Земята, ще се окажат не напълно годни за да възприемат действителността на Марс, Венера или другаде. Човек попаднал на Марс например, ако оцелее, ще има представи които ще бъдат недействителни. Според Елцин това не се отнася до Луната. Биномът Земя-Луна е с обща орбита около Слънцето.
Впрочем, и тук на Земята всичко, което вибрира с честота различна от Земната, не можем да възприемем или представата за него е недействителна, силно изкривена. Затова, може би, съществата от “сенчестия свят” (тези на Боконе и на Прицкер) остават невидими.
От всичко може да се направи следния извод: НЛО, независимо каква е тяхната същност, не летят. Те се настройват на СКЧ на желаната планета, подобно на настройката на радиоприемника или телевизора. Тази настройка трябва да се разбира като пренастройване на всичко(съоръжения, същества) на молекулярно-атомно равнище от една честота на друга.
8/ Хипотеза на Мулдашев
Според Ернст Мулдашев, учен и уфолог, Вселенският разум е организирал генофонд на Земята с цел контролиране развитието на човечеството и запазването му при катастрофи.
Генофондът включва хора от Лимурийската и Атланска цивилизации. Начело са лимурийците. Тяхното равнище на развитие надвишава това на атлантите. Те до съвършенство владеели енергията на финия свят, познавали непознати нам технологии, както и процесите на материализация и дематериализация. Достигнали много високо ниво на развитие. Според автора на тази хипотеза, преди няколко милиона години, по време на страшна катастрофа на Земята, те успяват да спасят цивилизацията си като се установяват под земята, където живеят и до сега. Под земята означава под сушата и най-вече под океаните. Шамбала и Агарти са две страни обитавани от лимурийци и атланти. Смята се, че Шамбала има изход в Тибет, а Агарти в Египет – пирамидите. Според Мулдашев лимурийци и атланти в състояние на сомати има и върху земната повърхност, в дълбоки, непристъпни пещери.
Използвайки изключителните си способностите, лимурийците с разнообразни по форма, цвят, големина материализирани от тях летателни устройства, а понякога и без такива (съобразно епохата, нравите...) се появяват върху повърхността на Земята, проучват развитието на човечеството в биологичен, технологичен, политически план. Авторът на хипотезата смята, че те създават пророците и ръководят еволюцията на хората.
Колкото и невероятно да звучи тази хипотеза, факт е, че има много отбелязани случаи на НЛО изникващи от океана или изчезващи в океана.
9/ НЛО са екстрасензорна проекция на колективното несъзнавано
През 1959г. Карл Юнг предполага, че “летящите чинии” са продукт на колективното човешко несъзнавано и вид модерен мит в процес на формиране. Десет години по късно, световно известният уфолог Жак Вале подкрепи тази теза, като каза, че НЛО всъщност е много стар феномен под нов облик. Абсурдното поведение на НЛО-съществата е подобно на това на елфите и феите от келтските легенди, скандинавските богове, гномите и др. Ясно е, продължава Вале, че тези феномени имат архетипни характеристики свързани с култура, традиции на определен народ и определена епоха.
НЛО и техните обитатели са продукт на колективния човешки ум. Мисълта е енергия. Ако НЛО са енергетични форми (екстрасензорни образи) създадени от колективната човешка душа, как да си обясним физическите следи, които оставят като отпечатъци на местата на приземяване, следите върху радарните екрани, белези от разрези върху телата на хора и животни...
НЛО и подобните на тях феномени са доказателство за връзката между психическия и физически свят. Уфолозите, подкрепящи тази хипотеза допускат способност на колективното несъзнавано не само да създава проекции, но и да ги материализира. Тази група изследователи считат, че след като НЛО са свързани с колективната психика, по символичен начин показват процеси протичащи дълбоко в човешката душа. Така, проекцията на образа на Дева Мария на много места по Земята, увеличаващият се брой на НЛО преживяванията, са знаци за сериозни смущения в колективното несъзнавано на човешкия вид в резултат на безумствата по Земята.
10/ НЛО са холографска материализация
Д-р Жак Вале казва: “Аз смятам, че НЛО феноменът е един от начините, чрез които чужда форма на разум с невероятна сложност общува с нас символично. Няма показатели, че този разум е извънземен. Напротив, има камара доказателства, че той идва от други измерения, отвъд времепространството, от една мултивселена, която е изцяло около нас”
В една холографска вселена с безкрайно много реалности, заемащи същото пространство като нашия собствен свят , огромните междузвездни разстояния престават да бъдат пречка. Въпросът не е до преодоляване на разстоянието, а до това, как става преминаването от една реалност в друга?
Не можем да си представим колко не физически видове споделят нашето пространство. Тяхната форма, вид, ако изобщо имат такива, е толкова отвъд нашето разбиране и понятия, че може би, нашите организирани по земен, физически начин умове им предават формите в които ги виждаме.
Привържениците на сомореференциалната (съотнасяща) космология поддържат тезата, че ние сме толкова част от техните дълбоки психически процеси, колкото и те от нашите. Тези не физически видове имат нужда от нас и това е съвсем естествено в една холографска вселена.
Към тази хипотеза ще отнесем и разсъжденията на астронома Робърт Джестроу. Той казва: “Действителността в нашето пространство е многоизмерна или можем да кажем, че съществуват безкрайно много Вселени успоредно с нашата.
Нашият физически свят почиващ на наличието на изобилие от водород и въглеродни съединения е преходен. За разлика от Вселената, Земята съществува от относително кратко време, поради което не вярвам, че животът в Космоса, дори и на най-малката му съставна част може да има нещо подобно на нашия химичен състав. По скоро смятам, че там става въпрос за безтелесен, духовен живот, може би във вид на силициеви същества...Обвивките от кръв и вътрешности, изградени на базата на въглерода и костен скелет със сигурност не са капсули за различните видове разум. Нашите тела издържащи едва 100 години наистина са примитивни модели. Бих се хванал на бас, че съществува силициева памет като форма на безсмъртието на живота, т.е. безтелесен дух”
Джестроу допуска, че тези същества – суперкомпютри създават за нас една виртуална реалност – феномените НЛО. И той предлага да си представим следното: Съществото, решило да пътешества в други светове, влиза в създадения от програмист свят от битове и байтове, заема формата която му харесва и която смята за подходяща за обитателите където отива (фея, елфа, бог, дявол, дракон, колесница, птица, човек, малко сиво човече и т.н.) Той, не физичното същество или пуска на воля фантазията си или използва програмна фантазия и информация свързана с еволюцията на този свят, който се кани да посети. Просто избира необходимото меню. Приема желаната форма, говори езика на тези с които се среща, оставя или не оставя следи, размива се в пространството, като кораба в Небраска, (който според очевидци се е стопил, като че ли е от желе) всичко зависи от желанието му. Защо го прави? Може би това е игра, забавление? Тест, експеримент, научно изследване?А може би желание за помощ?
На края, да си зададем въпроса: Дали въобще, не живеем в една такава виртуална реалност и нашите съдби, бъдеще, зависят единствено от програмата заложена за нас?
Библиография:
1/ Д.Делян “Извънземие”
2/ Д.Делян “Второ пришествие”
3/ Йоханес Фибак “Другите”
4/ Робърт Уилсън “Моят живот след смъртта”
5/ Ерих фон Деникен “Доказателства”
6/ Ернст Мулдашев “От кого сме произлезли”

сряда, 3 ноември 2010 г.

Тайното учение на Дао Дъ Дзин

По-вече от 2500 години петте хиляди пиктограми на "Дао Дъ Дзин" се считат за едно от най-големите съкровища на световната мъдрост.
"Дао Дъ Дзин" означава "Класика на Пътя на добродетелта". Автор е Лао Дзъ, съвременник на Конфуций, най-вероятно роден през VI в. пр. Хр. Името означава “Стария философ”. Майка му го кръстила така защото се родил с бяла коса като истински мъдрец.
Лао Дзъ работил в придворната библиотека и архив и се запознал с духовния път на много мъдреци. По късно се оттеглил и медитирайки 3 години в пещера получил просветление.
Лао Дзъ критикува Конфуцианството с неговите ритуали и обществено благоприличие.
"Дао Дъ Дзин" е поетична творба със значителна стойност в китайското и световно религиозно и духовно наследство. Това е най превежданата китайска книга. Книгата е в две части: Дао Дзин и Дъ Дзин. Притежава различни наставления за живота и инструкции за висше духовно усъвършенстване. Съчетава медитация, интерпретация и просветление. Дори когато е свързана с даоиските концепции стои далеч отвъд всякакви понятия.
"Дао" няма преводен еквивалент, може да е Бог, Сътворение, Път... "Дъ" - морал, нравственост, благочестие...
Тайнственият образ на Лао Дзъ привлича много хора. Съгласно даоистката традиция, Лао Дзъ е безсмъртен.
Ето малък откъс от "Дао Дъ Дзин":

Дао, което може да бъде изказано,
не е вечното Дао.
Име, което може да се назове,
не е вечното име.
Безименното е начало на небето и земята.
Назованото е майката на десетте хиляди неща.
Когато е лишен от желания,
човек може да съзре тайното.
Когато е изпълнен с желания,
човек може да съзре проявеното.
И първото, и второто,
избликват от един и същи източник,
но се различават по име;
това се проявява като тъмнина.
Тъмнина сред тъмнина.
Портата към всички тайни.
.....
Дао е празен съд;
използват го, но никога не го напълват.
О, бездънен извор на десетте хиляди неща!
Острото направи тъпо,
Развържи възела,
Смекчи блясъка.
Смеси се с прахта.
О, дълбоко скрито, но винаги присъстващо!
Не зная от кое време идва.
То е праотец на императорите.
.....
Петте цвята заслепяват окото.
Петте тона оглушават ухото.
Петте вкуса притъпяват вкуса.
Гонитбата и преследването подлудяват ума.
Ценните неща отклоняват от пътя.

Ето защо мъдрецът се води от онова,
което чувствува, а не от онова, което вижда.
Той оставя онова и избира това.
.....

Тодор Величков

четвъртък, 7 октомври 2010 г.

Първата изкуствено създадена бактериална клетка

Това което не мога да създам, не мога да го разбера
Ричард Файман

Физическата основа на живота е клетката. Всички организми като растения, животни, хора са или клетки или съставени от клетки. Използването на еднотипни тухлички за изграждането на живота е голям късмет за хората на познанието, защото ситуацията би могла да бъде много по-сложна. Съвременните строители например използват разнообразни материали като бетон, стомана, пластмаса, стъкло и др. за да изградят една сграда. За щастие създателя на живота не се е поблазнил от такава възможност и е изградил живите организми само от един материал – клетката. Което ни навежда на мисълта, че ако разберем какво представлява и как функционира клетката, ще разберем и живота.

Независимо от структурното „улеснение” напредъка в изучаването на клетката е нищожен. Трудностите са донякъде технологични, защото мащаба на изследваните обекти е невъобразимо малък и няма апаратура с която можем да видим всички елементи. Но това се преодолими прегради, защото човешката мисъл има способността да види там където окото и апаратурата не могат. Пример за това е откриването на структурата на ДНК от Джеймс Уотсън и Франсис Крик през 1953 г. По това време технологично не е било възможно да се види тази структура.
Най-сериозната преграда за разбирането на живата природа се намира в нашия разум. Колкото и да е бърза и всеобхватна човешката мисъл, тя сакаш стига своя предел, когато се опитва да схване в пълнота физическата структура на живота. Броят на функционалните елементи само в една клетка може да достигне няколко милиарда. Човекът е изграден от около 100 трилиона такива клетки, организирани като органи, мускули, нерви, кожа, хрущяли и кости. Всичко това е опаковано в едно цяло, което ние наричаме живо същество. Предполага се, че около 100 милиона е видовото разнообразие на всички живи същества на Земята. Всички те са свързани в сложни взаимоотношения, като голяма част от организмите живеят вътре в други организми. Да се схване как цялата тази система функционира на микро и макро ниво е непосилно за класическия начин на разсъждение. Според мен, за да разберем живота в пълнота е необходимо не толкова развитие на технологиите, колкото усъвършенстване на начина ни на мислене. Преди това да се случи, можем само да натрупваме факти и да разработваме опростени модели, частично обясняващи някои процеси.

В един такъв опростен модел можем да разгледаме клетката като миниатюрна фабрика за производство на всевъзможни вещества - от белтъци до цели организми. Инструкциите кога и какво трябва да се произведе се намират в ядрото на клетката. Това се хромозомите, които се състоят от носещ белтък и дълги ДНК молекули нагънати и опаковани по определен начин. В ДНК молекулата генетичната информация е представена чрез четири елемента: аденин, тимин, гуанин, цитозин.

Четирите строителни елемента наречени бази се обозначават съкратено като А, Т, Г и Ц и имат свойството всяка да „се чифтосва“ само с една от останалите три бази. Човешката ДНК е изградена от около 3 милиарда такива бази. Всеки един участък на една такава молекула, който съдържа информация кога и как да се произведе един белтък се нарича ген. В действителност ситуацията е по-сложна, като понякога информацията е дублирана или комбинирана в различни гени.

На 20 май 2010 г. института на Крег Вентер съобщи, че са създали изкуствена ДНК молекула, която са имплантирали в бактериална клетка. Така беше получена първата изкуствена бактериална клетка, способна да се самовъзпроизвежда. Разбира се, не всичко в тази клетка е изкуствено, но все пак, това е огромно постижение за науката и вероятно след години ще бъде напълно оценено истинското му значение за човечеството. Аз бих го сравнил с изстрелването на първия изкуствен спътник на Земята.
Преди да се спрем на това забележително постижение на учените-генетици искам да преместя фокуса върху Крег Вентер - инициатор и ръководител на самия проект.
Името на Крег Вентер нашумя преди повече от 10 години, когато се реализираше проекта „Човешки геном”. Повече от 200 учени в 16 лаборатории пръснати на 5 континента имаха за задача в срок от 15 години да определят точната последователност на елементите на човешката ДНК (секвениране на ДНК). Предполагало се е, че въпросните елементи са около 3 милиарда. Такава е и сумата в долари, която американския Конгрес одобрява за да стартира проекта.
Франсис Колинс, който е един от ръководителите на проекта казва: „Това е потенциално най-важното организирано научно усилие, което човешкия вид някога е предприемал.”
Въпреки ентусиазма на учените, за 8 години, от 1990 г., когато стартира проекта до 1998 г. е разчетена само една трета от човешкия геном. В този момент на сцената се появява Крег Вентер и хвърля ръкавицата. На 10 май 1998 г. Вентер обявява, че без да ползва и един долар от парите на данъкоплатците ще разчете човешката ДНК преди учените от проекта „Човешки геном”. До това безпрецедентно по дързост предизвикателство се стига, след като Вентер безуспешно се опитва да убеди ръководителите на проекта „Човешки геном” да променят и ускорят метода на работа като използват специализирани компютри. След отказа, Вентер създава частната компания "Селера Джиномикс" и стартира надпреварата.
Грандиозният проект се превръща в грандиозно състезание - 300 специализирани машини на "Селера Джиномикс" срещу 300 водещи учени от проекта „Човешки геном”. Скоро става ясно, че Вентър има големи шансове да спечели надпреварата. Заплашено е не само съществуването на обществения проект, но и възможността информацията за човешкия геном да се използва безплатно. В случай, че Вентер победи той би могъл да патентова информацията и да я продава, което от някой се определя като посегателство върху човечеството.
За да бъде спасен проекта „Човешки геном” американския Конгрес отпуска още 80 милиона долара и са закупени същите разчитащи машини, които използва и "Селера Джиномикс". Бил Клинтън, по това време президент на САЩ, е принуден да се намеси в спора и обявява, че човешкия геном принадлежи на човешката раса и не може да бъде патентован като цяло. От друга страна самата надпревара в случая ускорява неимоверно научния прогрес и ако има губещ състезател това ще е несправедливо. Белият дом намира посредник, който да прекрати войната между враждуващите лагери. Стига се до споразумение резултатите от този мегапроект да бъдат обявени едновременно и от двете спорещи страни. Това става на 26 юни 2000 г. в Белия дом. В присъсвието на Бил Клинтън, Франсис Колинс и Крег Вентер официално свалят оръжията и обявяват края на състезанието за рачитането на човешкия геном. В действителност цялата работа все още не е завършена и са представени само приблизителни данни. Нужни са още 4 години за да се определи пълния код на човека. Някои от по-интересните резултати са посочени по-долу.

1. Човешкият геном съдържа около 30 000 - 32 000 гена, само 1,5 пъти повече от тези на кръглия червей.
2. 24% от генома е общ с тези на други еукариотни организми. Допълнително е наблюдавано 22% подобие с другите гръбначни животни.
3. Само 1% от последователностите са “чисто човешки”, т.е. не са открити при други организми. Дори и този 1% обаче е условен, защото все още геномите на най-близко родствените организми като например шимпанзето не са секвенирани.
4. Изненадващо, в човешкия геном е открита 1% ДНК, която се съдържа само при прокариотите и не е идентифицирана в никои други еукариоти. Стотици човешки гени вероятно са произлезли чрез хоризонтален трансфер от бактериите в гръбначните.
5. 44% от генома са повторени последователности. При другите организми повторените последователности са много по-малко. Увеличаването броя на повторените последователности предполага еволюционно презастраховане от грешки.
6. Размерът на целия геном беше определен на 3.2 Гб.
7. Скоростта на мутации при мъжете е около два пъти по-висока, отколкото при жените, показващо по-голямо натрупване на мутации в мъжете.
8. Идентифицирани са повече от 1.4 милиона присъствия на единичен нуклеотиден полиморфизъм. Това определя уникалността в геномната секвенция на всеки индивид.

Крег Вентер има и друго голямо постижение. През 1995 г. в неговия институт бе осъществено първото определяна на точната последователност на отделните съставки на ДНК на жив организъм – една бактерия. С това започват работата по създаването на бактериална клетка, която напълно да се управлява от изкуствен геном. За целта използват микобактерия гениталис, понеже тя притежава само 485 гена. Успяват да отстранят повече от 100 несъществени гена от нея с идеята да създадат самовъзпроизвеждащ се организъм с минимален брой гени. В случай, че успеят би могло да се приеме, че това са основните гени на живота.
Необходимо било да преминат през следните етапи:
1. Да прочетат цялата последователност на ДНК на бактерията и да я въведат в цифров вид в компютър.
2. След като вече е в компютъра, да се моделира тази последователност, като се отстранят несъществените според учените елементи и да се въведат нови.
3. Следващия етап е от компютъра да се изпрати информацията към специална машина, която от четири бутилки с химикали да създаде частите на хромозомата. Поради това, че цялата молекула на ДНК е прекалено дълга не е било възможно да се синтезира цяла.
4. Да съберат частите на изкуствената хромозома поставяйки ги в естествената среда на дрожди (едноклетъчни гъби), където да се прекомбинират и от там да извлекат изкуствената хромозома в цялостен вид.
5. Да имплантират така получената ДНК в бактерия приемник.
6. Прочитайки новите инструкции, бактерията приемник да започне да се възпроизвежда като нов вид бактерия, притежаваща хромозома създадена от компютър.

Екипът от учени преминава всички тези етапи за 15 години. Провеждат голямо количество неуспешни опити и се сблъскват с много трудности.
Поради дългото време на растеж на микобактерия гениталис (1-2 месеца) не е възможно да проведат достатъчно много опити. Оказва се и, че бактерията притежава на повърхността си ензим, който с радост изяжда синтезираната хромозома, когато се опитват да я имплантират в клетката. Учените са принудени да се откажат от микобактерия гениталис и да използват за образец на ДНК друга бактерия - микобактерия микоиди, която има много по-дълъг геном, но расте за 2 дена. За клетка приемник използвали подобната бактерия Mycoplasma capricolum.
Поради голямата дължина на ДНК молекулата, тя била разбита на 1078 парчета всяко съдържащо 1080 базови двойки. Отново използвайки дрожди с няколко етапа на окрупняване обединили всички парчета и така синтезираната хромозома била инжектирана в клетката приемник. Обаче дълго време не успявали да получат самовъпроизвеждаща се клекта, поради грешка само в една базова двойка. Това ги върнало три месеца назад. След като отстранили грешката и повторили всички операции се появила първата бактерия със изкуствен геном Mycoplasma mycoides JCVI-syn1.0.
За да бъде различима от естествената бактерия, учените разработили специален код, с който можели да надпишат самата хромозома. По такъв начин върху синтетичната ДНК поставили имената на всичките 46 учени участващи в проекта, както и адреса на web страницата, специално създадена за новата бактерия. По такъв начин, ако някой декодира кода на синтетичната хромозома, би могъл да изпрати писмо на този адрес. Накрая добавят и три цитата:

„Да живеем, да грешим, да не сполучваме, да триумфираме и да пресъздадем живот от живота” – Джеймс Джойс

„Вижте нещата не такива, каквито са, а така както биха могли да бъдат” –
от книгата "Американският Прометей: Триумфът и трагедията на Д. Робърт Опенхаймер"

„Това което не мога да създам, не мога да го разбера” – Ричард Файман

С успеха на това начинание може да се каже, че човечеството е преодоляло първата бариера за създаването на нещо живо.
Д-р Вентер стана един от най-често цитираните учени и отново работи по своята цел да създаде организъм с минимален брой гени, като се надява с това да хвърли светлина относно тайната на живота. Най-вероятно в скоро време ще сме свидетели на нови впечатляващи научни постижения.

Ваньо Янков

Използвани източници:
www.jcvi.org
http://www.ted.com/talks/lang/bul/craig_venter_unveils_synthetic_life.html
http://www.sciencemag.org/cgi/content/full/329/5987/52
Николай Николов. Клетка и Клетъчно деление. Изд. Про



Юбилей

Нашата мила, дългогодишна участничка в клуб Мисъл арх. Магда Дойчева навърши 50 години. Пожелаваме й много здраве и успешни реализации на всички творчески и други идеи!
На октомврийската сбирка на клуба трогателен поздрав към нея отправи Величко Братанов:

На Магде Д.
Постигла ти вершин архитектури
и заодно большой, большой культ
шутка ли сказатъ
за два по двадцатъ пятъ!

Придумай алгорифм такой,
чтоб дольше, больше сохранитъ
здоровье, красоту, талант
двух милих Магд по двадцатъ пятъ
Величко Б.

събота, 11 септември 2010 г.

Възникване на живота на Земята

1/ ( насока към книгата"Кратка история на почти всичко" на Бил Брайсън)

Преди 3.85 милиарда години възниква живота на Земята на базата на четири елемента: въглерод, водород, кислород и азот.

Два милиарда години бактериите са били единствената форма на живот.

Ранни химически реакции във водна среда създали своеобразен органичен бульон с постоянно нарастване на сложността, до появата на молекулата, способна да създава себеподобни копия. Появила се първата ДНК
Човек има 10000 трильона клетки, всяка от тях с два метра ДНК.
Гените при хората в 99.9% са сходни. 0.1% дава човешката индивидуалност.
От Тодор Величков
2/ произходът на човека според "Кардиналния поврат" на В.и Т. Тихоплав
Преди 6000 години между р.Тигър и р.Ефрат се появила високоразвита цивилизация - Шумерската. Тя имала много добра организация на управление и високо ниво във всички области на знанието. Много точни знания за Слънчевата с-ма и Космоса. Според тях между Марс и Юпитер има планета, която преминава през Слънчевата с-ма на всеки 3600 години. Планетата е огромна, със сплесната, силно удължена орбита, наклонена на 30° спрямо еклиптиката. Планетата е наречена Нибиру.
Според шумерските хроники при едно от преминаванията на Нибиру през Слънчевата с-ма една от луните на Нибиру се сблъскала с планета от нашата с-ма и я разрушила. След удара една голяма част от унищожената планета, заедно с луната на Нибиру се изместили в орбита между Марс и Венера, това е нашата Земя. Милионите късове от другата част на планетата образували астероидния пояс между Марс и Юпитер.
Според шумерите Нибиру е населена със съзнателни същества - нефилими и анунаки. Истински исполини, жените високи 3-4м., а мъжете - 4-5м. Нефелимите са притежавали висши знания за живота, Вселената. Според шумерските летописи са били на Земята преди 445000 години.
Първият земен човек е заченат в епроветка и това подробно е описано в глинените плочи и изобразено на цилиндричните печати на шумерските хроники. Adamah(Земя, земен жител) е заченат от яйцеклетка на африканска женска маймуна(обитаваща на север от Зимбабве) и сперма от нефилим. Оплодената яйцеклетка е поместена в тялото на богиня Нинти(нефилимка) и в резултат на продължителна бременност и цезарово сечение се появил Адам. За произхода на Ева не се споменава нищо в шумерските летописи. Изследователите предполагат, че тя е създадена чрез клониране на Адам(създадена от реброто на Адам)
От Ина