Тайното учение на Дао Дъ Дзин

По-вече от 2500 години петте хиляди пиктограми на "Дао Дъ Дзин" се считат за едно от най-големите съкровища на световната мъдрост.
"Дао Дъ Дзин" означава "Класика на Пътя на добродетелта". Автор е Лао Дзъ, съвременник на Конфуций, най-вероятно роден през VI в. пр. Хр. Името означава “Стария философ”. Майка му го кръстила така защото се родил с бяла коса като истински мъдрец.

Лао Дзъ работил в придворната библиотека и архив и се запознал с духовния път на много мъдреци. По късно се оттеглил и медитирайки 3 години в пещера получил просветление.
Лао Дзъ критикува Конфуцианството с неговите ритуали и обществено благоприличие.
"Дао Дъ Дзин" е поетична творба със значителна стойност в китайското и световно религиозно и духовно наследство. Това е най превежданата китайска книга. Книгата е в две части: Дао Дзин и Дъ Дзин. Притежава различни наставления за живота и инструкции за висше духовно усъвършенстване. Съчетава медитация, интерпретация и просветление. Дори когато е свързана с даоиските концепции стои далеч отвъд всякакви понятия.
"Дао" няма преводен еквивалент, може да е Бог, Сътворение, Път... "Дъ" - морал, нравственост, благочестие...
Тайнственият образ на Лао Дзъ привлича много хора. Съгласно даоистката традиция, Лао Дзъ е безсмъртен.
Ето малък откъс от "Дао Дъ Дзин":

Дао, което може да бъде изказано,
не е вечното Дао.
Име, което може да се назове,
не е вечното име.
Безименното е начало на небето и земята.
Назованото е майката на десетте хиляди неща.
Когато е лишен от желания,
човек може да съзре тайното.
Когато е изпълнен с желания,
човек може да съзре проявеното.
И първото, и второто,
избликват от един и същи източник,
но се различават по име;
това се проявява като тъмнина.
Тъмнина сред тъмнина.
Портата към всички тайни.
.....
Дао е празен съд;
използват го, но никога не го напълват.
О, бездънен извор на десетте хиляди неща!
Острото направи тъпо,
Развържи възела,
Смекчи блясъка.
Смеси се с прахта.
О, дълбоко скрито, но винаги присъстващо!
Не зная от кое време идва.
То е праотец на императорите.
.....
Петте цвята заслепяват окото.
Петте тона оглушават ухото.
Петте вкуса притъпяват вкуса.
Гонитбата и преследването подлудяват ума.
Ценните неща отклоняват от пътя.

Ето защо мъдрецът се води от онова,
което чувствува, а не от онова, което вижда.
Той оставя онова и избира това.
.....

Тодор Величков

Първата изкуствено създадена бактериална клетка

Това което не мога да създам, не мога да го разбера
Ричард Файман

Физическата основа на живота е клетката. Всички организми като растения, животни, хора са или клетки или съставени от клетки. Използването на еднотипни тухлички за изграждането на живота е голям късмет за хората на познанието, защото ситуацията би могла да бъде много по-сложна. Съвременните строители например използват разнообразни материали като бетон, стомана, пластмаса, стъкло и др. за да изградят една сграда. За щастие създателя на живота не се е поблазнил от такава възможност и е изградил живите организми само от един материал – клетката. Което ни навежда на мисълта, че ако разберем какво представлява и как функционира клетката, ще разберем и живота.

Независимо от структурното „улеснение” напредъка в изучаването на клетката е нищожен. Трудностите са донякъде технологични, защото мащаба на изследваните обекти е невъобразимо малък и няма апаратура с която можем да видим всички елементи. Но това се преодолими прегради, защото човешката мисъл има способността да види там където окото и апаратурата не могат. Пример за това е откриването на структурата на ДНК от Джеймс Уотсън и Франсис Крик през 1953 г. По това време технологично не е било възможно да се види тази структура.
Най-сериозната преграда за разбирането на живата природа се намира в нашия разум. Колкото и да е бърза и всеобхватна човешката мисъл, тя сакаш стига своя предел, когато се опитва да схване в пълнота физическата структура на живота. Броят на функционалните елементи само в една клетка може да достигне няколко милиарда. Човекът е изграден от около 100 трилиона такива клетки, организирани като органи, мускули, нерви, кожа, хрущяли и кости. Всичко това е опаковано в едно цяло, което ние наричаме живо същество. Предполага се, че около 100 милиона е видовото разнообразие на всички живи същества на Земята. Всички те са свързани в сложни взаимоотношения, като голяма част от организмите живеят вътре в други организми. Да се схване как цялата тази система функционира на микро и макро ниво е непосилно за класическия начин на разсъждение. Според мен, за да разберем живота в пълнота е необходимо не толкова развитие на технологиите, колкото усъвършенстване на начина ни на мислене. Преди това да се случи, можем само да натрупваме факти и да разработваме опростени модели, частично обясняващи някои процеси.

В един такъв опростен модел можем да разгледаме клетката като миниатюрна фабрика за производство на всевъзможни вещества - от белтъци до цели организми. Инструкциите кога и какво трябва да се произведе се намират в ядрото на клетката. Това се хромозомите, които се състоят от носещ белтък и дълги ДНК молекули нагънати и опаковани по определен начин. В ДНК молекулата генетичната информация е представена чрез четири елемента: аденин, тимин, гуанин, цитозин.

Четирите строителни елемента наречени бази се обозначават съкратено като А, Т, Г и Ц и имат свойството всяка да „се чифтосва“ само с една от останалите три бази. Човешката ДНК е изградена от около 3 милиарда такива бази. Всеки един участък на една такава молекула, който съдържа информация кога и как да се произведе един белтък се нарича ген. В действителност ситуацията е по-сложна, като понякога информацията е дублирана или комбинирана в различни гени.

На 20 май 2010 г. института на Крег Вентер съобщи, че са създали изкуствена ДНК молекула, която са имплантирали в бактериална клетка. Така беше получена първата изкуствена бактериална клетка, способна да се самовъзпроизвежда. Разбира се, не всичко в тази клетка е изкуствено, но все пак, това е огромно постижение за науката и вероятно след години ще бъде напълно оценено истинското му значение за човечеството. Аз бих го сравнил с изстрелването на първия изкуствен спътник на Земята.
Преди да се спрем на това забележително постижение на учените-генетици искам да преместя фокуса върху Крег Вентер - инициатор и ръководител на самия проект.
Името на Крег Вентер нашумя преди повече от 10 години, когато се реализираше проекта „Човешки геном”. Повече от 200 учени в 16 лаборатории пръснати на 5 континента имаха за задача в срок от 15 години да определят точната последователност на елементите на човешката ДНК (секвениране на ДНК). Предполагало се е, че въпросните елементи са около 3 милиарда. Такава е и сумата в долари, която американския Конгрес одобрява за да стартира проекта.
Франсис Колинс, който е един от ръководителите на проекта казва: „Това е потенциално най-важното организирано научно усилие, което човешкия вид някога е предприемал.”
Въпреки ентусиазма на учените, за 8 години, от 1990 г., когато стартира проекта до 1998 г. е разчетена само една трета от човешкия геном. В този момент на сцената се появява Крег Вентер и хвърля ръкавицата. На 10 май 1998 г. Вентер обявява, че без да ползва и един долар от парите на данъкоплатците ще разчете човешката ДНК преди учените от проекта „Човешки геном”. До това безпрецедентно по дързост предизвикателство се стига, след като Вентер безуспешно се опитва да убеди ръководителите на проекта „Човешки геном” да променят и ускорят метода на работа като използват специализирани компютри. След отказа, Вентер създава частната компания "Селера Джиномикс" и стартира надпреварата.
Грандиозният проект се превръща в грандиозно състезание - 300 специализирани машини на "Селера Джиномикс" срещу 300 водещи учени от проекта „Човешки геном”. Скоро става ясно, че Вентър има големи шансове да спечели надпреварата. Заплашено е не само съществуването на обществения проект, но и възможността информацията за човешкия геном да се използва безплатно. В случай, че Вентер победи той би могъл да патентова информацията и да я продава, което от някой се определя като посегателство върху човечеството.
За да бъде спасен проекта „Човешки геном” американския Конгрес отпуска още 80 милиона долара и са закупени същите разчитащи машини, които използва и "Селера Джиномикс". Бил Клинтън, по това време президент на САЩ, е принуден да се намеси в спора и обявява, че човешкия геном принадлежи на човешката раса и не може да бъде патентован като цяло. От друга страна самата надпревара в случая ускорява неимоверно научния прогрес и ако има губещ състезател това ще е несправедливо. Белият дом намира посредник, който да прекрати войната между враждуващите лагери. Стига се до споразумение резултатите от този мегапроект да бъдат обявени едновременно и от двете спорещи страни. Това става на 26 юни 2000 г. в Белия дом. В присъсвието на Бил Клинтън, Франсис Колинс и Крег Вентер официално свалят оръжията и обявяват края на състезанието за рачитането на човешкия геном. В действителност цялата работа все още не е завършена и са представени само приблизителни данни. Нужни са още 4 години за да се определи пълния код на човека. Някои от по-интересните резултати са посочени по-долу.

1. Човешкият геном съдържа около 30 000 - 32 000 гена, само 1,5 пъти повече от тези на кръглия червей.
2. 24% от генома е общ с тези на други еукариотни организми. Допълнително е наблюдавано 22% подобие с другите гръбначни животни.
3. Само 1% от последователностите са “чисто човешки”, т.е. не са открити при други организми. Дори и този 1% обаче е условен, защото все още геномите на най-близко родствените организми като например шимпанзето не са секвенирани.
4. Изненадващо, в човешкия геном е открита 1% ДНК, която се съдържа само при прокариотите и не е идентифицирана в никои други еукариоти. Стотици човешки гени вероятно са произлезли чрез хоризонтален трансфер от бактериите в гръбначните.
5. 44% от генома са повторени последователности. При другите организми повторените последователности са много по-малко. Увеличаването броя на повторените последователности предполага еволюционно презастраховане от грешки.
6. Размерът на целия геном беше определен на 3.2 Гб.
7. Скоростта на мутации при мъжете е около два пъти по-висока, отколкото при жените, показващо по-голямо натрупване на мутации в мъжете.
8. Идентифицирани са повече от 1.4 милиона присъствия на единичен нуклеотиден полиморфизъм. Това определя уникалността в геномната секвенция на всеки индивид.

Крег Вентер има и друго голямо постижение. През 1995 г. в неговия институт бе осъществено първото определяна на точната последователност на отделните съставки на ДНК на жив организъм – една бактерия. С това започват работата по създаването на бактериална клетка, която напълно да се управлява от изкуствен геном. За целта използват микобактерия гениталис, понеже тя притежава само 485 гена. Успяват да отстранят повече от 100 несъществени гена от нея с идеята да създадат самовъзпроизвеждащ се организъм с минимален брой гени. В случай, че успеят би могло да се приеме, че това са основните гени на живота.
Необходимо било да преминат през следните етапи:
1. Да прочетат цялата последователност на ДНК на бактерията и да я въведат в цифров вид в компютър.
2. След като вече е в компютъра, да се моделира тази последователност, като се отстранят несъществените според учените елементи и да се въведат нови.
3. Следващия етап е от компютъра да се изпрати информацията към специална машина, която от четири бутилки с химикали да създаде частите на хромозомата. Поради това, че цялата молекула на ДНК е прекалено дълга не е било възможно да се синтезира цяла.
4. Да съберат частите на изкуствената хромозома поставяйки ги в естествената среда на дрожди (едноклетъчни гъби), където да се прекомбинират и от там да извлекат изкуствената хромозома в цялостен вид.
5. Да имплантират така получената ДНК в бактерия приемник.
6. Прочитайки новите инструкции, бактерията приемник да започне да се възпроизвежда като нов вид бактерия, притежаваща хромозома създадена от компютър.

Екипът от учени преминава всички тези етапи за 15 години. Провеждат голямо количество неуспешни опити и се сблъскват с много трудности.
Поради дългото време на растеж на микобактерия гениталис (1-2 месеца) не е възможно да проведат достатъчно много опити. Оказва се и, че бактерията притежава на повърхността си ензим, който с радост изяжда синтезираната хромозома, когато се опитват да я имплантират в клетката. Учените са принудени да се откажат от микобактерия гениталис и да използват за образец на ДНК друга бактерия - микобактерия микоиди, която има много по-дълъг геном, но расте за 2 дена. За клетка приемник използвали подобната бактерия Mycoplasma capricolum.
Поради голямата дължина на ДНК молекулата, тя била разбита на 1078 парчета всяко съдържащо 1080 базови двойки. Отново използвайки дрожди с няколко етапа на окрупняване обединили всички парчета и така синтезираната хромозома била инжектирана в клетката приемник. Обаче дълго време не успявали да получат самовъпроизвеждаща се клекта, поради грешка само в една базова двойка. Това ги върнало три месеца назад. След като отстранили грешката и повторили всички операции се появила първата бактерия със изкуствен геном Mycoplasma mycoides JCVI-syn1.0.
За да бъде различима от естествената бактерия, учените разработили специален код, с който можели да надпишат самата хромозома. По такъв начин върху синтетичната ДНК поставили имената на всичките 46 учени участващи в проекта, както и адреса на web страницата, специално създадена за новата бактерия. По такъв начин, ако някой декодира кода на синтетичната хромозома, би могъл да изпрати писмо на този адрес. Накрая добавят и три цитата:

„Да живеем, да грешим, да не сполучваме, да триумфираме и да пресъздадем живот от живота” – Джеймс Джойс

„Вижте нещата не такива, каквито са, а така както биха могли да бъдат” –
от книгата "Американският Прометей: Триумфът и трагедията на Д. Робърт Опенхаймер"

„Това което не мога да създам, не мога да го разбера” – Ричард Файман

С успеха на това начинание може да се каже, че човечеството е преодоляло първата бариера за създаването на нещо живо.
Д-р Вентер стана един от най-често цитираните учени и отново работи по своята цел да създаде организъм с минимален брой гени, като се надява с това да хвърли светлина относно тайната на живота. Най-вероятно в скоро време ще сме свидетели на нови впечатляващи научни постижения.

Ваньо Янков

Използвани източници:
www.jcvi.org
http://www.ted.com/talks/lang/bul/craig_venter_unveils_synthetic_life.html
http://www.sciencemag.org/cgi/content/full/329/5987/52
Николай Николов. Клетка и Клетъчно деление. Изд. Про

Юбилей

Нашата мила, дългогодишна участничка в клуб Мисъл арх. Магда Дойчева навърши 50 години. Пожелаваме й много здраве и успешни реализации на всички творчески и други идеи!
На октомврийската сбирка на клуба трогателен поздрав към нея отправи Величко Братанов:

На Магде Д.
Постигла ти вершин архитектури
и заодно большой, большой культ
шутка ли сказатъ
за два по двадцатъ пятъ!

Придумай алгорифм такой,
чтоб дольше, больше сохранитъ
здоровье, красоту, талант
двух милих Магд по двадцатъ пятъ
Величко Б.

Възникване на живота на Земята

1/ ( насока към книгата"Кратка история на почти всичко" на Бил Брайсън)

Преди 3.85 милиарда години възниква живота на Земята на базата на четири елемента: въглерод, водород, кислород и азот.

Два милиарда години бактериите са били единствената форма на живот.

Ранни химически реакции във водна среда създали своеобразен органичен бульон с постоянно нарастване на сложността, до появата на молекулата, способна да създава себеподобни копия. Появила се първата ДНК

Човек има 10000 трильона клетки, всяка от тях с два метра ДНК.

Гените при хората в 99.9% са сходни. 0.1% дава човешката индивидуалност.

От Тодор Величков

2/ произходът на човека според "Кардиналния поврат" на В.и Т. Тихоплав

Преди 6000 години между р.Тигър и р.Ефрат се появила високоразвита цивилизация - Шумерската. Тя имала много добра организация на управление и високо ниво във всички области на знанието. Много точни знания за Слънчевата с-ма и Космоса. Според тях между Марс и Юпитер има планета, която преминава през Слънчевата с-ма на всеки 3600 години. Планетата е огромна, със сплесната, силно удължена орбита, наклонена на 30° спрямо еклиптиката. Планетата е наречена Нибиру.

Според шумерските хроники при едно от преминаванията на Нибиру през Слънчевата с-ма една от луните на Нибиру се сблъскала с планета от нашата с-ма и я разрушила. След удара една голяма част от унищожената планета, заедно с луната на Нибиру се изместили в орбита между Марс и Венера, това е нашата Земя. Милионите късове от другата част на планетата образували астероидния пояс между Марс и Юпитер.

Според шумерите Нибиру е населена със съзнателни същества - нефилими и анунаки. Истински исполини, жените високи 3-4м., а мъжете - 4-5м. Нефелимите са притежавали висши знания за живота, Вселената. Според шумерските летописи са били на Земята преди 445000 години.

Първият земен човек е заченат в епроветка и това подробно е описано в глинените плочи и изобразено на цилиндричните печати на шумерските хроники. Adamah(Земя, земен жител) е заченат от яйцеклетка на африканска женска маймуна(обитаваща на север от Зимбабве) и сперма от нефилим. Оплодената яйцеклетка е поместена в тялото на богиня Нинти(нефилимка) и в резултат на продължителна бременност и цезарово сечение се появил Адам. За произхода на Ева не се споменава нищо в шумерските летописи. Изследователите предполагат, че тя е създадена чрез клониране на Адам(създадена от реброто на Адам)

От Ина

Поглед към изнесеното до сега в блога и зов за дискусия

Бих искал да взема отношение по изнесените доклади. Забавянето ми се дължи от това, че до сега нямах интернет в гората, където живея т.е с. Чурен.

Относно доклада - публикувано от Ина в Сряда, Юни 16, 2010 на доц. Хинев - е един прекрасен образец на доклад но имам някои възражения.

Съвременното развитие на науката показа, че А. Айнщайн е сгрешил като е приел експеримента на Майкелсон с Интеферометъра 1881г. приемайки отсъствието на етера и най-вече скоростта на светлината за константна. Та не е ли парадокс най-отдалечените обекти във Вселената да се разбягват с над-светлини скорости. А и теорията за близнаците се оказа невярна.

Според десиденстката академия в Чикаго истинската наука е криела от нас, а и историята на науката го доказа. Все още се мъчим да обясняваме нещата от класиката, на която са ни учили . Недопустимо е да се говори, че живите организми са продукт на неживите и са резултат на само организация Стига с този Марксизъм – “количествените натрупвания водят до качествени изменения”. Интелекта усъвършенствана сложност – глупости. Или при взаимодействие се получава всичко във Вселената – илюзия. Времето е човешка измислица.

На конгрес на Southem Methodist Univerersity 1992г. разглеждат бактериалното камшиче от ученият Хомрд Бърк от Харвард докладва. При увеличение 50000 пъти открива въртящо се камшиче с 100 000 об/мин. С две предавки напред, назад, може да спре на четвърт оборот, има водно охлаждане, протонно захранване, коляно, витло, т.е 40 биологични части, “Черната кутия на Дарвин” няма обяснения за това.

Много, много преди 6000 г. в най-старата книга на света “ Песните на Джиян” - утвърждава основното тъждество на всички души с вселенската Свръхдуша, която сама по себе си е едната страна на Непознаваемият Корен. Всяка душа – искра от вселенската Свръхдуша – задължително странствува през Цикъла на Въплъщението ( или на “необходимостта”), съгласно цикличният и кармичен закон в продължение на целият определен срок. Всяка душа изкачва всички стъпала на интелектуалност – от най- долният минерала и растението до най-горният най-светия Диян-Буда (Архангел). Тук не се допускат никакви предимства или лични дарове за човека освен онези, които е спечелил чрез своето Его с лични усилия и достойнства през дългата поредица от промени и прераждания на душата (от първата песен).. Песен IV излага диференцирането на вселенският “Кълн” в Седморната йерархия от съзнателни божествени сили, действени прояви на Единствената върховна енергия. Тези сили са строителите, моделиерите, творците на цялата проявена вселена. Те й дават формата и я ръководят. Те са Разумните Същества, които подреждат раздвоя и бдят над него, като въплъщават в себе си проявите на Единственият закон, познати като природни закони. Тази степен на развитие е наречена “Създаване на богове” – Диян-Чохани. Всичко е Божествено.

25.08.2010г.

с. Чурен инж. М. Съкъджиян

По отношение на доклада Публикувано от ина в Неделя, Юни 06, 2010 относно сънищата. Преди години ми попадна една интересна книга мисля, че се казваше “Хазарски речник” В нея се споменаваше как граф ??? навлиза в сънищата на другите хора. В книгите на Карлос Кастанеда има цяла група жени, които се обучават на това. Много ми е интересен механизма на обучение. Пише се, че се започва с виждането на сън ръцете си и се усложнява все по-вече съня. Ако някой знае повече да пише.

Относно съзнанието, влизайки в медитация, изключвайки съзнанието си, изключвайки своето Аз човек може да навлезе и в друга информационна среда и да предсказва минало и бъдеще това става защото се включва към друг пакет от енергийно-информационни струни определени от събирателната му точка.

Като чета за типовете съзнание се определям като тип Кентавър. С други думи, това е душа на ръба на трансперсоналното. ". Дано навляза в това следващо ниво макар,че смятам медицинската диагностика която правя е от типа Проницателно.. “Духовните светове се обитават от не физични, разумни същности с големи възможности. Те контактуват със съзнанието ни, манипулират го, и приемат форма такава, че да бъдат максимално достъпни за възприемащия” (от доклада). В това се убеждавам всекидневно. Благодаря на Снежина за прекрасния доклад.

Относно доклада на Тодор Величков за хималайските учители и най-вече за Свами Рама и въпроса му: “Какво е вярата? “Как да вярваме (сляпо, интуитивно или чрез разума)” Отговарям: Сляпо – е пълна глупост; Чрез разума – също, та ние живеем в един илюзорен свят. Чрез интуицията си разбира се, но искам да поясня. Интуицията ни се е изградила вследствие на многото ни прераждания така, че един, който има повече прераждания има и по-силна интуиция.

Какво е вярата: труден въпрос. Вярата е упование. За да вярваш трябва да си убеден , а за да си убеден трябва да вярваш. Само който вярва, вижда образа на Бога. А ако искаш да видиш Бог погледни се в огледалото. Във вярата се крепи и създава живота.

26.08.2010 г инж. М. Съкъджиян

Моля колегите от група Мисъл да взимат участие в дискусията и допълнят докладите. Благодаря Ви.

Впечетления от книгата на Игор и Гришка Богданов "Преди Big Bang"

За авторите:
Игор и Гришка Богданов са братя близнаци, родени във Франция през 1949г. от баща руснак и майка австрийка.
Накратко за тях:
- продуценти и водещи на редица телевизионни програми за нови технологии, за необясними неща в живота и Вселената.
- притежават широки и задълбочени знания в различни области на науката, най-вече математика, астрофизика, космология, химия…Игор е дипломиран в университет за висши науки и има докторат по теоретична физика, а Гришка – по математика.
- След 2000г. братята са издали няколко книги, които стават хит във Франция, между които „Преди Big Bang”, „Не сме сами във Вселената”, „Пътуване към началото” и др. Книгите, както и научните им разработки представени в печата или в телевизионни предавания предизвикват непрекъснати спорове в научните среди и сериозни нападки към авторите.
- външният вид на близнаците(по точно лицата) е широко дискутиран. Разпространяват се мнения за смели хирургически манипулации с цел да изглеждат оригинални на телевизионния екран, а някой дори ги смятат за извънземни. Братята категорично отричат тези и подобни твърдения.
--------
В книгата „Преди Big Bang” авторите най-напред ни запознават със съществуването на три свята във Вселената.
1. Нашият свят, наричан „реален”, с три измерения и линейно време. Ако срещнем приятел в този свят, казват те, ние сме един до друг.
2. Квантовият свят. Него не го виждаме, но имаме идея за него. В него материята има измерения, но толкова малки, че те не могат да се определят. Мерките са променливи, пространството и времето – деформирани, времето е комплексно, не съществува „напред” и „назад”. С приятел в този свят, километри е разстоянието между нас.
3. Третият свят е след квантовият. Там, материя, енергия, всичко от другите два свята не съществува. Това е Big Bang, „нулата” на Вселената. Чиста информация. Управлява се от математическа хармония, непозната на нашия свят. Тук, мястото на срещата с нашия приятел е цялата Вселена, от първият до последният момент на Вселената, където всички събития съществуват в една глобална картина.
--------
Има ли Вселената Начало? Да. Нашият свят не е безкраен.
Защо нощта е тъмна? Защото пространството, времето и целият космос имат начало. Ако космосът беше безкраен, съществуващ винаги, светлината на звездите, дори най-отдалечените, щеше да има достатъчно време да стигне до нас и небето щеше да бъде изпълнено с блестящи звезди, цялото светещо със сребриста светлина. Небето е тъмно, защото безбройните звезди и галактики съществуват от определен момент на времето.
Вселената се разширява. Със скорост прибл. 20 милиона км. всяка минута. Щом космосът се увеличава с времето, следва да съществува време, когато е бил съвсем малък.
Авторите на книгата предприемат следното обратно пътуване във времето:
- Преди 4 милиарда години.
Нашата планета току що се е родила. Гореща, с изригващи вулкани. Вселената е два пъти по-малка от сега, което прави звездите, галактиките да светят по живо. Нашето Слънце е по-близко, планетите също, виждат се пръстените на Сатурн…
- Преди 10 милиарда години
Земята, планетните системи ги няма. На мястото на нашето Слънце – една голяма звезда, светеща много силно и бяло. Това е една звезда от първа генерация. Звездите на небето са много близо и не са тези които познаваме днес.
- Преди 13 милиарда години
Сега Вселената е почти 100 пъти по-малка от днес. Космолозите наричат това време „мрачни времена”, защото няма звезди, галактики. Това, което съществува днес не се е родило още. В небето се виждат стълбове от газ, блестящи във всички цветове. Те ще дадат началото на първите галактики.
Следва началото, но 300 000 години преди това, има съществен момент! Космосът за първи път става светъл. Светва нищото! Космосът е много горещ в тази епоха - прибл.3000° и хиляди пъти по-малък от днес. Небето е безформено, млечна мъгла. Не съществува никаква звезда. Материята е в процес на организация.
- Първата секунда след големия взрив.
Космосът е много малък, тъмен, горещ. Първична плазма от максимално сгъстени, току що формирали се електрони, протони, неотрони. Температурата е 100 милиарда градуса, гравитацията – огромна, големината – колкото портокал.
-------
Стената на Планк.
Това е време 10 на степен минус 43 от секундата след нулата на времето. Това е моментът в който се ражда физическия свят. Това е граница не само на физическия свят, но и на знанието едновременно. Учените не смеят да я преминат. Този момент е отдалечен от нашето време с почти 14 милиарда години. Температурата е 10 на степен 32, енергията - огромна, гравитацията - невъобразима, размерът на космоса е 10 на степен минус 33см.
Светът в стената на Планк е чиста енергия. Сферата на Планк тежи 22 микрограма. Подобно на тежестта на пясъчна прашинка. Този резултат показва, че масата на най-малкия обект във Вселената е 10 милиарда, милиарда пъти по-голяма от тази на един протон(който, впрочем е милиарди, милиарди пъти по-голям по обем). Космосът в този момент е възможно най-малката черна дупка. Твърдостта обаче на сферата е невъобразима – 10 на степен 40 тона. Това означава, че тази изключително малка сфера може да устои на тежест 10 000 милиарди, милиарди, милиарди, милиарди тона без да се разкъса. Честота на трептение на енергията е 10 на степен 43 херца.
-------
Да се върнем на трите свята – реален, квантов и след квантов(начало).
Реалният свят ни е познат. Четири измерен - три измерения за пространство и едно за време - реално, линейно.
Квантовият свят е в епохата на Планк. Квантов океан. Квантови бури и огромна гравитация изкривяват, разкъсват пространството и времето. Нищо не е постоянно. Мащаби, закони, всичко, което управлява физическата реалност, тук е различно. Времето е комплексно – ту реално, ту имагинерно.
За да обяснят комплексното време, авторите на книгата дават пример с пясъчен часовник. При нормално положение на часовника изтичащият пясък отмерва линейно времето, ако го наклоним на 45° пясъкът ще изтича по бавно, ще прекъсва и пак ще изтича. Това положение е сходно с комплексното време. Ако завъртим пясъчният часовник още на 45°, т.е. поставим го хоризонтално пясък няма да изтича – време няма. Или, времето е имагинерно.
Епохата на Планк е в пет измерения.
След квантов - началото, нулата, Big Bang Това е дъното на квантовия свят, на 13.7 милиарда години от сега. До скоро се е смятало, че в нулевата точка температурата и енергията са максимални, но е точно обратното. Тук няма енергия, пространство, време. Нулата е пълна геометрична абстракция. Тук е тихо, спокойно… защото няма нищо друго освен информация. Подобно на генетичния код, съдържащ пълната информация за развитието на един организъм, тук е цялата информация за проявление и развитие на Вселената.
Информацията е вън от нашата физическа реалност. Тя не заема никакъв обем, никаква продължителност от времето.
Братята Богданов казват така: Ако държим в ръцете си един DVD диск с филм, какво държим в ръцете си? - Диск с гравирани импулси, информацията на филма. Тя не може да бъде прочетена, видяна ако диска не се включи в DVD плейър. Независимо дали гледаме филма или не, информацията е винаги върху диска. Това е подобно на чистата глобална информация, вечна и съществуваща вън от пространството и времето.
Братята Богданов ни дават следната представа за началото. Ако, казват те, имахме възможност да погледнем в сфера „нула” бихме видели безкрайно много сфери едновременно във всички посоки до безкрая. Всяка сфера е с информация за определено състояние, картина на Вселената. DVD запис на цялата Вселена от начало до нейния край.
Между началото(нулата) и стената на Планк се извършва трансформация на информацията. Точка „нула” не е физическа точка. Нейното естество е математическо. Информацията в нея е от типа ”алгебра на фон Нойман”. Математическите закони в тази алгебра са динамични, развиващи се, променящи се. В точка „нула” тази първична динамика е нещо като „математически двигател” който изстрелва и трансформира информацията. Така че:
Началото на Вселената е в стената на Планк, нито преди, нито след нея.
В стената на Планк се ражда реалното време. Времето се „отваря” за метрична промяна, от имагинерно преминава в комплексно, а след това в реално, имагинерната енергия – в реална и всичко това в резултат на фантастичната мощ на Big Bang (нулата) да развие цялата информация, която съдържа в потенциал.
-------
Начало и край на Вселената
Като динамична система Вселената се променя непрекъснато. Сега учените определят приблизително следният състав на Вселената: 74% черна енергия, считана за основна причина за разширението й, 22% черна материя, 4% звезди, планети, космически прах и др. космически обекти.
Преди близо две десетилетия започна да се разбира връзката между ентропията и информацията в една система.
Ентропията е мярка за безпорядъка в една термодинамична система. Когато хаосът (безпорядъкът) е голям ентропията е висока.
Връзката между ентропията и информацията е обратно пропорционална. Колкото ентропията е по-слаба информацията на системата е по висока. Например, когато записът на един филм и качеството на самия диск са добри(ниска ентропия), информацията ще бъде чиста и пълна. Друг пример: Ако бързо се движи един екран, ние не можем да го разчетем, но ако се намали скоростта на движение или се спре(ентропия нула) - разчитаме информацията. Можем да кажем също, че състоянието на дълбока медитация намалява ентропията в човешкия организъм и дава възможност за връзка с глобалната информация, която е в нас, дълбоко в нашето подсъзнание.
Ентропията на една система съществува в реално време, а информацията характеризираща системата - в имагинерно време.
В началото на Вселена ентропията е нула, информацията – максимална, глобален сценарий за цялата Вселена.
С раждането на физическия свят се ражда и безпорядъкът – ентропията. Известно е, че ентропията във Вселената расте с логаритъма на времето, което означава, че се увеличава значително по-бавно от изтеклото време.
Вселената е подобна на балон, който става все по-голям и накрая се пръска. Нашата бързо разширяваща се, разпадаща се Вселена ще става все по мрачна и студена. Накрая, просто ще се разпадне. Когато и последният атом на материята се изпари, еволюцията на Вселената спира, което означава, че реалното време свършва. В този момент ентропията ще е нулева и времето ще е имагинерно. Вселената ще е чиста информация. Краят е в началото. Древните са ни представили това като змия захапала опашката си.
Нулата и безкрайността са идентични. Нулата е така недостижима както безкрайността. Колкото и да търсим най-малкото винаги ще има по-малко. Нулата съдържа безкрайността.
Информацията за Вселената намираща се като космически код в нейното начало, ражда физическия свят в стената(епохата) на Планк, проявява се в реалния свят и така физическата Вселена малко по-малко, в продължение на милиарди години стига отново до своето начало. Такава е цикличната съдба на Вселената.
-------
В заключение можем да кажем следното: В основата на нашия солиден свят има една друга реалност, една математическа същност, информация. Едно космическо DVD, където минало, настояще и бъдеще на цялата Вселена съществуват едновременно. Тази информация, тази първична реалност неизменна и постоянна не трябва да отнасяме само до далечното минало при раждането на физическия свят. Тя е била, е и ще бъде навсякъде, проникнала във всички обекти на Вселената. Тя е сега тук в нас, в светлинния лъч, във всичко… толкова близка и толкова недостижима.

от Снежина Димитрова

Лечителката сестра Ганева

На сбирката на клуб мисъл, състояла се при разширен състав на 6 юли, пловдивчанката сестра Ганева ни запозна със своята лечителска дейност. Тя е медицински работник успешно допълваш универсални методи на лечение с алтернативни такива. Завършила е курс за екстрасенси, Китайски точков масаж, Източен специален божествен масаж, курса на Норбеков за самолечение, рейки – лечение, занимава се и с издирване на рецепти от древни автори и народни лечители.
В лекцията си сестра Ганева разказа предимно за случаите, когато е помогнала на хора да се излекуват напълно. Ето един пример:
„ Понеделник, 29 ноември 2004г. При мен се лекуваше млада, елегантна жена от съседното село Крумово. Имаше изкривявания на тазобедрените стави и ходеше като вдървена. След няколко масажа стойката й се изправи и тя се напери като манекенка. В съседство с нея живееше сравнително младо момче с подобни, че и по-лоши оплаквания – то беше в инвалиден стол. Попитал я той къде ходи и тя му казала. „ А бе, аз – рекъл - съм чел за тази жена, но не вярвах, че е толкова кадърна.” И така започнахме лечението. Заради луксирана тазобедрена става гръбнакът му се беше изкривил, кръстните прешлени бяха леко отворени и между тях се беше вмъкнала тъкан. Болките му бяха ужасни, но с много вещина и умение надвихме на проблема. Знам, че много колеги работят съвестно и имат добри резултати. Но при мен, методиката по която работя е важна. Трябва да се оправи луксираната(изкълчена) става. Походката на човека ще се изправи и гръбнакът също, прешлените ще се затворят, мускулите в кръста ще заякнат и проблемът ще отзвучи. „ Методът, по който работи тази жена, надмина очакванията ми. С много професионализъм, топли човешки обноски и желание на всяка цена да помогне на болните, тя постига резултати!” Това е цитат от вестника, в който е дал интервю пациента.
За мен остава благодарността на хората и чувството ми за отговорност пред всеки, който ми се е доверил и се е оставил в ръцете ми.”