Разсъждения върху сънищата

Драги приятели,
В очакване на темата на Михаил Хинев, разгледана в клуб мисъл на 01.06., ви предлагам да помислим за същността на сънищата.
Ето някой мисли върху тази изключително интересна тема:
Човешката психика има две страни – осъзната и неосъзната. Осъзнатата, това е индивидуалното, личностно съзнание на човека, а неосъзнатата – подсъзнанието, тъмната страна на психиката.
Индивидуалното будно съзнание можем да дефинираме като способност на човешкия организъм да възприема и интерпретира информация постъпваща от материалния свят и от универсалното поле, както и да реагира на нея. В живота, нашето съзнание е свързано с битието, с личните ни проблеми, желания, страхове, със стремежа за оцеляване… То е прекалено лично, откъснато от Божественото ни АЗ. То е его-съзнание.
Да отбележим и това, че всяка конкретната епоха, социалната система определя норми, нрави, култура, създава ограничения, манипулира, в резултат на което се създава за общността едно общо, колективно съзнание, което влияе на индивидуалните мисли, поведение, преживявания, т.е. на индивидуалното съзнание.
Другият аспект на психиката - подсъзнанието, наричано още несъзнавано, е психическо съдържание, което индивидът не съзнава.
Тъй като, в голямата си част сънищата са продукт на подсъзнанието, ще се спрем малко по-подробно на него.
Човешкото подсъзнание се състои от два пласта. Ще цитираме Юнг: „Един по-вече или по-малко повърхностен слой от несъзнаваното е личностен. Аз го наричам лично несъзнавано. Но това лично несъзнавано лежи върху един по-долен пласт, който не се дължи на личния опит, а е вроден. По-дълбокият слой аз наричам колективно несъзнавано. За разлика от личностната психика, колективното несъзнавано притежава съдържание и форми на поведение които са по-вече или по-малко еднакви навсякъде и за всички индивиди. С други думи, колективното несъзнавано е еднакво за всички хора и представлява общ психичен субстрат от свръх личностно естество присъстващ във всеки от нас….
Съдържанията на личното несъзнавано са главно тъй наречените емоционално оцветени комплекси, съставящи личната, частна страна на психичния живот. От своя страна, съдържанията на колективното несъзнавано са извести като архетипове”.
Следователно, личностното подсъзнание на един индивид това са мисли, желания, рефлекси…всичко, което не може да премине през социалния филтър на забрани както и всички аспекти на личността, които индивидът не иска да притежава и ги отхвърля. Всичко това остава в подсъзнанието. Тук са също и спомените от минали съществувания на човека.
Съдържанието на следващия пласт(колективното несъзнавано) е еволюционното минало на човечеството, планетата. Всички сили които са ръководили издигането ни в материята са гравирани в подсъзнанието ни и продължават да живеят и да ни въздействат. Вродени агресивни нагони, импулси, понякога доста древни, животински, плашещи и страдащи рефлекси, силите на болестите, страховете от разлагането и смъртта, омразата, гневът… всичко това живее у нас от древни времена.
Няколко думи за архетипите на Юнг. Карл Юнг казва: „Архетиповете са несъзнавани образи на самите инстинкти… и нямат нищо общо с разума. От незапомнени времена тези колективни представи са били част от картината на света.. Има толкова архетипове, колкото типични ситуации има в живота. Безкрайното повторение е запечатало тези преживявания в конструкцията на психиката…”
Според Юнг някой архетипни фигури притежават известна автономност, и при хора с предразположение към психоза могат да избягат напълно от контрола на съзнанието и да станат независими, причинявайки явления на обладаност. В заключение, имайки предвид енергийният характер на човешката психика, можем да направим смелото допускане, че архетиповете са мощни реално съществуващи психо – енергийни субстанции.
Контакти с подсъзнанието си човек постига в сънищата, фантазиите, виденията, при хипноза, при автоматизираните действия, стресови ситуации…
От гледна точка на психологията, сънят е състояние характеризиращо се със загуба на ориентация във времето, пространството и по отношение на собствената личност.
Чрез уредът електроенцефалограф, който може да отчита и записва мозъчната активност, са установени разлики в честотата и амплитудата на биоелектричните вълни в будно състояние и в състояние на сън.
Будното състояние е известно като бета ритъм, бета ниво.
Сънят има три основни фази(нива):
- алфа ниво Отпуснато, сънливо състояние, дрямка. Сетивността е още на високо ниво, човек осъзнава състоянието си, приема и реагира на околната среда.
Алфа дълбоко ниво – състоянието преди заспиване и непосредствено след събуждане сутрин.
- тета ниво Изключено е каквото и да е съзнателно възприемане на околната среда. В електроенцефалограмата се появяват високо амплитудни вълни.
-делта ниво Мозъкът е изключил напълно сетивата, но е активирал в същото време своята мисловна дейност. Учестеното дишане, учестен ритъм на сърцето, скокообразни очни движения, високо амплитудните вълни и др. говорят за повишена мозъчна активност. До 25% от съня на възрастните е в тази фаза(3 - 4 пъти до 25 мин. на нощ)
Тази невронна активност в делта ниво най-вероятно се дължи на сънуването, защото това е фазата свързана със сънищата.
Според речникът по психология от 1989г., сънуването е психофизиологично състояние с особена умствена активност, а сънищата - неподредено, хаотично отражение на преживяното.
Психолозите определят сънищата като резултат от външни и вътрешни дразнители.
1. Външни дразнители – звукови, топлинни и др. Примерно при алармен звън може да сънуваме някаква екстремна ситуация, като пожар, нападение…
2. Вътрешни дразнители
- Органични – болка, заболяване на орган може да е причина за различно съдържание на сънищата, включително - кошмари.
- Психични – преживяна голяма радост, мъка, чувство за вина, различните желания… дават силен отпечатък върху сънищата.
Фройд смята ролята на дразнителите за основна при сънуването, но счита, че те могат да бъдат само подтик към съня. В действителност сънят не отразява дразнителя, а го преработва, замества го с нещо друго. Така че с различните дразнители не може да бъде обяснена същността на сънищата.
В повечето случаи сънищата са объркани, странни от гледна точка на будния живот. Според Фройд, радостни или тревожни мисли и желания от деня, които той нарича „остатъци от деня”, по странен начин се комбинират с преживяното и забравено от миналото на индивида, както и с информация от още по-далечно минало в подсъзнанието.
Сънищата са изопачени, неразбираеми и поради цензурата, въвеждана в съня от сънуващия, както и от символиката – основна характеристика на съня.
Какво е цензура на съня? Душата навлязла в подсъзнанието е освободена от всякакви окови. Жаждата за удоволствие или отмъщение избира обектите си без задръжки, като най-много предпочита забранените. Пример: в съня си лицето „Х” решава да сложи отрова в питието на собствения си брат. Но той не го прави - или се събужда, или кулминационният момент просто липсва, изтрит е от съня. Това е цензурата, която изпуска, видоизменя, прегрупира мисли, ситуации в съня. Тя се налага от изцяло осъдителни, скандални мисли и действия, наложили се дълбоко в колективната психика на хората.
Символика в съня. Странността на съня идва и от факта, че образите, виденията имат символично значение и за да разберем съня трябва да преведем символичният му език на езика на нашето мислене в будно състояние. Така например, ако се сънува - голота, тълкуватели на сънища превеждат в болест, горяща къща – смърт, бистра вода – сълзи, тъга, диви животни – врагове и т.н. Удивително е, че сънуващият борави със символите в съня си, без да има знание за тях в будно състояние. Според Фройд най-вероятно, познанието на символиката е в подсъзнанието. Това са несъзнавани знания за сравнение на различни обекти и отношения, залегнали дълбоко в колективната психика, еднакви при различните народи и езици.
Според езотериците сънищата са преживявания на човешката душа. Пътуване на душата в подсъзнанието. Когато човек сънува, в леглото остава неговото физическо и етерно тяло, но астралното тяло – душата се рее, пътешества някъде, като запазва връзката си с физическото тяло, което обяснява възприемането на процесите в подсъзнанието в образи.
Според Шри Оробиндо трябва да разширим своето будно съзнание за да можем успешно да слезем в подсъзнанието. Ако сме несъзнателни в будният си живот, сме изобщо несъзнателни и няма да можем да разберем посланията идващи от сънищата. Нещо по-вече - сънят ще бъде същинска тежест. Връзката между разширеното будно съзнание и подсъзнанието той изразява така: „ Човек не би могъл да слезе по ниско(в подсъзнанието) от точката, до която се е качил(разширил съзнанието си) – тъй като силата необходима, за да слезем, е същата, която е потребна за да се качим. Ако за нещастие слезем по-ниско, отколкото позволява капацитетът ни за височина, автоматично ще ни сполети нещастие, лудост.”
Наша основна задача е разширяване на съзнанието и именно животът във физическия свят е работното място за това. Тогава сънят ще бъде ясен, точен, управляем, полезен.
Шри Оробиндо определя три вида сънища.
1/ Обикновени сънища, малко грубо наричани животински. Те са в резултат на външни и вътрешни дразнители, както и на липсата на способност за правилно възприемане на подсъзнателното ниво. Подсъзнанието ни изпраща хаотични образи - фантастични комбинации от спомени, впечатления, преживявания, ситуации… При тези сънища, страсти, които мислим за чужди, желания, жажда за удоволствия, омраза, гняв, отмъщение,… бушуват на воля.
2/ Сън-преживяване отличава се от обикновените сънища по своята особена яснота и интензивност. Оставят дълбоко впечатление, жив спомен. При събуждане оставаме с усещането, че сме изживели всичко, защото сцените са дори по-реални от физическите. Тези сънища са изпълнени със знаци, които предупреждават за едно или друго събитие. Ако сме съзнателни ще имаме такива сънища – преживяване и ще сме в състояние правилно да ги разчетем.
3/ Активен сън. Изисква разширено съзнание, което дава възможност за интегриране на психиката. (пълната, цялостна психика е силна).
Сънят е активен, защото в този сън ние не сме свидетели на събитията, ние създаваме събития. Нека да вземем един пример: Лицето „Х” сънува, че е на пикник на зелена поляна с приятелката си. Изкача змия и се увива около врата на приятелката му. На свой ред той се опитва да й помогне, но уплахата му надделява и се събужда.
След време, „Х” научава, че приятелката му има проблеми с гърлото, които могат да се окажат сериозни.
Теорията за активният сън допуска, че чрез интегрирана психика и активно действие в съня могат да бъдат повлияни предстоящи събития в живота. В случая, ако в съня си „Х” беше прогонил змията, приятелката му нямаше да има здравословни проблеми, или те щяха да бъдат незначителни.
Съществуват примери, когато катастрофи или други нещастия са били избегнати „по чудо”, защото са били победени предишната нощ в съня на някой със силна, интегрирана психика.
Накрая да отбележим, че пророчески могат да бъдат и обикновените сънища. Те могат да ни предскажат бъдещо събитие буквално или чрез символния език.

Трудни за обяснение са случаите на предсказание чрез сън на стихийно бедствие - земетресение, ураган, наводнение…или на война, масово нещастие… Такива сънища могат да имат хора със екстрасензорни качества. В сънищата си те навлизат дълбоко в подсъзнанието. И ако съзнанието им е разширено, успяват правилно да разчетат знаците както за миналото, така и за бъдещето.

от Снежина Димитрова

Съзнание

Според традиционната академична наука съществува само материята. Историята на вселената е история на развиваща се материя. Животът, съзнанието, интелигентността, са по-вече или по-малко случайни. Те се появяват на сцената след милиарди години еволюция на пасивната и инертна материя в изключително малки части на вселената. Според невронауката, съзнанието е продукт на физиологичните процеси в мозъка и следователно е изключително зависимо от тялото.
Сега, много хора, включително учени осъзнават, че не разполагаме с абсолютно никакви доказателства, че съзнанието е продукт на мозъка. Съществува убеждението, че съзнанието е първичен атрибут на съществуването, че вселената е наситена със съзидателна интелигентност.
Най-общо можем да кажем, че съзнанието е разумността на реалността. То е творческият процес, способността за организация, промени, възпроизвеждане на реалността.
Определянето на съзнанието като основен аспект на реалността, налага да кажем няколко думи за реалността.
Най-лесно можем да си представим реалността като безкрайно енергийно-информационно поле. Най-дълбокото ниво на полето, с най-голяма виталност (информационна мощ) се нарича универсална същност, поле на потенциалност, идеи, Бог. Тук разумността, съзнанието е Абсолютно. Тази същност, наричана още божествена е навсякъде. От нея се раждат безброй светове, при който процес Абсолютното съзнание се диференцира, а информационната мощ намалява. Създадените светове губят все по-вече контакт с първоначалният си източник. Съзиданието увеличава индивидуализацията, отчуждението, забравянето, който процес е най-силно изразен при материалния свят. Но Божествената същност съществува навсякъде, както в духовните светове, така и във водата, скалите, животните, хората ... на материалния свят. Но е забравена. Всеки човек притежава искра от универсалната същност, носи дълбоко в подсъзнанието си информация за цялата вселената, но всичко това е забравено.
Подсъзнанието на човека е еволюционното минало на човечеството с отпечатъци от настоящия му живот, заедно с тези от миналите му съществувания. Всички сили които са ръководили издигането ни в материята са гравирани в подсъзнанието и продължават да живеят и да ни въздействат. Вродените нагони, импулсите, понякога доста древни (животински), рефлексите, любовта, омразата, гневът, страхът ... всичко това живее у нас от древни времена. Обикновено подсъзнанието се изявява в сънищата, фантазиите, виденията, автоматизираните действия, целенасочените действия за промяна на съзнанието ...
Според Шри Оробиндо човешкото подсъзнание има два пласта:
- Повърхностен пласт. Това е личното несъзнавано. Вродени нагони, импулси, рефлекси ..., както и запечатки от минали съществувания на човека и запечатки от еволюционното минало на човечеството.
- Дълбок пласт. Съзнание за универсалната същност.
В материалния свят съзнанието на хората е индивидуално и колективно.
Индивидуалното съзнание на човека е его-съзнание. Можем да го дефинираме като способност на човешкия организъм да възприема, задържа, интерпретира информацията постъпваща чрез сетивата, както и да реагира на нея. То е свързано с личните проблеми, желания, идеали, страхове, със стремежа за оцеляване ...
Общата тенденция на еволюцията в материалния свят е към по-голяма сложност, организираност, интегрираност и заедно с това към увеличаваща се дълбочина на съзнанието на хората.
В отделните епохи на човечеството съзнанието е различно. Различно е и в отделните общности на конкретна епоха, както и между хората в една общност. Въпреки тези различия, съзнателните елементи на общността (епохата) остават свързани и взаимно зависими.
Всяка индивидуална мисъл е в резултат на колективното съзнание на обществото. Социалната система на обществото се отразява върху нрави, култура, светоглед ... Те, от своя страна слагат ограничения върху индивидуалните мисли, поведение, преживявания ... Определят граници, рамки, манипулират живота на индивида. Това не означава, че индивидът е слят със средата. Неговото съзнание може значително да се дистанцира като прогресира (или регресира) спрямо колективното съзнание. Можем обаче да се запитаме, доколко е възможно отделянето от средата, след като мисли, поведение, ... съществуват на базата на културния фон, езика, значенията на понятията и много други елементи на обществото.
Ще споменем някой основни етапи от развитието на индивидуалното съзнание (според Кен Уилбър)
1 / Биоцентрично съзнание.
Азът и физическият свят са слети. Първите месеци след раждането, бебето не различава вътре и вън, не възприема обектите отделно от себе си. Това е най-плиткото, ограничено съзнание.
2 / Физиоцентрично съзнание.
Излюпва се физическият Аз. В първата година след раждането бебето изработва способност за установяване на физическите граници на Аза. Вече съществува вън и другите.
На всеки етап от растежа на съзнанието са възможни проблеми и може да настъпи застой, дори регрес. Така, на този етап, ако съзнанието не успее да създаде този първоначален дуализъм, се получава тежка патология, наричана "адуализъм" (неспособност за установяване на физическите граници)
3 / Егоцентрично съзнание.
Събужда се истинското чувство за отделния Аз, с всички негови потребности, радости и ужаси. Съзнанието е насочено изцяло към собствената личност. Другите не съществуват. Човек може да остане цял живот със съзнание на този етап. В повечето случаи обаче съзнанието се диференцира - част от него минава в по-горен етап.
Егоцентричното съзнание се ражда на етап 2 и съществува, макар и намаляващо на всички нива, включително етап "кентавър".
4 / Етноцентрично и социоцентрично съзнание
Етноцентрично - съзнанието е разширено към най-близките хора, фамилията, рода, приятелите, групи от хора. Ако грижите, мислите стигат до цялата нация, раса, култура, идеология, то е социоцентрично. Това е съзнанието на хората днес.
5 / Светоцентрично съзнание
Човек с такова съзнание се дистанцира от егоцентричните, етно и социоцентрични предразсъдъци. Има универсална, глобална позиция. Моята група, нация, раса, култура ... не са единствените във вселената. Изпитва загриженост, състрадание към целия свят, уважава достойнството на всички хора, без да губи собствената си идентичност.
Това е много трудна трансформация на съзнанието. Според специалистите най-много 4% от човечеството днес имат такова съзнание.
6 / Съзнание "кентавър"
Това е съзнанието на прехода към трансперсоналните нива.
На това ниво личността е силно интегрирана. Възприема всичко в природата глобално, нещата взаимно свързани. Характерно за съзнание "кентавър" е появата на наблюдаващия Аз, който възприема и анализира тялото и разума като обекти.
Личността не се задоволява с традиционните роли в живота, идеологии, вери ... Иска да анализира в дълбочина всичко, задава си екзистенциални въпроси и не намира твърди отговори. Съмнява се. Проблемът е в това, че личността все още не е трансперсонална, но не е и закотвена в личното - затова е "кентавър".
Възможно е на този етап човек да загуби вкус към живота. Животът да се приема като безсмислен. Известен изход от подобно силно депресивно състояние може да се постигне чрез ангажиране на съзнанието с неща, които биха донесли удовлетворение, задоволство на личността.
Ето как Кен Уилбър описва психичното състояние на човек със съзнание "кентавър":
"Кентавърът би трябвало да е щастлив, доволен и радостен ... По-често обаче той е интегриран, автономен, но нещастен.
Той е опитал всичко, което личното царство може да предложи, и то не е достатъчно. Светът е започнал да губи привлекателността си. Нито едно преживяване вече не предизвиква добри чувства. Вече нищо не го удовлетворява. Нищо не си струва да се преследва ....
Нещата, на които някога сме придавали толкова голямо значение, желание и пламенна надежда са се стопили яко дим ... Къде ще намерим твърдостта, и защо въобще трябва да опитваме? ...
Това е душа, за която всички желания са изтънели, избледнели и анемични. Душа, на която, изправяйки се директно пред съществуването, се гади от горе до долу. Душа, за която личното е станало напълно плоско. С други думи, това е душа на ръба на трансперсоналното. "
7 / Трансперсонални нива на съзнанието
Кен Уилбър определя три основни трансперсонални нива: проницателно, каузално и недуалистично
Разширеното съзнание на човека на тези нива се отнася до духовните сфери на реалността и е свързано с преживяване в тези сфери. С такова съзнание, Азът успява да проникне в подсъзнанието си, в духовната реалност.
Трансперсоналните нива се постигат целенасочено и спонтанно.
Специалистите считат, че действително навлизане в трансперсоналните нива може да се постигне когато се прави целенасочено и от хора разширили съзнанието си постепенно, до съзнание "кентавър" включително. Спонтанното навлизане много често е объркващо и неточно.
Йоги и други, практикуващи целенасочено влизане в трансперсоналните области ги описват като състояние на блаженство, любов, състрадание или на терор, зло, ужас. Съзнанието се отваря за фини, ярки цветове, звуци ... Интерпретацията на преживяното всеки извършва различно, според културният фон на епохата, обществото в което живее и личностните характеристики (произход, образование, идеология ...). Така, християнинът вижда Христос, ангели, дяволи ..., будистът - блаженото тяло на Буда, шаманинът - свещени духове и т.н.
При по дълбоко навлизане в подсъзнанието (каузално ниво) Наблюдаващият Аз се осъзнава свободен от времето, пространството, вечен. Усещане на безгранична свобода. Това е състояние на нирвана, почивка в огромната Празнота.
Още по дълбоко в подсъзнанието, чувството за съществуващ, виждащ Аз изчезва. Наблюдаващият се слива с наблюдаваното. Съзнанието не е разделено на наблюдаващ субект и наблюдаван обект. Не гледаш небето, имаш усещането, че си небето. Всичко е едно. Реалният свят се приема наведнъж, с едно чувство, един вкус, едно желание, една мисъл. Душата е разширена и прегръща всичко с безкрайно задоволство. Това е нивото на Абсолютното, недуалистично съзнание.
Казахме, че при трансперсоналните нива на съзнание Азът прониква в подсъзнанието. Как да си обясним преживяванията в духовната реалност? Ще споменем две хипотези за това:
Първата: Азът възприема късове енергия - информация и според мозъчният си софтуер ги трансформира в мисъл-форми. Затова, хората с различни културни, религиозни, национални и личностни характеристики възприемат различни неща.
Втората: В известен смисъл е обратна на първата. Според привържениците на тази хипотеза, духовните светове се обитават от не физични, разумни същности с големи възможности. Те контактуват със съзнанието ни, манипулират го, и приемат форма такава, че да бъдат максимално достъпни за възприемащия.
Всичко казано за индивидуалното съзнание се отнася и до колективното. Човечеството е единен организъм, със съзнание което минава през същите етапи на разширение както при отделният индивид. Това е колективното съзнание, а подсъзнанието в случая Юнг нарича колективно несъзнавано.
Всичко съществуващо на планетата Земя, включително самата планета създава планетно съзнание, планетен интелект. Няма мъртви неща във Вселената. Универсалната същност, Абсолютното съзнание, полето на потенции, идеи, безкрайни възможности е навсякъде. Земята, планетите, вече се приемат като динамични структури, които подобно на човека, освен материално тяло притежават и духовни тела, съзнание. Счита се, че в една планетна с-ма, планетите създават общо съзнание.
от Снежина Димитрова

Наука, съзнание, информация

Първо да ви се представя: инж. Мъгърдич Съкъджиян. Като инженер имам много нови разработки (например запалителната бобина “Сигнал” за френската автомобилна фирма Рено, показала най-добри характеристики в сравнение с всички останали световни образци).
Пред името ми също има „д-р” което сигурно за вас е по-интересно. Създал съм затворен цикъл на диагностика и лечение – компютърна, биорезонансна, мозъчно скенерна – минала всевъзможните медицински изследвания в България и чужбина и въз основа на представени протоколи пред МНЗ е получено разрешение за ползването й.
Моя слабост е науката и тя е в основата на всички мои разсъждения и разработки.
Да започнем с това, че в момента вървят три развития във физиката.
Учудвате се, но е факт. Първата физика знаете, че основоположник е гениалният сър Исак Нютон, който създава две физики, едната е чисто материалната, основаваща се на експеримента и друга която остава скрита за нас. Едва сега става ясно, че давайки закона за гравитацията е пропуснал да даде закона за гравитационните вълни. Този гениален учен осъзнава, че не всичко е материя, че има духовен свят и по-висшето ниво на знание не бива да се отхвърля. Привлечен от масоните той стига до 33 ниво т.е. Върховен водач във Великобритания. Въз основа на “несполучливия” експеримент на братята Морли Майкелсон търсещи ефира в пространството (получили Нобелова награда през 1907 г.) се отклонява истината във физиката. Гениалният Алберт Айнщайн все пак успява да даде тласък във физиката и дари основата на третата физика за която споменах - квантовата физика(Нобеловата награда за 1921г), но усилията му да обедини всички сили във физическият свят в единна теория на полето са неуспешни.
Квантовата физика в лицето на акад. Г. Шипов, се основава на теорията на торсионните полета. Изведнъж вакуумът се оказва най-наситеното пространство в което постоянно се раждат виртуални частици. Ето го и неуловимият Етер.
През 1964г. Нобелова награда по физика получават американските учени Джулиан Швингер, Ричард Филипс и японският Синитиро Томонага. Те откриват, че в противовес със запазването на енергията частиците се получават от нищото, съществуват преди времето, в което могат да бъдат открити, така че те са просто “виртуални частици”.
При торсионните полета законите са обратни, т.е. едноименните електрически заряди се привличат, а разноименните се отблъскват. И най-важното е, че се нарушава първият закон във физиката, а именно “Закона за съхранение на енергията”, можем да получим безплатен обяд т.е. енергия. Това е, което плаши огромните концерни. Можем с едно малко устройство да захраним дома, колата и каквото друго искаме. Така например, в гр. Луковит се произвежда топлинен генератор с енергиен капацитет 400%. Защо тогава не се отопляваме с евтина енергия? В целият свят, скъпо платени академици отхвърлят всичко което би навредило на богатствата на супер богатите. В сейфовете им има хиляди открития, които биха ни направили живота по-лек, а не да очакваме края на света вследствие екологичното замърсяване.
Сега ще ви запозная с неща съществени за нашето здраве. Някой ще каже пак физика, но за да ви стане ясно за това необичайно нещо което ще кажа, трябва да тръгна от основата на материализма на 20-тия век - теорията на А. Айнщайн и ви покажа новото виждане на 21-я век - теорията на акад. В. Волкович.
С = И/Е
С – съзнание
И – информация(bt)
Е – енергия (w)
Вече не енергията е водеща, а информацията. От формулата се вижда, че колкото намалява енергията съзнанието расте и при нула става безкрайност – т.е. Божествено. Няма нужда от религиозни доктрини. Около нас има един духовен невидим свят, на който ако се помолим с душа и сърце би изпълнил всяко наше желание. Всяка наша мисъл може да се материализира. Мозъка създава вихрово торсионно поле което се материализира.
Уникални опити с вода провежда японският професор Ямото Масара публикувани в книгата му „Посланието на водата”. Той доказва, че човешките мисли, думи, идеи и музика влияят на молекулната структура на водата. Той поставя съд с вода между репродуктори и пуска различна музика, залепва на бутилките написани послания и ги държи една нощ. След това замразява водата и фотографира структурата на леда. Получават се различни резултати. Чистотата на структурата е най-висока при вода обработена с положителни мисли, послания, музика… Молитвата преди хранене, казва проф. Л Болотова, програмира водата положително. Освещаването на продуктите преди ядене разблокира информационната програма, блокирана при приготвянето й.
Водата нищо не забравя. Водата има памет на слон казва физикът д-р. Волфганг Лудвиг. И така, учените стигат до извода, че заобикалящата ни и съдържаща се във всички живи организми вода много точно реагира на информация от всякакъв характер, структурира се, съхранява получената информация, обменя я с околния свят.
Разрушителните наводнения и бури всъщност са изхвърляне от водата на негативната информация, получена от хората в резултат на тяхната агресия, злоба, завист и т.н..
Водата, която пием, не е толкова страшна с бацилите и вирусите в нея, а с информацията, която тя носи.
Нека продължа с силата на мислите и словото. Познаваме метода Кирлиян, при който се заснема обекта импулсно посредством високо напрежение над 20 000 v и висока честота над 20 000 Hz, тоест виждате така нареченият корона ефект. Чрез този метод и мои изследвания спря полемиката има или няма екстрасенси. Това светене което се наблюдава около пръстите, и не само там, е нашата най-важна защита и адаптация към околната среда, това е нашият медицински картон и ще дойде време когато сами ползвайки Кирлиян апарат и компютъра си ще следим здравословното си състояние. След казване на молитва, без значение каква, на един болен човек (не виждате почти никакво светене около пръстите му т.е. няма защита) се вижда нарастване на защитата му.
Според акад. Шипов всяка буква чрез формата и гласността си излъчва информация и може да се определи нейната сила и полярност.
През 1961 год. Едуард Лоренц, учен метеоролог, използващ компютъра, слага началото на Теория на хаоса при изследванията си, стига до удивителен резултат. Изменението на началните условия, на непериодичен процес каквото е метеорологичното време, води до непредсказуем резултат. Той формулира “ефекта на пеперудата”, така: “Движението на крилата на пеперудата в Перу посредством серия от непредсказуеми и взаимосвързани събития може да доведе до ураган в Тексас.
Тук искам да ви обърна внимание върху нещо изключително важно в живота - малките, незабележимите изменения, водят до големите драстични промени.
На пръв поглед “ефектът на пеперудата”, като че ли ни кара да мислим, че всичко е случайно. Нищо случайно няма! Лоренц в своят модел на времето, открива не само вградената в него хаотичност. Той открива и някакъв ред, проявяващ се като случайност! Ред, чиито закони засега все още не познаваме. Науката за хаоса стигна до извода, че: “Хаосът представлява по-висша форма на реда, където случайността става по-скоро организиращ принцип, отколкото традиционният причинно-следствен принцип”.
Тук в това ограничено време не мога да изложа всичко което бих искал да ви запозная, а те са изключително интересни защото засягат живота ни.
От „Моята неиздадена книга” (има я в интернет) ще научите скрити истини за всички нас. Благодаря за търпението ви.

от Мъгърдич Съкъджиян

Хималайски учители

(Кратки бележки за Свами Рама(1925-1996)

Свами Рама от малък е воден от своя гуру. Изкарал е тежката духовна практика зазидан в пещера 11 месеца. Учи при различни висши учители включително Махатма Ганди, Шри Ауробиндо, Рабиндранат Тагор... Получава висше образование в Индия и в Оксфорд Англия. На 24 години става шанкарачария - най-висшия духовен сан в Индия.

Свами Рама е пътувал и работил в Лондон, Москва, Япония, САЩ... Допринася за промяна в научната мисъл като при лабораторни условия демонстрира съвършен съзнателен контрол над автономните физически реакции и умствени функции, считан до този момент за невъзможен.

Основава международен хималайски институт по йога и философия, болнично хималайско сдружение и множество центрове по йога в целия свят.

Свами Рама е автор на редица книги за здравето, медитацията и древните писания.

Тодор Величков

Поднесената от Тодор Величков тема за хималайските учители и конкретно за живота и дейността на Свами Рама, постави пред членовете на клуб "Мисъл" основен въпрос:

Какво е вярата? Как да вярваме(сляпо, интуитивно или чрез разума) на това което са постигнали някой йоги - чудодейни изцеления, ясновидство, левитация, материализация и дематериализация на предмети и др.?

ГРАНИЧНИ СВОЙСТВА НА МОЗЪКА

Можем да разглеждаме мозъка, като съвкупност от нервни клетки - събития, с безброй знайни и незнайни връзки межу тях осъществявани на две нива: I ниво - чрез кръвта, която разнася кислород и хранителни вещества до всяка нервна клетка - събитие, II ниво - чрез електромагнитна енергия създавана от кръвния поток и свързваща всички клетки чрез информацията пренасяна по свои собствени пътища, различни от кръвопотока. От човешкият опит е известно, че електромагнитната енергия (ЕМ) създавана от I ниво (кръвта),тече и се разпространява до всяка клетка - събитие по канали (14 известни и доказани експери-ментално) наричани меридиани, които действат също като вълните. Тези канали започват от седемточки - събития, където се концентрира ЕМ енергия. Освен по тялото ЕМ енергия се разпростира иоколо тялото, като типично се регистрира с апаратура от 10см. до 1м. от кръвния поток.От тази гледна точка можем да кажем, че I ниво създава II ниво, но между двете има взаимнаобратна връзка, тоест те си взаимодействат и се допълват.Може би това е една "интелигентна вселена", чиято привидна материалност се генерира от не-известен организиран източник - какъвто при холограмите се явява лазерът. Мозъкът е холограма, която интегрира холографичната Вселена, конструирайки твърдата реалност като интегрира честотите от едно измерение надхвърлящо четиримерното пространство - време.Индивидуалният мозък е частица от една по-голяма холограма. При определени условия той ще има достъп до цялата информация от по-голямата холограма.Според съвременните разбирания пространството и времето могат да се разглеждат като съвкупностот множество четиримерни точки - събития без връзка помежду си, които са в непрекъснато движение(поток). Това движение създава усета за време, което обективно не съществува в това четиримернопространство.Човешкият мозък може да се разглежда като черна кутия, която пропуска този поток от четиримерниточки - събития и създава холографско отражение на четиримерното пространство време. Според съвременните представи мозъкът вижда, чува, разпознава мирис, вкус, допир като извършва сложни изчисления на честотата на сигналите, които получава. Складираната информация в мозъка не е нещо. Тя е абстрактно взаимоотношение. В смисъла на взаимоотношения или съотношения, ъгли, квадратни корени, тоест умът е математика - така наречената нелинейна математика, което показва, че мисленето сътворено от мозъка няма линеен характер. Нелинейното мислене е по-скоро настройване, отколкото пътуване от точка в точка. Такива умствени състояния като самота, болка и вяра не са просто в мозъка, а вътре в самия мозък. Мозъкът, ума и тялото се разглеждат като неотделима цялост. Физиците допускат, че тази сложна математика може би се извършва постредством бавни вълни, за които се знае, че се движат по мрежа от финни фибри на нервните клетки. Мозъкът може да декодира следите на складираните спомени по начина по който една прожекционна холограма декодира или "отмъглява" оригиналния образ. Това, което ние реално виждаме е обяснителния (експликативен) или разгънат ред на нещата. Обаче съществува и един по-дълбок ред, който е "баща" на нашата действителност. Този ред е подразбиращ се (импликативен) или сгънат. От тази гледна точка умствените процеси са направени от същия материал (холограми), както и организиращия принцип на холограмата - четиримерно пространство - време. Физиците философи са забелязяли, че истинската природа на нещата във Вселената е материал-мисъл. В резултат на задълбочено проучване на доказани факти, можем да сметнем, че като че ли всички човешки същества плуват в един ЕМ океан, който има съвпадащи физични параметри със собствено ЕМ поле създавано от кръвопотока в човешкия мозък и тяло. Тоест всички неща - събития във Вселената са свързани чрез потока на тази финна електромагнитна енергия наречена ФОНОВО излъчване. Мозъкът създава собствено ЕМ поле от финна електромагнитна енергия, която свързва всяка част начовешкия мозък и тяло. Освен, че създава този поток на финна ЕМ енергия, мозъка контролира неговото движение от и до всяка точка.Част от тази ЕМ енергия съществува, както вече споменахме извън човешкото тяло от 10см. до 1м. и по наше мнение, можем да построим уред, който да регистрира и измерва тази финна енергия и ще ни даде възможност разбирайки законите, по които се управлява, да разбираме и физическото, психическото и менталното състояние на тялото, което създава тази финна енергия.Всяко човешко същество притежава негова лична електромагнитна енергия със съвсем специфични физически параметри. Регистрирайки и измервайки тази ЕМ енергия, ние ще регистрираме (диагностицираме) неговото здраве - дали е добро или се нуждае от помощ.Тази финна ЕМ енергия действа по два начина: 1. Показва как човек мисли, работи, твори, като нейното движение влияе на тези процеси. 2. Самата мисъл (съзнание) може да управлява потока на тази финна ЕМ енергия. С други думи човешкият мозък и тяло "плуват" в един океан от финна ЕМ енергия - лична и фонова.Загубата или излишъкът на личната ЕМ енергия ще довежда до болестни състояния както на целия организъм, така и на отделните негови части (вътрешни и външни). Известно е, че фоновото лъчение се движи по някакъв ритъм и ако съобразим този ритъм с ритъма на нашето собствено лично ЕМ лъчение, то ние ще се чувстваме отлично.Всички наши идеи и разсъждения се базират на дълго и задълбочено проучване на материята.

От Mhinev mhinev@hotmail.com [Photo]

Пространството е просто поток

Пространството е просто поток от меки програми. Взаимодействайки (т.е. взаимонаблюдавайки се) помежду си те се утвърждават (точно както наблюдател – обект), т.е. те взаимно се реализират като пространство. С други думи само една програма не може да съществува – трябва да има най-малко две, които се самонаблюдават и по този начин се проявяват като обекти. Ако тези програми са отворени и непрекъснато се развиват можем да кажем, че животът (движението) – съществуването е вечно. Но, ако две програми се самонаблюдават повече от едно критично време да го наречем, то те придобиват зависимост една от друга и се превръщат във видими (хардуерни - непроменяеми) програми – обекти вътре в материалния свят (където масата в покой е различна от нула). Можем да разглеждаме ЧОВЕКА, като една такава хардуерна програма, която има сетива (5 + 1) само за материалния свят. Т.е. човекът има /5 + 1/ сетива, като взаимодействат само с втвърдените (хардуерните) програми, които образуват материалния свят (нашия свят). Меките софтуерни програми създават материя без маса в покой – т.е. чиста енергия-информация в 4 – мерното пространство. Науката обаче е разкрила, че съществуващия свят, за да бъде обяснен пълноценно, пространството трябва да има 11 измерения. Т.е. имаме още 7 измерения, за които почти нищо не знаем. Чисто логически само ще кажем, че в тези 7 измерения съществуват субекти, обекти и т.н. неща, които нямат маса, нито в покой, нито в движение. Иначе ние с нашата апаратура бихме ги регистрирали задължително. Но, че там има информация това със сигурност го знаем. Там са измеренията на т.н. слънчеви зайчета. Неща, които нямат МАСА (изобщо) но се движат с произволни скорости и извършват движения, които в 4 – мерния свят са невъзможни. Предполагаемо можем да кажем, че човек има сетива и за това 7 – мерно пространство. Основното сетиво според нас (психофизиците) е СЪРЦЕТО! Там някъде (вътре) е истината за 7 – мерния свят. Това е сетиво, което отчита резонансите между сърцата на хората. ТЕЗИ ПРЕКРАСНИ РЕЗОНАНСИ, които правят живота им толкова труден в 4 – мерното пространство и прекрасен в 7 - мерното пространство. ТЕЗИ РЕЗОНАНСИ, които им дават стимул за живот и, които сами пораждат допълнителни слънчеви зайчета и обогатяват 7 – мерното пространство. Там, старите и новите „слънчеви” зайчета резонансно образуват едно „СЛЪНЦЕ” което стопля СЪРЦЕТО ни със „Светлина”, която няма нищо общо със материалната светлина в 4 – мерното пространсдтво. Това „Слънце” всеки,който е имал опитност близко до смъртта го е описал чудесно. Изхождайки от хиледолетния опит на хората, можем да предположим, че тези „Слънчеви” зайчета са отделни човешки души, които при раждането си влизат в сърцето на човека (фазов преход от 7 мерно в 4 мерно пространство?) или в нашето сърце може би има 7 мерно пространство което събира човешката душа. При разрушаването на хардуера (човешко тяло – 4 – мерно), тази „слънчева” душа се връща в дома си – първичното „Слънце” в 7 – мерното пространство. Сега вече можем да погледнем към БИБЛИЯТА! - В началото бе словото! И словото бе БОГ и БОГЪТ бе в словото! И каза БОГ: - Да бъде светлина и биде светлина (4 – мерна) – материална. И след това, бе създадено чрез словото Божие всичко останало в 4 – мерния материален свят. И както казахме, че всички са стабилни самоутвърдени същества, когато са допълнени със своята половина и за това БОГ създаде и МОЗЪКА вместилище на ДУХА (нематериална 7 – мерна същност) и ДУХЪТ и ДУШАТА взаимодействайки помежду си създават ЧОВЕКА в 4 – мерното пространство (ДУХ + ДУША = ЧОВЕК/ (7 + 7) изм. (4 + 7 = 11) изм.) Чисто логически от горното следва, че СЛОВОТО БОЖИЕ е слово в 7 мерното пространство и всеки път произнесено ТАМ, ТО по резонанс създава в 4 – мерното пространство своят материален носител – ангелите. Луцифер - ангелът на материалната светлина Мъжът – ангел на ДУХА в мат. Вселена (4 – мерна) Жената – ангелът на ДУШАТА в мат. Вселена (4 – мерна) и т.н. За да съществува ЧОВЕКЪТ (субект) са необходими и ДУХЪТ и ДУШАТА (мъжът и жената). Следователно ЧОВЕКЪТ в 4 – мерното пространство е СЕМЕЙСТВО от двама (мъж + жена). За да може ангелите (мъжът и жената) да се самоутвърждават БОГ им е дал също сърце и мозък, които са съставени от по две основни части. Лявата част на мозъка създава ЕМ огледало!Дясната също! Мужду тях се получава резонанс и се поражда стояща ЕМВ, коята носи цялата информация за ДУХА на човека. Застанали едно срещу друго огледалата създават поредици от образи, лазерни (събития), отстоящи по между си на времево разстояние от 0,2 до 10сек. – различно за всеки човек. Преходът между отделните събития става чрез квантов скок! По време на скока мозъкът (4 – мерен) с 5+1 сетива не може да отчете промяната и Мозъкът отчита само отделна поредица от моменти в живота. При всеки преход се израсходва енергия, която води до разрушаване на хардуера (субекта) – остаряване! От всичко казано до тук следва, че словото Божие е в (7 – мерното пространство) и ние го чуваме само когато слабо хващаме чрез сърцето си резонанса между нас и него! Този резонанс създава в нас усещане на Божествено присъствие и щастие. Резонансът се получава само, когато около НАС е тишина без човешкото слово и тогава го усещаме като ВЪЛНА през нас. Колкото е по-малко е човешкото слово, толкова повече се чува Божественото слово, което го усещаме като ПОЕЗИЯ, КВАНТОВА ПОЕЗИЯ. Да творим ПОЕЗИЯ не е най-важното, което правим. Да открием творбите на другите създатели, да ги изведем от забрава и занемаряване, да запалваме отново светлината на човешкото слово и „Светлината” на Божественото слово. Само, когато се появи Любовта (резонанс между двама) СУБЕКТЪТ се събужда пълен с живот. Ясно усещаме нещо неразгадаемо,неуловимо,неосезаемо,необяснимо да влиза в нас и да ни прави да благоговеем пред тази сила надхвърлящя възможностите на материалния човешки разум/4-измерен/ и свързваща ни с 7-мерния нематериален свят на Божествената душа. Това са думи на А.Айнщайн!!!!

от Мhinev

Астрологична прогноза за 2010г.

За да бъде разбрана и приета астрологията е необходим холистичен мироглед, който разглежда Вселената като интегрално цяло, плетеница от взаимно свързани физически обекти и духовни отношения. Космическите тела създават и излъчват енергийно информационни полета. Земята, биосферата й, атмосферата й … явленията и процесите протичащи върху нея са потопени в тези космически потоци.
Човечеството е един голям организъм свързан с целия Космос. Всеки от нас е отделна клетка на този организъм. Нашето съзнание е част от колективното съзнание на планетата ни, изградено във времето на нейната еволюция.
Конфигурациите между бавните планети, в периода на проявлението си, създават специфичен „климат” в енергийно информационното поле на Земята, влияят на колективното съзнание, въздействат върху поведението на цели общности, на отделни хора, които чрез своите желания, амбиции, воля,…създават едно или друго събитие.

Човечеството през 2010г.

Познаването на основни минали събития в човешката история и връзките им с действащите тогава планетни положения е от съществено значение в обществената астрология. Положенията на планетите и аспектите между тях вече са се случвали в миналото, но различията в живота, мисленето, поведението на хората в различните периоди, макар и при еднакви планетни конфигурации, водят до сериозни различия в характера на произтичащите събития.
Три негативни аспекта са основни за 2010г.
Сатурн от Везни е в опозиция на Уран в Овен. Освен това през 2010г. двете планети са и в парел. През втората половина на 2010г. конфигурацията е отежнена от съвпада на Юпитер с Уран. Вторият негативен аспект е квадратурата на Сатурн с Плутон в Козирог. Тези два аспекта на Сатурн как ли ще се съчетаят с започващия продължителен аспект - квадратура Уран – Плутон?
Уран влиза в Овен. Последният транзит на Уран в Овен е в периода 1927г. – 1934г. Най-съществените събития в Европа от това време, съответстващи на характеристиките на транзита, са световната икономическа криза, раждането на националсоциализма в Европа. Уран засилва огнените характеристики на Овен. Увеличава енергията, силата, решителността, нетърпението за действие. Създава атмосфера за импулсивни изяви на недоволни хора, създава неочаквани ситуации…
Аспектът Сатурн – Уран, започнал през лятото на 2008г. ще завърши през 2010г. Това е един негативен аспект със следните най-общи значения: радикални решения и промени постигнати с твърдост, неотстъпчивост, тероризъм, икономически кризи, природни бедствия, масови болести… Кое от тези значения не е факт в наши дни? Ще припомним, че двете големи икономически кризи на ХХ век през 1930/31г. и 1965/66г. протичат при негативни аспекти на тези две планети. При първата имаме Сатурн(Козирог) в квадратура на Уран(Овен), а при втората – Сатурн(Риби) в опозиция на Уран(Дева).
През 2010г. опозицията Сатурн – Уран е отежнена най-вече от факта, че планетите ще действат от кардинални знаци – Уран(Овен), Сатурн (Везни). Твърдост, острота, агресивност, беди… ще характеризират събитията през годината.
Сатурн, освен в опозиция на Уран е и в квадратура на Плутон.
Квадратурата Сатурн – Плутон е силен и съществен аспект. Абсолютната властност на Плутон се съчетава добре с пресметливите, хладнокръвни ходове на Сатурн. По принцип, дисхармоничните аспекти между двете планети са много силни. Най- общо, аспектът носи на човечеството втвърдяване на отношения, конфликтни ситуации, напрежения… Възможни са политически промени, кризи, брутални действия, тероризъм… Природни бедствия, разруха, лоши реколти, епидемии… Да се надяваме, че силният Сатурн (във Везни е в екзалтация) в тази неблагоприятна конфигурация ще забави, намали импулсивността, решителността на Плутон, чрез преговори, оценки, отлагане… върху създали се ситуации, проблеми. Да припомним някой от дисхармоничните аспекти между двете планети в миналото: Първата световната война започва при съвпад на планетите, Втората световна война – при квадратура… 1993г. при квадратура рухна окончателно социализма в Русия и Европа. През 2001г., при опозиция – терористичният акт над търговския център в Ню Йорк.
През 2010г., имаме съвпад на Юпитер с Уран в Овен. Това показва най-общо: бързи, мащабни решения и действия. Експанзивност, мощна подкрепа, обединяване на сили… Много често, този аспект се свързва с появата на водачи, които успяват да увлекат масите. Същата роля може да бъде изпълнявана и от държава – водач или държава – жертва. Съвпадът Юпитер – Уран можем да свържем още с разширяване, утвърждаване на идея в много страни, ново положение в науката, ново оръжие…

България през 2010г.
Конкретизиране значенията на планетните положения върху отделна общност от хора, държава е деликатна задача. За целта, най-често постъпваме като ги съпоставяме с основни планетни конфигурации от основна за държавата небесна карта. В случая, интерпретациите за 2010г. ще проведем върху карта за годишното възвръщане на Слънцето върху основната за България астрологична карта съставена за 10.11.1989г., 15ч., София.
На представения чертеж във вътрешната страна са планетите от годишния хороскоп 2010г., а във външната – планетите от основата карта на България. Най-същественото, в случая е:
- Групата планети в Козирог на основната карта, най-вече съвпадът Сатурн - Нептун е в съвпад с Асцендента на годишната карта. Асцендент в Козирог и Сатурн(от основната карта) във владение в този знак определят силно влияние на властта над нацията с твърди решения и затруднения при тяхното изпълнение. Присъствието на Нептун сочи възможно объркване, депресиране на властта при решение, изпълнение на някой проблеми.
- Втората група планети от основната карта попада в Х дом(домът на властта) на годишната. Тенденция за силна власт. Големи амбиции, стремеж за промени на всяка цена, с всички средства.
От анализът на годишната карта най-общо следва:
- Изгряващ Плутон – знак за промени, трансформации във властта. Решителност, дързост, нетърпение за утвърждаване и постигане на набелязани цели. Тази тенденция се потвърждава и от положението на Х дом в Скорпион.
- Слънцето в тригон с Уран – ситуации, демонстриращи силна власт. Въвеждане на нови положения за решаване на съществени проблеми, най-вече в управлението на администрацията и финансовите работи.
- Слънце в квадратура с Юпитер – засегнато честолюбие, горделивост, надценяване на възможности. Възможни прибързани решения в управлението на държавата, властта.
- Меркурий в квадратури с Юпитер и Нептун – бурна реакция на медии, общество.
- Дисхармоничните аспекти на Меркурий с Юпитер, най-вече когато действат от твърди зодиакални знаци, както е в случая, са сигнал за възможни разрушения, злополуки под земята или земетресение…
- Юпитер в съвпад с Нептун във Водолей – нови положения във финансовата политика на държавата. Мащабни проекти за развитие на икономика, пазари… Но тези стимули ще предизвикат недоволство на хора.
- Квадратурата между Сатурн и Плутон, домовете от които действат планетите, насочва вниманието към сериозно изпитание, кризисна ситуация… за страната през годината.
- Луната (народът), в Лъв, в началото на VІІІ дом не е благоприятна. Животът на хората е тежък, объркан.
- Луната в опозиция на Нептун – демонстриране на недоволства, разочарования на хора. Конфигурацията е още един сигнал за възможна драматична ситуация през годината.
- Съвпадът на Венера със Средата на Небето (МС) е тенденция за изява(но каква!) на нацията. Точният съвпад на планетата с Марс от основна карта „България – 1989” в Скорпион е знак за импулсивност, разделение…
Отбелязаните тенденции са с възможна изява през цялата година, но най-интензивни на събития са летните и есенни месеци.

Прогнозата направи Ина