Не без основание математиката е считана за единствената наука, която Бог е благословил да даде на човечеството. Доказателство за това е обстоятелството, че Великата книга на сътворения свят е педантично изписана на езика на математиката, че законите, които управляват всичко около нас, имат кристално ясна математическа форма. Надниквайки в хилядолетната история на човечеството се вижда ефективността на математиката като инструмент за вникване в тайните на Вселената, установяване на връзката между Платоновия свят на математическите идеи и материалната действителност. Двадесет и пет столетия математиката обхваща времето на Питагор, Архимед, Евклид, Галилей, Декарт, Нютон, Хилберт, Гьодел, Айнщайн и много други учени. Математиката е навсякъде в нашия живот и Вселената. Тя показва какво е общото между военните комуникации и теорията на числата, капещите чешми и калкулаторите, търговските пътници и компютърните чипове, числата и медузите, музиката и движението на небесните тела, песъчинките и планетите, ябълките и астрономията, хазарта и граховите зърна, моряшките възли и химичните елементи… Докато една теория не бъде изказана на езика на математиката, не е възможно да бъде оценена нейната истинска стойност.
Тодор Величков
На сбирката на клуб „Мисъл”(на 05.04.) темата поднесена от Тодор Величков предизвика широка дискусия. Основният въпрос бе: Математиката универсално знание ли е, съществуващо във Вселената или е създадена (измислена) от хората?
Този въпрос е вълнувал учените от древни времена до днес. Във връзка с това ще посочим малък пасаж от книгата „Математик ли е Бог” на Марио Ливио.
„Някои от философите на древна Гърция, най-вече Питагор и Платон, са благоговеели пред очевидната способност на математиката да оформя и направлява развитието на Вселената, като във същото време остава извън силите на хората да я изменят, направляват или да й влияят по какъвто и да било начин… Дори можем да кажем, че днес загадката (математика) изглежда още по-непроницаема. Световно известният оксфордски специалист по математическа физика Роджър Пенроуз вижда не една, а цели три загадки. Той разграничава три различни „свята”: света на съзнателното възприятие, материалния свят и Платоновия свят на математическите идеи. Първият свят приютява всички обитаващи съзнанието ни образи – начина, по който възприемаме лицата на децата си, преживяването на спиращ дъха залез или реакциите спрямо ужасяващите образи на войната. Това е света, който обитават също любовта, ревността и предразсъдъците, както и насладата от музиката, приятния аромат на храната и сковаващия ни страх. Вторият свят обикновено обозначаваме с понятието „материална действителност”. Истинските цветя, таблетките аспирин, белите облаци и реактивните самолети обитават този свят, също както галактиките, планетите, атомите, бабуинските сърца и човешките мозъци. Платоновият свят на математическите идеи, който според Пенроуз е също толкова действителен, колкото световете на материята и съзнанието, е родината на математиката. Тук откриваме естествените числа 1,2,3,… фигурите и теоремите на Евклидовата геометрия, Нютоновата теория на движението, струнната теория, теорията на катастрофите и математическите модели на динамиката на фондовите борси… Според Пенроуз налице са следните три загадки. Първо, материалният свят изглежда се подчинява на закони, които обитават света на математическите идеи. Второ, самите ни съзнателни умове – обиталище на съзнателното възприятие – по някакъв начин възникват в рамките на материалния свят. Ще бъдем ли някога в състояние да формулираме теория за дейността на съзнанието…? Накрая кръгът се затваря с третата загадка. Въпросните възприемащи умове по необясним начин успяват да получат достъп до света на математиката, откривайки, създавайки или описвайки съкровищницата на абстрактните математически идеи и понятия. Пенроуз не предлага обяснение за нито една от тези три загадки. Вместо това заключава лаконично: Без съмнение световете са не три, а само един, но понастоящем нямаме дори бледа идея за него.”
Разсъждавайки върху тези въпроси участниците на сбирката се обединихме около мнението (при отношение 9:1), че знанието е навсякъде във Вселената, включително в нас. Степента на еволюция на човечеството определя частта знание, която може да бъде възприета.
